Решение по дело №587/2022 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 179
Дата: 26 юли 2022 г.
Съдия: Вергиния Еланчева
Дело: 20225140200587
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Кърджали, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20225140200587 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ***, издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на В.Й.Й. с ЕГН
********** от ****, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано
техническо средство на 31.05.2020 г. в гр.Кърджали.
Жалбоподателят В.Й.Й. твърди, че атакуваният фиш е постановен при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон. Тези нарушения опорочили цялото производство по установяване на
административното нарушение и налагане на съответното наказание, като накърнили
правото му на защита. В чл.189, ал.4 от ЗДвП изчерпателно били определени условията, при
които се издава електронен фиш. Те се заключавали в установяване и заснемане на
административното нарушение с техническо средство в отсъствие на контролен орган и
нарушител. При използвана система с участието на контролни органи на мястото на
извършване на нарушението, следвало да се ангажира отговорността на нарушителя чрез
съставяне на акт и издаване на наказателно постановление. Нямало доказателства, че бил
одобрен трафик радарът, който е част от мобилната система за видеоконтрол от типа ТFR1-
М. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение, с което да отмени електронния фиш
като незаконосъобразен, както и да му присъди направените разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Чрез упълномощен адвокат е представил молба по делото, в която поддържа
жалбата и моли за отмяна на атакувания фиш. Твърди, че от представеното по делото
1
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 за одобрена мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR1-М, било
видно, че е със срок на валидност до 24.02.2022 г., а скоростта на управляваното от
жалбоподателя МПС била засечена на 31.05.2022 г.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения
за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 31.05.2020 г. в гр.Кърджали служител от сектор ПП към ОДМВР-Кърджали бил
на работа със служебен автомобил с монтирана в него мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение ТFR1-М 555. Същият бил позициониран в
гр.Кърджали до фирма „Артекс“ на бул.„Беломорски“, където действащото ограничение на
скоростта било 50 км/ч. за населено място. В 14.53 часа на 31.05.2020 г. бил заснет движещ
се в посока от разклона за с.Калинка към ЕГ „Христо Ботев“, лек автомобил „***“ рег.№ ***
със скорост 66 км/ч. при ограничение от 50 км/ч. След обработване на информацията от
заснемането бил издаден атакуваният електронен фиш, в който като нарушител било
вписано името на В.Й.Й. в графа собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател. В
описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 66
км/ч. – превишаване с 16 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства – разпечатки на Клип №
5125 от 31.05.2020 г., в който е фиксирана скоростта на превозното средство,
регистрационният му номер, датата и точния час на нарушението, номерът на техническото
средство; Справка от АИС-АНД от 27.06.2022 г.; Справка регистрация и собственост на
МПС, видно от която ползвател на лек автомобил „***“ рег.№ *** е жалбоподателят В.Й.Й.;
Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата
31.05.2020 г.; Протокол за монтаж и настройка от 20.10.2017 г.; Удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 10.02.4835 и Протокол № 1-18-19/17.10.2019 г. от проверка на
мобилна система за видеоконтрол ТFR1-М, от който се установява техническата годност на
използваното в случая техническо средство; Протокол за извършено обучение от 20.10.2017
г., установяващ, че полицейският служител е преминал необходимото обучение за работа с
мобилната система за видеоконтрол тип ТFR1-М.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
2
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни
средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от
50 км/ч. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е в гр.Кърджали.
Тъй като в настоящия случай е отчетено превишаване на допустимата скорост за движение в
населено място с 16 км/ч., е приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.1, т.2 от
ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. за
водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако
превишаването е от 11 до 20 км/ч. Следователно деянието, за което е реализирана
отговорността на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно
наказание. Посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч., тъй като
административнонаказващият орган е отчел възможната грешка на техническото средство,
съобразно чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР вр. чл.755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол.
Обосновано и правилно е санкциониран В.Й.Й. за извършеното административно
нарушение с автомобила „***“ рег.№ ***. Същият попада в кръга на лицата по чл.188 от
ЗДвП и е субект на административнонаказателната отговорност реализирана с атакувания
фиш като лице, на което е било предоставено моторното превозно средство.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати твърдените от страна на
жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да
съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението е установено с техническо
средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. /Наредбата/, в която са уредени условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. По делото е представен задължителният в случаите на използване на мобилно
АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, съгласно одобреното приложение, който е
доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката относно
законосъобразността на издадения електронен фиш. Пълно описано е самото нарушение в
електронния фиш, правилна е и дадената правна квалификация на деянието, която
съответства на посочената като нарушена правна норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и на
санкционната такава по чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП. Не се споделят доводите в жалбата за
нарушение на процедурата по чл.189, ал.4 от ЗДвП, изискващ нарушението да е установено
и заснето с техническо средство в отсъствие на контролен орган и нарушител. Изписването
в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП „в отсъствието на контролен орган и на нарушител”
е пояснение, което се отнася за процедурата по издаването на електронния фиш, а не до
установяването на нарушението с техническото средство. Не е необходимо самото
3
нарушение да е установено в отсъствие на контролен орган. Безспорно се установява
техническата годност на използваното техническо средство от представените по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 и Протокол № 1-18-
19/17.10.2019 г. Удостоверението за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 е
издадено от Български институт по метрология на производителя на АТСС и позволява да
бъде използвано по силата на чл.4 от Наредбата, който гласи, че за осъществяване на
контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара
и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен
тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Действително в
удостоверението е посочено, че е със срок на валидност до 24.02.2020 г., а нарушението е
извършено на 31.05.2020 г., но съгласно фикцията на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията,
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Следователно
техническото средство може да бъде използвано за измерване на скоростта. Предвид
изложените съображения обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и
следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна
дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат направените и поискани разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ***, издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на В.Й.Й. с ЕГН
********** от ****, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано
техническо средство на 31.05.2020 г. в гр.Кърджали.
ОСЪЖДА В.Й.Й. с ЕГН ********** от ****, да заплати на Областна дирекция на
4
МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5