РЕШЕНИЕ
№ 417
гр. гр. Лом, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Росина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20251620100738 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 237 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова
молба от К. Е. Г., чрез адвокат Д. Г. против „Макроадванс“ АД с ЕИК
*********, с която моли съда да постанови решение по силата на което да
признае за установено по отношение на ответника, че договор за
потребителски кредит № ******* от 23.04.2024г. сключен между ищеца и
ответника е недействителен поради неточно посочено в него ГПР.
От гореизложеното според ищеца поражда и неговият правен интерес,
като се иска от съда да постанови решение, с което обяви процесния договор
за недействителен.
Претендира и разноски.
Представят писмени доказателства към исковата молба.
На основание чл. 131, ал. 1 от ГПК, съдът е изпратил препис от исковата
молба ведно с приложенията на ответниците, който в указания едномесечен
срок са подали писмен отговор, в който отговор ответника заявява, че
признава иска.
С определение, постановено в закрито заседание на 04.07.2025 г., съдът е
допуснал като доказателства по делото тези приложени с исковата молба и
насрочил делото за открито съдебно заседание . В първото по делото съдебно
заседание, ответника е редовно призован, но не се явява.
1
С нарочна молба до съда заявяват , че признава иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността съдът да
постанови решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че
същото е постановено при признание на иска.
Съдът, намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното
признание на иска, съдът намира предявените искове за основателни и
доказани и следва да бъдат уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви
за това.
Ответника следва заплати направените от ищеца разходи в
производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, тъй като такива се
претендират.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „Макроадванс“ АД
ЕИК *********, че Договор за потребителски кредит № 250134 от 23.04.2024г.
сключен между К. Е. Г. ЕГН ********** и „Макроадванс“ АД, ЕИК
********* е недействителен поради неточно посочено ГПР.
ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД с ЕИК ********* да заплати на адв. Д. Г.
АК - Ловеч, с № ********, съдебен адрес: гр. Т************ сумата от 300,00
лв. /триста лева/ – за процесуално представителство по настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОКРЪЖЕН СЪД –
Монтана в двуседмичен срок от датата на връчването му, на страните по
делото.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
2