№ 188
гр. Пловдив, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело
№ 20245001000122 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №297 от 24.08.2023г., поправено с Решение №366 от
20.11.2023г., постановено по търг.дело №90/2022г. по описа на Окръжен съд-
Стара Загора, ЗАД *********“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С. ********, е осъдено да заплати на Г. Х. И. с
ЕГН:********** и адрес: гр.Ч., ул. В. М. № ***, сума в размер на 40000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки
и страдания, причинени в резултат на ПТП от 17.10.2021г., ведно със
законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя –
01.11.2021г., до датата на окончателното изплащане, като иска над сумата от
40000лв. до претендирания размер от 150000лв. частичен иск от 200000лв., е
отхвърлен като неоснователен; ЗАД *********“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С. ********, е осъдено да заплати на
1
адвокат П. К., адрес за призоваване: гр.К., ул. С. № *****, ****, адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер
на 1449,60лв., съразмерно с уважената част от иска; Г. Х. И. с
ЕГН:********** и адрес: гр.Ч., ул. В. М. № ***, е осъден да заплати на ЗАД
*********“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.
********, направените по делото разноски в размер на 1092,66лв., съразмерно
с отхвърлената част от иска; ЗАД *********“АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С. ********, е осъдено да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на
1600лв. и сумата от 130,66лв., представляваща възнаграждения за експертизи,
платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на иска, като
решението е постановено при участието на трето лице-помагач Д. Д. Г. с
ЕГН:********** и адрес: гр.Ч., ул. Н. ****, на страната на ЗАД“Д. Б
****“АД.
Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят Г.
Х. И., който чрез пълномощника адв.П. К. го обжалва в частта му, с която е
отхвърлен предявения от него иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 40000лв. до
пълния предявен размер от 150000лв., частично от 200000лв. Изложени са
подробно доводи за неправилност на решението в обжалваната му част във
връзка с преценката на обстоятелствата от значение за прилагане на принципа
на справедливостта по чл.52 от ЗЗД при определяне на дължимия размер на
обезщетението, считан за изключително занижен, както и досежно приетото
съпричиняване, и се претендира за отмяната му относно нея и уважаване на
иска в пълния му предявен като частичен размер от 150000лв. чрез
присъждане на обезщетение от още 110000лв., ведно със законната лихва от
01.11.2021г., както и за определяне на адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв с начислен ДДС.
Въззиваемата страна „З. Д. Б ****“АД е депозирала чрез пълномощника
юрисконсулт А. С. писмен отговор на въззивната жалба със становище за
нейната неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение, като
атакуваното посредством същата решение да се потвърди и да се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач Д. Д. Г. не е подало отговор на въззивната жалба.
2
С Определение №778 от 20.11.2023г. по същото дело е оставена без
уважение молбата на адв.П. К. като пълномощник на Г. Х. И. за изменение на
постановеното решение в частта му за разноските.
Против това определение е подадена частна жалба от адв.П. К. като
пълномощник на Г. Х. И., с която то се атакува като неправилно, поради това,
че възнаграждението за оказаната безплатно адвокатска защита на ищеца по
чл.38,ал.2 от ЗАдв следва да се определи, съобразно последните изменения на
Наредба №1 от 09.07.2004г., които са в сила от 08.11.2022г. и са били
действащи към датата на постановяване на решението, съгласно които
дължимият адвокатски хонорар възлиза на сумата от общо 3450,60лв. с ДДС.
Претендира се за отмяна на определението и за присъждане на
възнаграждение от още 2001лв. с ДДС.
Ответникът по частната жалба „З. Д. Б ****“АД не е подал отговор на
същата.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Предявен е от Г. Х. И. против „З Д Ж“АД иск с правна квалификация
чл.432,ал.1 от КЗ за сумата от 150000лв. /след допуснатото с протоколно
определение от 29.06.2023г. при условията на чл.214,ал.1 от ГПК изменение
на иска досежно неговия петитум чрез увеличаване на първоначално
предявения размер от 26000лв./, частично от 200000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от
него вследствие получените при ПТП на 17.10.2021г., на път 608, км 30,
между селата С. к. и П., о. С. З. причинено по вина на водача Д. Д. Г. при
управление на лек автомобил марка „О., м. В.“, с рег.№СТ*****, собственост
на КСД, за който е сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с полица ***********, валидна от
07.10.2021г. до 07.10.2022г., травматични увреждания – политравма, контузио
торацис, контузио пулмонис билатералис, фрактура косте 2,3,4,5,7,9 и 10
серия декстра ет фрактура кост 10,11,12 синистра, фрактура стерни, фрактура
3
олекрани синистра, флайл чест, фрактура вертебре Тh 12, С 2, контузио
церебри, фрактура хумери декстра, фрактура нази, ведно със законната лихва.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска по основания и
размер, както и обстоятелствата, на които се основава, относно механизма на
произшествието, травмите и причинно-следствената им връзка с него. Заявил
е изключителен принос на пострадалия за настъпване на травмите поради
липса на поставен обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на
чл.137а от ЗДвП. Оспорил е размера на претендираното обезщетение като
изключително завишен и противоречащ на принципа на справедливостта по
чл.52 от ЗЗД. Оспорил е претенцията за законна лихва. Поискал е на
основание чл.219,ал.1 от ГПК да бъде конституиран в процеса като
подпомагаща го страна Д. Д. Г.. С допълнително подадена в срока за отговор
уточняваща молба ответникът е заявил възражение за съпричиняване от
страна на ищеца, поради това, че се е качил в автомобила на видимо пиян
водач, за когото е знаел, че не притежава свидетелство за правоуправление на
МПС.
С Определение от 13.02.2023г. Д. Д. Г. е привлечен като трето лице –
помагач на страната на ответника. В първото проведено на 30.03.2023г.
открито съдебно заседание същият е оспорил иска по основание и размер.
С първоинстанционното решение е прието искът да е допустим,
съобразно чл.498,ал.3 от КЗ. Прието е за установено въз основа на
заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, че на 17.10.2021г., около 20,20 часа, на смрачаване, по път 608, в
посока от юг на север, към с.П., със скорост от 57км/ч се е движел л.а. „О. В.
с рег. № ********, управляван от третото лице-помагач Д. Д. Г., който при
навлизане в участък от пътя със завой надясно, с радиус на дъгата от 38,25м,
при критична скорост от 50,4км/ч на плъзгане на безопасно преминаване през
участъка за този радиус на дъгата, поради движение с по-висока от
критичната скорост, е загубил напречна устойчивост и е започнал да се
плъзга странично, наляво спрямо посоката си на движение, при което водачът
е задействал спирачната система с максимално усилие, оставяйки спирачни
следи по пътната настИ., но към този момент автомобилът на практика е бил
неуправляем и водачът е загубил контрол над управлението му, като,
4
плъзгайки се, е продължил движението си напред и наляво, преминал е през
горски път и е навлязъл в стръмно дере под моста, където е настъпил челен
удар в ствола на дърво, вследствие на който автомобилът се е завъртял около
вертикалната си ос обратно на часовниковата стрелка, гледано отгоре,
продължил е движението си на северозапад и се е установил в покой с предна
част насочена на северозапад. Прието е причините за настъпване на
произшествието от техническа гледна точка да са субективните действия на
водача, който при избора си на скорост на движение не се е съобразил с
атмосферните условия, със състоянието на пътя, с конкретните условия на
видимост и се е движел с по-висока от критичната скорост на странично
плъзгане за безопасно преминаване през участъка с радиус на дъгата 38,25м, в
резултат на които си действия водачът е загубил контрол над управлявания от
него автомобил и е напуснал платното за движение, като по този начин е
нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП, с което се обосновава наличие
на фактическия състав на деликта по чл.45 от ЗЗД. Прието е въз основа на
заключението на комплексната експертиза, че при произшествието ищецът,
който се е возел на предна дясна седалка, е получил следните травми:
контузия на торса, двустранна контузия на белия дроб, счупвания на ребра –
седем отляво и три отдясно, фрактура на гръдната кост, фрактура на дъгата на
дванадесети гръден прешлен, фрактура на зъба на втори шиен прешлен,
фрактури на напречните израстъци на първи, втори, трети и пети лумбален
прешлен, контузия на мозъка, фрактура на дясна раменна кост, фрактура на
основата на носната кост, като към настоящия момент е налице ограничено
въртене на главата вляво и вдясно и лявото рамо е с ограничена абдукция –
възможна е до 90 гр /норма 160 гр/, а външната и вътрешната ротация в
същото е около 80 гр /норма 90 гр/, с оглед на което и предвид установеното
от свидетелските показания, че лечебният и възстановителен период на
ищеца е бил продължителен, нуждаел се е от чужди грижи, не е можел да се
обслужва сам, бил е дълго време на легло и зависим от близките си, и при
съобразяване на 69-годишната възраст на ищеца към датата на
произшествието, претърпените от него неудобства и ограничения от личен,
битов и социален характер и факта, че към момента две от травмите не са
напълно възстановени, е прието справедливото обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди да е от 80000лв. Приети са за основателни въз
основа на заключението на комплексната експертиза и обясненията на третото
5
лице-помагач възраженията на ответника за съпричиняване от страна на
пострадалия, тъй като е знаел, че към момента на настъпване на ПТП
виновният водач е употребил алкохол, и тъй като не е ползвал предпазен
колан. Прието е, че обезщетението следва да бъде намалено с 50% или до
размер на 40000лв. Прието е, че законната лихва се дължи от 01.11.2021г. –
датата, на която застрахователя е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие.
Настоящата инстанция, с оглед правомощията си по чл.269 от ГПК,
намира първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваната му част и
за допустимо. Ищецът е предявил претенцията си за плащане на обезщетение
за неимуществени вреди с получена от застрахователя на 01.11.2021г.
застрахователна претенция и в срока по чл.496,ал.1 от КЗ застрахователят не
е заплатил такова, при което са налице процесуалните предпоставки по
чл.498,ал.3 от КЗ.
Спорът във въззивното производство се концентрира единствено около
размера на дължимото обезщетение, с оглед действително претърпените
неимуществени вреди и наличието на съпричиняване, доколкото
първоинстанционното решение не се обжалва в осъдителната му част относно
присъденото обезщетение от 40000лв., а за разликата над този размер до
пълния предявен като частичен от 200000лв. размер от 150000лв., при което
елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, обуславящи
функционално отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.432,ал.1
от КЗ на увреденото лице, са установени със задължителна сила по обвързващ
начин с влязлото в сила в необжалваната му осъдителна част
първоинстанционно решение.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД при
съобразяване с конкретните обективни обстоятелства от значение за степента
и интензитета на търпените физически, психически и емоционални болки и
страдания, и с оглед на социално-икономическите условия в страната към
датата на деликта, от когато възниква отговорността.
6
От представените епикризи, приетото заключение от 24.04.2023г. на
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, обясненията на
вещите лица в съдебно заседание на 03.05.2023г. и показанията на
ангажираните от ищеца свидетели И. И.а-негова дъщеря и С. Д.-медицинска
сестра, които са с преки и непосредствени възприятия за неговото състояние,
се установява, че вследствие на произшествието Г. И. е получил множество
травматични увреждания по главата, тялото и крайниците – контузия на торса
с възстановителен период около 7-8 дни; двустранна контузия на белия дроб
без опасност за живота с възстановителен период около 10-15 дни; фрактури
на седем ребра отляво и три отдясно със силно нарушено функциониране на
гръдната клетка и нормалните дихателни движения с възстановителен период
около 60-75 дни; фрактура на гръдната кост с изявена болка около 5-7 дни и
възстановителен период около 15-21 дни; фрактура на дъгата на дванадесети
гръден прешлен, съставляваща болезнена травма, затормозяваща движенията
на снагата и гръдния кош, с възстановителен период при консервативно
лечение от около 30-45 дни; фрактура на зъба на втори шиен прешлен,
причиняваща силна шийна болка и тежко нарушаваща движенията на шийния
отдел на гръбначния стълб, с възстановителен период при консервативно
лечение чрез имобилизационна яка от минимум 6 месеца, а при напредналата
възраст на ищеца дори и до 12 месеца; фрактури на напречните израстъци на
първи, втори, трети и пети лумбален прешлен, съставляваща болезнена
травма в най-натоварения в тегловно отношение отдел на гръбначния стълб,
силно затормозяваща движенията на същия, с възстановителен период при
консервативно лечение около 4 месеца; контузия на мозъка, изразяваща се с
биохимични промени, болкова симптоматика и неврологична симптоматика, с
възстановителен период около 2 месеца; фрактура на дясна раменна кост,
представляваща силно болезнена травма с тежко нарушаване на функцията на
дясната ръка от рамото надолу, с оглед на която и фрактурата на левия горен
крайник първоначално е била поставена гипсова имобилизация с шина на
двата горни крайника, а впоследствие на 28.10.2021г. е осъществена
оперативна интервенция, при която е извършено открито наместване с
вътрешна фиксация, като възстановителният период е около 3-4 месеца;
фрактура на основата на носната кост, съставляваща болезнена травма за
първите 3-5 дни с възстановителен период при консервативно лечение от 14-
21 дни. Множеството фрактури са били съпроводени със силни болки дори и
7
в пасивно лежащо положение и съвкупно са причинили трайно затруднение в
движението на цялата снага. Грижите за ищеца след изписването от
болницата били поети от дъщеря му и нейния съпруг в гр.Д., където живеели,
които го обслужвали изцяло докато бил на легло за период от четири месеца,
през който наели и медицинска сестра за поставяне и поддържане на катетър,
смяна на превръзките, правене на клизма и поставяне на болкоуспокояващи, а
след това той започнал да се раздвижва и те му помагали, което продължило
около два месеца, като от петия-шестия месец се завърнал в дома си в гр.Ч.,
където живеел сам. Към момента на извършения от експерта на 03.04.2023г.
преглед е установено, че фрактурите са сраснали и движенията в съседните на
тях стави са възстановени, като е налице относителна ригидност на шийния
отдел на гръбначния стълб, изразяващо се в ограничено въртене на главата в
ляво и дясно при навеждане напред и назад в норма, както и ограничена
абдукция на лявото рамо, която е възможна до 90 гр при норма от 160 гр, а
външната и вътрешната ротация в същото е около 80 гр при норма от 90 гр, и
гръдната кост е със сраснала фрактура, но с относителна ъглова деформация –
изпъкнала напред /с ъгъл отворен назад/, като лумбалният отдел на
гръбначния стълб е с намалена подвижност. При съобразяване на всички тези
обстоятелства, на които акцентира и жалбоподателят, относно множеството
увреждания по главата, торса и горните крайници, включващи 20 фрактури с
приложено оперативно лечение и имобилизации на ръцете и шията,
вследствие на които И. е изпитвал силни физически болки дори и в
положение на покой на тялото и дори само при дишане, като за период от
около четири месеца е бил на леглови режим и в пълна невъзможност да се
движи и обслужва самостоятелно, зависейки изцяло от грижите на неговите
близки, а възстановителният период, с оглед и на 69-годишната му към този
момент възраст, е бил продължителен едногодишен, но към момента
фрактурите са сраснали и движенията са възстановени, като са налице
частични ограничения в тях по отношение въртенето на главата вляво и дясно
и движението на лявата ръка и е останала деформация – изпъкналост на
гръдната кост, настоящата инстанция намира при прилагане принципа на
справедливостта по чл.52 от ЗЗД за дължимо обезщетение за понесените
неимуществени вреди такова от 80000лв., съобразено и със социално-
икономическите условия в страната към датата на произшествието, както
правилно е приел и първоинстанционният съд.
8
Относно своевременно заявеното от ответника с отговора на исковата
молба възражение по чл.51,ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен
колан в нарушение на изискването на чл.137а,ал.1 от ЗДвП, е безспорно, че
такъв от ищеца като пътник на предна дясна седалка на лекия автомобил не е
бил използван. Спорът, с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания,
се свежда до причинно-следствената връзка между липсата на предпазен
колан и настъпилите увреждания. В тази връзка, според заключението на
комплексната експертиза, при задействането от страна на водача на лекия
автомобил на спирачната система с максимални усилия непосредствено преди
произшествието и при първоначалния челен удар в ствола на дърво телата на
пътниците са се придвижили напред и наляво за заемащия предна дясна
седалка, а при завъртането на автомобила вследствие на удара горната част на
тялото на И. би се изместило надясно, ако е пътувал с поставен предпазен
колан. Без колан тялото му ще се движи свободно към мястото на удара и би
достигнало предното стъкло и арматурното табло на автомобила, като не
може да се определи колко е максимално възможното отклонение на тялото,
обезопасено с предпазен колан в посока напред, тъй като от значение са
много фактори – ръст и тегло на пострадалия, близостта на седалката и
облегалката към арматурното табло, позицията на тялото към този момент.
Експертът, обаче, е категоричен, че във всички случаи предпазният колан би
задържал тялото така, че да не бъде отхвърлено свободно напред от
инерционните сили, при което отхвърляне би настъпил удар на главата в
предното стъкло и рамката над него, счупвания на гръдния кош при удари в
кормилото и арматурното табло, а правилно поставеният предпазен колан,
разпределяйки силите на внезапното забавяне на тялото върху по-големи и
по-здрави негови части като гърдите, бедрата и раменете, независимо от
точното разстояние, на което могат да се придвижат телата на пътниците в
този случай, би предотвратил досега на тялото на пътника на предна дясна
седалка с предното стъкло и арматурното табло. При това положение
травмите по главата и счупването на гръдната кост при ищеца не биха
настъпили. Вярно е, както настоява жалбоподателят, че, според експертизата,
коланът няма възпиращо действие при движението на тялото встрани, а една
част от травматичните увреждания се дължат именно на странични удари –
при последващото челния удар ротиране на автомобила в посока обратна на
9
часовниковата стрелка е настъпил ударът на торса и дясната раменница в
дясната врата, при което е настъпило счупването на дясната раменна кост и
проксималния край на лакътната предмишнична кост, между които два
момента е настъпило усукване на тялото в поясния отдел и счупване на
страничните израстъци на поясните прешлени. Вярно е и, че експертите не са
категорични дали счупването на шийния прешлен е вследствие на камшичния
удар, какъвто би се получил и при поставен колан. Същите, обаче, са
единодушни, че, ако ищецът е бил с обезопасителен колан, той би получил
по-малко и по-леки травми, с оглед и на механизма на произшествието и
последователността на ударите на колата в дървесното стъбло и в
неравностите по терена. При това положение, независимо, че и при поставяне
на колан травмите не биха били напълно предотвратени, настъпването на
такива не би било в този обем и с тази тежест, което обосновава
съпричиняване на вредите. То не се изключва от обстоятелството, на което
акцентира жалбоподателят, че вина за настъпване на произшествието и
произтеклите от него травматични увреждания има водачът на лекия
автомобил. Ищецът не е причастен към самото настъпване на произшествието
вследствие нарушаване на правилата за движение по пътищата, но
поведението му е релевантно към настъпване на вредоносния резултат, за
увеличаването на който е способствал като не е поставил обезопасителен
колан. Несъстоятелни са възраженията относно приетият обем на
съпричиняването от 50%, тъй като него първоинстанционният съд не е
отнесъл единствено до колана. В тази връзка, наведеното от ответника за
това, че И. се е качил в автомобила на видимо пиян водач, също е
основателно. Противоречивото разрешаване на този въпрос в съдебната
практика, каквато е цитирана във въззивната жалба, е преодоляно с приетото
в т.7 от Тълкувателно решение №1 от 23.12.2015г. по тълк.дело №1/2014г. на
ОСТК, според което е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото
лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над
законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. В конкретния
случай се установява по категоричен начин, че третото лице-помагач Д. Г. е
управлявал автомобила с 1,28 промила алкохол в кръвта, според приетия като
писмено доказателство талон за изследване и обясненията му в съдебно
заседание на 30.03.2023г. Неоснователно жалбоподателят счита, че талонът за
изследване не съставлява валидно доказателство, тъй като е изготвен по друго
10
производство. Същият като съставен от орган на пътната полиция в рамките
на правомощията по извършване на проверка относно извършената проба с
техническото средство и отчетеният от него резултат представлява официален
удостоверителен документ, който, съгласно чл.179,ал.1 от ГПК, се ползва с
обвързваща формална и материална доказателствена сила. Той не е оспорен
от ищеца досежно удостоверения резултат от проверката. Обясненията на
третото лице-помагач, противно на поддържаното във въззивната жалба, не
съставляват защитна за него теза, а са с характер на признания по смисъла на
чл.175 от ГПК, които притежават доказателствена сила. Това е така, тъй като
те касаят неизгодни за същия факти, доколкото регресната му отговорност би
могла да бъде ангажирана от застрахователя именно в случая на употреба на
алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма /над 0,5
промила по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП/, съгласно чл.433,т.3 от КЗ. Признанията не
се опровергават от други доказателства по делото. От тях се установява, че в
деня на произшествието ищецът И., заедно с И. П., И. С. и М. Х. се събрали у
Д. Г. и седнали да пият, половин час след което Г. предложил да отидат при
техен познат Н. от с.П. и четиримата без Х. се качили в колата, която седнал
да кара Г., защото пил най-малко от всички, а П. бил употребявал наркотици.
При положение, че водачът е употребил алкохол в компания, в която е
участвал и ищецът, то последният очевидно е бил наясно с този факт и
въпреки това се е качил в колата, игнорирайки неоправдано риска от
настъпване на произшествие. С това си поведение и като се има предвид, че
произшествието е следствие именно от субективните действия на водача,
който при избора на скорост не е съобразил условията на пътя и не е могъл да
реагира адекватно при вземане на завоя надясно, като е загубил контрол над
управлявания автомобил и е напуснал платното за движение, той е
допринесъл за собствената си увреда. При наличието на два фактора,
свързани с поведението на пострадалия, който съзнателно се е качил на
автомобил, управляван от употребил алкохол водач, с което се е поставил в
положение на пряк риск от настъпване на вредоносния резултат, и е пътувал
без да постави обезопасителния колан, с което е способствал за увеличаване
на вредата, същият в равна степен е допринесъл за установената увреда,
поради което правилно първоинстанционният съд след като е намалил
наполовина размера на определеното обезщетение и е присъдил сумата от
40000лв. е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен като частичен
11
размер от 150000лв.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на въззивната жалба
и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната му
отхвърлителна част.
С оглед на този изход по спора и във връзка с изричното искане на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да
заплати сумата от 200лв.
С решението си окръжният съд, след като е установил, че по делото са
представени два договора за правна защита и съдействие с уговорено в тях
безплатно представителство за ищеца по чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв, единият от
които сключен на 25.10.2021г., а другият на 28.06.2023г. преди последното
съдебно заседание, е приел, че при определяне на дължимото, съгласно
чл.38,ал.2 от ЗАдв, адвокатско възнаграждение следва да зачете първият
договор и действалите към датата на сключването му разпоредби на Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
преди изменението с ДВ, бр.88 от 04.11.2022г., с което са предвидени по-
високи размери, определяйки, съобразно чл.7,ал.2,т.5 и пар.2а от ДР на
Наредбата, възнаграждение от 1449,60лв. с ДДС, съразмерно на уважената
част от иска. В срока по чл.248,ал.1 от ГПК за обжалване на решението е
подадена по пощата на 26.09.2023г. молба вх.№11966/02.10.2023г. от адв.П.
К. като пълномощник на ищеца И. с искане за изменението му в частта
относно разноските за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално
представителство чрез допълнително присъждане на сумата от още 2001лв. с
ДДС, считайки за приложими нормите от Наредбата в актуалната им
редакция, действаща към датата, на която е даден ход на устните състезания
по делото. С обжалваното определение окръжният съд е приел молбата за
неоснователна по първоначално изложените в решението мотиви. Настоящата
инстанция съобразява междувременно постановеното Решение от
25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС, съгласно което Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е нищожна като
нарушаваща забраната по чл.101, §1 ДФЕС. Според приетото от СЕС, в тази
хипотеза националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
12
разноски за адвокатско възнаграждение, включително и в случаите, когато
предвиденото в тази наредба за минималните размери отразява реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. В мотивите си СЕС посочва, че цената
на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички
участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив,
съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което
представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101, §1
ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени /вж.§60/.
Затова подходът следва да е конкретен, като съдът следва да определи
дължимото адвокатско възнаграждение въз основа на цялостна преценка на
релевантните за съответния случай обстоятелства. В тази връзка,
съобразявайки предмета на предявения иск и обстоятелството, че по делото
са проведени три съдебни заседания със събиране на писмени доказателства,
разпит на двама свидетели и приемане на едно експертно заключение, което
не обосновава значителна фактическа и правна сложност, и, че искът е уважен
частично, настоящата инстанция не намира основание за увеличаване на
присъдения размер на адвокатското възнаграждение, поради което правилно,
макар и по други съображения, с обжалваното определение молбата за
изменение на решението в частта му за разноските е оставена без уважение и
то следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №297 от 24.08.2023г., поправено с Решение
№366 от 20.11.2023г., постановено по търг.дело №90/2022г. по описа на
Окръжен съд-Стара Загора, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от Г.
Х. И. с ЕГН:********** и адрес: гр.Ч., ул. В. М. № ***, против „З. Д. Б
****“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.
********, иск за заплащане на сума в размер над 40000лв. до предявения от
150000лв. като частичен от 200000лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, причинени в
резултат на ПТП от 17.10.2021г., И В ЧАСТТА, с която Г. Х. И. с
ЕГН:********** и адрес: гр.Ч., ул. В. М. № ***, е осъден да заплати на „З. Д.
Б ****“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С.
13
********, направените по делото разноски в размер на 1092,66лв., съразмерно
с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Х. И. с ЕГН:********** и адрес: гр.Ч., ул. В. М. № ***, да
заплати на „З. Д. Б ****“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С. ********, сумата от 200лв. /двеста лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №778 от 20.11.2023г., постановено по
търг.дело №90/2022г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора, с което е
оставена без уважение молбата на адв.П. К. като пълномощник на Г. Х. И. за
изменение на постановеното по същото дело Решение №297 от 24.08.2023г. в
частта му за разноските за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
адвокатска помощ на ищеца.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач Д. Д. Г.
на страната на „З. Д. Б ****“АД.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на
чл.280,ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14