Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 156
26.03.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело №39 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.27, ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОС).
Образувано е по жалба на Т.Я.Г. ***, против Заповед №
1922 от 18.12.2020г. на Кмета на Община Свиленград, с която е определеното
обезщетение за отчуждаване на 115 кв.м. реална част от поземлен имот с
идентификатор 65677.701.8430, (номер по предходен план 018014) по КККР на гр.С.,
местност „Речни лозя“, с трайно предназначение на територията – земеделска,
пета категория..
Жалбоподателката счита, че неправомерно с оспорената
заповед бил приет начин на обезщетяване за отчуждената част от имота с парични
средства, вместо с равностоен общински недвижим имот. Посочва, че предложила на
Община Свиленград да я обезщетят с общински имот, но оттам отвърнали, че нямало
подходящ. Това не отговаряло на действителността. Решението на кмета за този
подход било лишено от мотиви. Неразбираемо било защо след като била налице
реална възможност за обезщетяване с равностоен недвижим имот, общината да харчи финансови средства за парично
обезщетяване. От друга страна, оспорващата релевира доводи за неправилно
определен размер на паричното обезщетение, като счита същото за значително
занижено и несправедливо. Определянето станало по неясни критерии, в нарушение
на разпоредбите на ЗОС. Не били взети предвид характеристиките на имота, както
и други определящи фактори. В тази връзка, заповедта била издадена в нарушение
на чл.35 от АПК. Определеното обезщетение не било мотивирано. От съдържанието
на заповедта не ставало ясно кога е влязъл в сила планът, предвиждащ
реализирането на новата улична мрежа. В оспорената заповед не било посочено
кога била изготвена оценката за имота и дали това станало в законовия срок.
Отбелязва се, че имотът попадал в строителните граници на гр.Свиленград, което
също следвало да бъде отчетено при определяне на размера на обезщетението.
Същото следвало да се определи и на база пазарните цени на имоти със сходни
характеристики, намиращи се в близост с имота, обект на оценка. В случая,
обезщетението не отразявало действителните стойности на имота. Определянето му
било направено произволно, без да били взети предвид всички формиращи елементи,
за да можело да се приеме, че били спазени изискванията на закона за
равностойно обезщетяване.
По изложените съображения се иска отмяна на заповедта,
поради неправомерно приложен метод на обезщетяване - чрез парично обезщетение,
вместо с равностоен общински имот. При условие на евентуалност се моли
заповедта да се измени в частта на определения размер на обезщетението.
Претендират се разноски по делото.
В писмена зашита, подадена от пълномощници, се
допълва, че отчуждителното производство е незаконосъобразно. От данните в
заповедта не се стигало до извод за наличие на влязъл в сила ПУП, предвиждащ
отчуждаването да бъде с оглед задоволяване на общинска нужда, която не би могла
да бъде задоволена по друг начин. Никъде не било посочено от кой орган и с
какъв акт била приета уличната регулация на местност „Речни лозя“. Не се сочило
в конкретика и основанието, на което се твърдяло, че имотът на жалбоподателката
се засяга от уличната регулация. В заповедта не била направени и връзка между
местоположението на процесния имот и изброените масиви по КВС. Възразява се и
срещу момента на изготвянето на оценката, въз основа на която било определено
обезщетението – 03.07.2020г. , като се изтъква, че в нарушение на чл.22, ал.10
от ЗОС същата била изготвена по-рано от три месеца от издаването на оспорената
заповед.
Ответникът - Кмет на Община Свиленград, не се явява. Изпраща
процесуален представител, чрез който оспорва жалбата. В писмен отговор и становище с вх.№1467/26.02.2021г., подадено чрез
пълномощник, се навежда допълнително доводи за неоснователност на оспорването.
Счита, че жалбата е недоказана. Твърди, че оспорената заповед е
законосъобразна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощниците на
жалбоподателката, като иска намаляването му до минималния нормативно установен
размер.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 28.11.2018г. с Решение № 1017/28.11.2018г. (л.114),
на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, чл.129, ал.1 от ЗУТ, чл.21, ал.1 и
ал.7 от ЗОС, във вр. с Докладна записка №279/05.11.2018г. на Кмета на община
Свиленград (л.112), Общински съвет – Свиленград одобрил ПУП – ПУР на местност
„Речни лозя“ в масиви с №№ 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 и части от масиви с
№№ 296, 298, 299, 300, 301, 334, 335, 1, 336, 603 и 592 по КВС на гр.Свиленград
в съответствие с Общия устройствен план на гр.Свиленград, приет с Решение
№1007/26.11.2014г. на ОбС – Свиленград, за изграждане на нова улична мрежа. Според
решението, засегнатите имоти, попадащи в обхвата на ПУП-ПУР са описани в
Кадастралния регистър на недвижимите имоти по Приложение №1 – неразделна част
от Проект за Подробен устройствен план – План за улична регулация.
Решение № 1017/28.11.2018г. на Общински съвет –
Свиленград е било публикувано в Държавен вестник, бр.7 от 22.01.2019г.,
представен по делото във вид на заверено копие (л.110).
С Констативен протокол от 23.02.2019г. (л.109),
служители на Община Свиленград са констатирали, че в законоустановения срок
жалби против Решение №1017/28.11.2018г. на Общински съвет – Свиленград не са
постъпили и същото влязло в сила.
С Обявление рег. индекс И-5039/20.07.2020г. на Община
Свиленград (л.117), на основание чл.25, ал.1 от ЗОС, собствениците на имоти,
засегнати от изграждането на улици, съгласно Подробен устройствен план – План
за улична регулация на местност „Речни лозя“ и Общия устройствен план на гр.С.,
са били уведомени за предстояща процедура по принудително отчуждаване по реда
на ЗОС за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по
друг начин и за изграждане на нова улична мрежа – общински път от първостепенно
значение въз основа на влязъл в сила ПУП в обхвата на масиви с №№ 11, 12, 13,
14, 15, 16, 17 и 18 и части от масиви с №№ 296, 298, 299, 300, 301, 334, 335,
1, 336, 603 и 592 по КВС на землище гр.С., одобрен с Решение №1017/28.11.2018г.
на ОбС – Свиленград, предвиждащ изграждане на обекти – публична общинска
собственост, съгласно чл.21, ал.1 от ЗОбС. Сред посочените в обявлението имоти
е и ПИ с идентификатор №65677.701.8430, собственост тогава на Я. Д. Т.(л.138).
Обявление с рег. индекс И-5039/20.07.2020г. е било
публикувано на официалния сайт на Община Свиленград на 20.07.2020г., както и
поставено на същата дата на видно място на първия етаж в сградата на Общинска
администрация – Свиленград, видно от съответните протоколи - л.140, л.141.
На 24.07.2020г. обявлението за процедурата по
отчуждаване на ПИ е било публикувано във вестниците „Труд“, „24 часа” и „Хасковска
Марица“ (л.144-146).
На 06.08.2020г., с писмо рег. индекс И-5530/06.08.2020г.
(л.42), Я. Д. Т.е бил уведомен, че във връзка с откритата процедура по
принудително отчуждаване, част с площ 115 кв.м. от ПИ с идентификатор
65677.701.8430, негова собственост, попада в обхвата на Подробен устройствен
план – План за улична регулация на местност „Речни лозя“ и Общия усройствен план на гр.С.,
предвиждащ изграждане на обекти – публична общинска собственост съгласно чл.21,
ал.1 от ЗОС. Предвид посоченото в писмото, от Трендафилов е изискано в 7-дневен
срок от получаване на писмото да представи в сградата на Общинска администрация
– Свиленград копие от документ за собственост.
Междувременно, видно от Нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 12.08.2020г. №29, том III, рег.№3248, дело №323 от 2020г.,
вписан в Службата по вписвания при РС – Свиленград (л.21), Я. Д. Т.и Иванка
Иванова Трендафилова дарили на жалбоподателката Т.Я.Г. поземлен имот с
идентификатор №65677.701.8430, находящ се в гр.Свиленград в местността „Речни
лозя“, с площ 1734 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – нива, пета категория, с номер по предходен план
018014.
С Обявление рег. индекс И-7396/20.11.2020г. (л.115) са
били извършени промени в Обявление рег. индекс И-5039/20.07.2020г., отнасящи се
до част от имотите, засегнати от изграждането на улици, съгласно Подробен
устройствен план – План за улична регулация на местност „Речни лозя“ и Общия
устройствен план на гр.Свиленград. Обявлението е било поставено на
информационното табло, находаящо се в сградата на Общинска администрация –
Свиленград на 20.11.2020г. и публикувано на същата дата на официалния сайт на
Община Свиленград (л.143, 143).
Във връзка с процедурата по отчуждаване, в хода на
административното производство е била извършена Експертна пазарна оценка (л.31
и сл.) на отчуждаваната част от имот с идентификатор 65677.701.8430, според
която справедливата пазарна стойност на 115 кв.м. от него е в размер 1598 лв.
Оценката е била извършена от Ж. М. Т.– член на камарата на независимите
оценители в България, вписан в публичния регистър на независимите оценители,
със сертификат за оценителска правоспособност рег.№*********/16.08.2011г.
Административно производство по реда на глава трета от
ЗОС по отношение на процесния имот е завършило с издаване на оспорената Заповед
№1922 на 18.12.2020г. на Кмета на община Свиленград. Със същата, на основание
чл. 44, ал.2 от ЗМСМА, чл.25, ал.2 и ал.3, във вр. с чл.21, ал.1 и чл.29, ал.1
и ла.2 от ЗОС, за изграждането на улици, съгласно Подробен устройствен план –
План за улична регулация на местност „Речни лозя“ и Общия устройствен план на
гр.С., във връзка с открита процедура по принудително отчуждаване по реда на
глава III от ЗОС за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат
задоволени по друг начин, за изграждане на нова улична мрежа – общински път от
първостепенно значение въз основа на влязъл в сила ПУП в обхвата на масиви с №№
11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 и части от масиви с №№ 296, 298, 299, 300, 301,
334, 335, 1, 336, 603 и 592 по КВС на землище гр.С., одобрен с Решение
№1017/28.11.2018г. на ОбС – Свиленград, предвиждащ изграждане на обекти –
публична общинска собственост, е наредено отчуждаването на реална част с площ 115
кв.м. от ПИ с идентификатор 65677.701.8430, (номер по предходен план 018014) по
КККР на гр.С., одобрена със Заповед № РД-18-107/13.12.2016г. на Изпълнителния
директор на АГКК, местност „Речни лозя“, с трайно предназначение на територията
– земеделска, начин на тайно ползване – нива, пета категория, собственост на
жалбоподателката Т.Я.Г.. Определеното със заповедта парично обезщетение е в
размер на 1598 лева.
От длъжностни лица в Общинска администрация –
Свиленград, на 29.12.2020г. е бил съставен Протокол (л.44) за поставяне на
заповеди за отчуждаване на части от имоти – частна собственост, на
информационното табло на първия етаж в сградата на Общинска администрация –
Свиленград, сред които и Заповед № 1922/18.12.2020г. на Кмета на община
Свиленград. На същата дата – 29.12.2020г., заповедта е била публикувана и на
сайта на Община Свиленград, видно от Преимо-предвателен протокол - л.45.
Жалбата срещу заповедта е подадена на 05.01.2021г. в
деловодството на Община Свиленград. Същата е изпратена в АдмС – Хасково с
придружително писмо рег. индекс И-150/07.01.2021г., където е заведена под вх. №
185 от 11.01.2021г.
В хода на съдебното производство беше назначена
съдебно-оценителна експертиза, приета без оспорване от страните. Според
заключението на експерта, размерът на равностойното парично обезщетение за
отчуждената част от 115 кв.м. от имот с идентификатор 65677.701.8430,
собственост на жалбоподателката, е в размер на 1740 лева. Обект на изследване
за вещото лице е била и евентуална близост на отчуждавания имот с общински
недвижими имоти със сходни характеристики, които могат да послужат за
обезщетение. Във връзка с последното, вещото лице дава заключение, че в района
на отчуждавания имот има общински имоти - земеделски земи по чл.19, ал.1 от
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, за които имало
мораториум за разпоредителни сделки за срок от пет години, считано от
23.12.2020г., съгласно §12 от ПЗР на ЗИД на Закона за подпомагане на
земеделските производители (ДВ бр.103/03.12.2020г. Други общински имоти със
статут на земеделски имоти, освен този по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, в района на
отчуждавания имот нямало.
В съдебно заседание, вещото лице сочи, че използвало сравнителния
метод, за да изчисли стойността на отчуждаваната част от имота, като взело за
сравнение обявени за продажба имоти, с валидни обяви за продажба към момента на
издаване на заповедта, които имоти не били в близост до процесния, но имали подобни характеристики и
подобни възможности за бъдещо развитие – смяна на статута. Не използвало за сравнение
имоти в близост от отчуждавания със заповедта, тъй като Службата по вписванията
не могло да намери сделки в този район, както и такива на свободни продажби.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
и след анализ на събраните в хода на производството доказателства,
Административен съд - Хасково намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен
за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита.
Разгледана по същество, същата е основателна,
но само в частта за изменение на заповедта по отношение размера на
определеното парично обезщетение.
Процедурата по
принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за общински нужди е
регламентирана в Глава трета от Закона за общинската собственост. Съгласно
чл.25 ал.2 от същия закон, отчуждаването в разглежданата хипотеза се извършва
със заповед на кмета на общината по местонахождението на недвижимия имот.
Имотите, предмет на отчуждаване, се намират в землището на гр.Свиленград,
поради което процесната заповед като
изхождаща от Кмета на Община Свиленград е издадена от материално и териториално
компетентен орган, респективно представлява
валиден административен акт.
Заповедта е постановена в изискуемата писмена форма и
е мотивирана, като са посочени както правни, така и фактически основания за
издаването ѝ. Същата е обоснована
съобразно разпоредбата на чл.25, ал.2 от ЗОС, като в нея са посочени основанието
за отчуждаване, предназначението, видът, местонахождението, размерът и
собственикът на имота, размерът на обезщетението.
Не се установи, при издаване на заповедта да са били допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до
отмяната ѝ само на това основание.
Според чл.21, ал.1 от ЗОС, имоти - собственост на
физически или на юридически лица, могат да бъдат отчуждавани принудително за
задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг
начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ
изграждането на обекти - публична общинска собственост, или на одобрен подробен
устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение -
публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за
допускане на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени
със закон, след предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. Разпоредбата
на чл.21, ал.2 от ЗОС предвижда, че за изграждането и експлоатацията на
обектите по ал. 1 могат да се отчуждават имоти или части от тях, които се
засягат непосредствено от предвиденото строителство или които стават негодни за
застрояване или ползване съобразно устройствените, санитарно-хигиенните и
противопожарните правила и нормативи и изискванията за сигурност и безопасност.
Алинея 3 на чл.21 от ЗОС гласи, че части от имоти могат да се отчуждават само
когато остатъкът от имота отговаря на изискванията, определени в закон,
съобразно неговия вид, местонахождение и предназначение.
В случая, по делото се установява, че е налице влязъл
в сила ПУП- План за улична регулация, чиито предвиждания налагат необходимост
от отчуждаване на имот - частна собственост за общинска нужда, която не може да
бъде задоволена по друг начин.
Не се споделя възражението на жалбоподателката за
неправилно определен начин на обезщетяване за отчуждената част от имота – с парични
средства, вместо с равностоен общински недвижим имот. Във връзка с това следва
да се има предвид следното:
От вещото лице по назначената по делото съдебно-оценителна
експертиза е установено, че в близост до отчуждаваната част от имота на
оспорващата се намират общински имоти,
придобити с приемно-предавателен
протокол от 13.01.2009г. за предаване на земеделски земи от Общинска служба –
Земеделие на Общинска администрация – Свиленград. Вещото лице е установило също,
че един от описаните в протокола имоти е този, който е бил поискан от
жалбоподателката за замяна с предвидения за отчуждаване неин имот, като имотът
искан за замяна представлява нива, пета категория, актуван с акт за частна
общинска собственост №4004/01.09.2010г.
Според чл.19, ал.1 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), общината стопанисва и управлява
земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците.
Съгласно §14, ал.1 от ПЗР на ЗИД на Закона за опазване
на земеделските земи /ЗОЗЗ/ (ДВ, бр. 100 от 18.12.2015г.), „в срок 5 години от влизането в сила на този закон
земите по чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи се предоставят от общинските съвети само при условията на §27, ал. 2 от преходните
и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за
собствеността и ползуването на земеделските земи (ДВ, бр. 62 от 2010 г.), както
и за изпълнение на обекти от техническата инфраструктура и на други проекти, за
които съгласно закон се допуска принудително отчуждаване“. Алинея 2 от ПЗР на ЗИД на ЗОЗЗ постановява, че „в срок 5
години от влизането в сила на този закон земите по чл. 19, ал. 1 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи не могат да бъдат предмет на други разпоредителни сделки, извън
посочените в ал. 1.“
Според § 12, ал.1 от ЗР на Закона за изменение и
допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители ЗР на ЗИД на
ЗПЗП (в сила от 23.12.2020г. – ДВ, бр.103 от 2020г.), „в срок 5 години, считано
от 23 декември 2020г., земите по чл. 19, ал. 1 от Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи се предоставят от общинските съвети само при
условията на §27, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските
земи (обн., ДВ, бр. 62 от 2010 г.; изм., бр. 61 от 2016 г.)“. Текстът на §12,
ал.4 от ЗР на ЗИД на ЗПЗП въвежда забрана за извършване на сделки със земите по
чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ като постановява, че „срока по ал. 1 земите по чл. 19, ал.
1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи не могат да бъдат предмет на други
разпоредителни сделки извън посочените в ал. 1.“
Следователно, въведеният с §14, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗОЗЗ
мораториум за разпореждане със земите по чл.19, ал. 1 от ЗПЗП е удължен с
разпоредбата на §12, ал.4 от ЗР на ЗИД на ЗПЗП, в сила от 23.12.2020г., като до
момента на удължаването на този срок - 23.12.2020г., в сила е бил в сила срокът
по §14, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗОЗЗ, като забраната е действала по време на
цялата отчуждителна процедура, вкл. и към момента на издаване на
оспорената заповед.
Предвид горното, основателно се явява само искането за изменение на оспорената заповед в частта на определеното парично обезщетение за отчуждената част от имота на оспорващата.
Съгласно изготвената в хода на административното производство експертна оценка, справедливата пазарна цена на отчуждената процесна част имот с идентификатор № 65677.701.8430 е в размер на 1598 лева. Настоящият състав намира, че тази оценка не следва да се кредитира, като я намира за необоснована.
Съгласно чл.22, ал.5 от ЗОС, размерът на равностойното
парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, се определя
съобразно конкретното им предназначение, което са имали преди влизането в сила,
съответно преди одобряването на подробния устройствен план по чл.21, ал.1 и въз
основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания имот. Съгласно изготвената на основание чл.22, ал.3 от ЗОС експертна оценка от 03.07.2020г. в хода на производството по отчуждаване,
справедливата пазарна цена на процесната част от имота на Г. е 1598 лева. Тази
оценка е основана на сравнителния метод, към който насочва чл.22, ал.5 във вр.
с § 1, т. 2 от ДР на ЗОС, но при изготвянето не са отчетени реалните специфични
характеристики на имота. Оценката не е била съобразена и с реалните продажни
цени на имоти, като този на обезщетяваното лице към дата на издаване на заповедта
за отчуждаване или най-малко три месеца преди това. В случая, размерът на равностойното
парично обезщетение е определен по-рано от три месеца преди издаването на
оспорената заповед. Така е била нарушена разпоредбата на чл.22, ал.10 от ЗОС.
Изхождайки от горното, съдът кредитира заключението по
съдебно-оценъчната експертиза относно установената крайна пазарна стойност на
отчуждената част от имота. Съгласно същото, пазарна стойност на отчуждаваната
част от имот с идентификатор №65677.701.8430 е в размер на 1740 лева, която
сума следва да бъде приета и като равностойното парично обезщетение. В хода
изготвянето на заключението вещото лице, прилагайки сравнителния метод е
изследвало вписани в Агенцията по вписванията в гр.Свиленград сделки на подобни
имоти в района, в който се намира отчуждената част от имота на оспорващата, в
период 3 месеца преди издаване на заповедта, ползвало е оферти на обявени за
продажба имоти в района на автомагистрала „Марица“, публикувани в сайтовете за
недвижими имоти с характеристики, сходни
с тези на отчуждаваната част от имота на оспорващата, взело е за сравнение и обявени за
продажба имоти, с валидни обяви за продажба към момента на издаване на
заповедта, които имоти имали подобни характеристики и подобни възможности за
бъдещо развитие – смяна на статута. Приложило е съответните корекционни коефициенти.
Ето защо, настоящият състав намира, че даденото от вещото
лице по делото заключение по съдебно-оценителна експертиза е компетентно и
обективно, предвид което кредитира същото изцяло.
Съдът счита, че равностойното парично обезщетение за
отчуждаваната част от имота на жалбоподателката следва да се определи именно в
посочения от вещото лице размер -1740 лева. В тази връзка заповедта в
оспорената ѝ част, следва да се измени съобразно това заключение.
При този изход на спора в полза на жалбоподателката
следва да се присъдят направените в производството разноски. Направеното от
страна на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
се явява неоснователно, с оглед на фактическата и правна сложност на
производството, предвид което следва същото да бъде присъдено в пълния му размер
от 600.00 лева, заплатено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие.Следва
да се присъдят и разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 лева и 400
лева депозит за вещо лице.
Водим
от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл.143 ал.1 от АПК , съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Заповед № 1922 от 18.12.2020г. на
Кмета на община Свиленград, с която е определеното обезщетение за отчуждаване на
115 кв.м. реална част от поземлен имот с идентификатор 65677.701.8430, (номер
по предходен план 018014) по КККР на гр.С., местност „Речни лозя“, собственост
на Т.Я.Г., като
УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 1598 лева на 1740.00 (хиляда седемстотин и четиридесет) лева.
ОСЪЖДА Община Свиленград да заплати на Т.Я.Г.,
с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 1010 (хиляда и
десет лева)
Решението е окончателно.
Съдия: