№ 564
гр. П., 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720101639
по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова
молба от П. К. С., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. Х. – САК, срещу
„***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, с
които се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищцата
не му дължи сумата от 1469.71 лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 02.04.2012 г. до 30.04.2014 г., сумата от
231.99 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
07.06.2012 г. до 10.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.04.2015г. до окончателното плащане, за които суми на
17.12.2015 г. в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
01951/2015 г. на ПРС, и е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на
ЧСИ Е.Д.. Моли да и бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ищеца твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът „***”АД чрез ю.к. М. са подали
отговор на исковата молба, в който са признали предявения иск, като са
1
заявили становище, че не оспорват твърденията на ищеца за погасяване по
давност на процесната сума. Сочат, че образуваното при ЧСИ изпълнително
дело е прекратено. По изложените в отговора доводи и аргументи молят съда
да постанови решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК, като
им се присъдят сторените разноски, и съдът приложи разпоредбата на чл.78,
ал.2 от ГПК.
В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от адв. Х.,
който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като постанови
решение при признание на иска, и им се присъдят сторените по делото
разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана по
делото писмена чрез ю.к. М., заявяват че поддържат депозирания отговор на
исковата молба, и молят съда да постанови решение при признание на иска,
като им се присъдят сторените по делото разноски, и съдът приложи
разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК.
П. районен съд, като взе предвид становището на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира, че предявения иск с правно
основание чл.439 от ГПК е допустим, поради което и следва да се разгледа по
същество.
По основателността:
Не се спори между страните, че на 17.12.2015 г., по ч.гр.д. .№
01951/2015 г. на ПРС, на основание заповед № 1629 от 02.04.2015 г., в полза
на ответника е бил издаден изпълнителен лист, с който ищцата е осъдена да
заплати на ответника сумата от 1469.71 лева, представляваща 4/6 от
главницата за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
02.04.2012 г. до 30.04.2014 г., сумата от 231.99 лева, представляваща 4/6 от
лихва за забава на месечните плащания за периода от 27.06.2012 г. до
10.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1469.71 лева,
считано от датата на подаване на заявлението – 02.04.2015 г. до
окончателното изплащане на сумата.
2
С исковата молба ищцата е поискала от съда да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответника, че не му
дължи сумата от 1469.71 лева, представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 02.04.2012 г. до 30.04.2014 г., сумата от
231.99 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
07.06.2012 г. до 10.03.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.04.2015г. до окончателното плащане, за които суми на
17.12.2015 г. в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №
01951/2015 г. на ПРС, и е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на
ЧСИ Е.Д..
В срока за отговор на исковата молба ответникът чрез ю.к. М. е признал
иска. Към отговора на исковата молба е представено надлежно пълномощно
на ю.к. М., по смисъла на чл.34, ал.3 от ГПК, съгласно което е упълномощена
да признае предявения иск.
С оглед на заявеното с отговора на исковата молба, ищцата в съдебно
заседание чрез адв. Х. е поискала от съда да постанови решение по реда на
чл.237, ал.1 от ГПК съобразно направеното от ответника признание на иска.
Нормата на чл.237, ал.1 от ГПК сочи, че когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася
с решение съобразно признанието.
В случая съдът счита, че са налице предпоставките за постановяване на
решение при признание на иска, като не са налице пречките по чл.237, ал.3 от
ГПК. Признатото от ответника право не противоречи на закона и добрите
нрави, а освен това е такова, с което страната може да се разпорежда.
Съобразно чл.237, ал.2 от ГПК съдът в настоящото съдебно решение не
излага мотиви, а указва, че решението се основава на признанието на иска от
ответника. Ето защо, искът следва да бъде уважен съобразно направеното
признание, като съгласно чл.237, ал.2 от ГПК, съдът не се мотивира по
същество, а указва че решението се основава на наличието на предпоставките
за постановяване на решение при признание на иска, като признае за
установено, че ищецът не дължи на ответника процесните суми, поради
погасяването им по давност.
По разноските:
Ищцата е поискала да и бъдат присъдени сторените по делото разноски,
3
за което е представила списък по чл.80 от ГПК.
В отговора на исковата молба ответникът е признал иска, като е поискал
от съда да им бъдат присъдени сторените по делото разноски на основание
чл.78, ал.2 от ГПК, с оглед направеното признание на иска.
Съгласно чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца. За да бъде освободен ответникът от отговорност за съдебни
разноски следва да са осъществени двете кумулативни предпоставки:
ответникът да не е дал повод за образуване на исковия процес с
извънпроцесуалното си поведение и да признае иска.
В конкретния случай, не е налице първата от абсолютно необходимите
кумулативни предпоставки за приложение на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно
ответника да не е дал повод за образуване на исковия процес с
извънпроцесуалното си поведение.
Видно от приложеното изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – Е.Д., по
ответникът „***“ АД, в качеството му на кредитор на ищеца през 2015 г. се е
снабдил с изпълнителен лист (изпълнителен титул) по ч. гр. д. № 01951/2015
г. на ПРС. Въз основа на този изпълнителен титул, по негова молба е
образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ – Е.Д.. От поставения печат
върху гърба на изпълнителния лист, се установява, че ЧСИ е прекратил
образуваното при него изпълнително дело с постановление от 23.12.2022 г.,
независимо, че по изпълнителното дело няма поискани, респ. предприети
действия от ответника по принудително събиране на дълга, като е разполагал
и с изпълнителен титул, респ. е поддържал висящността на изпълнителното
дело.
От друга страна първата предпоставка по чл.78, ал.2 от ГПК липсва
когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на
ищеца. В случая, настоящия съдебен състав намира, че ответникът е станал
причина за завеждане на делото, защото при образувано на изпълнително
производство, на основание изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло
в сила съдебно решение, предявяването на иск по чл.439 от ГПК за оспорване
на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителния лист
(в какъвто смисъл в случая е било направено и възражение от ищеца за
4
изтекла давност с предявяване на иска) е единствената възможност за защита
на длъжника. Същият се е възползвал от правото си да установи, че
изпълняемото право е отпаднало, поради факт, който е настъпил след
съдебното му установяване и който е от значение за съществуването му.
Подобно възражение ищецът, в качеството му на длъжник по изпълнителното
дело не е могъл да направи пред съдия-изпълнителя, защото основанията за
прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в
закона и позоваването на изтекла погасителна давност не е сред тях. В този
смисъл е и определение № 71 от 21.01.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 17/2014 г.,
ІІІ г.о.
Предвид изложеното, и като взе предвид вида на предприетата защита
от ищеца и характера на предявения иск, съдът намира, че няма основание за
извод ответникът да не е станал повод за предявяване на иска. Следва да се
има предвид и това, че ответника, в качеството му на взискател по
образуваното при ЧСИ изпълнително дело не е поискал прекратяване на
производството по същото, въпреки неизвършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и така е поддържал висящност на
изпълнителния процес. Този факт е предопределил необходимостта от защита
на длъжника – ищец, по исков ред да осъществи своята защита чрез
предявяване на иск (като както вече бе посочено - позоваването на изтекла
погасителна давност може да стане само чрез иск или чрез възражение),
поради което и самото признание на иска не е достатъчно да обоснове
приложение на чл.78, ал.2 от ГПК, в който смисъл е и определение № 205 от
30.04.2018 г. на ВКС по ч.т.д. № 1034/2018 г., І т.о.; ; определение № 1220 от
5.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1809/2023 г., II т. о., ТК; определение № 3252
от 1.11.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3618/2023 г., III г. о., ГК; определение №
694 от 25.09.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1325/2023 г., II т. о., ТК и др.
Ето защо ответника следва да понесе разноските с оглед изхода на
делото, и върху него се възложат сторените от ищеца разноски в хода на
делото.
От приложения списък на разноските е видно, че ищцата претендира
сторени такива в размер на 470.00 лева адвокатско възнаграждение, сумата от
72.05 лева – заплатена държавна такса и такса банков превод, сумата от 5.00
лева – държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и сумата от 1.30
5
лева – такса за банков превод, сумата от 25.60 лева – такса за препис от
изпълнително дело, и сумата от 1.60 лева – такса банков превод. От
съдържащите се в делото доказателства за извършени от ищцата разходи, не
се установи ищцата да е заплатила при ЧСИ сумата от 24.00 лева,
представляваща такса за препис от изпълнително дело, както и липсват
доказателства за заплатена такса за банков превод за същата, поради което и
сумата от 25.60 лева, не следва да бъде присъждана на ищцата. Останалите
разходи, представляващи заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение,
държавна такса за образуване на дело и издаване на съдебно удостоверение,
както и таксите банков превод, следва да бъдат възложени върху ответната
страна, като се осъди да заплати на ищцата сумата от 548.35 лева.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от ГПК, по
отношение на „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: ***, че
П. К. С., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на „***” АД изпълнение
на сумата от 1469.71 лева, представляваща 4/6 от главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 02.04.2012 г. до 30.04.2014 г., сумата от
231.99 лева – 4/6 от законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 07.06.2012 г. до 10.03.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.04.2015г. до окончателното плащане, за които суми
на 17.12.2015 г. в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 01951/2015 г. на ПРС, и е образувано изпълнително дело № *** г. по описа
на ЧСИ Е.Д., поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „***” АД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на П. К. С., ЕГН
**********, с адрес: *** сумата от 548.35 лева, представляваща разноски по
делото за държавни такси, такси банков превод и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6