№ 20504
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110128538 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, вр.384, ал.2, т.1 от КЗ.
Ищецът М. Т. Ш. - Н., с ЕГН ********** моли ответникът /ЮЛ/, с ЕИК: [****] да
бъде осъден да й заплати сума от 16 940,00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди по л.а. „БВМ 320“, рег. №
[****], от настъпило в срока на действие на застраховка „Каско“ пътно-транспортно
произшествие на 19.05.2019 г. в гр. София, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 21.05.2021г. – датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че е бил страна по договор за лизинг № [****]/15.11.2018 г., сключен с
лизингодател /ЮЛ/ с предмет на договора л.а. „БМВ 320“ с рег. № [****]. По повод
лизинговия автомобил, между лизингодателя и /ЮЛ/ е бил сключен Договор за застраховка
„Каско“, съгласно застрахователна полица № [****]. В срока на действие на договора, на
19.05.2019 г. в гр. София, застрахованият автомобил е участвал в ПТП, при който са му били
нанесени имуществени вреди. По повод подадено от лизингодателя уведомление изх. №
[****]/06.06.2019 г. до застрахователя, при последния била образувана щета№ [****].
Ищецът твърди, че вещо лице е изготвило заключение по САТЕ /без да се уточнява по
чие възлагане е станало това/ с конкретно поставени въпроси за установяване на
действителната стойност на автомобила към датата на ПТП, размера на вредите и
дължимото се обезщетение. По така изготвената експертиза, вещото лице Ст. заключил, че е
налице икономически тотал и възстановяването на автомобила е икономически
нецелесъобразно. Съгласно приложимите общи условия на застрахователя-ответник, с оглед
установената действителна стойност на процесния лек автомобил към датата на
застрахователното събитие и наличието на „тотална щета“, дължимото от застрахователя
обезщетение възлизало на 70 % от действителната стойност или сумата от 23 940 лв.
1
По образуваната щета обаче, застрахователя-ответник отказал да изплати обезщетение,
като се позовал на предвидено в ОУ изключение, а именно, че не се изплаща
застрахователно обезщетение за щети, причинени от водач на МПС, който е напуснал ПТП
преди идването на органите на „Пътна полиция“.
Ищецът твърди, че издаденото във връзка с процесното ПТП, наказателно
постановление на водача К.А.Н., било отменено от съда с решение № 299026/11.12.2019 г.
по НАХД № 14094/2019 г. по описа на СРС, влязло в сила. Счита, че след като със съдебен
акт е установено, че водачът на увредения при ПТП автомобил няма вина, нито е напуснал
мястото на ПТП, както застрахователя твърди, то за последния не е налице основание за
отказ от изплащане на дължимото застрахователно обезщетение.
Ищецът твърди още, че на 19.11.2019 г. е сключил договор с лизингодателя, по силата
на който окончателно е придобила собствеността върху процесния автомобил, а с последващ
договор от 03.12.2019 г. е продала вече бракувания автомобил на /ЮЛ/ за сумата от 7 000 лв.
Предвид тези твърдения, ищецът моли съда да осъди ответника да заплати разликата
между установеното от експертизата дължимо застрахователно обезщетение при условията
на „тотална щета“, т.е. 23 940 лв. и получените от продажбата на увреденото МПС средства
от 7 000 лв. или сумата от 16 940 лв.
Ищецът представя писмени доказателства и сочи допълнителни такива вкл. събиране
на гласни доказателствени средтства и изслушване на автотехническа експертиза, с
конкретно поставени въпроси относно механизма на ПТП, претърпените вреди и тяхната
стойност, каква сума е необходима за тяхното отстраняване. Претендира разноски.
Ответникът /ЮЛ/ АД, ЕИК [****], оспорва исковата молба с отговор в срока по чл.
131 ГПК. Оспорва ищеца да е материално легитимиран да предявява иска по чл.405 от КЗ,
тъй като е придобил собствеността върху процесния автомобил, след изтичането на срока на
застраховката. Отделно от това оспорва договора за продажба на МПС да е в предвидената
за това писмена форма с нотариална заверка на подписите, нямало данни за продажната
цена, нито за реалното й изплащане. Моли за прекратяване на производството като
образувано по процесуално недопустим иск. В случай, че съдът приеме иска за допустим,
оспорва същия и по основание и размер. Твърди, че не дължи плащане, тъй като е налице
изключението, предвидено в т.7.3.1.2.3. от ОУ на застрахователя, при което последния не
дължи плащане на обезщетение поради виновно поведение на водача на увредения
автомобил. Напускането на мястото на произшествието от водача Н. според ответника не се
оспорва от ищеца, поради което моли за обявяване на това обстоятелство за безспорно, а
отделно от това счита, че отмяната на НП, издадено срещу виновния водач, не води до
саниране на това поведение, респ. до неприлагането на цитираното по-горе изключение, при
наличието на което застрахователя не дължи плащане, тъй като отмяната може да се дължи
и на процесуални нарушения на наказващия орган. В условията на евентуалност, в случай
че съдът приеме, че застрахователно обезщетение се дължи, въпреки поведението на водача,
оспорва исковата претенция и по размер, като счита, че цитираната от ищеца експертиза не
обвързва нито ответника, нито съда и същата не следва да се цени като годно доказателство
относно размера на вредите, действителната стойност на автомобила и стойността на
ремонта, в т.ч. за наличието на „тотална щета“. Тези обстоятелства подлежат на доказване в
настоящото производство и тежестта за това е на ищеца. Оспорва, че действително е налице
„икономически тотал“ по отношение на увредения лек автомобил „БМВ 320“ с рег. №
[****], тъй като ищеца не е ангажирал никакви доказателства за дерегистрацията на същия.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235
от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявения в настоящото производство иск е с правно основание чл.405 от КЗ вр. с
чл.384, ал.2, т.1 от КЗ.
2
По делото не е спорно, че към датата на ПТП – 19.05.2019 г., по отношение на л.а.
„БМВ 320“, с рег. № [****], е имало валидно сключен договор за имуществена застраховка,
по който застраховател е ответното дружество, а застрахован е бил лизингодателя /ЮЛ/.
Установява се по делото също от приетия като доказателство Лизингов договор №
[****]/15.11.2018 г., че ищеца по настоящото дело М. Ш. е лизингополучател на отдаденото
на лизинг имущество, представляващо 1 брой употребяван автомобил, подробно описан в
Приложение № 1 към договора, а именно: л.а. марка „БМВ“, модел „320d xDrive“ с рег. №
[****], цвят: сив,; кубатура: 1993 куб.см., брой мест: 4+1 и съответните № на шаси № [****]
и двигател № [****].
На 19.11.2019 г. лизингополучателят придобил окончателно собствеността върху
лизинговата вещ, в състоянието в което се намира в момента на подписване на договора /т.е.
след претърпяно ПТП и след бракуване/, като към тази дата всички дължими суми,
представляващи цената на МПС са били заплатени от лизингополучателя Н. на
лизингодателя /ЮЛ/.
На 03.12.2019 г. придобилата собствеността върху процесния л.а. „БМВ“ с рег. №
[****] го продала (в състоянието, в което се намира, бракувано) на /ЮЛ/ – гр. П. за сумата
от 7000 лв.
По делото между страните няма спор, че в периода на валидност на застрахователния
договор по застраховка „Каско на МПС“ съгласно застрахователна полица № [****],
лизинговия автомобил рег. № [****] е претърпял пътно транспортно произшествие, като
първоначално се ударил в паркиран л.а. „Митцубиши“ с рег. № [****], който в резултат на
удара се отместил и ударил също паркирания пред него друг л.а. „Мазда“ с рег. № [****], а
л.а. „БМВ“ се завъртял и ударил в бетонна стена на подземен гараж на кооперация на ул.
[****].
За отстраняване на щетите по автомобила, пред ищеца е било подадено Уведомление
за щета от 20.05.2019 г. от лизингополучателят М. Н., въз основа на което е образувана Щета
№ [****].
В приетото по делото уведомление /на л.49/ Н. посочила, че собственик на
автомобила е /ЮЛ/ а водач на автомобила по време на ПТП е сина й К.А.Н., с ЕГН
**********. С уведомлението, правоимащото лице (лизингополучател) е посочила
предпочитан начин на обезщетяване: ремонт в доверен сервиз /ЮЛ/, който ремонт да се
разплати от застрахователя директно със сервиза, след отстраняване на щетите.
По образуваната щета бил постановен отказ от изплащане на обезщетение, видно от
изпратеното до собственика на застрахования автомобил и лизингополучателя Н. отговор от
застрахователя - ищец (на л.14 от делото), позовавайки се на т.7.3.1.2.3. от Общите условия
за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства на /ЮЛ/,
съгласно които застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение,
в случай че водачът на МПС е напуснал мястото на ПТП преди идването на контролните
органи, какъвто бил настоящия случай.
По делото е прието без възражения от страните, заключение по САТЕ, видно от което
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № [****],
изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП е 45 188,54 лв. (съответно изчислена
при цени на алтернативни доставчици – 42 941, 66 лв.), а действителната стойност на
процесния автомобил, определена към дата на настъпване на застрахователното събитие
(19.05.2019 г.) е 31 670 лв. Следователно стойността, необходима за възстановяване на
процесното МПС надхвърля неговата действителна стойност ( с повече от 70%) и в този
случай е налице „тотална щета“ на превозното средство. Вещото лице е дало заключение, че
стойността на уврежданията на лек автомобил „БМВ 320“ с рег. № [****], определена при
условията на „тотал щета“, след приспадане на запазените части (които сп. вещото лице
3
възлизат на сума от 7918 лв. или 25 % от действителната му стойност) възлизат на 23 752 лв.
Основният спорен въпрос в производството се оформи около това, кой е бил водач на
автомобила при инцидента на 19.05.2019 г. и дали същия е напуснал мястото на ПТП преди
идването на органите на КАТ – ПП, респ. дали са налице обстоятелства, водещи до
наличието на предвидено в ОУ на ищеца изключение, при което застрахователя не дължи
плащане на обезщетение.
За изясняването на тези спорни между страните обстоятелства, в производството
бяха събрани свидетелски показания, писмени доказателства, както и бе изслушано и
заключение по съдебно-почеркова експертиза.
Видно от приобщените по делото, и като част от административно-наказателната
преписка във връзка с ПТП от 19.05.2019 г., 2 бр. декларации, подадени в ОПП – СДВР (на
л.103 и 104) К.А.Н. и М. Ш. са декларирали под страх от наказателна отговорност, че при
ПТП на 19.05.2019 г. в кв. [****], на ул. [****] сутринта, водач на л.а. „БМВ 320 d XDrive“ е
бил К. Н. (син на М. Н.). В декларацията на К. Н. се чете още, че след удара „се изплаших
много, защото колата е на майка ми и бях шок от удара на колата и напуснах
мястото, но там остана мой приятел, който е казал, че е собственик на
автомобила...“. От приетата почеркова експертиза, се установява безспорно обаче, че тази
декларация не е попълнена от К. Н., нито подписана от него. Същевременно, видно от
почерка на автора на текста на двете декларации, най-вероятно съдържанието, а и
подписите под тях, са изпълнени от ищеца по делото М. Н., която отказа да съдейства на
вещото лице, на което бе възложена допълнителна задача в този смисъл. Вземайки предвид
поведението на ищеца в производството, както е невъзможността да се изследват нейните
почерк и подпис, поради затрудненията, които същата създаде в хода на съдебното дирене,
съдът я предупреди, че ще приеме за установени обстоятелствата, за които същата създаде
пречки за събиране на доказателства. В този смисъл, прилагайки разпоредбата на чл.161 от
ГПК, съдът ще приеме за установено по делото, че и двете декларации, подадени пред
органите на ОПП – СДВР, приобщени по делото на л.103 и 104 са изпълнени от ищеца по
делото М. Т. Ш..
В показанията си пред настоящия съд св. К. Н., отново под страх от наказателна
отговорност заявява, че той е управлявал автомобила в деня на ПТП 19.05.2019 г., както и че
не е напускал местопроизшествието.
Срещу К. Н. са били съставени 2 бр. АУАН на 30.05.2019 г., т.е. след проведени ОИМ
и след подадени 2 бр. декларации от същата дата (гореспоменатите, които се оказва че са
подадени само от ищцата Н.) за допуснатите от него нарушения на ЗДвП, в които се сочи, че
същия „е напуснал мястото на ПТП, като не уведомява органите на МВР“. В резултат от
връчените актове, на К. Н. е издадено и НП № [****]/18.06.2019 г., с което са му наложени
наказания по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – 200 лв. и по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – 100 лв. (за
нарушаване на чл.123, ал.1, т.3 б.“в“ от ЗДвП а именно „че при наличие на разногласия
относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата по контрол, както и не
изпълнява указанията й). Наказателното постановление е било отменено изцяло с решение
№ 299026/11.12.2019 г.(влязло в сила на 28.12.2019 г.) постановено по образуваното по
жалба на К. Н., НАХД № 14094/2019 г. по описа на СРС. Видно от подадената от името на
Н. жалба пред съда, същия е твърдял, че „НП следва да се отмени, тъй като не той, а друго
лице от мъжки пол е управлявало лекия автомобил“.
В хода на наказателното производство, както и в хода на настоящото исково такова, е
бил разпитан и свидетел – очевидец на ПТП, св. М. С.. В показанията си същия сочи, че
лицето, което е останало на мястото на ПТП е слязло от дясната врата на автомобила, а
водачът, който е и пострадал и имал кръв по лицето си е избягъл. Подобни сведения, св. С. е
дал писмено и пред органите на КАТ – ПП, които са посетили мястото на ПТП в деня на
инцидента – 19.05.2019 г. Видно от същите (приобщени на л.108 по делото) св. С. е твърдял,
4
че е наблюдавал в развитие произшествието, тъй като е бил на терасата си и е видял лично
целия инцидент от възникването му до окончателното спиране на процесния автомобил в
гаражната бетонна стена. В сведенията четем „водача слезе и панически избяга. Остана
само момчето, което се возеше до водача, което твърдеше, че автомобила е негова
собственост. Младежите са видимо употребили алкохол. Водачът на автомобил
„БМВ“ който напусна произшествието бе целият облян в кръв по лицето. Подадох
сигнал на тел. 112“. В същия смисъл са и показанията на св. С., дадени пред настоящия
съд, съгласно които „видях, че лицето на което съставиха акт излиза от дясната врата
на автомобила (пасажерското място). Тъй като държах в ръцете си мобилен телефон,
веднага се обадих на 112 и уведомих за ПТП. Когато слязъл долу заедно с други съседи,
„нямаше го вече второто момче... а когато слязохме, там беше момчето, на което
съставиха акт..той беше видимо здрав и в началото твърдеше, че не е управлявал
колата, а другото момче.......... видях само, че лицето, на което беше съставен акт за
нарушение, слезе от дясната врата на автомобила...той каза, че е карало момче от
квартала, но не чух името... не бях допуснат до неговия разпит. Майката на момчето
дойде, видимо притеснена.... доколкото разбрах тя беше собственик на автомобила.
...... Видях, че момчето, което му съставиха акт слезе отдясно, а другото от другата
страна и се държеше за лицето. С малка бутилка минерална вода си изми лицето и
затича по улицата и не обърна внимание на другото момче, което му викаше „изчакай,
изчакай“.
На показанията на другия свидетел К. Н., който твърди и пред съда той да е
управлявал автомобила и съответно да е дочакал органите на КАТ, съдът не дава вяра, тъй
като ги намира противоречиви и заинтересовани по см. на чл.172 от ГПК (същия е син на
ищцата) и в пряка колизия с показанията на свидетеля С., който е очевидец на инцидента и е
незаинтересован от случая. В показанията си св. Н. отрича да е попълвал декларацията пред
полицията, в която се сочи, че той е управлявал автомобила, като това се потвърждава и от
заключението на съдебно-почерковата експертиза. Същевременно, св. Н. сочи, че на
мястото на ПТП е дошла неговата майка, че не е получавал наранявания от ПТП, че другия
спътник е избягал на секундата и мисли, че той е получил някакви наранявания, защото бил
без колан. По отношение на декларацията, подадена пред органите на ОПП-СДВР, заявява:
„подписа е мой, но за почерка не мисля. Това не съм го писал аз. В полицията не съм
ходил. Свидетел според мен го е попълвал, не от мен обаче. ....Тази декларация...
гарантирам, че не съм го написал аз. Подписът е моя, но не е написано от мен и не знам
това нещо, аз все едно не съм го виждал. Този подпис не съм го написал аз. Моя е, но не
съм го написал аз. Този лист (за декларацията на л.103 говори) не съм го виждал ад. В
полиция не съм ходил. Тази декларация не е писана от мен, нито е подписавна от мев.
Нито знам тази декларация, в пълно неведение скъм за декларацията пред вашите очи.
Не е написана от мен и подписа е мой, но не е написан от мен....“. Майка ми е М. Н. и
тя дойде след известно време, дойде час след като вече имаше полицаи и всички бяха
там.... Реално в момента, в който имаше полицаи и свидетелите дадоха показания, че
шофьора го няма, а аз съм шофьора, а те вярваха повече на свидетелите, отколкото на
мен и в този момент не ми нанесоха наказание, тъй като се обосноваха на данните,
които са дали свидетелите, че не аз съм карал колата и на моята дума не се вярваше. ...
Никога не съм твърдял, че не съм карал колата.“ От обърканите показания на св. Н. се
установява единствено, че той не е автор на подадената в ОПП – СДВР декларация (на
л.103) във връзка с преписка № 675/2019 г., в която декларация се твърди от една страна, че
той е управлявал автомобил рег. № [****] на 19.05.2019 г. сутринта при ПТП в кв. [****], а
от друга, че е напуснал мястото на произшествието, тъй като бил „в шок от удара на
автомобила“ като на мястото останал негов приятел - М., който заявил, че е собственик на
автомобила, за да предпази свидетеля от саморазправа.
Видно от протоколи за ПТП от 19.05.2019 г. (2 бр., с бл. № 1742395 и № 1742396) в
5
същите не са отразени данни за водача на л.а. „БМВ“ с рег. № [****], като в случай, че св. Н.
действително бе управлявал автомобила и съответно представил на служителите на ОПП-
СДВР, данни за свидетелството си за управление, на същия незабавно би следвало да се
състави АУАН за допуснатите нарушения на ЗДвП, а не същите да са съставени след 11 дни,
след проведени ОИМ и подадени декларации. За последното свидетелства и докладната
записка (на л.109 от делото) към която препраща Протокола за ПТП, изготвена от мл.
автоконтрольор, посетил мястото на ПТП в деня на инцидента – В.В., в която последния
сочи, че „водачът на „БМВ“-то напуска мястото на ПТП, като там остава пътник в
автомобила“. В показанията си св. Н. също не отрича, че е останал на мястото на
инцидента, но към онзи момент същия не е заявил категорично, че той е управлявал
автомобила, което е съвпаднало с показанията на другите свидетели-очевидци на инцидента
и е единствената причина срещу виновния за ПТП водач да не се вземат незабавно
административно-наказателни мерки, чрез съставяне на АУАН.
Следователно, по делото, не се установява водач на л.а. „БМВ“ с рег. № [****] в деня
на ПТП - 19.05.2019 г. да е бил св. К. Н., който е останал на мястото на произшествието и
дочакал органите на ОПП-СДВР. Напротив, от всички писмени и гласни доказателства в
тяхната съвкупност (св. показания на св. С., Декларация от 30.05.2019 г. от името на К. Н.,
която се оказа неистинска, тъй като лицето сочено за нейн автор не е написал и подписал
същата; заключението на съдебно-почерковата експертиза; жалбата срещу НП №
[****]/18.06-2019 г., по която е образувано АНД № 14094/2019 г. по описа на СРС и др.) за
съда се налага извод, че при ПТП на 19.05.2019 г. водач на процесния лек автомобил „БМВ“
с рег. № [****] е бил приятелят на св. Н. – М., който незабавно след удара в бетонната стена
е напуснал автомобила окървавен (по данни на очевидеца С.) и избягал от мястото на
инцидента, а там останал слезлия от дясната предна врата К. Н..
При достигането до този извод, се налага и следващия такъв, а именно, че при
завеждането на Щета № [****] пред ищеца и след проведеното от него разследване, са били
налице основания за постановения отказ от изплащане на застрахователно обезщетение,
доколкото е реализирано изключението, предвидено в т.7.3.1.2.3. от ОУ на застрахователя, в
частност, че последния не изплаща обезщетение за щети, причинени от водач, който е
напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон.
В случая доколкото има данни за пострадало лице, за употреба на алкохол от водача
на увреждащото МПС, а и предвид факта, че два от участващите в инцидента автомобили са
били паркирани, т.е. на мястото е отсъствал техен собственик/водач, което предполага липса
на съгласие относно обстоятелствата при които е настъпило ПТП, следва да се приеме, че
посещението на органите на КАТ е било задължително.
Следва да се отбележи също, че съдът е отменил НП по АНД № 14094/2019 г. поради
наличие на процесуални нарушения при издаването му, като е приел, че водач на
автомобила при процесното ПТП от 19.05.2019 г. е бил К. Н., позовавайки се и давайки вяра
единствено на двете декларации, подадени пред органите на ОПП – СДВР, игнорирайки
свидетелски показания, в т.ч. на очевидците като св. С.. Въпросната декларация обаче,
подадена от името на К. Н., в която същия сочи че е управлявал автомобила, в настоящото
съдебно производство, се установи да е неистинска, т.е. не е съставена и подписана от
лицето, сочено за нейн автор. Следователно същата не може да бъде ценена като годно
доказателство от настоящия съд и няма пречка настоящия съдебен състав да приеме за
установено нещо различно от приетото за установено от наказателния състав на СРС (по
АНД № 14094/2019 г.).
При тази установеност от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
6
Съдържанието на облигационното правоотношение между страните е установено в
представените по делото Застрахователна полица № [****], Специални условия към същата,
Допълнение към ЗП № [****], както и Общи условия за застраховане на сухопътни
превозни средства, без релсови превозни средства /приети по делото на л.41-48/.
Съгласно чл.384, ал.2, т.1 от КЗ преди сключването на застрахователен договор по т. 3
– 12, раздел II от приложение № 1, между лизингодател и застраховател по повод на
лизингово имущество, в случаите на финансов лизинг и когато премията е дължима и
платима от лизингополучател, включително в случаите, когато застрахователната премия е
включена в лизинговата цена, лизингодателят е длъжен да получи изричното предварително
писмено съгласие на лизингополучателя по условията на застрахователния договор. С
алинея втора се регламентират условията по повод изплащането на обезщетение по
застраховка по ал.1, като се предвижда „лизингополучателят има права на застрахован,
като: 1. при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е
договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се
заплащат непосредствено на външния изпълнител“.
Съдът приема, че с подписването на лизинговия договор, лизингополучателят и
настоящ ищец Н. е дала изричното си писмено съгласие по условията на процесния
застрахователен договор по застраховка „Каско“, като след настъпване на застрахователно
събитие, което се явява покрит риск по същата, лизингополучателят се явява застраховано
лице и има право да претендира изплащане на обезщетение за причинените на
застрахованото имущество вреди. Именно по тази причина Н. е лицето, подало
уведомлението за щета и посочило начин на обезщетяване, като за същата е налице и правен
интерес след постановения отказ от изплащане на такова, да търси същото по съдебен ред.
Независимо, че ищеца Н. е придобила собствеността върху лизинговия автомобил едва след
края на застрахователния договор, тя се явява материално легитимирано лице да претендира
по съдебен ред изплащане на отказаното й застрахователно обезщетение, тъй като щетата е
образувана при действието на застрахователния договор и при наличието на предпоставките
по чл.384 от КЗ, лизингополучателят се явява правоимащото лице, което може да
претендира изплащане на обезщетението за причинени вреди на застрахованото МПС. В
случая няма данни, ищцата да дължи лизингови вноски или други плащания във връзка с
лизинговия договор и доколкото се явява единственото увредено лице в резултат на
претърпените от застрахования автомобил щети, тя е и единствената, която има интерес и
право да претендира плащане на застрахователното обезщетение по см. на чл.405 от КЗ и по
съдебен ред. Ето защо, съдът приема, че ищеца Н. е легитимирана да води настоящия иск.
По същество обаче намира иска за неоснователен и недоказан.
При нарочно възложена доказателствена тежест за ответника да докаже обстоятелства,
водещи до наличието на предвидено в ОУ изключение, при което застрахователя не дължи
плащане на обезщетение, ответното дружество проведе успешно доказване на възражението
си, че водачът на лекия автомобил „БМВ 320 d XDrive“ с рег. № [****] при ПТП на
19.05.2019 г., е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, което се явява предвидено в ОУ на застрахователя в
7
т.7.3.1.2.3. изключение от Специални изключения към ОУ за застраховане на сухопътни
превозни средства, без релсови такива, при което застрахователят има право да не изплаща
обезщетение за щети.
В заключение, съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан, поради
което следва да го отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има само ответникът. Съгласно
представения Списък по чл.80 от ГПК и приложените към него доказателства, ответника е
извършил разноски в общ размер от 3688 лв., които следва да се възложат в отговорност на
ищеца, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК. Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК заявено от
пълномощника на ищеца, съдът намира за неоснователно, тъй като претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение е съобразено с минималните размери на НМРАВ (в
съответните й редакции към момента на заплащане на съответните суми и приключване на
устните състезания), с броя проведени съдебни заседания, голяма част от които по вина
изцяло на ищеца, която не оказа нужното съдейства на вещото лице за изготвяне на
възложените му почеркови експертизи, което й процесуално бездействие доведе до отлагане
на три последователни съдебни заседания и провеждането на нови изцяло по вина на ищеца,
която поради това си процесуално поведение, следва да понесе и отговорността за сторените
от ответника извънредни съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца М. Т. Ш. - Н., с ЕГН ********** от гр. София, ул.
[****] [****] срещу ответника . „[****] .”, ЕИК [****], със седалище и адрес на управление:
[****]9, иск с правно основание чл. 405 вр.чл.384, ал.2, т.1 от КЗ за осъждане на ответника
да й заплати сумата от 16 940 лв., представляваща застрахователно обезщетение по Щета №
[****] за претърпените имуществени вреди по собствения й застрахован лек автомобил
„БМВ 320 d xDrive“, рег. № [****], в резултат от настъпило в срока на действие на
застраховка „Каско“ по застрахователна полица застрахователна полица № [****], пътно-
транспортно произшествие на 19.05.2019 г. в гр. София,съгласно Протоколи за ПТП №
1742395 и № 1742396, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 21.05.2021г. –
датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК М. Т. Ш. - Н., с ЕГН ********** от гр. София,
ул. [****] [****] да заплати на . [****] АД, ЕИК [****], със седалище и адрес на
управление: [****]9, сумата от 3688,00 лв., представляваща направените от ответника
съдебни разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8