Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260204
гр. Пловдив 08.10.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, Х граждански състав, в публичното заседание на осемнадесети юни
две хиляди и десета година в състав:
Председател: Румяна Андреева
Членове:
Пламен Чакалов
Бранимир Василев
при секретаря Бояна Дамбулева, като
разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 354 по описа на 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение №4778/13.12.2019г. на
Пловдивския районен съд ХІІІ-ми гр. с. постановено по гр. д. №2529/2019г.,
с което се отменя като незаконна Заповед № РД-06-12/07.05.2019 г.
на Началника на Регионално управление на образованието – гр. Пловдив, с която
на основание чл.195, ал.1 във връзка с чл.188, т.1, чл.187, т.3 и т.10 от КТ,
след обсъждане на депозираните от ищцата писмени обяснения по чл.193 от КТ, и
след преценка на тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени,
и както и поведението на ищцата, и при спазване на изискванията на чл.189 и
чл.193, ал.1 от КТ и в сроковете по чл.194, ал.3 от КТ, е било наложено
Дисциплинарно наказание „Забележка“ на Е.Д.Д., ЕГН **********,***, адв. К.Г., И
КАТО ТАКАВА Я ОТМЕНЯ.
Жалбоподателят
Регионално управление на образованието – гр. Пловдив моли съда да отмени
първоинстанционното решение и постанови друго, с което отхвърли предявения иск
по съображения, подробно изложени във въззивната жалба.
Въззиваемата
страна Е.Д.Д., ЕГН ********** счита обжалваното решение за правилно и моли съда
да го потвърди.
Подадена
е и частна жалба против Определение № 485/13.01.2020г., с която се оставя без
уважение подадената от ищцата Е.Д.Д., ЕГН **********,***, адв. К.Г., молба вх.
№ 82411/16.12.2019г. за изменение на Решение № 4778/13.12.2019г. постановено по
гр. д. № 9529/19г. по описа на ПРС – VІІІ гр. състав, в частта му за
разноските, като адв. Г. моли съда да го отмени и постанови друго, с което му
определи адвокатски хонорар в размер на 650лв. Насрещната страна счита частната
жалба за неоснователна.
Предвид
доказателствата съдът установи следното:
От представения препис от Заповед № РД-06-12/07.05.2019 г. на
Началника на Регионално управление на образованието – гр. Пловдив се установява, че на Е.Д.Д. е наложено дисциплинарно наказание
“забележка” за три нарушения на трудовата дисциплина, а именно:1. нарушение на
чл.257, ал.1, чл.258, ал.1 от Закона за предучилищното и училищното
образование, чл.19. ал.2, т.1, т.2 от Наредба 12/2016 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти, като орган за управление и контрол на училището, е допуснала за 2 ученици от 5 клас да няма
подадено заявление за записване на самостоятелна форма на обучение за учебната
2018/2019 г.: З.С. - по здравословни причини и М.И. - над 16 г., второгодник; 2. в нарушение на
чл. 257. ал.1, чл. 258. ал.1 от Закона за предучилищното и училищното
образование, чл.19, ал.2, т.1. т.2 от Наредба № 12/2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и
другите педагогически специалисти, като орган за управление и контрол на
училището, не е предоставила възможност на учениците от 5, 6, 7 клас, записани
в самостоятелна форма на обучение през учебната 2018/2019 г., за избор на чужд
език - английски или руски, каквито се изучават в училището съгласно училищния
учебен план, а сте организирали за всички ученици от 5, 6, и 7 клас на
самостоятелна форма на обучение полагане на изпит по руски език и 3. В
нарушение на чл.257, ал.1, чл.258, ал.1 от Закона за предучилищното и
училищното образование, чл.19, ап.2, т.1, т.2 oт Наредба №
12/2016 г. за статута и професионалното развитие па
учителите, директорите и другите педагогически специалисти, като орган за
управление и контрол на училището, е допуснала несъответствие между данните в
Списък-образец № 1 за учебната 2018/2019 г. в
НЕИСПУО и реалната организация на обучението в училището: учениците З.С. от 5
клас, М.И. от 5 клас, Б.Д. от 5 клас са за втора година в 5 клас на
самостоятелна форма на обучение, което обстоятелство не е отразено в
Списък-образец №1 за учебната 2018/2019 г.,
публикуван в НЕИСПУО.
С
оглед степента на релевантност на направените от служителя възражения срещу
законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
обсъждането на нейната законосъобразност следва да започне с преценка за
спазването на срока за налагане на дисциплинарно наказание. В нормата на чл.
194, ал.1 от КТ е указано, че наказанието следва да се наложи най – късно до
два месеца от откриване на нарушението и не – по – късно от една година от
извършването му. В мотивната част на процесната заповед е посочено, че
наказанието е наложено за нарушения, отразени в доклад на началника на
Регионално управление на образованието – Пловдив, с който е представен
констативен протокол, който е входиран, както в Основно училище „***“, така и в
Регионално управление по образованието – Пловдив на една и съща дата, а именно 29.02.2019г.
съответно с № РД – 25 – 1503/29.01.19г. и № КД 02 – 91/29.01.19г. Следователно
29.01.19г. е най – късната дата, когато субектът на дисциплинарна власт е узнал
за извършените от директора на училището Е.Д.Д. дисциплинарни нарушения. Ето
защо, двумесечният преклузивен срок по чл. 194, ал.1 от КТ изтича на
29.03.19г., а процесното дисциплинарно наказание е наложено на 07.05.2019г. с
посочената по – горе Заповед, понеже според нормата на чл. 195, ал.1 от КТ
наказанието се налага с мотивирана писмена заповед.
Освен това в заповедта не е посочен и момента,
в който са извършени констатираните нарушения на трудовата дисциплина, за да
може установи дали нарушенията са извършени в едногодишен срок от извършването
им.
Изложеното
налага извода от една страна, че наказанието е наложено след изтичането на
двумесечния срок от откриването на нарушенията на трудовата дисциплина, а от
друга не е установен и точния момент на извършването им,
-стр.3 от решение по в. гр. д. № 354/20г. на ПдОС-
поради което процесната
заповед е издадена в нарушение на нормата на чл. 194, ал.1 от КТ и затова ще
бъде отменена.
Относно
частната жалба: Присъденото възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. не
може да е по – ниско от определението в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Предявения иск е неоценяем и към момента на
представяне на договора за правна помощ минималния размер за такъв иск е в
размер на 200лв., а съдът е определил по
– висок размер. Затова не са налице основания за изменение на обжалваното
определение.
Ето
защо обжалваните решение и определение като правилни ще се потвърдят.
С
оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на адв. Г.
възнаграждение в размер на 300лв., определено по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.,
а на особения представител на въззивника ще се определи възнаграждение също в
размер от 300лв., които следва да се заплатят от представлявания – ОУ „***“.
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4778/13.12.2019г. на
Пловдивския районен съд ХІІІ-ми гр. с. постановено по гр. д.
№2529/2019г.
и Определение №
485/13.01.2020г.
постановено по същото дело.
ОСЪЖДА Основно училище „***“, ЕИК
*********, гр. Пловдив, ул. „Батак“ № 57 да заплати на адвокат К.Д.Г., ЕГН **********
адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал.2 от закона за
адвокатурата в размер на 300 (триста) лева за защитата му осъществена пред
въззвиния съд.
ОСЪЖДА Основно училище „***“, ЕИК
*********, гр. Пловдив, ул. „Батак“ № 57 да заплати на адвокат К.А.С., ЕГН **********,***,
сумата от 300 (триста) лева адвокатско възнаграждение в качеството му на особен
представител на жалбоподателя.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.