Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 93                                                                        08.10.2009 г.                                  гр.Ямбол

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Ямболският окръжен съд                                                           І-ви        наказателен състав

На  9   септември                                                                                                   2009 година

В публично заседание в следния състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д.Фарфарова

                               ЧЛЕНОВЕ:        Г.Кондова

                                                          Ат.Атанасов

Секретар Т.Х.

Прокурор Д.Люцканов

Като разгледа докладваното  от съд.Фарфарова

ВНОХД №224 по описа на  ЯОС за 2009 година

За да се произнесе взе предвид следното:

 

   С Присъда №582/16.06.2009 г. постановена по НОХД №823/2009 г. ЯРС е признал подс.П.Н.Г. , Х.И.Г.  и  Х.И.С.  за виновни в това , че за времето от 23.00 часа  на 16.03.2009 г. до 01.00 часа на  17.03.2009 г. в гр.Ямбол от магазинно помещение , находящо се на  ул.”Странджа” №47 , след предварителен сговор помежду си , действайки в съучастие като съизвършители чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на  имот са отнели чужди движими вещи – дрехи на  обща стойност  2537 лв. от владението на собственика им  Н.А.О. *** , без нейно съгласие  , с намерение противозаконно да присвоят , като деянието не представлява  маловажен случай и е извършено в условията на опасен рецидив – престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3 и т.5 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.А и Б НК за  Х.Г. и във вр. с чл.29 ал.1 б.Б от НК за  П.Г. и Х.С. , поради което и при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК им налага наказания от по две години лишаване от свобода за всеки един от тях , които да изтърпят  в затвор при първоначален строг режим.

Със същата присъда  съда е признал за невиновни подс.П.Г. и Х.С. да са осъществили горното деяние при условията на чл.29 ал.1 б.А от НК.

Подс.П.Г. , Х.Г. и  Х.С. са осъдени да заплатят солидарно на гр.ищец Н.О.  сумата от 2249 лв. , представляваща обезщетение за причинените и от престъплението  имуществени вреди,  като иска в останалата му част до предявения размер от  2537 лв. е отхвърлен.

Недоволни от така постановената присъда са останали  подс.П.Г. , Х.Г. и  Х.С.   и са я  обжалвали в установения за това срок  като явно несправедлива относно размера на  определената санкция.Излагат се съображения,  че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства  , чийто брой и относителна тежест не е съобразена в достатъчна степен от съда , а именно  проявена от въззивниците  критичност , искрено разкаяние и  съжаление за стореното , активно съдействие на разследващите органи за  разкриване на престъпното деяние , тежко социално и семейно положение , а и  ниската им правна култура и образование.Иска се изменение на обжалваната присъда с намаляване на наложеното наказание до размер от по шест месеца лишаване от свобода.

В съдебно заседание въззивниците П.Г. , Х.Г.  и Х.С. се явяват лично и чрез служебно назначен  защитник. Чрез защитата си поддържат жалбата си на основанията изложени в същата и с направеното искане.            

Участващия по делото прокурор изразява становище за  неоснователност на жалбата.Излага съображения  за съобразяване на сочените в жалбата  обстоятелства при определяне на наказанието на всеки един от въззивниците при условията на чл.55  от НК , като същото в определения си размер от съда се явява справедливо.Прави се  искане за потвърждаване на  обжалваната присъда.

Съдът след цялостна проверка на доказателствата по делото,становищата на страните и атакувания съдебен акт в съответствие  с правомощията си по чл.313 и сл. от НПК намира следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок  и от лица имащи право а и интерес от това.Разгледана по същество се явява  неоснователна  по следните съображения:

Въззивния съд счита,че ЯРС е постановил присъдата си  след попълване на делото с необходимите доказателства,като е обсъдил същите поотделно  и в тяхната съвкупност и правилно е изяснил фактическите обстоятелства по осъществяване на деянието.На базата на анализ на правилно установените фактически обстоятелства решаващият съд е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи за осъществяване от обективна и субективна страна от  въззивниците подсъдими  П.Г. , Х.Г. и Х.С. на престъпния състав на чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3 и 5 вр.  с чл.194 ал.1 НК вр.  с чл.29 ал.1 б. А и Б от НК за  Х.Г. и чл.29 ал.1 б.Б от НК за  П.Г. и Х.С. и при условията на чл.55 от НК им   е  определил справедливо по вид,размер и начин на изтърпяване наказание,съобразени както с разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК така и  със степента на обществена опасност на деянието а и с тази на личността на всеки от тях , в рамките на предвиденото наказание.

Както правилно е приел за установено и решаващият съд   на  16.06.2009 г. въззивниците подсъдими  П.Г. , Х.Г. и Х.С. *** решили да отидат  в турската махала в гр.Ямбол , където да влязат в магазин за дрехи  и извършат кражба на такива.За целта тримата  същият ден във времето от 23.00 ч. до  01.00 часа  на 17.03.2009 г. отишли на ул.Странджа № 47 , където проникнали в магазин находящ се на същия адрес  , като  въззивниците  Х.Г. и Х.С. чрез нанасяне  на  удари с крак  на входна врата на помещението на магазина разбили  бравата , а след отваряне на вратата  чрез дърпане с ръце огънали решетката намираща се от вътрешната страна на входа , като през отвора проникнали в помещението на магазина , а въззивника П.  Г. останал отвън да пази да не дойде някой.Въззивниците  Х.Г. и  Х.С. от помещението на магазина събрали дрехи на обща стойност 2537 лв. които поставили в  плюшени покривки и ги изнесри от магазина.От магазина  въззивниците  взели  и пари в брой в размер на 20 лв..Вещите тримата въззивници отнесли в дома на  въззивника Х.С. , където си ги поделили заедно с парите.В хода на досъдебното производство  въззивниците предали  на органите на ДП и били върнати на собственика  О. съответно вещи на обща стойност  228 лв. – вещи на  стойност  110 лв. въззивника Хр.Г. , 62 лв. въззивника  Хр.С. и  55 лв. въззивника  П.Г..

Приетите от решаващия съд , а и от настоящия състав на въззивния такъв фактически обстоятелства се установяват по категоричен начин от направените от  въззивниците подсъдими самопризнания по реда на чл.371 т.2 от НПК на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт , които се подкрепят и от  събраните по делото  в хода на досъдебното производство доказателства , а именно показанията на свид.Н.О. – собственик на вещите предмет на отнемане  , заключението на  съд.стоковата експертиза , а и от писмените доказателства  - протокол за оглед на местопроизшествие , протоколи за доброволно предаване , разписка и свидетелства за съдимост , които са вътрешно непротиворечиви  и съответни едни на други.

Правилно,законосъобразно и обосновано  анализирайки така установената фактическа обстановка  решаващият съд е квалифицирал осъщественото от въззивниците  П.Г. , Х.Г. и  Х.С.  деяние  като такова по чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3 и 5  вр. с чл.194 ал.1 НК и  вр. с  чл.29 ал.1 б. А и  Б  от НК за въззивника  Хр.Г. и във вр. с чл.29 ал.1 б.Б от НК за въззивниците  Хр.С. и П.Г.. .

Безспорно  е налице  отнемане на  вещи  - дрехи  , предвид обстоятелството  на  прекратяване на владението на собственика - свид.О. с вземането и изнасянето им от мястото на което са били оставени от същата , а именно  помещението на магазин намиращ се на ул.”Странджа” 47 в гр.Ямбол,   като същото видно от  показанията на пострадалата свидетелка е станало без да е на лице съгласие за това . Деянието е осъществено при  квалифициращото обстоятелство на т.3 на ал.1 на чл.195 от НК , тъй като за  отнемането на вещите въззивниците подсъдими са разрушили прегради здраво направени за защита на имущество – разбили са с удари с крак заключващо устройство на входна врата , като едновременно с това са огънали и метална решетка на магазинното помещение. На лице е и квалифициращият елемент на т.5 на ал.1 на чл.195 от НК предвид обстоятелството , че  въззивниците са се сговорили предварително  за осъществяване на деянието , в кафене в гр.Ямбол , а именно  по отношение на факта на осъществяване на деянието , мястото и начина на осъществяване , а и вещите на отнемане , като  и стойността на предмета  на отнемане сочи , че се касае за немаловажен случай.Правилно първоинстанционният съд е  приел и,че от въззивниците подсъдими П.Г. и Хр.С.  деянието е осъществено  при условията на опасен рецидив-чл.29 ал.1  б. Б от НК  , а от възззивника подсъдим Хр.Г.  при условията на чл.29 ал.1 б.А и Б от НК и квалифицирал осъщественото от тях деяние и като такова по  чл.196 от НК данни за което са налице в приложените по делото справки за съдимост на въззивниците подсъдими.От субективна страна  подсъдимите са  съзнавали  и искали настъпването на общественоопасните последици,т.е. осъществили са същото при условията на  пряк умисъл.

 При определяне на вида,размера и начина на изтърпяване на наказанията на въззивниците П.Г. , Хр.Г. и  Хр.С. съдът при спазване на задължението си за определяне на наказанията съобразно разпоредбата на ал.2 на  чл.373 от НПК  при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК е взел предвид както тежестта на обществена опасност на осъщественото от тях деяние,така и тази на личността на всеки от тях поотделно.Правилно съдът е приел,че осъщественото от въззивниците деяние по чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.3 и 5  вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. А и Б от НК  за Хр.Г. и във вр. с чл.29 ал.1 б.Б НК за въззивниците  П.Г. и Хр.С. е такова със сравнително  висока степен на обществена опасност както предвид  начина на осъществяване на деянието при две  квалифициращи обстоятелства,така и предвид обстоятелството на засилената динамика на този вид деяния понастоящем в страната .От друга страна съда е взел предвид и високата степен на обществена опасност на личността на въззивниците , предвид  предишните им осъждания , извън съставомерните такива.За да определи  наказанието по размер  съда е взел предвид и  младата възраст на въззивниците , направените самопризнания в хода на  производството , а и възстановяването на част от вещите предмет на отнемане .За това и  е определил по размер наказанията като такива от  по две  години  лишаване от свобода  за всеки един от тях и е определил  първоначален строг режим на изтърпяване , в затвор.Правилно съда е преценил , че предвид предишните осъждания на въззивниците подсъдими  законово недопустимо е приложението на чл.66 от НК.Въззивният съд счита , че преценката на решаващия такъв,  че в този си вид , размер и начин на изтърпяване  наложените на въззивниците наказания ще осъществят в пълнота целите визира в чл.36 от НК  , а именно възпитателна и възпираща  по отношение на въззивниците и на обществото е правилен и обоснован.

Доводите на  въззивниците в жалбата за  фактически явна несправедливост на наложените по размер наказания  не се споделят от въззивния съд.Наказанията на  въззивниците подсъдими както вече бе посочено  са определени от  решаващия съд съобразно изискванията на ал.2 на чл.373 от НПК при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК –значително  под предвидения от закона минимум от три години  предвиден в чл.196 от НК , а именно в рамер на по две години   , като за това  съда е взел предвид всички смекчаващи отговорността на въззивниците обстоятелства установени по делото , а именно   млада възраст , самопризнания дадени  в хода на  производството , респективно отразяващи и отношението към вече осъщественото от тях и  фактическо възстановяване на  част , макар и минимална такава от вещите предмет на отнемане  на пострадалото лице.За това и именно  наказанието на подсъдимите по размер е определено  при  минимално предвидено такова от 3 год. лишаване от свобода в значително по ниското такова  от  по две  години  лишаване от свобода.Намаляване на  такава определените по размер наказания  ще се яви необосновано и незаконосъобразно,  като  и същите няма да осъществят визираните в чл.36 от НК цели на наказанието – възпитателна както по отношение на въззивниците , така и по отношение на обществото , а и възпираща такава.Следва да се има предвид , че в случая  се касае за подсъдими многократно осъждани за  осъществяване на престъпни деяние против собствеността , извън тези касаещи съставомерността  на деянието,  като такова осъществено при условията на опасен рецидив - обстоятелство сочещо на трайно изградени престъпни навици което сочи и на липса на възможност с по-ниско по размер наказание на осъществяване на целите на същото по отношение на всеки от тях.Доводите на въззивниците  подсъдими  за намаляване на наказанието предвид обстоятелството на тежко  социално и семейно положение , съда  счита за  несъстоятелни и противоречащи на установеното по делото , а именно , че подсъдимите  са неженени  , а и не работят. Обстоятелството , че същите произхождат от многодетни семейства  е несъотносимо  , тъй като  не са  налице  доказателства , че задължението за издръжка на  другите дела в семейството  е тяхно , още повече , че както беше посочено същите не работят.

По изложените съображения и  искането на въззивниците за намаляване на  определените им по размер с обжалваната присъда наказания се явява  неоснователно.При цялостната служебна  проверка на атакувания съдебен акт съдът не констатира пропуски и грешки водещи до изменение или отмяна  на съдебния акт.

По изложените съображения и в съответствие с чл.338 от НПК ЯОС

 

 

Р      Е      Ш      И      :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №582/16.06.2009 г. постановена по НОХД №823/2009 г. по описа на ЯРС.

Решението не  подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                     2.