№ 13309
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110167117 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Предявени са от „Т. срещу М. М. К. и И. С. К. осъдителни искове в общ размер на
3313.08 лв. с правно основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят при условията на разделност, при равни квоти, на ищеца суми за
продажна цена на доставена топлинна енергия, дялово разпределение и мораторна лихва за
забава в плащането за имот с абонатен номер 4046, находящ се в гр. С..
Ответниците твърдят, че са заплатили всички претендирани от ищеца в настоящото
производство суми, като представят фискални бонове.
С молба от 12.10.2022 г. ищецът признава, че всички процесни суми са заплатени, като
се иска от съда да съобрази извършеното в хода на процеса плащане. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в минимален размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е
1
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
Основателността на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
С оглед плащането на задълженията /което представлява конклудентно признание/,
както и предвид ангажираните от ищеца доказателства съдът счита за безспорни всички
елементи от фактическите състави на процесните вземания /включително и качеството на
ответниците на потребители на топлинна енергия/.
По делото е безспорно, че ответниците са заплатили процесните вземания в хода на
процеса /след подаване на исковата молба в съда на 25.11.2021 г./.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло
поради погасяване чрез плащане в хода на исковото производство.
По разноските:
Към датата на завеждане на делото /25.11.2021 г./ ответниците са били в забава на
плащането на процесните задължения. Установява се, че вземанията са погасени в хода на
исковия процес, като с поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото,
поради което дължат сторените от ищеца разноски. Ето защо, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото производство за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 50 лв. съобразно
представения списък на разноските.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С.,
срещу М. М. К., ЕГН ********** и И. С. К., ЕГН **********, двамата с адрес в гр. С.,
искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца следните суми при условията на разделност,
при равни квоти: сумата 2793.42 лв. – стойност на потребена топлинна енергия през периода
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. в имот с абонатен номер 4046, находящ се в гр. С., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба /25.11.2021 г./ до
окончателното изплащане; сумата 460.90 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 22.10.2021 г.; сумата
48.62 лв. – такса за дялово разпределение за периода м.10.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане; сумата 10.14 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение
за периода от 01.12.2018 г. до 22.10.2021 г., поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. М. К., ЕГН ********** и И. С. К., ЕГН **********, двамата с адрес в
гр. С. да заплатят на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С., на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата 50 лв. – разноски в исковото производство за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Т. като трето лице-помагач
на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3