№ 455
гр. Благоевград, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Петър Узунов
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражд. дело №
20211200500364 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Н.и.-Б.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр.Р., ул.“Р.“ № 30, представлявано от управителя Г.И.Т., чрез договорен
процесуален представител - адв.П.С., срещу решение № 500560/01.02.2021 г., постановено
по гр.д. № 823/2018 г. по описа на Районен съд-Р., с което жалбоподателят е осъден да
заплати на ищците Г. П. П., ЕГН **********, гр.Я., ул.“...“ № 25, ет.3, ап.4 и Н. Д. Д., ЕГН
**********, гр.П., жк „...“ № 304, вх.Б, ет.4, ап.27, двамата със съдебен адрес гр.Б., ул.“...“ №
32 сумата от 7 822.90 лева, представляваща левова равностойност на 4 000 евро /по
фиксиран курс на БНБ/, представляваща двоен размер на даден задатък по депозитна
разписка от 05.04.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
датата на предявяване на иска -30.07.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 313.90 лева съдебни разноски.
Въззивникът релевира основания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Поддържа, че
районният съд превратно е обсъдил събраните по делото доказателства, при което е
достигнал до необоснован извод за недобросъвестни действия на въззивника спрямо
въззиваемите и наличие на виновно неизпълнение на задълженията на първия, уговорени по
силата на обективирания в „Депозитна разписка“ от 05.04.2018г. договор за посредничество.
Навежда възражение, че като посредник, който не е страна по предварителния договор за
покупко-продажба на процесния недвижим имот, не следва да отговаря при неизпълнение
на задължението на продавача по договора, както и съждения за недоказаност на елементите
от фактическия състав, нормативно закрепен в чл.93, ал.2 изр.2 във вр. с ал.1 ЗЗД, а именно
неизпълнение на задълженията, визирани в т.2.1 и т.2.3 от „Депозитна разписка“. Счита за
неотносими към предмета на делото задължението по т.2.2. от разписката, което становище
аргументира с довод, че ищците не са активно легитимирани да претендират права на трето
1
лице – продавача на процесния недвижим имот. Твърди, че липсват доказателства по
делото за прекратяване /разваляне на договора между страните, което също е предпоставка
за уважаване на предявения иск. Твърди, че решението е постановено при нарушение на
процесуалните правила поради непроизнасяне на решаващия съд по доказателствено искане
на страната /заявено с писмения отговор на исковата молба/ - да се изиска от ищците
оригинала на процесната „Депозитна разписка“ от 05.04.2018 г., с цел да направи „искане за
подготовка на оспорване автентичност на представеното копие на депозитна разписка“. С
изложеното жалбоподателя мотивира искане за отмяна на атакуваното решение и
отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна не депозира писмен отговор.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция за жалбоподателя се явява договорен
представител, който поддържа въззивната жалба. Не сочи нови доказателства. Претендира
съдебни разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемите не се явяват в съдебно заседание. За същите се явява договорен процесуален
представител, който оспорва въззивната жалба като неоснователна, не прави
доказателствени искания. Пледира за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната част. Правилността на решението се
проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение съдът намира, че
същото е валидно и допустимо - постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на търсената защита. Ето
защо съдът дължи произнасяне относно неговата правилност.
Пред първоинстанционния съд е предявен /на 30.07.2018 г./ иск от Г. П. П., ЕГН **********
и Н. Д. Д., ЕГН ********** срещу „Н.и.-Б.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление гр.Р., ул.“Р.“ № 30, представлявано от управителя Г.И.Т., с правно основание
чл.93, ал.2, изр.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищците при
условията на солидарност сумата от 4 000 евро с левова равностойност 7 822.90 лева,
представляваща задатък в двоен размер за резервация на недвижим имот, представляващ
апартамент № Ц -31 в комплекс „Т.“, на трети жилищен етаж, с административен адрес
ул.“...“, гр. Б., с обща площ от 95 кв.м., ведно с общите части на сградата, с продажна цена
41 000 евро, съгласно депозитна разписка от 05.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Ищците твърдят, че на 05.04.2018 г. с ответника в качеството му на посредник подписали
депозитна разписка, съгласно която първите следвало да закупят офериран от втория
недвижим имот, представляващ апартамент № Ц -31 в комплекс „Т.“, на трети жилищен
етаж, с административен адрес ул.“...“, гр. Б., с обща площ от 95 кв.м., ведно с общите части
на сградата, с продажна цена 41 000 евро. Съгласно раздел I от разписката ищците заедно
заплатили на дружеството-ответник сумата от 2 000 евро, явяваща се задатък по смисъла на
закона. Съгласно раздел II дружеството ответник се задължило да не оферира описания
недвижим имот на други лица, да не променя договорената продажна цена, както и да
предаде /съгласно 2.2./ резервационната такса в размер на 2 000 евро на подавача на
гореописания имот или на негов пълномощник, както и да им посредничи в целия процес по
покупко-продажбата до изповядване на нотариалната сделка включително. Ищците се
задължили да закупят резервирания недвижим имот в срок до 31.05.2018 г., а ответникът се
задължил да върне резервацията в двоен размер -4 000 евро, или сумата от 7 822 лева, в
2
случай, че по негова вина не се стигне до окончателно изповядване на сделката /раздел III,
3.4./.
Твърди се в молбата, че до датата на депозиране на иска в съда ответникът не е изпълнил
задълженията, възникнали по силата на гореописаната сделка с ищците, единствено по
негова /на ответника/ вина.
В исковата молба са наведени твърдения, че окончателната сделка не е осъществена по
независещи от молителите причини, поради което те като изправна страна по депозитната
разписка отишли на 21.06.2018 г. около 15.00 часа в офиса на фирма „Б. Р.Е.“ ООД и
поискали да бъде развален договора за посредничество, както и да им бъде върната
платената резервационна такса. Твърдят, че в самото им искане за връщане на платената
сума в двоен размер било инкорпорирано искане за разваляне/отказ от депозитната разписка,
по която задатъкът бил платен. Твърдят, че страните имали намерение за доброволно
уреждане на спора, но до такова не се стигнало. С посоченото обосновават позиция, че
ответникът е в забава по отношение на поетите с разписката договорни задължения.
Твърдят, че вследствие на отказа им от договора за посредничество за ответника е
възникнало задължението по чл.3.4. от депозитната разписка – да върне получения задатък в
двоен размер.
С гореизложеното ищците обосновават правния си интерес от предявяване на иска.
В срока за отговор „Н.и.-Б.“ ООД е депозирал писмен отговор, с който е оспорил изцяло
като неоснователен предявения иск. Наведено е възражение за нередовност на исковата
молба, представляваща непосочване на обстоятелствата, които ще се установяват с
приложените към нея писмени доказателства, както и че представената депозитна разписка е
нечетливо копие. Ответникът е оспорил всички твърдения, с които е обоснована
претенцията. Релевира твърдения, че е изправна страна по процесната депозитна разписка.
Твърди, че на 21.01.2018 г. собствениците на процесния недвижим имот посетили офиса на
дружеството с молба последното да посредничи при продажбата на имота. Договорили
дружеството да търси купувачи, което е и сторил. С ищците постигнали договореност за
закупуване на имота чрез парични средства по банков кредит. За всички детайли по
окончателното изповядване на сделката дружеството уведомявало собствениците на
апартамента. До уговорения краен срок – 31.05.2018 г., ищците не съумяли да се сдобият с
необходимите парични средства за закупуване на имота, поради което собствениците
уведомили ответника, че чрез друг посредник намерили друг купувач. Ищците помолили
ответника да им съдейства, за да не продадат собствениците имота на другото лице.
Ответникът заплатил определената от съда по реда на чл.390 от ГПК парична гаранция 1 000
лева, а впоследствие и парична гаранция от 1 200 лева / гр.д. № 731/2018 г. и чгрд №
561/2018 г., двете по описа на РС-Р./, с цел да се обезпечи възможността на ищците да
закупят имота. С посоченото обосновава теза, че ищците са неизправна страна по договора,
обективиран в депозитната разписка и като такава не могат да се откажат от договора.
От фактическа страна :
Съгласно нотариален акт № 115/2015 г. за покупко-продажба на недвижим имот на
28.10.2015 г. Л.Ч., М.Ч. и Е.П. са придобили на основание договор за покупко-продажба
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 02676.501.3852.1.29 по кадастралната карта на гр.Б., с административен
адрес гр.Б., ул.“...“, етаж 2, апартамент С 31, трети жилищен етаж, находящ се в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор 02676.501.3852, с предназначение жилище –
апартамент, с обща продаваема площ 94.23 кв.м., от които застроена площ 86.63 кв.м., ведно
с прилежащите идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 7.60 кв.м. и
съответните идеални части от правото на строеж върху поземления имот.
Съгласно депозитна разписка от 05.04.2018 г., на посочената дата между ищците от една
страна и „B.o r. e.“ LTD с ЕИК ****, адрес гр.Р., ул.“Р.“ № 30, с управител Г.И.Т., ЕГН
********** е постигната договореност, по силата на която първата страна /ищците/
депозирали на втората страна /„B.o r. e.“ LTD с ЕИК ****/ сума в размер на 2 000 евро,
3
представляваща задатък за резервация на недвижим имот, находящ се в гр.Б.,
представляващ апартамент № Ц -31 в комплекс „Т.“, с административен адрес ул.“...“, гр. Б.,
с обща площ от 95 кв.м., ведно с общите части на сградата, с продажна цена 41 000 евро /
раздел I от разписката/. Страните по сделката уговорили /раздел II от разписката/
задължение за втората страна / „B.o r. e.“ LTD ЕИК ****/ да не оферира гореописания
недвижим имот на други лица, както и да не променя договорената продажна цена, както и
задължение да предаде резервационната такса от 2 000 евро на продавача на така описания
имот или на негов пълномощник /в разписката липсва индивидуализация на продавача/.
Страните по разписката уговорили задължение за дружеството да посредничи на ищците в
целия процес по покупко-продажбата до изповядване на нотариалната сделка включително
/2.3. от разписката/, както и задължение за продавача да набави всички необходими
документи за извършване на нотариалната сделка за своя сметка /2.4/. Съгласно т.3.1. от
разписката, бил уговорен срок на депозитната разписка - до 31.05.2018 г., както и
задължение за ищците да закупят имота чрез подписване на нотариален акт за покупко-
продажба до изтичане на срока на депозитната разписка /т.3.2/. Било договорено: в случай,
че ищците нарушат условията по раздел 3, същите автоматично губят резервацията /3.3./;
ако по вина на втората страна /„B.o r. e.“ LTD с ЕИК ****/ не се стигне до окончателно
изповядване на сделката – задължение дружеството да върне резервацията в двоен размер
/3.4/.
По делото е представен предварителен договор за покупко-продажба на процесния
недвижим имот със страни Л.Ч., М.Ч. и Е.П. в качеството на продавачи и ищците –
купувачи, сключен на 22.05.2018 г., с който страните са уговорили в срок до 31.05.2018 г. да
сключат окончателен договор за покупко-продажба на имота /процесния/.
По делото са събрани като писмени доказателства - имейл кореспонденция от месец 04.2018
г. между О.П. /съсобственик на процесния недвижим имот към релевантния период/ и „B.o
r. e.“ LTD ЕИК **** относно изготвяне на кадастрална скица и данъчна оценка на имот /не е
описан в кореспонденцията/, както и пълномощно /без дата/, с което Л.Ч. /съсобственик на
имота/ е упълномощила физическото лице Г.И.Т. да я представлява пред Агенция по
геодезия, картография и кадастър и Община Б. във връзка с подаване и получаване на скица
и данъчна оценка на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор
02676.501.3852.1.29 по КККР на гр.Б..
По делото е приобщено чгрд. № 561/2018 г. по описа на РС-Р. /по чл.390 ГПК/, образувано
по молба на страните в настоящото производство, за допускане обезпечение на бъдещ иск с
правно основание чл.12 ЗЗД във вр.с чл.45 ЗЗД срещу Л.Ч., М.Ч. и Е.П., както и сигнали от
страните по делото /настоящото/ до нотариуси във връзка с издадена по цитираното чгрд
обезпечителна заповед /обезсилена по реда на чл.274 и сл. ГПК, вчгрд № 607/2018 г.по описа
на БОС/.
Пред районната инстанция са събрани и гласни доказателства.
Разпитана е свидетелката Л.Ч. /б.р./, в чийто показания се сочи, че същата е искала да
продаде процесния недвижим имот, но никога не е подписвала договор за посредничество с
дружеството ответник. Сочи, че е посетила няколко агенции, в които е обявила процесния
имот за продан. Твърди, че не е подписвала с ищците предварителен договор за покупко-
продажба на имота, както и че подписите за продавачи в представения по настоящото дело
предварителен договор са неавтентични. Твърди, че е упълномощила Г.Т. „само да показва“
имота на потенциални купувачи. Твърди, че е провеждала разговори по телефона с Г.Т.,
който непрекъснато променял клиентите /потенциални купувачи/ на имота или продажната
цена. За първи път видяла ищците през есента на 2019 г.
Разпитана е и свидетелката М.Б. /б.р./, в чийто показания се сочи, че Б. е присъствала на
разговори между ищците и Г.Т., в които разговори се обсъждали договорки между
посочените лица относно покупко-продажба на процесния недвижим имот. Б. сочи, че
окончателна сделка между собствениците на имота и ищците не е сключена, тъй като
Татарски започнал да „бави сделката“.
4
Разпитана е свидетелката Д.Т. /служител в Агенция за Н.и. и дъщеря на управителя на
дружеството-ответник/, която сочи, че познава ищците във връзка с работата й в Агенция за
Н.и. на ответното дружество в гр.Б.. Сочи, че е присъствала на подписването на процесната
депозитна разписка от страните по нея. Твърди, че посредникът по сделката е изпълнил
задълженията си към ищците, както и че причина да не се сключи окончателен договор за
покупко-продажба на имота е невъзможността на ищците да се снабдят с парите за
продажбата. Сочи, че Л. и М.Ч. са възложили на агенцията да намерят купувачи на имота.
Разпитана е и свидетелката А.Х. /дъщеря на управителя на дружеството-ответник/, която
сочи, че като адвокат е съдействала в отношенията между ищците и агенцията -посредник
по депозитната разписка, както и собствениците на имота, по снабдяване на първите с
документите, необходими за изповядване на окончателния договор за продажба пред
нотариус. Сочи, че не се е стигнало до окончателен договор за покупко-продажба на имота
поради невъзможността на ищците да се снабдят с пари за покупко-продажбата. Сочи, че
ищцата Г.П. не е искала от агенцията да й бъде върнат задатъка.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства районният съд е приел, че между
страните по делото е бил сключен устен договор за посредническа /брокерска/ услуга, по
силата на който ищците са възложили на дружеството- ответник фактически действия и
бездействия като търговски посредник – резервация на харесания от ищците недвижим
имот; осъществяване на връзка с продавачите за извършване на продажбата при
определената в депозитната разписка цена; подготовка вкл.документална, за сключване на
продажбена сделка за недвижимия имот в нотариална форма. Съдът е приел, че сключеният
между страните в устна форма договор за посредничество е валиден и е породил действие. С
оглед на това, както и факта на предаване по силата на същия договор на сумата от 2000
евро от ищците на ответника, означена в процесната депозитна разписка като задатък, също
и обстоятелството, че в това правоотношение ответникът е действал недобросъвестно по
отношение на ищците като е допуснал заблуждаваща търговска практика /по смисъла на
чл.68г, ал.4 от ЗЗП/ - като е приел от ищците депозит от 2 000 евро, че имотът няма да се
предлага на пазара, без да е имал договореност със собствениците единствено чрез неговото
дружество имотът да се предлага за продажба, също укриването на обстоятелствата кои са
собствениците на имота, отказът да съдейства за пряк контакт между ищците и
собствениците, - съдът е стигнал до извода, че причина да не се стигне до окончателен
договор за продажба не е виновно неизпълнение на задълженията на ищците по договора за
посредничество, поради което ответникът не може да задържи дадения на основание същия
договор задатък, а на основание постигнатата договореност в депозитната разписка и чл.93,
ал.2, пр.2 ЗЗД дължи връщане на внесената като задатък депозитна сума в двоен размер – 4
000 евро, на ищците.
От правна страна:
Задатъкът е парична сума или друга имуществена ценност, която едната страна дава на
другата при сключване на договора като доказателство, че той е сключен и за обезпечаване
на неговото изпълнение. Задатъкът има гаранционна и обезщетително-наказателна функции.
Тези тясно свързани функции се изразяват в правото на изправната страна да иска в двоен
размер дадения от нея задатък, ако получилата задатъка страна е неизправна. Това право
изправната страна може да упражни само след като се откаже или развали сключения
договор, по който е даден задатъкът. Ако сключеният между страните договор не е развален,
създадената облигационна връзка продължава да обвързва страните и изправната страна не
може да иска в двоен размер получения от неизправната страна задатък.
При възникване правото за връщане на дадения задатък в двоен размер за повече от един
съконтрахент, частта на всеки един кредитор от общото вземане се определя от уговореното
в договора, а ако последният не съдържа релевантни уговорки, размерът на частта на всеки
един от съконтрахентите се определя от закона. Последният въздига в общ принцип на
действащото право разделност на вземанията и дълговете, което означава, че всеки кредитор
може да претендира от длъжника/всеки един от длъжниците само своята част от вземането,
съответно своята част от дълга. Кредиторът има право да иска и да получи изпълнението на
5
всичко дължимо, когато между кредиторите е уговорена активна солидарност. Източник на
активна /кредиторова/ солидарност може да бъде само правна сделка.
Нормата на чл.93, ал.2 от ЗЗД сочи, че ако страната, която е дала задатъка, не изпълни
задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако
задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при
отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер. В посочената правна норма законът
установява възможност изправната страна при отказ от договора да търси задатък в двоен
размер, ако задължението по договора не е изпълнено от страната, която е получила
задатъка.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД е необходимо да се установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно сключен между страните по
делото договор, чието изпълнение е обезпечено с даване на задатък; неизпълнение на
задължение по договора от страната, която е получила задатъка; отказ /разваляне/ от
договора от другата страна – тази, която е дала задатъка, като последната трябва да е
изправна – да е изпълнила задълженията си по договора или да е готова да престира;
спазване на особените изисквания, ако такива са предвидени в договора. Липсата само на
един от посочените елементи от фактическия състав има за последица неоснователност на
иска, какъвто е и настоящият случай.
Настоящата съдебна инстанция приема, че в казуса не се доказа първата от кумулативно
изискуемите от закона предпоставки за уважаване на предявения иск, а именно сключен на
05.04.2018 г. между страните по делото договор за търговско посредничество с предмет –
обективираните в процесната депозитна разписка от 05.04.2018 г. права и задължения на
страните по сделката. Изводът следва на първо място от съдържанието на неоспорената от
страните и необорена от останалите писмени и гласни доказателства депозитна разписка от
05.04.2018 г., съгласно която ищците са сключи договор за посредничество с „B.o r. e.“ LTD
ЕИК ****, управлявано от Г.И.Т., като именно последното е поело задължения да не
оферира процесния недвижим имот на други лица, да не променя договорената продажна
цена, да посредничи на ищците в целия процес по покупко-продажбата до изповядване на
нотариалната сделка включително /2.3. от разписката/, както и да предаде резервационната
такса от 2 000 евро, предадена от първата страна /ищците/ при подписване на разписката на
продавача на имота или на негов пълномощник. Обстоятелствата, сочени в разписката се
потвърждават от събраната по делото имейл кореспонденция от месец април 2018 г., водена
между собствениците на процесния недвижим имот и „B.o r. e.“ LTD, както и от всички
събрани по делото гласни доказателства, които по непротиворечив начин сочат, че с цел да
закупят процесния имот ищците, а собствениците на имота – с цел да продадат същия, са
посещавали агенция за Н.и. в гр.Б., стопанисвана от дружество, управлявано от Иван
Татарски, в офиса на която агенция е договаряна покупко-продажбата,в който офис именно
е била подписана процесната депозитна разписка, т.е. е сключен договорът за
посредничество. Свидетелите безпротиворечиво сочат, че договорното правоотношение, по
силата на което ищците са резервирали процесния недвижим имот като кандидат-купувачи
и са предали сумата от 2 000 евро, представляваща задатък по смисъла на закона, е
постигнато в офис на агенция за Н.и., стопанисвана от „B.o r. e.“ LTD ЕИК **** –
дружеството, посочено като втора страна в процесната депозитна разписка. Изводът следва
и от твърденията на ищците в исковата молба, потвърдени по несъмнен начин от събраните
свидетелски показания, а именно, че в офис на „B.o r. e.“ ООД ищците отишли на 21.06.2018
г., за да заявят, че развалят договора за посредничество. От което следва, че договорното
правоотношение за търговско посредничество, във връзка с което е подписана процесната
депозитна разписка от 05.04.2018 г., респ. ищците предали задатък в размер на 2 000 евро
като доказателство за сключване на договора, е възникнало между ищците от една страна и
„B.o r. e.“ LTD – в качеството на посредник, от друга страна. Т.е. с трето за спора лице, а не
с ответника, както се твърди от ищците. Ето защо съдът намира за категорично установено
по делото, че дружеството – ответник не е пасивно материалноправно легитимиран по
предявения от ищците – предмет на настоящото производство.
6
Горният извод не се разколебава от съдебното и извънсъдебно / по гр.д. № 731/2018 г. и
чгрд № 561/2018 г., двете по описа на РС-Р./ признание, сторено от ответника за възникване
и съществуване на договореност с ищците с предмет офериране и евентуално сключване на
договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот между ищците и собствениците
на имота, доколкото събраните по делото доказателства по непротиворечив начин сочат, че
към релевантния период от време физическото лице Г.И.Т. е бил управител/представител
както на дружеството-ответник, така и на „B.o r. e.“ LTD ЕИК **** – страна в договорното
правоотношение, във връзка с което е подписана процесната депозитна разписка от
05.04.2018 г.
При наличието на тези обстоятелства настоящата съдебна инстанция намира, че в
обективната действителност не е възникнало твърдяното от ищците облигационно
правоотношение с ответника за посредничество при покупко-продажбата на процесния
недвижим имот, по депозитна разписка от 05.04.2018 г. Ето защо, поради липса на пасивна
материално правна легитимация на ответника в процеса, предявеният иск се явява недоказан
и неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
С оглед горното безпредметно е обсъждането на твърденията и възраженията на страните
относно наличието, респ. липсата на останалите елементи от фактически състав на чл.93,
ал.2 ЗЗД.
До различни фактически и правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради
което постановеното решение като неправилно следва да бъде отменено, а вместо него бъде
постановено ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищците не се дължат разноски в първоинстанционното
производство. Същевременно, с оглед заявеното от ответника пред районната инстанция
искане за разноски, представените доказателства за сторени такива и на основание чл.78,
ал.3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на
1 000 хиляда лева заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед на това атакуваното
решение следва да бъде отменено и в частта относно присъдените в полза на ищците
съдебни разноски.
Отговорността за разноски във въззивното производство, с оглед изхода на спора по
въззивната жалба, следва да се възложи на въззиваемите в размер на 1 156.95 лева, от които
1 000 лева заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, съгласно договор за
правна защита и съдействие от 16.06.2021 г. и 156.95 лева заплатена държавна такса
/съгласно разписка от 12.02.2021 г./.
Неоснователно е възражението на въззиваемата страна по чл.78, ал.5 ГПК, предвид предвид
фактическата и правна сложност на делото и нормите на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 4/
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която за
процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела с материален
интерес от 5 000 лева до 10 000 лева минималното възнаграждение е в размер 450 лева плюс
4% за горницата над 5 000 лева, както и чл.2, ал.6 от същата наредба, съгласно която
възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
С оглед на изложеното, Окръжен съд -Благоевград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 500560/01.02.2021 г., постановено по гр.д. № 823/2018 г. по описа на
Районен съд-Р., с което „Н.и.-Б.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.Р.,
ул.“Р.“ № 30, представлявано от управителя Г.И.Т. е осъдено да заплати на ищците Г. П. П.,
ЕГН **********, гр.Я., ул.“...“ № 25, ет.3, ап.4 и Н. Д. Д., ЕГН **********, гр.П., жк „...“ №
304, вх.Б, ет.4, ап.27, двамата със съдебен адрес гр.Б., ул.“...“ № 32 сумата от 7 822.90 /седем
7
хиляди осемстотин двадесет и два лева и деветдесет стотинки/ лева, представляваща левова
равностойност на 4 000 /четири хиляди/ евро /по фиксиран курс на БНБ/, представляваща
двоен размер на даден задатък по депозитна разписка от 05.04.2018 г., ведно със законната
лихва върху посочената главница, считано от датата на предявяване на иска -30.07.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 313.90 лева съдебни разноски и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. П. П., ЕГН **********, гр.Я., ул.“...“ № 25, ет.3, ап.4 и Н. Д. Д., ЕГН
**********, гр.П., жк „...“ № 304, вх.Б, ет.4, ап.27, двамата със съдебен адрес гр.Б., ул.“...“ №
32 срещу „Н.и.-Б.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.Р., ул.“Р.“ № 30,
представлявано от управителя Г.И.Т. с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД за заплащане, при
условията на солидарност, на сумата от 7 822.90 /седем хиляди осемстотин двадесет и два
лева и деветдесет стотинки/ лева, представляваща левова равностойност на 4 000 /четири
хиляди/ евро /по фиксиран курс на БНБ/, представляваща двоен размер на даден задатък по
депозитна разписка от 05.04.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената главница,
считано от датата на предявяване на иска -30.07.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН **********, гр.Я., ул.“...“ № 25, ет.3, ап.4 и Н. Д. Д., ЕГН
**********, гр.П., жк „...“ № 304, вх.Б, ет.4, ап.27, двамата със съдебен адрес гр.Б., ул.“...“ №
32 да заплатят на „Н.и.-Б.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.Р., ул.“Р.“ №
30, представлявано от управителя Г.И.Т. сумата от 1 156.95 /хиляда сто петдесет и шест лева
и деветдесет и пет стотинки/ лева съдебни разноски за въззивното производство и 1 000
/хиляда/ лева разноски за първа инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8