Р Е Ш Е Н И Е №2185
29.06.2020 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесети
май две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 7099 по описа на същия съд за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
В исковата си молба , ищцовото дружество „ Кредит Инс „
ООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София, бул.
Цар Борис ІІІ № 19, вх. В ет. 1 ап. 6 иска да бъдат призовани на съд
заедно с ответника Й.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
като се установи със сила на пресъдено нещо
по реда на чл. 422 от ГПК съществуването на негово вземане против ответника по
силата на договор, за следните суми: 1070 лева –
неплатен остатък от главница по
заем, 160.07 лева договорна лихва за периода от 04.06.2018г . до 20.12.2018г., 26.88 лева законна
лихва
за забава, начислена за периода от 05.08.2018 г до 20.12.2018 г.,
и 989.95 лева такса „гарант“ по договор, начислена в тежест на ответника за
периода от 04.06.2018г . до 20.12.2018г.
Ищецът черпи права от два твърдяни договора.
Твърди се в исковата молба, че между него и
ответника Й.Д.Д., ЕГН:********** е сключен във формата на електронен документ,
чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg,
договор за потребителски кредит *************от дата 04.06.2018г. По силата на договора ответникът получил назаем
сума от 1500 лв., които трябвало да върне на 10 равни месечни вноски, всяка от
които с падеж на четвъртия ден от текущия месец, считано от 07.2018 год. до
04.2019 година. Договорено било кредиторово възнаграждение в размер на 180 лева
, и по силата на чл. 4 от договора , кредитополучателя поел задължение да
заплаща на кредитодателя такса „Гарант“, срещу задължение на кредитодателя да
ангажира дружество – гарант за връщането от Д. на вноските му по кредита. Възнаграждението
за гаранта било договорено в размер от
1099.95 лева , като по този начин, общия размер на дължимите от Д.
плащания станал 2779.95 лв. Размера на месечната вноска станал общо 277.99 лева ,
от които – 150 лева от главницата , 18 лева от лихвите и 109.99 лева от таксата
„гарант„.
Платени били от Д. само 280 лева по
договора - от главницата.
Ищцовото дружество се снабдило със заповед за
изпълнение на парично задължение за остатъка от вземането си, издадена по ч.
гр. дело № 20422/2018 год. по описа на
Районен съд Пловдив, ХІV гр.с. , където били заповядани за плащане следните
суми: 1350 лв. главница; 989.95 лв. договорна такса „Гарант“; 160.07 лв.
договорна лихва за периода 04.06.2018г. – 20.12.2018г. и 26.88 лв. законна
лихва за забава за периода 05.08.2018 г. – 20.12.2018 г. и законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението до окончателното плащане на задължението. Длъжникът
възразил в срока по чл. 414 от ГПК срещу така издадената заповед. Затова се
иска от съда да постанови решение , с което да признае за съществуващо
вземането на ищеца по договора , при горните стойности . Евентуално , в случай
, че не се установи да има договор, иска и връщане на сумата от 1070 лева, като
дадена без основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаването на самата искова молба - 07.05.2019г до окончателното изплащане на
вземането.
Ответникът
оспорва исковете, като е депозирал отговор своевременно. Отрича
съществуването на договора, тъй като същият бил нищожен поради липса на
съгласие. Нищожен били договора за
гаранция, отново поради липса на съгласие;
част от клаузите в договора за кредит пък били неравноправни по смисъла на чл. 143 от
Закона за защита на потребителите. Предвид договора за гаранция , оспорва се
ищеца да е носител на правото да получи възнагражданието по този
договор. Твърди нарушения на чл. 11 ал.
2 от ЗПФУР, при което договора бил недействителен на
основанието по чл. 22 от ЗПК. Моли се
моли исковете да бъдат отхвърлени.
Вещото лице по проведената съдебно счетоводна експертиза
дава заключение , че задължението на ответника по делото към датата на подаване
на заявлението е следното : 1350 лева
от главницата , 160.07 лева от договорните лихви , 989.95 лева от гаранцията ,
и 26.88 лева лихва за забава за периода от 05.08.2018г до 20.12.2018г
Допустими искове с правно основание чл.
240 от ЗЗД, чл. 6 и следващите от ЗПФУР,
чл. 9 и сл. от ЗПК, чл. 79, чл. 86 от ЗЗД и чл.422 от ГПК, евентуално – чл. 55 ал. 1 от ЗЗД доколкото се твърди за вземането си ищецът да
разполага със заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е
възразено в срока по чл. 414 от ГПК.
Съдът,
като съобрази становищата на страните и ангажираните от тях доказателства,
приема от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът, комуто е възложено доказването дали твърдяното
облигационно правоотношение съществува между страните, извежда правата си от
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, а самата финансова услуга е заем за потребление.
На
л. 11 от делото е представено копие от договор за потребителски кредит ***********,
досежно който договор ищецът претендира да е сключен между страните по реда на
чл. 6 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние ( ЗПФУР). Затова
договора следва да се подчинява на правилата в този зеакон, в и сега
актуалната му редакция , ДВ, бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018
г.
По делото, в доказателствено качество, са
събрани следните писмени доказателства касателно основателността на иска: справка
за личните данни на Д., представляваща разпечатка от електронната система на
ищеца (л. 9), заявка № ***** за продукт „ ********” на стойност от 1500
лева за исканата сума и 3049.95 лева за връщаната такава ( л. 8 и 9 ) ; договор
и общи условия , неподписани собственоръчно от ответника , но заверени от
ищеца, ( л. 11 и 15 ), разписка № ************ за получена сума от 1500 лева от
Д., съдебно – счетоводна експертиза, л. 99
от делото. От нито едно от тях не личи ищцовото дружество да е получило
съгласието на ответника за сключване. Както справката, съдържаща личните данни
на Д., така и заявката, са частни изходящи от ищеца ( представени от него )
документи , които не могат да бъдат свързани по никакъв начин с ответника, а
още по – малко – да бъдат приети за изходящи ( съставени) от същия частни
документи, които да му бъдат противопоставени. От същите не личи получаване от
страна на доставчика – ищец на съгласието на ответника, а съдът не може да
направи извод за това получаване само на база на декларираното в заявката , че
статуса на заявката е „подписан” – както се каза , самата заявка е изходящ от
ищеца частен документ. Експертизата
е ангажирана да доказва размера на
евентуалния дълг и реалното получаване на парите, но не и съвпадащите волеизяви
на страните, за наличието на каквито не са нужни специални знания. Свидетелски
показания не са събрани, не е имало искания за гласни доказателства.
Самият договор е представен на хартиен
носител на л. 11 от делото, като по силата на чл. 184 ал. 1 от ГПК преписа има
значение на документ на хартиен носител, след като е заверен от страната.
Насрещната страна обаче не е искала документа да бъде представен и на
електронен носител, при което „преписът
е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание” (решение
№ 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК, постановено
по реда на чл. 290 от ГПК ), но само
по отношение на волеизявата на
представилата го страна . При липса на данни за съгласие на ответника за
сключването, договорът не може да му бъде противопоставен.
Според приетите по делото общи условия
за договорите , сключвани от „Кредит Инс „ ООД, ЕИК *********, л. 20 и следващите,
при кандидатстване за кредит в сайт на кредитодателя (www.creditins.bg). Заявката на кандидата се изпраща на ищеца по
електронен път чрез електронна форма – формуляр, в който се въвеждат
личните данни на кредитоискателя. Същият следва да е приел и
общите условия на договорите, чрез изрично отбелязване в електронно поле за
целта , което предоставя и възможност общите условия да бъдат прочетени.
Въведените лични данни могат да бъдат проверени от кредитодателя, след което на кредитополучателя по електронна
поща се изпраща електронна връзка за
потвърждаване на заявката. Потвърждението може да бъде извършено и /или чрез
кратко текстово съобщение на мобилен телефонен номер, като при всички положения
, непотвърдени заявки не се разглеждат от кредитодателя. След разглеждането на
потвърдената заявка, следва поредно изпращане на електронна поща с линк към
договора , като заемателя следва да потвърди отново чрез маркиране на специално
поле, и то в срок от 48 часа. Едва след това потвърждение се счита , че между
страните има договор. Дори да се приеме
обаче , че има отправено и получено от кредитодателя волеизявление за сключване
на договор, не се ангажира нито едно доказателство , че това волеизявление
изхожда именно от ответника. Записаните във формулярите лични данни не водят до
извод , че именно Д. е договарял с ищцовото дружество сключването на процесния
договор под номер *********, тъй като липсват доказателства посочения електронен адрес, от който
евентуално е изпратена заявката ( IP 212.39.89.13) да е свързан по какъвто и да било начин с
ответника. Липсват данни за това, кой е титуляр на договора за използване
на посочения в формуляра за личните данни като личен
телефон на ответника.
Затова не може да се приеме , че между
страните има договор , и съответно – искът за реално изпълнение на задължение
на Д. по него е неоснователен, независимо от това, че сумата от 1500 лева е получена от П. Съдът кредитира като годно
доказателство за това представената на л. 10 разписка под номер № *********** предвид заключението на ВЛ по проведената
счетоводна експертиза, което е в смисъл,
че има останали неплатени задължения
на Д. към ищеца. Разписката, макар и
представена от ищеца, е изходящ ( съставен ) от трето на спора лице частен
документ, и съдът няма причина да не възприеме твърдяното плащане за осъществено. Ответникът не оспорва
получаването на сумата.
В тази
връзка , след като има имуществено разместване на блага между страните ,
но каза се , съществуването на договора не бе доказано при условията на пълно
главно доказване, съдът следва да отхвърли исковете за установяване на
съществуването на договорно задължение на ответника , но да осъди същия да
заплати сумата, с която се е обогатил неоснователно .
Трябва да се каже също така , че по делото
отсъстват данни , третото на
спора лице – гарант „Бикнел Корп.„ да е изпълнило задължението си по договора
за гаранция. Последният не може да бъде противопоставен на длъжника, който не е
страна по него , а на свой ред,
клаузата, с която в договораза кредит се договаря право на кредитора да избере
гарант и насрещно задължение на длъжника да плати такса за гаранцията, е
неравноправна, защото води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и тези на потребителя. Договорената такса „гаранция“
е дължима при всички положения , независимо от това , дали длъжникът изпълнява
точно задължението си по договора за кредит , и затова договорката за заплащане
на таксата е нееквивалентна. Плащане по нея не се дължи.
Разноските по делото са в тежест на ответника , пропорционално на
уважената част от исковете; изключват се разноските за издаването на заповед,
тъй като установителните искове за вземането, предмет на същата, са отхвърлени.
Така, общия размер на направените от ищеца разноски е 577.25 лева, от които
102.92 лева, като пропорционално на
уважената част, дължат се 244.43 лева (
577.25/2526.90*1070)
Ответната страна не е направила разноски –
била е представлявана от назначен от съда особен представител, чиито хонорар е
внесен от ищеца.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля иска на „ Кредит Инс „ ООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в София, бул. Цар Борис ІІІ № 19 вх. В ет. 1 ап. 6, да се признае за установено
по отношение на Й.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
че дължи на ищеца следните суми по силата на договор за кредит № ************.,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 11327/28.12.2018г.
по частното гр. дело № 20422 по описа на ПРС за 2018г., ХІV гр.с.: 1070 лева –
неплатен остатък от главницата, 160.07
лева договорна лихва за периода от 04.06.2018г . до 20.12.2018г., 26.88 лева законна
лихва
за забава, начислена за периода от 05.08.2018 г до 20.12.2018 г.,
и 989.95 лева такса „гарант“ по договор, начислена в тежест на ответника
за периода от 04.06.2018г . до 20.12.2018г. , като неоснователен.
Осъжда Й.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „ Кредит Инс „ ООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Цар Борис ІІІ № 19 вх. В ет. 1 ап. 6, сумата от 1070 лева,
като дадена без основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба – 07.05.2019г до окончателното изплащане на
вземането.
Осъжда
Й.Д.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
да заплати на „ Кредит Инс „ ООД , с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в София, бул. Цар Борис ІІІ № 19 вх. В ет. 1 ап. 6, сумата от 244.43
лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ