РЕШЕНИЕ
№ ………./ 11.12.2020г.,
гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На осми
декември, две хиляди и двадесета година
В
публичното съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Н.Р.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Т.д. №
26 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ в.в. с чл.86 ЗЗД.
Подадена е искова молба и
допълнителна такава от С.М. С. чрез упълномощен адвокат за осъждане на
Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“ за заплащане
на сумата 60 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и
сумата 2 104,30лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху двете суми, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното им изплащане. В обстоятелствената част на
исковата молба ищцата излага твърдение, че на 28.09.2019г. на пътя
гр.Разград-с.Дянково е пътувала като пътник в лек автомобил, управляван от трето
лице. Същият се движел със скорост около 130км./ч., когато забелязал друго МПС
на пътя пред него. Предприел рязко спиране, при което движението на
управлявания от него л.а. станало неконтролируемо. Навлязъл в насрещната лента
за движение и се сблъскал с движещия се в това време в насрещната лента товарен
автомобил. Ищцата твърди, че автомобилът, в който е пътувала като пътник и
чийто водач има вина за ПТП, е застрахован при ответното дружество. Излага
твърдения, че вследствие на настъпилото ПТП е претърпяла множество телесни
увреждания, последиците от които не са отшумели и към настоящия момент. Наред с
телесните увреждания твърди, че е претърпяла и психически травми. Излага твърдения, че е била хоспитализирана в
болнично заведение и е направила имуществени разходи във връзка с проведеното лечение.
В съдебно заседание исковете се поддържат от упълномощения адвокат.
Ответникът Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена иншурънс груп“, представляван от изп.директори
Н.Чандъров и И.Груев, е депозирал писмен отговор и допълнителен такъв чрез своя
процесуален представител, в който изразява становище за неоснователност на исковете
поради недоказаност, като оспорва всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Счита също, че размерът на търсеното обезщетение е
прекомерно завишен и неотговарящ на критериите за справедливост. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
на основание непоставяне на обезопасителен колан като пътник в автомобила.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и становищата на страните, констатира
следната фактическа обстановка: на 28.09.2019г. на пътя гр.Разград-с.Дянково ищцата
С. С. е пътувала като пътник в лек автомобил „Мерцедес МЛ 230“ с рег. № РР 2377
ВМ, управляван от Е.А.. Същият се движел в дясната лента в посока от гр.Разград
към с.Дянково със скорост 111,6км./ч. Водачът предприел рязко спиране, тъй като
установил друг автомобил в лентата пред себе си. Вследствие на това изгубил
контрол върху движението на управлявания от него л.а. Навлязъл в насрещната
лента за движение и се сблъскал с движещия се в това време в насрещната лента
товарен автомобил „Мерцедес 1517“ с рег. № РР 3068 АС, който непосредствено
преди сблъсъка навлязъл в пътното платно от черен път, намиращ се от дясната
страна на пътя и се движел със скорост 15,3км./ч. Двата автомобила се ударили с
предните си части. Ударът настъпил изцяло в лентата на насрещно движещия се
товарен автомобил, като за лекия автомобил настъпил в предната челна дясна част
на купето, а за товарния – също в предната челна дясна част.
Механизмът на настъпилото ПТП е
установен от вещото лице – автоексперт по назначената комплексна
съдебна автотехническа и медицинска експертиза. Експертът е направил своите
изводи въз основа на оглед на местопроизшествието, съдържащ се в материалите на
ДП № 330-ЗМ-196/2019г. на ОД на МВР Разград, личен оглед и извършени замервания
на мястото, информация за техническите характеристики на двете МПС, събраните в
настоящото съдебно производство материали, поради което съдът го възприема
изцяло. Въз основа на изводите в експертизата се установява, че при така
определените скорости на движение на двете МПС опасната зона за спиране на
товарния автомобил при скорост на движение 15,3км./ч. е 7,61м. Опасната зона за
спиране на лекия автомобил, в който е пътувала ищцата, при скорост на движение
111,6км./ч. е 113,4м., а ако скоростта на движение е максимално разрешената
извън населени места 90км./ч., опасната зона ще бъде 80,1м.
Водачът на лекия автомобил е
възприел опасността пред себе си от разстояние 104,7м. и е задействал незабавно
спирачки. При подбраната от него скорост 111,6км./ч. е можел да спре движението
си на разстояние 113,4м., а при движение със скорост 90км./ч. – на 79,2м. Автоекспертът
прави извод, че при подбиране на скоростта водачът не се е съобразил със зоната
на видимост пред автомобила, която би му дала възможност да преустанови
движението при поява на опасност.
От друга страна, съпоставяйки
времето на движение на двата автомобила, вещото лице е достигнало до извод, че
товарният автомобил не е разполагал с време и разстояние за намаляване на
скоростта при възприемане на опасността.
Крайният извод на експертизата,
който съдът възприема като подробно мотивиран и при изчерпателност на
хипотезите, е, че произшествието е било предотвратимо единствено в случай, че
водачът на лекия автомобил „Мерцедес МЛ 230“ с рег. № РР 2377 ВМ се е движил
със скорост на движение не по-висока от разрешената за движение извън населени
места.
На комплексната експертиза е
поставена задача и във връзка с направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от непоставяне на обезопасителен колан.
Заключението е, че поставянето на такъв колан възпрепятства достигането на
тялото на пострадалата до елементи от вътрешността на купето. По този начин се
осигурява безопасното положение на тялото до изчерпване на енергията на удара
чрез деформация на превозното средство. Коланът обаче не спира интрузивното
преместване на детайли от интериора с стълкновението им с тялото на
пострадалата. Предвид деформациите в предната част на л.а., причинени от удара,
както и броя и степента на тежест на получените травми, изводът на вещите лица
е, че пострадалата е била с поставен обезопасителен колан.
Телесните увреждания на С. С.
вследствие на инцидента са установени от вещото лице в представената
съдебномедицинска експертиза, която съдът приема като изготвена въз основа на
приетите писмени доказателства и преглед на пострадалата на 23.09.2019г. В
резултат от настъпилото ПТП ищцата е получила травматичен шок – съчетана травма
на глава, гърди и долен крайник; комоцио церебри, контузио торацис;
полифрагментно закрито счупване на долния край на лява бедрена кост; дифузни
охлузвания на дясна подбедрица. Фрактурата обуславя трайно затруднение в
движението на долния ляв крайник и обичайния оздравителен период е 3-3,5месеца,
а работоспособността се възстановява след 4-6 месеца. В конкретния случай обаче
вещото лице е констатирало, предвид представените болнични листи, че този
период е удължен и към настоящия момент здравето на ищцата не е възстановено.
Охлузванията са причинили на пострадалата болка и страдание. Относно механизмът
на получаване на уврежданията съдебният лекар посочва, че същите могат да бъдат
получени индиректно – при създадено напрежение по дължината на костта, удар
върху сгънато коляно, огъване или усукване.
Относно конкретиката на
претърпените неимуществени вреди вследствие на телесните увреждания, по делото
е събрана медицинска документация, коментирана и от вещото лице, както и
свидетелски показания. От представените епикризи се установява, че първоначално
ищцата е била хоспитализирана в ОАИЛ за периода 28.09.2019г.-1.10.2020г.,
където са проведени диагностични и терапевтични процедури. Непосредствено след
това е преминала на лечение в отделение по ортопедия и травматология, където е
била хоспитализирана за периода от 1.10.2019г. до 21.10.2019г. Извършено е
открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. В периода от 20.02.2020г.
до 27.02.2020г. пострадалата е хоспитализирана в отделение по физикална и
рехабилитационна медицина, където й е приложена терапия. Видно от представените
болнични листи, протокол на ЛКК и решения на ТЕЛК, С. С. е била в отпуск поради
временна неработоспособност в периода от 28.09.2019г. до 20.07.2020г.
Като свидетел е разпитана Г.А.–
майка на С. С., която обяснява, че първоначално ищцата е изпитвала големи
болки. След изписването й от болницата за нея се е грижела свидетелката. Ищцата
не е можела да става и да се движи, ползвала е тоалетен стол. Впоследствие е
започнала да се придвижва с патерици, така се придвижва и към настоящия момент.
Има малко дете, за което също не може да полага необходимите грижи и внимание.
Нарушение има и в социалните й контакти – спряла е да се вижда със своите
приятели. Все още не се е върнала на работа. Излиза само в двора на къщата, в
която живее.
Във връзка с проведеното
лечение, ищцата е направила множество имуществени разходи, за които е
представила фактури, заедно с касови бонове към всяка от тях. Вещото лице по
приетата СМЕ дава заключение, че всички разплащателни документи са относими към
получените телесни увреждания, лечение и възстановяване на ищцата. Така от
фактура №**********/3.10.2019г. се установява, че С. С. е заплатила 1 390лв. за
комплект ъглово стабилна анатомична латерална плака, с фактура №
290/9.10.2019г. е закупила санитарни принадлежности на обща стойност 50лв.; с
фактура № 646/14.10.2019г. е закупила подмишнични патерици и комбинират стол за
тоалет и баня на обща стойност 260лв.; с фактура № 648/16.10.2019г. е закупила
антидекубитален дюшек, патерици тип „Канадки“ и маншон за подмишнична патерица
на обща стойност 239лв.; с две квитанции от 1.10.2019г. и 14.10.2019г. е
заплатила престой в болницата на стойност 17,40лв. и 40,60лв.; с фактура №
291/29.10.2019г. е закупила лекарства и санитарни принадлежности на обща
стойност 67,70лв.; с фактура № **********/20.02.2020г. е закупила лекарства на
обща стойност 39,60лв. Общият размер на направените разходи е 2 104,30лв.
Лекият автомобил „Мерцедес МЛ
230“ с рег. № РР 2377 ВМ е застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” за периода от 28.08.2019г. до 27.08.2020г. Твърдението в
обстоятелствената част на исковата молба се признава от ответника. Признанието
се установява и от неговите извънсъдебни действия – същият е приел за
разглеждане писмена застрахователна претенция от ищеца за обезщетяване на
неимуществени и имуществени вреди. С уведомление изх. № П00074/22.01.2020г.
застрахователят е уведомил ищеца, че закрива преписката поради непредставяне на
поисканите документи.
Образуваното ДП №
330-ЗМ-196/2019г. по описа на ОДМВР гр.Разград е прекратено на основание чл.343
ал.2 НК.
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Искът е допустим
на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявен след отказ на застрахователя по
претенцията на увреденото лице.
По същество съгласно разпоредбата
на чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има
право да иска обезщетение пряко от него по застраховка Гражданска отговорност,
при спазване изискванията на чл.380 КЗ. Ищецът е увредено лице по смисъла на
чл.478 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 КЗ, застраховката покрива отговорността на застрахования за причинени на трети
лица вреди, вкл. неимуществените вреди вследствие на телесни увреждания.
За да бъде уважен предявеният
пряк иск на увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка ГО, по делото
следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД, наличието на валиден
договор за застраховка ГО с ответното дружество, ведно с изпълнение на
особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне
размера на обезщетението съгласно чл. 52 ЗЗД.
В настоящия случай деянието,
неговата противоправност, настъпването на вредата и причинно-следствената
връзка между деянието и вредата са установени посредством изготвените в
съдебното производство съдебни автотехническа и медицинска експертизи: Е.А.
като водач на застрахования автомобил „Мерцедес МЛ 230“ с рег. № РР 2377 ВМ е нарушил
правилата за движение по пътищата – при избиране на скоростта не се е съобразил
със зоната на видимост пред автомобила, която би му дала възможност да
преустанови движението при поява на опасност – нарушение на чл.20 ал.2 ЗДП и се
е движил със скорост по-висока от разрешената за движение извън населени места
90км./ч. – нарушение на чл.21 ал.1 ЗДП. Тези са причините, довели като
последица настъпването на пътно-транспортното произшествие, вследствие на което
С. С. е получила телесните увреждания травматичен шок – съчетана травма на
глава, гърди и долен крайник; комоцио церебри, контузио торацис; полифрагментно
закрито счупване на долния край на лява бедрена кост; дифузни охлузвания на
дясна подбедрица. За лечението си пострадалата е извършила разходи в установен
размер от 2104,30лв.
Презумпцията за вината на
водача на лекия автомобил за нарушаване на правилата за движение по пътищата,
съдържаща се в чл.45 ал.2 ЗЗД, не е оборена.
Не се оспорва от ответника
наличието на валидно застрахователно правоотношение с виновния водач на лекия
автомобил по застраховка "ГО" към момента на ПТП.
Предвид изложеното съдът
приема, че исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди са доказани по своето основание.
За уважаването му в настоящото
гражданско производство остава да бъде доказан размерът на неимуществените
вреди, което е в тежест на ищеца. Правилото на чл.52 ЗЗД е обезщетението да се
определи от съда по справедливост. Понятието е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид при определяне паричния еквивалент на нанесените поражения върху
физическото здраве на пострадалия. В
този смисъл съдът в своята преценка относно размера на обезщетението взе предвид многобройността на телесните
увреждания, продължителността на изтърпените болки – с висок интензитет през
време на болничното лечение, след това продължително време пострадалата е
обездвижена в домашни условия, без възможност да се обслужва самостоятелно и да
се грижи за своето дете, прекъсването на
социалните контакти, дългият срок на оздравителния период на получената фрактура
на левия долен крайник и неудобствата, които търпи във връзка с нарушаване на
режима на обичайните дейности, вкл. и тези, свързани с най-необходимите
ежедневни дейности, за които е получавала помощ от своята майка. Към настоящия
момент последиците от телесните увреждания не са преодолени – налице е
ограничение на двигателния режим и на ежедневните дейности на ищцата, което
влошават качеството й на живот.
Предвид горните съображения
съдът преценява, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е 40 000лв. В този размер
същото съответства на характера, степента и продължителността на претърпените
от ищеца болки и страдания.
Не се доказа направеното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата поради непоставяне на обезопасителен колан.
Обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, определено в размер 40 000лв. следва да се присъди на
ищцата, а над този размер до първоначално претендирания такъв от 60000лв. искът
се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доказан се явява искът за
присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер 2 104,30лв.,
изразяващи се в заплащане на медицински услуги, консумативи и лекарства във
връзка с причинените на ищцата телесни увреждания. Ответникът следва да бъде
осъден да й заплати тази сума.
Горните обезщетения следва да
бъдат изплатени ведно със законната лихва върху всяко от тях, считано от датата
на подаване на исковата молба – 20.03.2020г.(вж.пощенското клеймо), до
окончателното им изплащане.
Ищцата претендира присъждане в
нейна полза на направените деловодни разноски. Заплатила е ДТ в размер 2
484,17лв., представлявана е от упълномощен адвокат, на когото е заплатила
възнаграждение в размер 3 260лв., заплатила е депозит за вещо лице по СМЕ в
размер 372,80лв. и 420лв. за вещи лица по комплексната автотехническа и
медицинска експертиза. Съобразно изхода от правния спор и на осн. чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на С. С. сумата 4 431,81лв. за направените
деловодни разноски. Внесеният депозит от 40лв. за призоваване на свидетел, е
недължим поради заличаването на свидетеля и не се дължи по реда на чл.78 ГПК от
насрещната страна. Ищцата следва да посочи начина, по който депозитът да й бъде
възстановен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
Осъжда Застрахователно
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, пл.“Позитано“ №5,
представляван от изп.директори Т.Илиев и Н.Памуков, да заплати на С.М. С. ЕГН **********,
с адрес ***0, сумата 40 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 2 104,30лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на
настъпило ПТП на 28.09.2019г. с участието на л.а.“Мерцедес МЛ 230“ с рег. № РР
2377 ВМ, управляван от Е.А. и застрахован при Застрахователно акционерно
дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ведно със законната лихва върху всяка
от двете суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2020г.
до окончателното им изплащане, както и сумата 4 431,81лв. за направени
деловодни разноски в съдебното производство.
Отхвърля иска за обезщетение за
неимуществени вреди, предявен от С.М. С. против Застрахователно акционерно
дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, над размера 40 000лв. до
претендирания такъв от 60 000лв., заедно със законната лихва върху
неуважената част от иска над размера от 40 000лв. до 60 000лв., като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
НР