Р Е Ш Е Н И Е
№ 52 14.03.2023г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
тринадесети март две
хиляди двадесет и трета година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен
съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 117 по описа на съда за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.171, т.1, б.”б” във вр. с
чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Адв.Б.С.З. от САК като пълномощник на Д.Г.С., ЕГН **********
*** и адрес за призоваване по делото: гр.София, ж.к.“Люлин-3“, търговски
комплекс „Сан Марино“, офис 14 – адвокатска кантора обжалва Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №22-0245-000009/18.03.2022г.,
издадена от Е. Д. Д. като началник на група „Охранителна полиция“ в РУ – Бобов
дол към ОДМВР - Кюстендил. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.2 и
т.4 от АПК. Нарушението на формата свързва с липса на данни за посоката на
движение на МПС, точното местонахождение на извършената полицейска проверка и
липса на имена на полицейските служители и тяхната длъжност. Нарушението на
материалния закон свързва с липса на управление на МПС; отсъствие на отправено
искане за изследване на употребата на алкохол; противоречие на ПАМ с
Конституцията на Република България, т.к. според КС компетентен за налагане на
наказание е АНО в рамките на издадено НП, като ПАМ по ЗДвП не са такива по
чл.22 от ЗАНН, а представляват по същество наказателна санкция. Моли се за
отмяна на оспорената заповед. Претендират се деловодни разноски.
В с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Ответния началник на група „Охранителна полиция“ в РУ –
Бобов дол към ОДМВР – Кюстендил не изразява становище по жалбата.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
Оспорената заповед за прилагане на ПАМ №22-0245-000009/18.03.2022г.
е издадена от Е. Д. Д. на длъжност началник на група „Охранителна полиция“ в РУ
– Бобов дол към ОДМВР - Кюстендил. С нея на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ „временно отнемане на СУ МПС до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Фактическите
обстоятелства по нарушението органът е свързал с това, че на 18.03.2022г. около
22.00 часа в гр.Бобов дол на ул.“Кирил и Методий“ жалбоподателят е управлявал
лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№СО2631СК, собственост на П. Д. Д., като
отказва да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест 7510 №0268. При разговор с водача се усеща много силен мирис на
алкохол. Нарушението е установено от АП-734 към РУ – Бобов дол. Същото е
квалифицирано по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Заповедта е връчена на адресата на 28.03.2022г. /съгласно
оригинала на заповедта на 83 и писмото от началник РУ – Бобов дол на л.82/, а
жалбата е подадена на 11.04.2022г. по електронната поща на съда.
Със заповед №277з-1046/30.06.2017г.
директорът на ОДМВР – Кюстендил е оправомощил определени длъжностни лица от
ОДМВР – Кюстендил да издават ЗППАМ по чл.171 от ЗДвП, между които по т.1.5 са
началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ към ОДМВР – Кюстендил.
Като част от административната
преписка органът е приложил АУАН №70/18.03.2022г., съставен от мл.автоконтрольор
Н. Г. И. в присъствие на свидетелите очевидци К. Б. И. и Р. Р. К. за описаното
в оспорената заповед деяние. АУАН е връчен на нарушителя при условията на
отказ, удостоверен с подписа на свидетел. Издаденият ТМИ №0053714/18.03.2022г.
е връчен на нарушителя при условията на отказ и съдържа данни, че водачът не е
изпробван, като отказва медицинско изследване за употреба на алкохол.
Приобщена е изготвена от
актосъставителя Н. Г. Н. ДЗ до началника на РУ – Бобов дол, съгласно която на
18.03.2022г. е извикан за снемане на отношение за жалбоподателя като нарушител,
установен от АП-734 в състав К.И. и Р. К.. Отивайки на място, Н. е установил
посочения в оспорената заповед лек автомобил. От колегите разбрал, че автомобила
е управляван от жалбоподателя. След проведен разговор с лицето, Н. усетил много
силен мирис на алкохол. Жалбоподателят обяснил, че е пил, но не е карал колата
и няма да дава проба за употреба на алкохол. Спътничката в лекия автомобил В.
Д. заявила, че Д.Г.С. е управлявал автомобила, което обстоятелство потвърдила в
писмено обяснение. Обяснението на В. Д. е от 18.03.2022г., с вх.№УРИ245000-843/21.03.2022г.
по описа на РУ – Бобов дол. В това обяснение В. Д. сочи, че преди спиране на
автомобила от АП, същият е управляван от жалбоподателя, който е пил уиски.
От приобщената ДЗ от св.Р. К. от
19.03.2022г. до началника на РУ – Бобов дол се установява, че автомобила е
спрян от свидетелите по АУАН на посочените в оспорената заповед дата, място и
час, като жалбоподателят управлявал автомобила в присъствие на пътничката В. Д.,
е след пристигане на АП-734 водачът отказал да бъде изпробван с техническо
средство за алкохол и пътничката изготвила писмено обяснение за случая с
посоченото по-горе съдържание.
Към жалбата е приложена декларация от В. Д. с дата
08.04.2022г., в която Д. сочи, че на 18.03.2022г. се срещнала с жалбоподателя и
само тя е управлявала автомобила.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените доказателства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от представител
на надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.172, ал.5
от ЗДвП. Адресат на оспорената заповед е жалбоподателя, което обстоятелство го
определя като легитимирано лице за нейното оспорване. Оспорването е осъществено
в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно
чл.133, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, при условията на чл.168 от АПК,
жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
По компетентността на органа:
Заповедта е издадена от компетентен
орган. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.
"а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол,
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Издателят на заповедта е оправомощено
длъжностно лице от ръководител на служба за контрол по ЗДвП, видно от
осъществената делегация по заповед №277з-1046/30.06.2017г. на директора на
ОДМВР – Кюстендил.
По формата на акта:
Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана
писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл.59, ал.2
от АПК - наименование на органа-издател, адресат, фактически и правни основания
за издаване, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето
с означена длъжност. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите
основания за неговото формиране.
Неоснователно жалбоподателят твърди за нарушения на формата
на оспорената заповед. Липсата на данни за посоката на движение на МПС е без
правно значение за деянието, т.к. е посочено мястото на неговото извършване с
конкретно населено място и конкретно име на улицата, на която е осъществена
полицейската проверка. Имената на полицейските служители и тяхната длъжност се
съдържат в съставения за нарушението АУАН, въз основа на който е изготвена
оспорената заповед и която препраща към неговото съдържание. Съгласно задължителните указания в
ТР №16/1975г. на ВС, ППВС №4/1976г., ТР №4/2004г. на ОС на ВАС и ТР №1/2006г.
на ВАС няма правна пречка и може мотивите да са изложени не в самия завършващ
административното производство акт, а в друг, отделен документ, който предхожда
издаването на акта и е цитиран в неговото съдържание. В административното
производство по издаване на оспорената заповед функция на такъв документ
притежава посочения в заповедта АУАН срещу дееца.
По административнопроизводствените правила:
Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални
правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от
значение за случая и събиране на относимите за това доказателствени източници.
Фактите по заповедта се основават на издадения АУАН, който е годно
доказателствено средство и поставя началото на административното производство.
По материалния закон:
Заповедта съответства на материалния закон.
Материалноправно основание за издаване на оспорената заповед
по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, предвид фактическото описание на противоправното
деяние, е отказа на дееца за бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство.
Съставеният за нарушението АУАН е редовен от външна страна, т.к.
изхожда от компетентен орган и съдържа пълно описание на противоправното
поведение на дееца. По см. на чл.189, ал.2 от ЗДвП съставения за деянието АУАН
е с необорена в рамките на съдебното производство материална доказателствена
сила. Съдържанието на АУАН се потвърждава от приобщените в административната
преписка ДЗ от свидетеля очевидец Р. К., ДЗ от актосъставителя Н. Н. и от
обяснението на пътника в автомобила В. Д.. ДЗ на Р. К. и обяснението на В. Д.
установяват по безспорен начин управлението на автомобила от жалбоподателя на посочените
в заповедта дата, час и място, като ДЗ на К. и ДЗ на Н. Н. установяват отказа
на водача да му бъде извършена проба за употреба на алкохол. В тази насока е и
съдържанието на съставения на дееца ТМИ. Съвкупният анализ на съдържащите се в
преписката документи води до еднозначния извод за доказано управление от
жалбоподателя на посочения лек автомобил. Представената към жалбата декларация
от В. Д. е изолирана от останалия доказателствен материал и противоречи на
дадените от Д. писмени обяснения непосредствено след проверката от контролните
органи. Тези обстоятелства налагат извод, че декларация не носи доказателствена стойност и е създадена за
нуждите на съдебното производство с цел изграждане на защитна теза, идентична с
твърдението в жалбата.
Събраните достоверни и годни доказателства установяват, че в
деня и часа на проверката жалбоподателят е имал качеството водач на МПС по
легалната дефиниция на §6, т.25, пр.1 от ДР на ЗДвП, който е отказал да бъде
проверен с техническо средство за употреба на алкохол след надлежно оправена до
него покана от компетентни длъжностни лица. Доказано е извършено от дееца
нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, което е основание за прилагане на ПАМ
по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.
Неоснователно жалбоподателят твърди за противоречие на
приложената ПАМ с Конституцията на Република България. Посоченото в жалбата
становище на КС е по отношение на други правни норми, неотносими към казуса по
делото. С решение №3 от 23.03.2021г. на КС по к.д. №11/2020 г. са
обявени за
противоконституционни чл.171, т.1, б."д" и чл.171, т.2,
б.“к“ от ЗДвП, чиито фактически състави нямат връзка с приложения законов
състав по оспорената заповед. Отделно от това, неправилно жалбоподателят счита,
че ПАМ по ЗДвП не се включват в
регламентацията по чл.22 от ЗАНН, а представляват по същество наказателна
санкция. С ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а не нейната санкция.
Регламентацията по чл.171 от ЗДвП включва прилагане на ПАМ, с които се цели осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните
нарушения. Такава е приложената ПАМ по оспорената заповед. Нейната законова
регламентация съответства на правилото по чл.23 от ЗАНН. Липсва решение на КС,
с което нормата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП да е обявена за
противоконституционна. Нормата е приложима за всички случаи, включени в нейния
фактически състав, какъвто е и процесния по делото.
По целта на закона:
Заповедта е
съобразена с целта на
закона да осуети възможността на дееца да извърши
други противоправни деяния.
На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК жалбата ще се
отхвърли като неоснователна.
Поради изхода от делото жалбоподателят няма право на
деловодни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването в жалбата на Д.Г.С. /с посочени лични данни/ срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №22-0245-000009/18.03.2022г., издадена
от Е. Д. Д. на длъжност началник на група „Охранителна полиция“ в РУ – Бобов
дол при ОДМВР – Кюстендил.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: