Р Е Ш Е Н И Е
№ 203
гр. Пловдив, 17.04.2019 година
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в публично заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при секретаря Милена
Левашка, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 9 2 2 по описа за 2 0 1 8 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба, подадена на 22.11.2018 год. от
„УниКредит Булбанк” АД против С.Д.Б. и Б.И.Б.. С исковата молба са предявени
искове за установяване на парични вземания по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК.
Предявяването на исковете по този ред се обосновава с твърдението, че ищецът е
заявил правата си за защита по реда на заповедното производство, като е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Въз основа на
него било образувано ч.гр.д. № 14 658 / 2018 год. по описа на Районен съд -
Пловдив и била издадена заповед за изпълнение, като било постановено
незабавното й изпълнение и издаването на изпълнителен лист. Но след като
постъпили възражения от двамата длъжници, на заявителя били дадени указания от
заповедния съд по чл. 415, ал. 1 ГПК да установи правата си по исков ред, които
указания същият изпълнява, подавайки докладваната по-долу искова молба.
Исковите
претенции се основават на следните фактически
обстоятелства:
На
06.08.2015 год. между „УниКредит Булбанк” АД, от една страна, в качеството на
кредитор и С.Д.Б., от друга страна, в качеството на кредитополучател, бил
сключен договор за банков ипотечен кредит № 362/0599/34492697, по силата на
който банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 249 000
лева със срок за погасяване до 06.08.2042 година. Солидарни длъжници по кредита
били Б.Б. и „Еко продукт 2006“ ЕООД. Целта на предоставения кредит била
закупуване на недвижим имот в гр. ***. За обезпечаване вземанията на банката
била учредена договорна ипотека върху два недвижими имота.
Кредитът
подлежал на погасяване чрез месечни анюитетни вноски, платими на 25-то число на
месеца. Според погасителния план на кредитополучателя бил предоставен гратисен
период за издължаване на главницата, като първата вноска по главницата била
дължима на 25.10.2015 год. Конкретният размер на вноските по лихва и главница
били отразени в представения по делото погасителен план, подписан от страните.
Възнаградителната
лихва била уговорена в чл. 4.1 от договора като сбор от пазарен лихвен индекс
/ПЛИ/, равен на тримесечния Софибор, плюс фиксирана надбавка в размер на
5,117%. Към датата на сключването на договора ПЛИ бил равен на 0,533%. По този
начин първоначално договорения годишен лихвен процент е бил 5,65%. В т. 9.4 от
Общите условия към договор годишният
лихвен процент се променял автоматично при промяна на приложимия ПЛИ /Софибор/
ако промяната е с повече от 0,25 процентни пункта спрямо действащия към момента
на промяната размер на приложимия лихвен индекс. В срока на договора, вследствие на промяната
на индекса, се стигнало до намаляване на приложимия индекс след 01.04.2016
год., когато размерът му станал 0,143%. Така, годишният лихвен процент в срока
на договора от 5,65% при сключването на договора, се променил на 5,26% след
01.04.2016 год.
Дължимите
вноски за периода от 25.08.2017 год. до 25.01.2018 год. не били платени в срок;
просрочените вноски за този период били шест, от които шест вноски за главница
в размер на 2 268,82 лв. и четири вноски за договорна лихва в размер на 3
199,64 лв. Последното плащане било извършено на 11.12.2017 год. и то погасило
стари, а не текущи задължения.
Считано
от 24.02.2018 год. по инициатива на кредитора кредитът бил трансформиран в
предсрочно изискуем на основание т. 17 от договора, според който при
неизпълнение на което и да е от задълженията на кредитополучателя, при пълно
или частично неплащане на която и да е вноска, банката може да обяви кредита за
предсрочно изискуем.
Длъжниците
били уведомени за предсрочната изискуемост на кредита. До тях било изпратено
уведомление чрез ЧСИ Г., връчено лично на Б. и в качеството ѝ на съпруга
на кредитополучателя. На 11.09.2018 год. банката подала заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение.
Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което
бъде признато за установено в
отношенията между страните, че С.Б. и Б.Б. дължат
солидарно на „УниКредит Булбанк“ АД
следните суми:
Сумата
240 663,52 лева главница, ведно
със законната лихва, считано от 11.09.2018 год. /датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане ;
Сумата
23 357,79 лихви за периода от 25.08.2017
год. до 10.09.2018 год., от които:
-
3 199,64 лева договорна лихва за
периода от 25.11.2017 до 24.02.2018 год.;
-
6 743,82 лева лихва върху просрочена
главница за периода от 25.08.2017 год. до 10.09.2018 год.;
-
202,71 лева неустойка върху просрочена
лихва за периода от 25.11.2017 год. до 10.09.2018 год.;
-
13 211,62 лева неустойка за просрочена
главница за периода от 25.08.2017 год. до 10.09.2018 год.
Ангажирани
са доказателства. Претендират се разноските, сторени по делото, както и
разноските в заповедното производство.
Предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415,
ал. 1, вр. чл. 124 ГПК установителни искове са с материално правно основание
чл. 430 и сл. от Търговския закон, вр. чл. 79, ал. 1, чл. 92 ЗЗД.
От
служебно изисканото от РС - Пловдив ч.гр.д. № 14658 / 2018 год. се установява,
че по заявление, подадено на 11.09.2018 год. от „УниКредит Булбанк“ АД е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу лицата С.Б. и Б.Б. и „Еко
Продукт 2006“ ЕООД.
На
16.10.2018 год. са били подадени възражения срещу заповедта за изпълнение от
двамата длъжници физически лица. Възраженията са подадени своевременно, в
рамките на законовия двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, тъй като заповедта
за изпълнение, ведно с поканата за доброволно изпълнение, е била връчена от
съдебния изпълнител длъжниците на 02.10.2018 год. и от този момент е започнал
да тече срокът за възражения. Като е приел обосновано, че възраженията са
своевременно подадени, заповедният съд е дал указания на заявителя по чл. 415,
ал. 1 ГПК, че следва да установи правата си спрямо възразилите длъжници в
едномесечен срок от съобщението. Това съобщение е връчено на банката на
24.10.2018 год. Исковата молба, с която съдът е сезиран понастоящем, е подадена
в канцеларията на ОС – Пловдив на 22.11.2018 год., т.е. в рамките на указания
на заявителя едномесечен срок. Довнесена е дължимата за производството държавна
такса.
Ответниците С.Д.Б. и Б.И.Б. не са подали отговор на исковата
молба. Същата им е връчена на 19.02.2019 год. Срокът за подаване на отговор е
изтекъл на 05.03.2019 год.
Ответниците не са се явили и не са изпратили представител в първото по
делото съдебно заседание, като не са заявили и искане делото да се гледа в тяхно
отсъствие.
Направено е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено
решение. След като е преценено, че са налице предпоставките на чл. 238 и чл.
239 ГПК, искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е уважено,
като едновременно с това е приключено и съдебното дирене.
Съобразно нормата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се
мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че се основа на наличието
на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В тази връзка, доколкото са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответниците, такова следва да бъде постановено, като исковете на ищеца следва
да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски, които се констатираха в размер на 5 280,43 лв.
внесена държавна такса, 8 172,52 лв. договорено и изплатено по банков път
адвокатско възнаграждение, както и сумата 350 лв. внесен депозит по допуснатата
и приета по делото ССЕ.
В хода на заповедното
производство заявителят е направил разноски в размер на 5 280,43 лв. за заплащане на държавна
такса и 5 004,25 лв.
адвокатско
възнаграждение. Съобразно т. 12 от Тълкувателно
решение на ВКС № 4 / 2014 год. разноските, сторени в заповедното производство, се
присъждат от исковия съд, който постановява осъдителен диспозитив. Ето защо, доколкото
установителната искова претенция се уважава, разноските на заявителя в заповедното
производство следва да се присъдят с решението по исковото производство.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
по делото, че ответниците С.Д.Б., ЕГН ********** и Б.И.Б., ЕГН **********,***, дължат солидарно на ищеца „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, ЕИК 831 919 536, със седалище и адрес на управление гр. София
1000, район Възраждане, пл. „Света Неделя” № 7, представляван от Л.Х. и Е.М., следните суми,
дължими по силата на договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на
физическо лице № 362/0599/34492697 / 06.08.2015 год., както следва:
Сумата 240 663,52 лева
главница, ведно със законната лихва,
считано от 11.09.2018 год. /датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/ до окончателното плащане ;
Сумата 23 357,79
лева лихви
за периода от 25.08.2017 год. до 10.09.2018 год., от които:
-
3 199,64 лева договорна лихва за периода от 25.11.2017 до 24.02.2018 год.;
-
6 743,82 лева лихва върху просрочена главница за периода от 25.08.2017 год. до
10.09.2018 год.;
-
202,71 лева неустойка върху просрочена лихва за периода от 25.11.2017 год. до
10.09.2018 год.;
-
13 211,62 лева неустойка за просрочена главница за периода от 25.08.2017 год. до
10.09.2018 год.,
за които вземания в полза на „УниКредит Булбанк”
АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 14658 по описа на Районен съд - Пловдив, ХХI гр.с. за 2018
год., като е постановено незабавното й изпълнение и е издаден изпълнителен
лист.
О С Ъ Ж Д А С.Д.Б.,
ЕГН ********** и Б.И.Б., ЕГН **********,***, да заплатят
солидарно на ищеца „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, ЕИК 831 919 536, със седалище и адрес на управление гр. София
1000, район Възраждане, пл. „Света Неделя” № 7, представляван от Л.Х. и Е.М., сумата 5 280,43 лева държавна
такса и сумата 5 004,25 лева адвокатско
възнаграждение, представляваща разноски, направени в хода на заповедното
производство, развило се по ч.гр.д. № 14658 / 2018 год. по
описа на Районен съд – Пловдив, както и сумата
5 280,43 лева внесена
държавна такса, сумата 8172,52 лева
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение и сумата 350 лева внесен
депозит за експертиза, представляващи разноски по делото,
сторени в хода на исковия процес
по реда на чл. 422 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Същото следва да се връчи на страните.
Ответникът разполага
със защита срещу решението, съобразно чл. 240 от Граждански процесуален кодекс.
СЪДИЯ: …………...........……………………