РЕШЕНИЕ № 258
гр. Пловдив 14.05.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 18 април 2019 г. в
състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА БАКАЛОВА, като разгледа докладваното от
съдията т.д. № 664/2018 г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 327 от ТЗ и чл. 294 от ТЗ.
Ищецът „ФЕРТ
БУЛ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
ул. „Капитан Никола Андреев“ № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 14, ответникът КООПЕРАЦИЯ „НОВ ПЪТ“ ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление с. Житница, п.к. 4172, община Калояново, Пловдивска
област, да бъде осъден да му заплати сумите:
- 105 150
лв. – неизплатена цена на доставени
миненални торове по Договор за покупко-продажба на минерални торове от 27.9.17
г. с № 1349, за които доставки са издадени фактури: 6692/29.9.17 на обща
стойност 71 400 лв., № 7199/30.10.17 на обща стойност 43 650 лв. и № 7308/6.11.17 г. на обща стойност
14 666.40 лв.
- 13 147.85
лв. – обезщетение за забавено плащане съгласно чл.1 от раздел VІІ на
договора и чл. 2 от раздел І от анекс № 1 към договора в размер на 1 % месечно
върху неплатения остатък, от които: --
- 7854 лв. за
периода октомври 2017 – август 2018 вкл.
за забавено плащане на сумата 71 400 лв.
/по 714 лв. месечно/ за извършена доставка на 30.9.17 г.;
- 4 365
лв. за периода ноември 2017 – август 2018 вкл. за забавено плащане на сумата
43 650 лв. /по 436.50 лв. месечно/ за извършена доставка на 30.10.17 г.;
- 928.85 лв.
за шест месеца и десет дни, считано от 6.11.17 г. до 17.5.2018 г. за
забавено плащане на сумата 14 666.40 лв.
- Законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 31.8.18 до окончателното плащане.
Претендира
разноски.
Ответната КООПЕРАЦИЯ „НОВ ПЪТ“ оспорва изцяло исковете
като неоснователни и моли да се постанови решение, с което същите да бъдат
отхвърлени. Подробни съображения се излагат в писмена защита. Претендира
разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
„ФЕРТ БУЛ“
ЕАД ЕИК ********* е правоприемник на „ФЕРТ БУЛ“ ЕООД вследствие на преобразуване, вписано в Търговския регистър
на 06.11.2017 г. Това обстоятелство се
установява служебно от съда при извършване
на справка в Търговския регистър, при
което липсата на доказателства, приложени от ищеца към исковата молба е без
значение за настоящето дело.
Между
страните е сключен договор за покупко-продажба на минерални торове от 27.9.17
г. с № 1349, който е представен към исковата молба и с който са определени
условията, при които ищецът като продавач ще прехвърли и предаде собствеността,
а ответната кооперация като купувач ще заплати цената на посочени видове и
количества минерални торове.
Твърди се в исковата
молба, че в изпълнение на цитирания договор за доставка на минерални торове
ищецът е извършил доставки на такива торове, като са издадени фактури:
6692/29.9.17 на обща стойност 71 400 лв., № 7199/30.10.17 на обща стойност
43 650 лв. и № 7308/6.11.17 г. на
обща стойност 14 666.40 лв.
От страна на
ответника били извършени две частични плащания: на 17.5.18 г. била платена сума
в размер на 14 666.40 лв. по ф. 7308/6.11.17, а на 15.6.18 – 9 900
лв. – частично плащане по ф. 7199/30.10.17.
Въпреки
дадените многобройни обещания остатъкът от дължимата цена не била платена,
поради което ищецът претендира осъждането на ответника за претендираните суми
за главница, както и за обезщетение за забавено плащане в размер на 1 % месечно
съобразно цитираните клаузи от договора и анекс № 1 към него.
Между
страните е сключено и допълнително споразумение към договора /анекс № 1/ от
20.04.2018 г., с което страните са се съгласили, че по договора е дължима сума
от купувача в размер на 129 716.40 лв., от които по ф. 6692/29.9.17 - 71 400 лв., по ф. 7199/30.10.17 -
43 650 лв. и по ф. 7308/6.11.17 г. - 14 666.40 лв.
Със
споразумението са уговорени условия за отсрочено плащане, както и заплащане на лихва в размер на 1 % месечно
върху неплатения остатък по договора за периода от 28.04.2018 г. до
окончателното плащане на задължението.
По делото е
назначена ССЕ с вещо лице М.М., чието заключение се възприема от съда като
компетентно изготвено и неоспорено от страните.
От
заключението се установява, че процесните фактури са осчетоводени от ответната
кооперация, като получените стоки са заприходени в състава на
стоково-материалните запаси на кооперацията; фактурите са включени в дневниците
за покупки и подадените справки – декларации по ЗДДС за съответните данъчни
периоди.
Вещото лице
е установило две плащания:
14 666.40
лв. по ф. 7308/6.11.17 на дата 17.05.2018 г.
9 900
лв. – частично плащане по ф. 7199/30.10.17 на дата 15.06.2018 г.
Освен това,
по делото е прието и допълнително заключение на ССЕ, в което подробно са
описани съставените във връзка с
доставките транспортни документи, които документи са представени по делото и от ищеца като писмени
доказателства.
При така
събраните доказателства съдът намира исковата
претенция за заплащане на сумата 105 150
лв. – неизплатена цена на доставени
миненални торове по Договор за покупко-продажба на минерални торове от 27.9.17
г. с № 1349 за основателна и доказана.
Първо, следва
да се приеме за надлежно доказано осъществяването на процесните доставки от
ищеца. По същество това е признато от ответната кооперация при подписването на
анекса към договора от 20.04.2018 г., в който изрично страните са се съгласили, че цялото количество торове по
сключения договор е доставено, като и признато и задължението за изплащане на
цялата стойност по издадените три фактури. Освен това, и трите процесни фактури
са осчетоводени своевременно в счетоводството на ответника, включени са в
дневниците за покупки и справките-декларации по ЗДДС за съответните данъчни
периоди, като за тях е ползван данъчен кредит. Тези обстоятелства също сами по
себе си са достатъчни да се приеме, че ответната кооперация по същество с
осъщественото осчетоводяване е признала осъществяването на процесните доставки
и дължимостта на сумите по процесните фактури. Не на последно място, реалното
осъществяване на доставките се подкрепя и от наличните по делото транспортни
документи, коментирани и в допълнителното заключение на вещото лице. Освен
това, фактът, че са осъществени плащания по фактурите, макар и частични, също
сочи, че ответникът е счита доставките за осъществени. Т.е. оспорването в тази
връзка, направено по делото, е изцяло голословно и единствено за нуждите на
процеса.
Доказани по
делото са само двете плащания, посочени и в исковата молба, които изцяло се
потвърждават от заключението на ССЕ. Ответникът не твърди да е осъществил други
плащания и доказателства в тази насока не са налични по делото.
При това
положение се установява, че от общо дължимата по процесните фактури сума от
129 716.40 лв. са платени 24 566.40 лв., при което остава дължим
остатък от 105 150 лв. – т.е. исковата претенция за заплащане на
неиздължена цена за осъществените доставки е изцяло основателна и следва да се
уважи.
Следва да се
отбележи, че в писмената защита и в представено по делото становище /след
изтичане на срока за отговор/ ответната кооперация е направила възражения, че
процесният договор и допълнителното споразумение към него били подписани от
председателя на кооперацията без в тази връзка да е взето решение на
управителния съвет на кооперацията, като управителят съобразно устава нямал
правомощия по формиране на воля за упражняване на управителни функции, като не
бил оправомощен самостоятелно да решава въпри по управлението на кооперацията,
а същевременно липсвало решение на УС за сключване на процесните сделки.
Тези
възражения не са направени своевременно в срока за отговор на исковата молба /в
законоустановения срок отговор въобще не е подаден от ответника/, при което са
преклудирани и не подлежат на разглеждане по същество на осн. чл. 370 от ГПК.
Относно иска
за обезщетение за забавено плащане:
Основателна
е и претенцията за обезщетение за забавено плащане, но не в посочения от ищеца
размер и период.
Ищецът
претендира сумата 13 147.85 лв.
– обезщетение за забавено плащане съгласно чл.1 от раздел VІІ на договора и чл.
2 от раздел І от анекс № 1 към договора в размер на 1 % месечно върху
неплатения остатък, от които:
- 7854 лв. по
ф. 6692/29.9.17 за периода октомври 2017 – август 2018 вкл. за забавено плащане на
сумата 71 400 лв. /по 714 лв.
месечно/ за извършена доставка на 30.9.17 г.;
- 4 365
лв. по ф. 7199/30.10.17 за периода ноември 2017 – август 2018 вкл. за
забавено плащане на сумата 43 650 лв. /по 436.50 лв. месечно/ за извършена
доставка на 30.10.17 г.;
- 928.85 лв. по ф. 7308/6.11.17 за шест месеца
и десет дни, считано от 6.11.17 г. до 17.5.2018 г. за забавено плащане на
сумата 14 666.40 лв.
Действително
Съгласно чл.1 от раздел VІІ от договора купувачът се е задължил да плаща на
продавача лихва в размер на 1 % месечно върху дължимата сума по раздел ІІІ,
т.2.1 до пълното погасяване на задължението. Уговорено е, че лихвата се дължи
при доставено количество стока до местоназначението.
Същевременно
в сключеното допълнително споразумение от 20.04.2018 г. страните са договорили отсрочено плащане на
задължението по договора в размер на 129
716.40 лв. по трите процесни
фактури, като в раздел І, т.2 са
договорили заплащане на обезщетение за забава в размер на 1 % месечно за
периода от 28.04.2018 до окончателното
изплащане.
Т.е.
страните са договорили с допълнителното споразумение нова начална дата, от
която се дължи обезщетението за забава – 28.04.2018 г., при която клаузата за
заплащане на мораторно обезщетение по първоначалния договор следва да се счита
променена по силата на анекса.
При това
положение е основателна претенцията за обезщетение за забавено плащане за
периода след 28.04.2018 г. до 31.08.2018 г. по отношение неплатените суми за
този период. За по-ранен период
претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли.
По ф.
6692/29.9.17 г. на обща стойност 71 400 лв. се претендира мораторно
обезщетение в размер на 7 854 лв. – по 714 лв. месечно за периода октомври
2017 – август 2018.
По фактурата
е осъществено частично плащане в размер на 9 900 лв. на дата 15.06.2018.
При това
положение върху сумата 71 400 лв. е дължима лихва от 1 % месечно за
периода 28.04.2018 – 14.06.2018 /един
месец и 17 дни/, като за посочения
период обезщетението възлиза на 1047 лв.
За периода
15.06.2018 – 31.08.2018 г. обезщетение се дължи върху непогасения остатък в
размер на 61 500 лв. /два месеца и
16 дни/, като за посочения период обезщетението възлиза на 1558 лв.
По ф.
7199/30.10.17 на обща стойност
43 650 лв. се претендира мораторно обезщетение в размер на 4 365 лв.
за периода ноември 2017 – август 2018.
По фактурата
няма осъществени плащания.
Съобразно
посоченото по-горе е основателна претенцията за периода 28.04.2018 – 31.08.2018 /четири месеца и два дни/, като за посочения
период обезщетението възлиза на 1338.60
лв.
По ф.
7308/6.11.17 г. се претендира обезщетение за забавено плащане в размер на
928.85 лв. за периода 6.11.17 г. до 17.5.2018 г. за забавено плащане на сумата
14 666.40 лв.
Съобразно
посоченото по-горе е основателна претенцията за периода 28.04.18 – 17.5.2018
/на която дата сумата е платена/., или за период от 20 дни. За този период
обезщетението възлиза на 97.77 лв.
Или общо
дължимото обезщетение за забавено плащане за периода от 28.04.2018 до
31.08.2018 г. възлиза на 4041.37 лв., за
която сума искът следва да се уважи, като за разликата до пълния предявен
размер и за претендираните периоди преди 28.04.2018 г. исковете следва да бъдат
отхвърлени.
За
разноските:
Съобразно
уважения размер на исковите претенции ищецът има право на разноски в размер на
6 947.50 лв.
Съобразно
отхвърлената част на исковите претенции ответникът има право на разноски в
размер на 415.30 лв.
Или по
компенсация ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направени
разноски в размер на 6532.20 лв.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ „НОВ ПЪТ“ ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление с. Житница, п.к. 4172, община Калояново, Пловдивска област да
заплати на „ФЕРТ БУЛ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Капитан Никола Андреев“ № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 14, сумите:
- 105 150
лв. – неизплатена цена на доставени
миненални торове по Договор за покупко-продажба на минерални торове от 27.9.17
г. с № 1349, за които доставки са издадени фактури: 6692/29.9.17 на обща
стойност 71 400 лв., № 7199/30.10.17 на обща стойност 43 650 лв. и № 7308/6.11.17 г. на обща стойност
14 666.40 лв.
- 4 041.37 лв. - обезщетение за забавено плащане по чл. 2 от раздел І от анекс № 1 от
20.04.2018 г. към договора в размер на 1 % месечно върху неплатения остатък, за
периода 28.04.2018 – 31.08.2018 т., като
за разликата до пълния предявен размер от 13 147.85 лв., вкл. за
претендираните периоди преди 28.04.2018 г. и въз основа чл.1 от раздел VІІ на
договора ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен;
- 6 532.20 лв. – деловодни разноски.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: