Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 22.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шести юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия Евелина
Маринова в. гр. д. № 15 905 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 255626 от 25.10.2019 г. по гр.д. №
47041/2018 г. на СРС, III ГО, 140
състав П.Н.Б. е осъдена да заплати на ЗД „Е.“ АД, на основание чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД, сумата от 1 521, 94 лв., платена от ищеца на ответницата при
начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 17.07.2018 г. до изплащане на сумата. Ответницата е осъдена да заплати
на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 640, 88 лв. разноски по
делото.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от
ответницата чрез назначения особен представител адв. А.Х.. Жалбоподателката
излага съображения, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие
с материалния закон и е необосновано. Счита, че от страна на ищеца не е
проведено пълно и главно доказване, че се е осъществил фактическият състав на твърдяното
неоснователно обогатяване. Навежда оплакване, че първоинстанционният съд не е
обсъдил релевираните от ответницата доводи за наличието на основание за
извършване на процесното плащане. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови ново такова, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца ЗД „Е.“ АД. В отговора се
поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при
съобразяване на ангажираните по делото доказателства, както и че процесната
сума е била погрешно преведена и неоснователно получена по банкова сметка ***,
поради което подлежи на връщане. Ответникът по жалбата моли същата да бъде
оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
С
исковата молба ищецът твърди, че на 16.10.2014 г. между ЗД „Е.“ АД и М.Л.Б.
чрез пълномощника й П.Н.Б. е сключена спогодба, в изпълнение на която на 11.12.2014
г. на П.Н.Б. е изплатено обезщетение за понесени от М.Л.Б. неимуществени вреди
в размер на 10 000 лв. по сметка с IBAN ***. На 06.07.2015 г. между ЗД „Е.“ АД и М.В.Т.е
сключена спогодба, по силата на която на М.В.Т.е следвало да бъде изплатена
сумата от 1 521, 94 лв. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП по
сметка с IBAN ***. С преводно нареждане от 05.08.2015 г. е наредено извършването на превод
на сумата от 1 521, 94 лв. в полза на М.В.Т., но при грешно посочена в
преводното нареждане банкова сметка *** П.Н.Б.. След констатиране на
допуснатата грешка с преводно нареждане от 04.02.2016 г. сума в размер на 1 521,
94 лв. е преведена по сметка на М.В.Т.. От страна на ЗД „Е.“ АД са предприети
безуспешни опити за установяване на контакт с П.Н.Б. с оглед връщане на
погрешно преведената по нейна сметка сума. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответницата да му заплати сумата от 1 521, 94 лв., получена
от нея без основание, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока
по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата.
По
делото е представена спогодба от 16.10.2014 г., сключена между ЗД „Е.“ АД и М.Л.Б.,
чрез пълномощника й П.Н.Б., по силата на която ЗД „Е.“ АД се задължава да
изплати в полза на М.Л.Б. обезщетение за вреди от ПТП от 22.12.2013 г. в размер
на 10 000 лв. в срок до 40 дни от подписване на спогодбата по банкова
сметка *** *** „ОББ“ АД с титуляр П.Н.Б..
С преводно
нареждане от 11.12.2014 г. от страна на ЗД „Е.“ АД е наредено извършването на
превод в полза на П.Н.Б. на сумата от 10 000 лв. по сметка с IBAN ***вание – изпл.щета **********.
По
делото е представена спогодба от 06.07.2015 г., сключена между ЗД „Е.“ АД и М.В.Т.,
по силата на която ЗД „Е.“ АД се задължава да изплати в полза на М.В.Т.обезщетение
за вреди от ПТП от 22.05.2015 г. в размер на 1 521, 94 лв. в срок до 14
дни от подписване на спогодбата по банкова сметка *** *** „ОББ“ АД с титуляр М.В.Т.. Обстоятелството, че
последната се явява титуляр на посочената в спогодбата банкова сметка ***ерение
за банкова сметка *** „ОББ“ АД от 02.06.2015 г.
Видно
от представеното преводно нареждане от 05.08.2015 г., със същото ЗД „Е.“ АД е
наредило извършването на превод на сумата от 1 521, 94 лв. в полза на
получателя М.В.Т.по банкова сметка *** *** „ОББ“ АД с посочено основание – изпл.щета **********.
Представено
е банково авизо от 05.08.2015 г. от „Уникредит Булбанк“ АД за извършения
превод.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Л.Б.,
се установява, че сумата, преведена от ЗД „Е.“ АД с представеното по делото
авизо от преводно нареждане до „Уникредит Булбанк“ АД от 05.08.2015 г. в размер
на 1 521, 94 лв., е постъпила по банкова сметка *** *** П.Н. Г..
В
проведеното на 16.10.2019 г. открито съдебно заседание пред СРС вещото лице е
пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че посоченият титуляр на сметката П.Н. Г.
е с ЕГН, идентично с това на ответницата П.Н.Б..
С
преводно нареждане от 04.02.2016 г. ЗД „Е.“ АД е наредило извършването на
превод на сумата от 1 521, 94 лв. в полза на получателя М.В.Т.по банкова
сметка *** *** „ОББ“ АД с посочено основание – „пл.по щета
**********/неим.вреди, п-ца 07115000513177“.
По
делото е представена покана рег. № РК-014-6411/3/19.02.2016 г. от ищеца до
ответницата за възстановяване на погрешно преведената по нейна сметка сума в
размер на 1 521, 94 лв., която не е връчена на последната, видно от
известие обр.250 от „Български пощи“ ЕАД, че пратката не е потърсена от
получателя.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Съгласно
чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне. По иск с посочената правна квалификация ищецът следва да въведе като
твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на
парична сума, а ответникът - основание за получаването или за задържане на
полученото.
В
случая от ангажираните писмени доказателства - преводно нареждане от 05.08.2015
г., банково авизо от 05.08.2015 г. от „Уникредит Булбанк“ АД за извършения
превод и заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установи,
че процесната сума в размер на 1 521, 94 лв. е постъпила по банковата сметка на
ответницата.
Не се
установи по делото наличието на основание за изплащане на процесната сума на
ответницата.
По
силата на спогодба от 16.10.2014 г. за ищеца е възникнало задължение да изплати
на М.Л.Б. обезщетение за вреди от ПТП от 22.12.2013 г. в размер на 10 000 лв.,
като сумата бъде изплатена по посочена в спогодбата банкова сметка *** П.Н.Б.. Сумата
е била изплатена по сметка на пълномощника с преводно нареждане от 11.12.2014
г. Същевременно, по силата на спогодба от 06.07.2015 г. за ищеца е възникнало
задължение да изплати на М.В.Т.обезщетение за вреди от ПТП от 22.05.2015 г. в
размер на 1 521, 94 лв. по посочена в спогодбата нейна банкова сметка. ***о
нареждане от 05.08.2015 г., ищецът е наредил извършването на паричен превод в
размер на сумата от 1 521, 94 лв. в полза на М.В.Т.. В преводното
нареждане обаче е вписан не номерът на сметката на М.В.Т.съгласно спогодбата от
06.07.2015 г., а номер на сметка с титуляр – ответницата по делото.
Действително,
в р.II, т.5
на спогодбата от 16.10.2014 г. е уговорено, че в случай на забава за изплащане на
обезщетението се дължи законна лихва върху неизплатения размер на договореното
обезщетение и неустойка за забава в размер на 0,1% върху неизплатения размер на
договореното. Видно обаче от представеното преводно нареждане от 05.08.2015 г.,
в което като получател е посочена М.В.Т., но е вписана банкова сметка *** –
ответницата по делото, като основание за плащането е посочена щета № **********. Този номер, от една страна, не
съвпада с посочения такъв като основание за изплащане на сумата от 10 000
лв. по сметка на ответницата в преводното нареждане от 11.12.2014 г., а от
друга – е идентичен с посочения такъв като основание за изплащане на сумата от 1 521,
94 лв. в полза на М.В.Т.в преводното
нареждане от 04.02.2016 г.
По посочените
съображения следва да се приеме, че ангажираните по делото доказателства не
обуславят извод за наличието на основание за изплащане на сума в размер на
исковата такава в полза на ответницата.
С оглед
изложеното съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало вземане към
ответницата за връщане на платената без основание сума в размер на 1 521,
94 лв., поради което доводите на жалбоподателката в обратен смисъл не могат да
бъдат споделени.
При
връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни /в
посочения смисъл - ТР № 5/2017 по тълк. дело № 5/2017 на ОСГТК на ВКС/, което в
случая с оглед принципа на диспозитивното начало се дължи от датата на исковата
молба – 17.07.2018 г. до изплащане на сумата.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да
се потвърди.
По разноските:
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски.
На
ответника по жалбата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
от 200 лв. разноски за внесен депозит за особен представител и на основание
чл.78, ал.8 ГПК - сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивната инстанция, с оглед осъществения обем на правна
зашита, изразяващ се в депозиране на отговор на въззивна жалба и становище вх.
№ 59610/25.06.2020 г.
Съгласно
т.7 от ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, особеният представител на ответника по чл.47,
ал.6 ГПК не дължи държавна такса, тъй като същата се дължи от страната. Дължимата
държавна такса по жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с решението
по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото. С
оглед изхода на спора, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 30, 44 лв., представляваща
дължима държавна такса за въззивно обжалване.
Съдът
констатира, че видно от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.09 г. по искане № 12758/24.08.2018 г., актуалната към приключване на
устните състезания пред СРС и СГС фамилия на ответницата е Г.. Ето защо, след
връщане на делото първоинстанционният съд следва да допусне поправка на
очевидна фактическа грешка в решението, касаеща фамилията на ответницата.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
255626 от 25.10.2019 г. по гр.д. № 47041/2018 г. на СРС, III ГО, 140 състав.
ОСЪЖДА П.Н. Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „З.Д.Е.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 200 лв. разноски по делото и на
основание чл.78, ал.8 ГПК – сумата от 100
лв. юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА П.Н. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати по сметка на СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 30, 44 лв., представляваща дължима държавна такса за
въззивно обжалване.
ВРЪЩА гр.д. № 47041/2018 г. по описа на СРС, III ГО, 140 състав за
поправка на очевидна фактическа грешка съгласно мотивите на решението.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.