Решение по дело №951/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265795
Дата: 17 септември 2021 г. (в сила от 17 януари 2022 г.)
Съдия: Ивайло Красимиров Димитров
Дело: 20211100500951
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 17.09.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IІІ-Б въззивен състав, в публичното заседание на първи юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

          ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Магърдичян

                                       Ивайло Димитров

 

при секретаря Михаела Митова, разгледа докладваното от съдия Димитров в.гр. дело № 951 по описа за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение от 05.02.2020 г., постановено по гр. д. № 50939/2017 г., по описа на СРС, 48 състав, е отхвърлен предявения от Б. В.Т. *** правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2000 лв., представляваща неимуществени вреди, претърпени вследствие на бездействие по премахване на незаконен строеж (ограда). Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответната община сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Б. В.Т. с доводи за неговата неправилност. По подробно изложени съображения са оспорени решаващите на съда извода за липсата на противоправно поведение на служителите на общината, изразяващо се в несвоевременно предприемане на действия по премахване на незаконен строеж – ограда и отсъствието на причинна връзка между това бездействие и твърдените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи във влошаване на здравословното ѝ състояние. Счита, че С.о.необосновано е допуснала забавяне в премахването на процесната незаконна изградена ограда, нарушавайки чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ и Наредба №13 от 23.07.2001 г. на МРРБ. Поддържа, че свидетелските показания и приетите по дело съдебно-психологическа и съдебно-медицинска експертизи доказвали наличието на причинна връзка между твърдените неимуществени вреди и противоправното бездействие на ответника. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а претенцията ѝ уважена в пълен размер.

Въззиваемата страна С.о.оспорва подадената въззивна жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, но при осъществената дължима служебна проверка намира същото за недопустимо. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционното производство е образувано по подадена искова молба от Б. В.Т. *** заплащане на обезщетение от 2000 лв. Изложени са твърдения, че ищцата е собственик на УПИ VIII-152, кв. 16 по приложен регулационен плана на с. Кокаляне, с площ от 505 кв.м., понастоящем ПИ с идентификатор 37914.6843.2091 с адрес: гр. София, с. Кокаляне, ул. „*****. Твърди се, че собственик на съседния имот с идентификатор 37914.6843.2089 е В.Д., която оградила имота си откъм улицата без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж със стоманобетонна ограда, навлизаща в ул. „Урвич“ съгласно регулационния план от 1967 г., като със заповед № РД-30-6/09.01.2015 г. на директора на дирекция „Строителен контрол“, СО, потвърдена със съдебно решение от 10.06.2015 г. по адм. д. № 1758/2015 г. по описа на АССГ, 36 състав, на Д.е наредено да премахне незаконния строеж „масивна ограда“. Поддържа, че при липса на доброволно изпълнение от страна на Д.ответната община бездействала и не изпълнявала своето задължение да премахне незаконната подпорна стена - ограда, изградена в терен публична общинска собственост - улица за обществено ползване. Бездействието се изразявало в неразрушаване на незаконната ограда до кота терен и/или до състояние негодно за ползване съгласно Наредба № 13 от 23.07.2001 г. на СОС за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. Твърди, че поддържаното от общината противоправно състояние ѝ създава пречки да ползва пълноценно собствения си имот, като освен пречки при използването на входа към имота на ищцата, се стеснявала поради завземане част от тясната улица „Урвич“, която била наклонена и без изградени тротоари за пешеходци. За да стигне до имота си ищцата трябвало задължително да премине през тази стеснена от незаконното завземане и преграждане част, в която било отредено да се движат пешеходците, което било свързано с неудобства, притеснения, ежедневен стрес, отрицателни емоции, повишено артериално налягане, противопоказни поради влошеното ѝ здравословно състояние. Сочи, че бездействието на ответната община в задължението ѝ по закон да разруши незаконния строеж, което самата тя е констатирала, е от естество да създаде и поддържа у ищцата ежедневен психически стрес от положението, че против волята ѝ продължава да търпи чужд произвол, като създава пречки да достъпва безпрепятствено до своя недвижим имот. Претърпените от нея неимуществени вреди за периода от 10.06.2015 г. до предявяване на иска  - 26.07.2017 г. оценява на сумата от 2000 лв.

Районния съд е квалифицирал предявения иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД и е счел същия за неоснователен, анализирайки предприетите от ответната община действия по премахване на процесната ограда, и приемайки, че служителите ѝ не са бездействали противоправно при изпълнение на задължението ѝ да премахне принудително констатирания от нея незаконен строеж.

Съгласно разпоредбите на чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ (в релевантната за спора редакция от ДВ. бр. 98 от 11.12.2012 г.) общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Изложените от ищцата твърдения за бездействие на ответника да изпълни задължението му да премахне принудително изградената ограда съобразно издадената от самата община заповед № РД-30-6/09.01.2015 г. сочат, че се касае за бездействие на служителите на общината по повод на административна дейност. Процесната заповед за премахване на незаконния строеж „Масивна ограда“ е издадена в производството по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ от Директора на дирекция „Общински строителен контрол“, като е предоставен 30-дневен срок за доброволно изпълнение на адресата на заповедта – В.Р.Д., след изтичането на който нормата на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ предвижда принудително премахване от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет. Следователно, неизпълнението на задължението за доброволно премахване на оградата и пристъпването към принудителното ѝ премахване е свързано с осъществяване на властнически функции, а Столична общината действа като орган на власт, тъй като създадените отношения са административноправни - изпълнението им може да бъде осигурено с държавна принуда. В този смисъл твърдяното от ищцата бездействие на служителите на ответника е такова по повод изпълнение на административна дейност, а предявеният иск за заплащане на обезщетение намира своята правна квалификация в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тази връзка и съобразно чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ и чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК настоящата искова молба е подведомствена на административните съдилища.

С оглед на изложеното настоящият състав, при извършената служебна проверка, намира обжалваното в цялост решение за недопустимо, като постановено в нарушение на правилата на подведомствеността, разпределящи делата между общите и административните съдилища, което налага неговото обезсилване (така и тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. по тълк. д. № 1/2015 г. на ВКС и ВАС). На основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК делото следва да се изпрати по компетентност на Административен съд - гр. София, който се явява компетентният съд съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, доколкото мястото на увреждането се намира в този съдебен район, а и посоченият в исковата молба адрес на ищцата също е в гр. София.

Отговорността за разноски не следва да бъде разпределяна в настоящото производство, а този въпрос подлежи на разрешаване съобразно изхода на спора от компетентния да разгледа делото административен съд.

 

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

РЕШИ:

 

ОБЕЗСИЛВА решение от 05.02.2020 г., постановено по гр. д. № 50939/2017 г., по описа на СРС, 48 състав.

ИЗПРАЩА делото по компетентност на Административен съд - София град за разглеждане на спора.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.