Р Е Ш Е Н И Е
№ 1374
гр. Пловдив, 17 юли 2023
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на двадесет и
първи юни, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА,
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ,
при
секретаря Румяна Агаларева и с участието на прокурора Мирослав Йосифов, като
разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1297
по описа на съда за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.179, ал.1,
пр.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Директор на Дирекция
“Обслужване“ в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция
за приходите (НАП), представлявана от юрисконсулт К.Б.- пълномощник, обжалва Решение
№397 от 04.03.2023г. по Н.А.Х. дело №20225330206989 (6989) по описа на Районен
съд- Пловдив за 2022г., III-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно
постановление (НП) с №665294-F653663 от 03.10.2022г., издадено от директор на Дирекция “Обслужване“ в
ТД- Пловдив на НАП, с което на Д.П.Б., ЕГН **********, е наложена глоба в
размер на 500,00 лева.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност, като постановено в нарушение на закона, и постановяване
на решение по същество, с което да се потвърди изцяло процесното НП. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на по 150,00 лева (общо
300,00 лева), за всяка от двете инстанции, определено съгласно чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата (ЗАдв), съгласно списък с разноски. Възразява се за прекомерност
на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от ответника, ако същото е
над законоустановения минимум.
Ответникът по делото- Д.П.Б.,
не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Мирослав Йосифов, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Жалбата е подадена в
предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за
която актът на съда е неблагоприятен, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество, касационната
жалба е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена служебна
проверка на 15.03.2022г. от служители на ТД- Пловдив на НАП, е прието за установено,
че ответникът Б., в качеството му на регистрирано лице по смисъла на ЗДДС, не е
подал справката-декларация (СД) по смисъла на чл.125, ал.1 от ЗДДС за данъчния
период 01.02.2022г. – 28.02.2022г. в рамките на законоустановения 14-дневен
срок- до 14.03.2022г. включително.
На 12.05.2022г. В.Й.Г.- инспектор
по приходите в ТД- Пловдив на НАП, съставя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с №F653663, с който деянието на ответника,
изразяващо се в неподаване на СД по смисъла на чл.125, ал.1 от ЗДДС до 14.03.2022г.
за данъчния период месец 02.2022г., се квалифицира като административно
нарушение по смисъла на чл.125, ал.5, във връзка с чл.125, ал.1 от ЗДДС. Според
процесния АУАН, СД по смисъла на чл.125 от ЗДДС за месец 02.2022г. е подадена в
ТД- Пловдив на НАП по електронен път с Вх.№16005020786 на 13.04.2022г.
Доказателствата по
делото не позволяват формирането на извод, дали процесният АУАН е съставен в
присъствието на ответника Б. или негов представител, като в акта е обективирана
нарочна разписка, според която екземпляр от същия е получен от Д.П.Б. на
12.05.2022г.
Против общо 2 броя АУАН,
съответно с №F653668 и с №F653663 постъпва възражение с Вх.№94-00-3192 от
12.05.2022г. от Д.Б., след което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации прилага закона правилно, като отменя оспореното пред него НП,
предвид констатираното наличие на “маловажен случай“ на административно
нарушение по смисъла на ЗАНН.
Съображенията,
мотивирали решението на районния съд, напълно се споделят от настоящия състав
на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. В тази връзка
следва да се посочи, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена
възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Според легалното
определение, съдържащо се в §1, т.4 от ДР на ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.), “маловажен случай“ е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен
търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид.
В случая,
обстоятелствата, че СД за периода месец 02.2022г. е подадена на 13.04.2022г.
или в следващия данъчен период и преди съставянето на процесния АУАН на 12.05.2022г.,
което закъснение не е значително; както и че нарушението е извършено за първи
път и от същото не са настъпили реални вреди, позволяват формирането на извод
за наличието на “маловажен случай“ на административно нарушение. Това обаче не
е съобразено от административнонаказващия орган, поради което издаването на
процесното НП е направено при неправилно прилагане на закона и разглежданото НП
е незаконосъобразно. От своя страна, като отменя незаконосъобразното НП,
районният съд постановява решението си при правилно прилагане на закона и
решението му е правилно. Също така, настоящият състав на съда намира решението
на районния съд за валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в
сила.
Предвид очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на НАП е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№397 от 04.03.2023г. по Н.А.Х. дело №20225330206989 (6989) по описа на Районен
съд- Пловдив за 2022г., III-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление
с №665294-F653663 от 03.10.2022г., издадено от
директор на Дирекция “Обслужване“ в ТД- Пловдив на НАП, с което на Д.П.Б., ЕГН **********, е наложена глоба в
размер на 500,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………