Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№              /                           2020г.,  гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на петнадесети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 7995 по описа за 2018г. на СГС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

В исковата молба В.Ф.Б. твърди, че на 17,07,2013г., в гр.Кубрат, на ул. „Цар Симеон“, настъпило ПТП, причинено виновно от Б.С.Б., при управление на л.а. марка „Лада”, модел „21011”, per. № *******, който нарушил правилата на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП, и при изпълнение на маневра движение на заден ход блъснал пешеходеца Ф.В.Б., като му причинил телесни увреждания: счупване на бедрена шийка на десния крак, което впоследстви довело до смъртта му на 25.07.2013г., за което е признат за виновен с Решение № 82/06.12.2013г. по АНД № 234/2013г. на К. РС, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с „ДЗИ О.З.“ ЕАД, със застрахователна полица № 06113000678022/25.02.2013г., валидна от 26.02.2013г., до 25.02.2014г. 

Твърди, че в резултат на ПТП Ф.В.Б. получил тежки травматични увреждания - счупване на бедрена шийка на десния крак, което довело до множество медицински изследвания и спешна оперативна интервенция, изразяваща се в частична смяна на бедрената става, след което настъпило рязко влошаване на здравословното му състояние и впоследствие смъртта му на 25.07.2013г.

Твърди, че внезапната смърт на родителят и довела до множество страдания и огромни затруднения в осиротялото семейство, като ищцата и до днес не може да възприеме загубата, скръбта и е несравнима и неутешима, и не минава ден без да не мисли за своя баща.

Претендира присъждане на сумата 50000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на смъртта на родителят и - 25.07.2013г., до окончателното и изплащане. 

В отговора на исковата молба постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с виновния водач по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, както и факта на ПТП причинено виновно от Б.С.Б., при управление на л.а. марка „Лада”, модел „21011”, per. № ******* и настъпилите за пешеходеца Ф.В.Б. телесни увреждания: счупване на бедрена шийка на десния крак.

Възразява, че настъпилата впоследствие смърт на Ф.В.Б. не е пряка и непосредствена последица от ПТП. В тази връзка възразява, че влязлата в сила присъда е задължителна за гражданският съд относно настъпилите от деянието вреди.

В отношени на евентуалност оспорва претенцията по размер.

Възразява, че претенцията за лихви е погасена по давност.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Решение № 82/06.12.2013г. по АНД № 234/2013г. на К. РС Б.С.Б. е признат за виновен в това, че на 17,07,2013г., в гр.Кубрат, на ул. „Цар Симеон“, при управление на л.а. марка „Лада”, модел „21011”, per. № *******, нарушил правилата на чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП, и при изпълнение на маневра движение на заден ход блъснал пешеходеца Ф.В.Б., като му причинил телесни увреждания: счупване на бедрена шийка на десния крак.

Въз основа влязлата в сила присъда и на основание чл. 300 от  ГПК съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Д.М.М.и настъпилите в причинно-следствена връзка от това поведение телесни увреждания на ищеца счупване на бедрена шийка на десния крак, за установени в настоящия процес.

Задължителната сила на постановеното в наказателният процес решение се проявява само по отошение на причиненото на пострадалия в процесното ПТП травматично увреждане, но не и по отношение на твърдяната преждевременно настъпила смърт. Следователно въпросът дали смъртта е настъпила в резултат на ПТП не е обхванат от задължителната сила на решението по НАХД и подлежи на разгеждане в настоящото исково производство, образувано по реда на чл. 226, ал. 1 от КЗ.

От приетото по делото заключение на КСМЕ и обясненията на в.л. в о.с.з. се установява следното: 

На 17,07,2013г., в гр.Кубрат настъпило процесното ПТП с пострадал Ф.В.Б.. Последният получил телесни увреждания: счупване на бедрена шийка на десния крак. Проведено му е оперативно лечение – еднополюсно протезиране на 22.07.2013г. Съгласно приложената документация е претърпял усложнение /екцес/ - белодробна тромбоемболия, която е и най вероятната причина за смъртта му настъпила на 25.07.2013г.

Поради липса на аутопсия не може да бъде дадено категорично заключение за точната причина за леталният изход и наличието на причинна връзка с ПТП.

От показанията на свидетеля К. Ф.Б. – сестра на ищцата се установява, че при смъртта Ф.В.Б. ищцата изобщо не вярвала, че е починал. Той излязъл да си купи мед и се озовал в болницата. Двамата били много близки. След развода на родителите им бащата живеел в Кубрат, а ищцата във Варна, но тя често ходела да го види и той, когато идвал да ги вижда отсядал в нейното жилище. Двамата много си помагали. Разбирали се, никога не се карали. Бащата често и пращал багаж и пари. Последните години преди да почине бащата ищцата живеела в Украйна, защото там имало условия да отглежда детето си болно от епилепсия. Не можела заради него да се връща често и не се била връщала в България от около пет години, но когато можели с бащата се чували по телефона. Тогава телефонните разговори били много скъпи.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., Дв, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. Пар. 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни вредоносен резултат.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

Между страните е прието за безспорно че по отношение на увреждащия автомобил е била налице валидна  задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с „ДЗИ О.З.“ ЕАД, със застрахователна полица № 06113000678022/25.02.2013г., валидна от 26.02.2013г., до 25.02.2014г. 

С влязлата в сила присъда са установени елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда - причинените травматични увреждания на Ф.В.Б..

Съдът намира приетата КСМЕ за обективна и безпристрастно дадена, във връзка с останалите даказателства по делото, поради което и дава вяра изцяло. Цени показанията на св. К. Ф.Б. – сестра на ищцата при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, т.к. са резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства по делото.

Въз основа показанията и КСМЕ приема за установено, че е налице причинна връзка между процесното ПТП и преждевременно настъпилата смърт на Ф.В.Б.. От КСМЕ се установява и служебно известно на съда е, че вида на получената при ПТП фрактура: счупване на бедрена шийка на десния крак е твърде тежка и сложна, особено при възрастни пациенти, какъвто е бил пострадалият – 77 години, т.к. тя често води до следоперативни усложнения, в т.ч. и висока смъртност. В случая е предприето оперативно лечение при „повишен оперативен риск“, след като са взети предвид възрастта, вида на увредата, продължителността на операцията и общото състояние на пациента. От обясненията на в.л. в о.с.з. се установява, че същият е имал единствено данни за повишени стойности на артериално кръвно налягане, без да се сочат инзвънредни отклонения. От показанията на св.Б. се установява, че преди смъртта си починалият е бил подвижен, пазарувал е самостоятелно, подпомагал е семейството си, без данни за придружаващи заболявания. След оперативната намеса състоянието му внезапно и прогресивно се е влошило и е довело до смъртта му на 25.07.2013г. При това положение следва да се приеме, че причина за смъртта му е получената при ПТП травма.

Предвид горното предявения иск за неимуществени вреди се явява основателен.

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение разнородни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: Касае се за лице на 44 годишна възраст, имащо право на обезщетение поради смърт на родител на възраст 77 години, като между двамата преживе са съществували топли, изпълнени с взаимопомощ и привързаност отношения въпреки отдалеченото им местоживеене, смъртта е била за нея внезапна, и до днес не може да свикне с липсата.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 25000,00лв. Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то това обезщетение се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Предвид горното искът следва да бъде уважен за сумата от 25000,00лв. и отхвърлен за сумата 25000,00лв., която е разлика над присъдените 25000,00лв. до общо претендираните 50000,00лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен.

Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от заявената дата, а именно: тази на смъртта на Ф.В.Б. – смъртта му на 25.07.2013г.

По разноските:

Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.

На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и разноски в производството, поради което такива не му се присъждат. Не е напавил искане за присъждане на разноски за защита от адвокат.

Ответникът претендира присъждане на разноски за хонорар за вещи лица и разпит на свидетел в размер на 540.00лв., както и възнаграждение за защита от юрисконсулт, което съдът определя на 320.00лв. на основание на чл.78, ал.8 от ГПК (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ или общо 860.00лв.

Съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответника сумата 430,00лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 1000,00лв., както и сумата 200,00лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г. Р.Г.Д.К.– изп.директор, К.Х.Ч.– гл.изп.директор, М.К.Г.– изп.директор, ДА ЗАПЛАТИ на В.Ф.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адвокат В.Н., сумата 25000 /двадесет и пет хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие смъртта на Ф.В.Б. настъпила на 25.07.2013г., в резултат на ПТП причинено виновно от Б.С.Б., при управление на л.а. марка „Лада”, модел „21011”, per. № *******, за което е признат за виновен с Решение № 82/06.12.2013г. по АНД № 234/2013г. на К. РС, чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с „ДЗИ О.З.“ ЕАД, със застрахователна полица № 06113000678022/25.02.2013г., валидна от 26.02.2013г., до 25.02.2014г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 25.07.2013г. до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 25000,00 /двадесет и пет хиляди/лв.,  която е разлика над присъдените 25000,00 /двадесет и пет хиляди/лв. до пълния претендиран размер от 50000,00 /петдесет хиляди/лв., на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016г./, вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл. 45 от ЗЗД.

ОСЪЖДА В.Ф.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адвокат В.Н. ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ О.З.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г. Р.Г.Д.К.– изп.директор, К.Х.Ч.– гл.изп.директор, М.К.Г.– изп.директор сумата 430.00 /четиристотин и тридесет/лв. представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА „ДЗИ О.З.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г. Р.Г.Д.К.– изп.директор, К.Х.Ч.– гл.изп.директор, М.К.Г.– изп.директор ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 1000,00 /хиляда /лв., представляваща държавна такса, както и сумата 200,00 /двеста/лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: