Решение по дело №536/2018 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

гр. Перник, 25.04.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание двадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                                           

като разгледа докладваното от съдията Янев гр. д. № 00536 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е образувано по искова молба на С.В.К. *** АД, с искане за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи на ответника сумата от 3788,04 лева, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена до топлофициран имот, намиращ се в град Перник, ул. “Младен Стоянов”, 2/В/51 за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г., сумата от 1562,47 лева – лихва за забава за периода от 30.11.2003 г. до 08.10.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2009 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 232,01 лева – разноски, за които суми са издадени заповед за изпълнение от 19.10.2009 г. и  изпълнителен лист от 10.12.2009г. по ч. гр. д. № 03488 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд.

В исковата молба се пояснява, че ответното дружество инициирало образуването на  ч. гр. д. № 03488 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд, по което било издадена заповед за изпълнение, а впоследствие изпълнителен лист. Въз основа на този изпълнителен лист ответникът образувал изпълнително дело № 93/2010 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев. Изразяват се доводи за погасяване на вземанията с кратка тригодишна давност, тъй като в този период по образуваното изпълнително производство не са били предприети никакви изпълнителни действия.

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковите претенциите. Твърди, че давността е многократно прекъсвана, тъй като били извършвани изпълнителни действия спрямо ищцата.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото се установява, че “Топлофикация-Перник” АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение. В тази връзка е образувано ч. гр. д. № 3488 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд, по което е издадена заповед за изпълнение от 19.10.2009 г., с която е разпоредено ищцата да заплати на топлофикационното дружество сумата от 3788,04 лева, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена до топлофициран имот, намиращ се в град Перник, ул. “Младен Стоянов”, 2/В/51 за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г., сумата от 1562,47 лева – лихва за забава за периода от 30.11.2003 г. до 08.10.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2009 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 232,01 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.  

Заповедта за изпълнение е лично връчена на С.К. на 02.11.2009 г., като същият не се е възползвал от правото си да подаде възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. В този смисъл същата е влезнала в сила на 16.11.2009 г., поради което е издаден изпълнителен лист от 10.12.2009 г. за посочените по – горе суми. 

Ответното дружество въз основа на издадения изпълнителен лист е подало на 18.01.2010 г. молба за образуване на изпълнително производство. Въз основа на тази молба е образувано изпълнително дело № 93/2010 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, с район на действие Пернишки окръжен съд. В същата молба е направено искане от съдебния изпълнител за налагане на запор върху вземанията на длъжника и налагането на възбрана върху недвижим имот.

Видно от материалите по изпълнителното производство става ясно, че на 02.07.2010 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до работодателя Община Ковачевци за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. В тази връзка кметът на Община Ковачевци е изпратил писмо от 13.07.2010 г., с което уведомява съдебния изпълнител, че от 30.06.2010 г. е прекратено трудовото правоотношение.

 Установява се още, че впоследствие на 13.02.2014 г. съдебният изпълнител отново е изпратил запорно съобщение до работодателя Община Ковачевци за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Кметът на Община Ковачевци е уведомил съдебния изпълнител, че трудовото правоотношение е прекратено на 30.06.2010 г.

По изпълнителното производство е приложено искане от 12.01.2017 г. за налагане на запор на банкови сметки на ищеца. В изпълнение на това искане, съдебният изпълнител е изпратил на 07.02.2017 г. запорно съобщение до „Юробанк България“ АД за налгане на запор на всички вземания на ищеца към банката.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено, спрямо ответника, че ищцовата страна не дължи посочените в исковата молба суми, поради изтичане на тригодишна давност, считано от последното предприето действие от страна на ответника по принудителното събиране на вземането.

От приложените по делото доказателства се установява, че процесните вземания, които са предмет на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч. гр. д. №

03488 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд, представляват вземания за стойността на доставена топлоенергия, лихва за забава и направени разноски в заповедното производство.

Съгласно задължителните указания дадени с Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, задълженията на потребителите за предоставяните от топлофикационните дружества услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Съгласно чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката потребителите на топлинна енергия заплащат цената, определена предварително и известна на страните по договора, на месечни вноски. В този смисъл вземането на топлофикационно дружество посочено в процесната заповед за изпълнение представлява периодично плащане по смисъла на  чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за него се прилага тригодишна давност. По отношение на вземането за лихвата за забава се прилага също кратката тригодишна давност съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а вземането за разноски представлява допълнително вземане, тъй като произтичат от главното. 

Влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (в резултат на липса на подадено възражение по чл. 414 ГПК) не представлява съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Това е така, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не е съдебен акт, който се постановява без изслушване на страните, без събиране на доказателства и без провеждане на устни състезания.Същата не е съдебно решение, тъй като не разрешава възникнал правен спор (не дава окончателно разрешение на въпроса за съществуването или несъществуването на спорното право), т. е. не се ползва със сила на присъдено нещо. В този смисъл е и съдебната практика– Определение № 805 от 21.09.2012 г. по ч. т. д. № 537/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и  Определение № 480 от 27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция приема, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е неприложима по отношение на вземанията предмет на настоящата заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по която е издаден изпълнителния лист. Това означава, че за процесните вземания приложение намира специалната тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. 

Съгласно дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.

Съдът намира, че първоначално давността е започнала да тече на 16.11.2009 г., когато е влезнала в сила заповедта за изпълнение. След това давността е прекъсната на 18.01.2010 г. с подаването на молбата за образуване на изпълнително производство, като от тази датата е започнала да тече нова тригодишна давност. Това е така, тъй като в нея е направено искане за за налагане на запор върху вземанията на длъжника и налагането на възбрана върху недвижим имот. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение (в този смисъл мотивите от т. 10 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС). След прекъсването на давността, винаги започва да тече нова тригодишна давност.

Установява се още, че давността е отново прекъсната на 02.07.2010 г., тъй като съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до работодателя Община Ковачевци за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. В този смисъл на 02.07.2010 г. започва да тече нова тригодишна давност, която е изтекла на 02.07.2013 г. В този период не са били извършвани изпълнителни действия и не е било поискано тяхното извършване, поради което съдът намира, че процесните вземания са погасени по давност. Следва да се отбележи, че през този период са били извършвани единствено действия по проучването на имущественото състояние на длъжника и извършването на справки. 

Съдът намира за ирелевантно повторно изпратеното на 13.02.2014 г. запорно съобщение до Община Ковачевци, както и изпратеното на 07.02.2017 г. запорно съобщение до  „Юробанк България“ АД. Това е така, тъй като тези изпълнителни действия са извършени след изтичане на давностния срок, поради което същите не са в състояние да прекъснат давността, т. е. не може да се прекъсва давност, която вече е изтекла.

            Горното налага извод за основателност на исковата претенция и същата следва да се уважи.

По разноските

            С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат заплатени направените разноските по делото, които са в общ размер на 797,30 лева (550 лева – адвокатски хонорар, 223,30 лева – държавна такса и 24 лева – такса пред съдебен изпълнител). 

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение “Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, че С.В.К., ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество сумата от 3 788,04 лева, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена до топлофициран имот, намиращ се в град Перник, ул. “Младен Стоянов”, 2/В/51 за периода от 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г., сумата от 1 562,47 лева – лихва за забава за периода от 30.11.2003 г. до 08.10.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2009 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 232,01 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение, за които суми са издадени заповед за изпълнение от 19.10.2009 г. и  изпълнителен лист от 10.12.2009г. по ч. гр. д. № 03488 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА “Топлофикация - Перник” АД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на С.В.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 797,30  лева – разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ