№ 522
гр. София, 14.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно
дело № 20221000600569 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на
16.05.2022г., СГС, НО, 18 с-в, е оставил без уважение искането на
подсъдимия М.А., чрез защитника му адв. Т., за прекратяване на съдебното
производство по НОХД № 760/22г. по описа на СГС, НО, 18 с-в. В
атакуваното определение в рамките на проведеното разпоредително
заседание, първоинстанционният съд е приел, че в рамките на воденото
досъдебно производство и при изготвяне на обвинителния акт не са налице
пороци по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. Чл. 249, ал. 4 от НПК. Поради
това искането на защитата е оставено без уважение, като делото е насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание по същество.
Срещу определението на съда, в законоустановения срок е
постъпила жалба от адв. Т., защитник на подсъдимия М.А.. В жалбата се
твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно, поради което
следва да бъде отменено. Излагат се подробни съображения, че са налице
допуснати на фазата на досъдебното производство съществени нарушени на
процесуалните правила, които са нарушили правото на защита на
обвиняемия. Твърди се, че е налице несъответствие в начина, по който
обвинението е формулирано на фазата на досъдебното производство и в
обвинителния акт, свързано с участието на С. Ц.. Също така се твърди, че в
1
нарушение на разпоредбата на чл. 118 от НПК обвиняемият е бил разпитан
като свидетел и въз основа на тези показания са изготвени СПЕ и ССПЕ.
Поради това защитникът счита, че въз основа на тези заключения не може да
бъде изясняван въпросът за вменяемостта на подсъдимия, като този пропуск
може да бъде изправен единствено чрез връщане на делото на фазата на
досъдебното производство и назначаване на нови експертизи. В жалбата се
твърди още, че молбата за предявяване на граждански иск и за конституиране
като частен обвинител не отговаря на необходимите изисквания, подадена е
извън законовия срок, като не е снета самоличността на лицата, от които
изхожда. Поради това се моли за отмяна на определението, с което е прието,
че по делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила и делото
да бъде върнато за провеждане на ново разпоредително заседание със снемане
самоличността на присъстващите лица и едва тогава да се пристъпи към
разглеждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НК или да бъде прекратено
съдебното производство и делото да бъде върнато на прокурора за
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл.249,
ал.3 НПК законосъобразността на обжалваното определение на
първоинстанционния съд, намери следното:
Жалбата е неоснователна.
Производството по НОХД № 760/22г. по описа на СГС, НО, 18 с-в е
образувано по внесен обвинителен акт срещу М. К. А. за извършени
престъпления по чл. 152, ал. 4, вр. Ал. 3, вр. Ал. 1, вр. Чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК
и по чл. 149, ал. 4, т. 1, вр. Ал. 2, вр. Ал. 2, вр. Чл. 643, ал. 2, т. 2 от НК.
Настоящият въззивен състав счита, че вменените на обвиняемия деяния са
изяснени в достатъчна степен, за да може делото да бъде разглеждано в
съдебната фаза на наказателното производство, без законно гарантираното
право на защита на подсъдимия да бъде засегнато. В тази насока, твърденията
в подадената жалба са идентични с тези, релевирани пред
първоинстанционния съд в проведеното разпоредително заседание, не се
2
излагат доводи, подлежащи на разглеждане по смисъла на чл. 248, ал. 3 от
НПК.
На първо място, този съдебен състав следва да посочи, че е извън
пределите на проверка на настоящото производство обстоятелството, дали
повдигнатото обвинение е доказателствено обезпечено, включително и що се
отнася до вменяемостта на лицето, срещу което се води наказателното
производство. Не е в правомощията на съда в рамките на това производство
да коментира доказателствата по делото, включително и приложените
експертизи, като не може да се сподели тезата, че този въпрос предхожда
разглеждането на делото по същество. Напротив, това обстоятелство /могъл
ли е подсъдимият да разбира свойството и значението на извършеното/
попада в обхвата на чл. 301 от НПК и по него се дължи произнасяне
единствено с присъдата. Обвинителната теза е ясно формулирана, като не е
налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на
обвинителния акт, поради което и не е нарушено правото на защита на
лицето, срещу което се води производството.
Не могат да бъдат възприети доводите на защитника относно
противоречие в съставомерните факти между начина, по който обвинението е
повдигнато на фазата на досъдебното производство и във внесения в съда
обвинителен акт. Действително, дадената формулировка е различна, като на
фазата на досъдебното производство обвинението некоректно посочва
наличието на „съучастие с наказателно неотговорно лице“, което е една
неприемлива правна конструкция. Това обаче е изправено във внесения в съда
обвинителен акт, където при съблюдаване на материално правните норми, е
отразено твърдяното участие на лицето С. Ц., малолетен към датата на
извършване на деянието, без да се твърди наличието на съучастие. В същото
време, не е налице въвеждане на нови фактически обстоятелства, както и
отпадане на такива, за да се налага прекратяване на съдебното производство
или евентуално съставяне на ПЧП, като единствено се въвежда коректната
правна квалификация при същата фактическа рамка. Ето защо и този съдебен
състав намира, че що се отнася до начина на формулиране на обвинението и
подлежащите на установяване съставомерни факти, е налице единство между
вмененото на подсъдимия на фазата на досъдебното производство и
описанието на деянието, както фактически, така и като правна квалификация,
3
във внесения в съда обвинителен акт. Респективно, не е нарушено правото му
на защита.
Този съдебен състав не намира основания да приеме, че са нарушени
правилата на провеждане на разпоредителното заседание, както и че не е
налице надлежно сезиране с молбата за приемане на гражданския иск и за
конституиране на пострадалата като частен обвинител и граждански ищец.
Подадената молба съдържа изискуемите реквизити, като посочването на
Софийски окръжен съд, вместо Софийски градски съд е несъществена
грешка, която не може да се отрази върху извода за нейната редовност.
Същата е подадена в срока, предвиден в НПК, тъй като е била налична и е
докладвана от председателя на първоинстанционния състав преди даване ход
на делото в разпоредителното заседание. Що се отнася до самоличността на
присъстващите лица, както за настоящия състав, така и очевидно за
първоинстанционния съд, не е налице основание да подлага под съмнение
обстоятелството, че в залата са се явили именно получилите призовка за
провеждането на разпоредително заседание лица С.О. и М.О., още повече че
същите са били придружавани и от адвокат, който да подпомага пострадалата
в осъществяване на процесуалните й права. Действително, пълномощното на
адв. В. е подписано единствено от М.О., а не и от самата пострадала, но
следва да се посочи, че същата е присъствала в съдебното заседание, в което
пълномощното, заедно с молбата е било представено, като са и направени и
разисквани исканията й, поради което и няма как да се приеме, че сме
изправени пред хипотезата на липса на представителство или ненадлежно
упражняване на права. Няма пречка впоследствие и самата С.О. да
приподпише представеното пълномощно.
Поради изложеното дотук съдът приема, че на фазата на
досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт не са
допуснати визираните от защитата процесуални нарушения. При извършената
служебна проверка от страна на този състав, не се констатираха и други
процесуални нарушения, непосочени от страните. Поради това следва да бъде
споделен изводът на първоинстанционния съд, че не са налице
предпоставките на чл. 249, ал. 2 от НПК за прекратяване на образуваното
съдебно производство. Предвид съвпадението на в изводите на първата
4
инстанция и настоящия въззивен състав, атакуваното определение следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО определение от 16.05.2022г. на СГС,
НО, 18 с-в, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия М.А.,
чрез защитника му адв. Т., за прекратяване на съдебното производство по
НОХД № 760/22г. по описа на СГС, НО, 18 с-в.
ВРЪЩА делото на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД за продължаване
на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5