№ 318 от 13.12.2019 год., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на петнадесети ноември хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Лидия Стоилова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 427 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Делото е образувано по жалба от А.И.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат В.М.,***, срещу Решение № 1910з-430/15.08.2019 г., издадено от главен инспектор Г.Г.– временно преназначен на длъжност началник на Районно управление (РУ) – Кюстендил при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил, с което на основание чл. 83, ал. 5, пр. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ му е отказано издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на решението на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Иска се отмяна на решението.
В съдебното заседание по делото адвокат М. поддържа жалбата.
Ответникът – началникът на РУ – Кюстендил при ОД на МВР – Кюстендил, не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото, и не изразява становище по жалбата.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Със заявление с УРИ
191000-12012/17.07.2019 г. до началника на РУ – Кюстендил жалбоподателят е
поискал издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно
оръжие и боеприпаси за него. Като основание в
заявлението е посочил, че оръжието му е нужно за самоотбрана, а в отделни
мотиви, приложени към заявлението – че притежава имот с площ от три декара
обработваема земя в близост до с. Четирци, поради което му се налага да осъществява пътувания през кратък интервал
от време с цел опазването му непокътнат и добре поддържан, и вследствие появата
на причини от естество, застрашаващо спокойствието му относно доброто състояние
на имота, желае да притежава бойно оръжие. Към заявлението са приложени и:
медицинско удостоверение, издадено на 01.07.2019 г. от психиатър Д. П. от
Медицински център „***” ООД, гр. Кюстендил, в което е посочено, че А.В.
е психично здрав и не се води на диспансерен отчет; декларация от 15.07.2019 г.
по чл. 76, ал. 4, т. 2 от ЗОБВВПИ от В.; декларация от
15.07.2019 г. по чл. 58, ал. 1, т. 2 – 8 от ЗОБВВПИ от В.; удостоверение,
издадено на 15.07.2019 г. от Окръжна прокуратура – Кюстендил, че към 14.07.2019
г. срещу В. няма обвинения по неприключени наказателни производства;
удостоверение, издадено на 27.06.2019 г. от ОД на МВР – Кюстендил за завършен от
В. курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие и успешно положен изпит; свидетелство
за основно образование на В.; справка за съдимост на В., издадена на 24.07.2019
г., от която е видно, че същият не е осъждан; и разписка за внесена такса за
закупуване на оръжие. Със Заповед №
1910з-388/22.07.2019 г. началникът на РУ – Кюстендил е наредил извършване на
проверка по чл.
83, ал. 4 във вр. с чл. 58,
ал. 1 от ЗОБВВПИ за срок от 14 работни дни. С
докладна записка с рег. № 1910р-17323/30.07.2019 г. мл. полицейски инспектор Л.Л.
е уведомил органа, че срещу А.В. е водено досъдебно производство № 1347/2016 г.
за престъпление по чл. 325, ал. 1 от Наказателния кодекс НК), което е
прекратено поради невменяемост на лицето. Видно от приетото като доказателство
по делото Постановление от 19.05.2017 г. на младши прокурор в Районна
прокуратура – Кюстендил, наказателното производство по досъдебно производство №
1243/2016 г. по описа на Районна прокуратура – Кюстендил, № 1347/2016 г. по
описа на РУ – Кюстендил, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл. 325, ал. 1 от НК, е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния
кодекс, тъй като към момента на извършване на деянието – 07.11.2016 г., А.В. се
е намирал в състояние на невменяемост, което обстоятелство изключва престъпния
характер на извършеното от него деяние. От приетата като доказателство по
делото епикриза на В., издадена на 31.10.2016 г. от отделението по психиатрични
болести при МБАЛ „Д-р Никола Василиев” АД, гр. Кюстендил, е видно, че същият
е постъпил в отделението на 12.10.2016 г. и е изписан на 31.10.2016 г., като
поставената му диагноза е „остро полиморфно психотично разстройство с
шизофренни симптоми; юношеска психоза”.
На
15.08.2019 г. началникът на РУ – Кюстендил е издал обжалваното решение, с което
е отказал да издаде на А.В. разрешение за придобиване
на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. За да постанови
отказа, органът е приел, че от представените от
заявителя документи и в хода на възложената със Заповед № 1910з-388/22.07.2019
г. служебна проверка не са установени факти и обстоятелства, които да сочат
наличието на отрицателните материалноправни предпоставки, визирани в чл. 58,
ал. 1 от ЗОБВВПИ, обосноваващи постановяването на
отказ за издаване на исканото разрешение, но в РУ – Кюстендил не са
получавани сигнали или други данни за отправени заплахи по отношение на В. във
връзка с живота, здравето или имуществото му, и в хода на административното
производство същият не е представил доказателства за наличие на основателна
причина, обосноваваща по несъмнен начин издаването на разрешението
по дефиницията на чл.
58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Решението е връчено
на адресата на 19.08.2019 г. Жалбата срещу същото е подадена на 27.08.2019 г.
В съдебното заседание по делото е разпитана свидетелката Г. Т. Б., близка приятелка на А.В., която заявява, че го познава от повече от две години. Същата сочи, че В. обработва недвижими имоти в с. Четирци, които представляват ниви с череши, като тя му помага в тяхното стопанисване. Заявява, че им се е случвало да заварват хора в имотите, които без разрешение събирали реколтата и им нанасяли различни поражения, като последните проявявали агресия спрямо В. иБ.– обиждали ги и ги заплашвали, но не са били въоръжени и не са ги заплашвали с оръжие. Сочи и че е помагала на В. при продажбата на черешите в гр. София, като се е случвало след продажбата да носят голяма сума пари – от порядъка на хиляда лева и повече, както и че двамата се страхуват да носят невъоръжени голяма сума пари.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт,
който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата
на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е неоснователна по следните
съображения:
Проверено
съобразно критериите по чл. 146 от АПК, обжалваното
решение е валиден административен акт, издаден при спазване на изискванията за
форма и в изпълнение на административнопроизводствените правила, както и при
правилно приложение на материалния закон. Налице е териториална и материална
компетентност на органа, издал решението – началникът на РУ на МВР по
постоянния адрес на жалбоподателя (арг. чл. 83, ал. 4 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗОБВВПИ).
Решението е издадено в писмена форма и съдържа необходимите реквизити,
включително тези по чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК –
посочени са фактическите и правните основания за издаването му. Съдът не
констатира допуснати от административния орган съществени нарушения на
административно производствените правила при издаване на решението.
Обжалваното
решение е издадено в съответствие с материалния закон. Проявните форми на
видовете цели за ползване на огнестрелни оръжия по смисъла на ЗОБВВПИ са
изчерпателно посочени в чл. 6 от същия – служебни цели (чл.
6, ал. 2) и граждански цели (чл.
6, ал. 3). И при двете проявни форми охраната на личността е
обозначена като „самоотбрана”, предполагаща автозащита. В първата хипотеза разрешението се издава за нуждите на изпълняваното от
заявителя занятие, а във втората – поради наличие на опасност с източник битието
на заявителя. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и
боеприпаси само за граждански цели, така както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1,
т. 10 от ЗОБВВПИ.
Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат
само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи
съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по
търговски начин (арг. от чл. 94 във вр. с чл. 81, ал. 2 от ЗОБВВПИ) (вж. в т. см. Решение №4199/11.04.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 10460/2015 г., VII о., Решение №1299/08.02.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5219/2015 г., VII о. и Решение №88/06.01.2014
г. на ВАС по адм. д. № 5679/2013 г., VII о.).
Разрешението за
придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие по своята
правна същност е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при
наличие на установените в закона предпоставки. В чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ
законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на
които органът по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ
е длъжен да откаже издаване на исканото разрешение. Изискванията са два вида:
свързани с личността на заявителя (т. 1 – 9 на чл. 58, ал. 1) и свързани с
целта, за която се иска разрешението (т. 10 на чл. 58, ал. 1). Нормата на чл. 58, ал. 1,
т. 10 от ЗОБВВПИ
в приложимата редакция (доп. – ДВ, бр. 37/2019 г.) сочи, че абсолютна
предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина – самоотбрана,
ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране, която по
несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Несъмнеността изисква
достигане на степен на убедителност, която да се разграничи от хипотетичната
представа за полезност или „застраховане” против евентуални опити за посегателства.
Хипотезата „липса на основателна причина” е налице при първоначално издаване на
разрешение (какъвто е настоящият случай) и в случаите, когато срокът на
издаденото разрешение е изтекъл и по същество се издава ново разрешение, тъй
като законодателят е регламентирал изрично възможността за продължаване на
срока на вече издадено разрешение по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ
(вж. в т. см. Решение №4571/11.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6726/2017 г., VII
о.). Снабдяването с разрешение за придобиване, носене и употреба на огнестрелно
оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т.
1 от ЗОБВВПИ
(за самоотбрана)
е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в
законодателството е установен разрешителен режим. При прилагането му към всеки
конкретен случай следва да бъде доказана по категоричен начин нуждата от
използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването,
носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в
закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на
дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в
тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните
доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които
да е видно, че действително е налице основателна причина за издаване на
исканото разрешение (вж. в т. см.
Решение № 9894/19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. №9024/2017 г., VII о., Решение №
6744/07.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5785/2015 г., VII о. и Решение № 5612/11.05.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 10711/2015 г., VII о.). Административният
орган не е задължен да издирва или презумира обстоятелства, установяващи такава
потенциална необходимост за заявителя. Изводът се налага от разпоредбата на чл. 58, ал. 1,
т. 10 от ЗОБВВПИ,
въвеждаща този факт като самостоятелно основание за постановяване на отказ за
издаване на облагоприятстващ акт, без значение дали са изпълнени останалите
критерии на закона.
В оспореното решение органът е посочил,
че липсват доказателства в административната преписка, които да обосноват
необходимост за А.В. от издаване на исканото разрешение за придобиване на
късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана (самоохрана),
в качеството му на физическо лице. Този извод на административния орган съдът
намира за правилен и законосъобразен предвид отсъствието на регламентираната в чл. 58, ал. 1,
т. 10 от ЗОБВВПИ
материалноправна предпоставка за постановяване на разрешителен административен
акт по така обоснованото от заявителя искане. Нуждата от самоотбрана е
правнозначимият факт, който в случая не е установен от жалбоподателя. Изложените от него доводи, с които мотивира
причината за исканото разрешение, не обосновават необходимост от притежаване на
огнестрелно оръжие. При липсата на доказателства за наличието на конкретна или
потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на
жалбоподателя, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел
самоотбрана. По аргумент от чл. 170, ал. 2
от АПК в тежест на жалбоподателя е да установи, че са били налице
условията за издаване на облагоприятстващ акт по искането му. Доказването на
заявената необходимост от придобиване на оръжие е пълно и главно, а
непровеждането му сочи, че мотивираният с липсата й отказ за издаване на
разрешение е законосъобразен. Правилно административният орган е посочил, че
охраната на селскостопанско имущество се осъществява по начина, уреден в Закона
за частната охранителна дейност (ЗЧОД) (същата е вид частна охранителна дейност
според чл. 5, ал. 1, т. 9 от закона). Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗЧОД охраната на селскостопанско
имущество е дейност по неговата физическа защита от
противоправни посегателства, както и по тяхното предотвратяване и пресичане, и
противодействие на противоправно посегателство спрямо физическо лице в обекта.
Изрично е предвидено в ал. 2 на чл. 38 от ЗЧОД, че дейността
по ал. 1 се осъществява само с невъоръжена охрана.
По изложените съображения съдът намира, че като е отказал издаване на исканото
разрешение административният орган е приложил правилно материалния закон.
Постановяването на процесния отказ е в съответствие с целта на закона. Повишеният риск при използването на огнестрелно оръжие налага прецизиране на конкретната и непосредствена необходимост от защита на застрашени блага посредством огнестрелно оръжие, поради което адекватното прилагане на материалния закон обслужва и специфичната цел на закона – охрана интересите на обществото от обоснован разрешителен режим.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от А.И.В., с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Решение №1910з-430/15.08.2019 г., издадено от главен инспектор Г.Г.– временно преназначен на длъжност началник на РУ – Кюстендил при ОД на МВР – Кюстендил, с което на основание чл. 83, ал. 5, пр. 2 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ му е отказано издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: