Р Е Ш Е Н И Е
***, 17.04.2013год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, ІІ-ри граждански
състав, в публично съдебно заседание на
деветнадесети март през две хиляди и
тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Р.К. като разгледа
докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело №
1750 по
описа за 2012г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по искове с правно основание чл.128 от КТ, чл.224 ал.1 от КТ, чл. 215 КТ вр. чл. 31 ал.1 от
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина
Постъпила е искова молба от П.Л. *** от ***, против “Перфекто транс” ЕООД
със седалище и адрес на управление ***, ул. “Д. Константинов” № 37
представлявано от И.Е.А., в която се
твърди че“Перфекто транс” ЕООД представлявано от И.Е.А., в която се твърди че е
работил в ответното дружество на длъжност шофьор на товарен автомобил
международни превози. Твърди се, че трудовия договор на ищеца е прекратен на
осн. чл. 325 ал.1 от КТ считано от
01.12.20**г. Твърди се, че при прекратяване на трудовото правоотношение ответникът
му дължи сумата 300 лв представляваща обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск за периода 03.12.2008г.- 27.07.2009г., Твърди се, че ответникът
дължи на ищеца неплатено трудово възнаграждение за периода м. юли 20**г.- м. декември
20**г в размер на 1755,60 лв, както и
сумата 132 лв представляваща обезщетение за 10 дни неизползван платен годишен
отпуск. Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава в размер на 66,39 лв
върху неизплатените трудови възнаграждения и лихва за забава в размер на 3,96
лв върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск.Твърди се, че
ответникът дължи и командировъчни пари за всеки ден прекаран извън територията
на страната- **8 дни в размер на 3186
евро.
Ответникът в срокът
по чл. 131 от ГПК е представил писмен отговор, в който оспорва предявения
иск.Прави възражение за прихващане със сумата 4035 лв и 50 евро, с която
ответникът се е обогатил неоснователно и следва да я върне на работодателя.
Съдът, като взе предвид доводите на ищеца,събраните
по делото доказателства, като ги съобрази по реда на чл.188 от ГПК,намира за
установено следното:
БЕЗСПОРНО
по делото е, видно от представения трудов договор от 14.07.20**г. е, че ищецът е работил при ответника на
длъжност шофьор на товарен автомобил / международни превози/ с брутно трудово
възнаграждение в размер на 396 лв. Видно от
трудовия договор е, че като място на работа е посочено ЕС.
Видно от приложената по
делото заповед от 30.**.20**г. е, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено
на осн. чл. 325 т.1 от КТ.
Спорни по делото са
въпросите платено ли е трудовото възнаграждение на ищеца за периода м. VІІ.20**г.- м.ХІІ.20**г. изцяло, дължи ли
работодателя обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и попада
ли ищеца в приложното поле на Наредбата за командировки на служители в чужбина,
респ. дължат ли му се суми за командировъчни, пътни и дневни, както и за
разходи по време на командировките в чужбина и в какъв размер.
Видно от заключението на
ВЛ Т.И. по назначената съдебно икономическо експертиза е, че за периода
м.VІІ.20**г.- м.ХІІ.20**г. трудовото възнаграждение на ищеца е изплатено изцяло
срещу подпис в платежната ведомост.
Ищецът е оспорил
подписите си под платежната ведомост, поради което е открито производство по
чл. 193 от ГПК.
От заключението на ВЛ по
назначената съдебно графологическа експертиза е видно, че подписите в графа
подпис в платежните ведомости на “Перфекто транс” ЕООД срещу името на П.Г. не са положени от П.Г.. ВЛ е дало заключение,
че подписът в графа “подпис” в заявление от П.Г. за ползване на 7 дни платен
годишен отпуск за 20**г.от **.**.20**г. не е положен от П.Г..Заключението на ВЛ
е оспорено от страните, поради което съдът е назначил тройна съдебно
графологична експертиза, от заключението на която е видно, че подписите в графа
подпис в платежните ведомости на ответника са положени от лицето П. Л.Г., както
и че подписът в графа “подпис” в заявление от П.Г. за ползване на платен годишен
отпуск за 20**г. от **.**.20**г. е положен от лицето П. Л. Г.. Заключението на
ВЛ е оспорено от ищеца, поради което съдът е назначил повторна тройна
експертиза, от заключението на която е видно, че подписите в платежните
ведомости на ответника, както и в заявлението за ползване на 7 дни платен
годишен отпуск са положени от П.Г..
В представения писмен
отговор ответникът е посочил, че е заплащал сумите за трудово възнаграждение на
св. Е.Я.. В съдебно заседание св. Я. заявява, че е получавала парите за трудово
възнаграждение и командировки на ищеца, защото той е бил в командировка, но не
го е уведомявала. Видно от представените разписки е, че Е.Я. е получила
сумата 4035лв /общ размер/.
От изложеното съдът намира,
че претенцията на ищеца за сумата 1755,60лв представляваща неплатено трудово
възнаграждение е неоснователна и недоказана, тъй като от заключението на ВЛ по назначените тройни
експертизи, които съдът кредитира като вярно, обективно и компетентно е видно
че подписите на ищеца положени за
“получател” в представените ведомости са положени от ищеца Пл.Г. и
удостоверяват получаване на посочените суми за трудово възнаграждение за
периода – 01.07.20**г.- 02.08.20**г., 01.08.20**г., 07.09.20**г., 01.09.20**г.-04.10.20**г.,
01.10.20**г.-02.12.20**г., с оглед на което предявеният иск с правно основание
чл. 128 от КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Работодателят е длъжен в установените срокове
да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд; да плаща уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа. Ищецът претендира сумата 1755,60 лв за неизплатено от
ответното дружество трудово възнаграждение за периода от м.юли 20**г.-
м.декември 20**г. По делото не се спори, а това се установява и от
представените ведомости, че трудовото възнаграждение на ищеца е заплащано в
уговорените срокове, поради което ответникът не дължи лихва за забава,поради
което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Съгласно чл. 224 ал.1 от КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.За да възникне правото на обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск е необходимо трудовото правоотношение на
работника/служителя да е прекратено, и работникът да не е ползвал полагащия му
се платен годишен отпуск за календарната година
на прекратяването или за предходни години.Видно от представените по
делото заявления е, че ищецът е поискал да му бъде разрешено да ползва 7 дни
платен годишен отпуск за 20**г. считано от 14.**.20**г. и 6 дни считано от 23.**.20**, както и
съответните заповеди, с които е разрешен платен годишен отпуск е че ищецът е ползвал ** дни платен годишен
отпуск през 20**г.
От заключението на вещото лице по
назначената по делото икономическа експертиза, което съдът кредитира като
вярно, обективно и компетентно се установява,че на ищеца се полагат общо 7 дни
платен годишен отпуск. ВЛ е установило, че ищеца е ползвал изцяло полагащия му
се платен годишен отпуск за 20**г.,
коато в платежната ведомост за м. **.20**г.
е начислен ползваният платен годишен отпуск
в размер на 141,88 лв. С оглед изложеното съдът приема, че ответникът не
дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, тъй като същия е
използван от ищеца видно от заключението на ВЛ,
поради което претенцията му с правно основание чл. 224 от КТ е неоснователна
и предявения иск в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. С оглед изхода на делото по иска по чл. 224 от КТ следва да бъде
отхвърлен и акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 3,96 лв
представляваща лихва за забава върху обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск.
По иска
с правно основание чл. 215 от КТ.
Видно от трудовия договор е, че ищецът
е назначен на работа на длъжност шофьор международен превод в ответното
дружество и като място на работа е посочено ЕС. Мястото на работа е
териториално определеното пространство, където работникът или служителят
предоставя работната си сила и предоставя труда си. В КТ са предвидени няколко
начина за определяне мястото на работа- по седалището на предприятието, в
рамките и в границите на седалището на предприятието и съобразно характера на
работата. Съдът намира, че в случая мястото на работа е определено от страните
като ЕС, но независимо от това съдът приема, че съгласно чл.
215 КТ на ищеца като шофьор на товарен автомобил в
международно направление за извършените от него курсове в чужбина следва да му
бъдат изплатени командировъчни средства, съгласно Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина, тъй като ищецът по силата на
трудовата си функция е изпълнявал трудовите си задължения в чужбина, което
съответства на понятието "командировка". Ответникът не оспорва, че
ищецът е изпълнявал трудовата си функция в чужбина, но съдът приема че
работодателят не е издавал заповеди за
командировка на ищеца, тъй като такива не са представени по делото.
Единственото доказателство, че ищецът е бил в командировка в чужбина са
показанията на Е.Я., която в показнията
си пред съда заявява, че е получавала сумите за трудово възнаграждение на ищеца
поради това, че последния е бил в чужбина. Свидетелката в показанията си пред
съда заявява, че е получила освен трудовото възнаграждение на ищеца и
полагащите му се пари за командировка. Съгласно чл. 215 КТ
при командироване работникът или служителят има право на дневни и квартирни
пари при условия и размери, определени от Министерския съвет. Въз основа на
тази законова делегация с ПМС № 40 от 02.07.1987 г. (отм.) е приета Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ, ДВ, бр. 54 от 1987 г.
- отм./. В чл. 12, ал. 1 на ПМС № 40/87 г. /Нов - ДВ, бр. 70 от 1991 г.,
отм./ е предвидено, че предприятията, дружествата и обществените организации
могат да определят и да изплащат и други размери на дневни и квартирни пари от
определените с приложенията към НСКСЧ .В
решение № 147/21.07.2010 г. постановено по гр.д.№ 3034/2008г. на ВКС
постановено по реда на чл. 290 от ГПК е даден отговор на въпроса: водач
на автомобил, извършващ превоз на товари зад граница, попада ли в кръга на
лицата, част от "персонал", съгласно легалното определение,
дефинирано в § 1, т.З от ДР на Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина от 2004 г., с оглед приложението на чл. 31 от същата,
препращащ към приложение № 3.В решението ВКС приема, че съгласно разпоредбата
на чл.215 КТ при командироване работникът или служителят има право на дневни и
квартирни пари при условия и размери, определени от Министерския съвет.
Приложимият нормативен акт относно начина на изчисляване на дължимите
командировъчни пари на ищеца при задгранични автомобилни превози, а оттам и
наличието на разлика между изплатените и действително дължимите в случая е
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина от 2004 г.
Приложимата норма по отношение на персонала на сухоземни транспортни средства е
чл.31 от НСКСЧ, като размера на командировъчните пари се изчислява по правилата
на приложение № 3 към което препраща същата норма. Ищецът като шофьор на
товарен автомобил е осъществявал през процесния период превоз на стока извън
граница и в този смисъл като на персонал на сухоземно транспортно средство
размерът на дължимите командировъчни суми следва да се изчисли по правилата на
приложение № 3, а не на приложение № 2. Персоналът на транспортното средство
може да се състои и от един човек, чиято работа при командироването е именно
осъществяването на превоза. Ето защо във всички случаи, в които командироването
е с цел превоз на товари и хора командировъчните пари се изчисляват съгласно
индивидуалните ставки, определени в приложение № 3. Съгласно правилата на приложение
№ 3, към което препраща чл.31 от Наредба за служебни командировки и
специализации в чужбина, в чл. 1 от приложението е посочено, че на шофьори при единична езда размерът на
командировъчните вкл. квартирни е 27 евро. Съгласно чл. 37 от Наредбата за
командировките и специализациите в чужбина /НКСЧ/, дневните пари се изчисляват
на база фактическия брой на дните, прекарани в командировка в чужбина, по данни
от печатите и отметките в задграничния
паспорт, а при липса на такива, се
приемат данните от транспортния документ. С определението за насрочване на делото съдът е задължил
ответникът да представи на осн. чл. 190 от ГПК
заверени копия от всички товарителници
/ ЧМР/, за товарите, които ищецът е превозвал с неговите товарни автомобили,
както и на пътните листове, които е попълнил и предал на работодателя при
изпълняване на служебните си задължения. С оглед разпоредбата на чл. 190 ал.2
от ГПК вр. чл. 161 от ГПК съдът намира
че твърденията на ищеца че е бил в командировка в посочените в исковата молба
дни са доказани. Аргумент в тази насока е и значително по-високия размер на
суми предавани на св.Я. от дължимите за трудово възнаграждение на ищеца, както
и нейните твърдения отразени и в представените разписки, че сумите които е
получавала са освен за трудово възнаграждение и за командировъчни. С оглед изложеното съдът намира, че по време на
трудовия договор на ищеца, същия е бил в
командировка през м. юли 12 дни, през м.
август 31 дни, за м. септември 30 дни,
за месец октомври 31 дни, и за м. ноември 14 дни или общо 3 186 евро. По делото не са представени
доказателства, че посочените суми са платени. Съдът дава вяра на показанията на
св. Я. че е получавала сумите, но съгласно разпоредбата на чл. 270 ал. 3 от КТ
трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по
ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя на
негови близки или в посочена от него банка. Съдът намира, че тази разпоредба
следва да се прилага във всички случаи на получаване на суми от работника и
служителя във връзка с трудовото му правоотношение, вкл. и в случаите когато
следва да се заплащат суми за командировка. По делото не са представени
доказателства ищецът да е посочил писмено на работодателя друг начин на
изплащане на трудовото възнаграждение, освен лично по ведомост/ така както се
установи, че е изплащано трудовото възнаграждение/, но в представената писмена
защита се прави признание, че сумата от 4035 лв е предадена на св.Я., с оглед
на което съдът приема, че ищецът е потвърдил, че е получил посочената сума и
сумата от 50 евро. Следователно от сумата която съдът приема, че ответникът
дължи за командировки- 3 186 евро -
в левова равностойност 6231,81 следва да
се приспаднат получените от св. Я. суми или ответникът дължи сумата
1073,** евро/ 2099 лв/ до която сума претенцията на ищеца е основателна,
а за разликата до претендирания размер, предявения иск следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Ответникът е направил възражение за прихващане със сумата 4035 лв.,
предадена на св. Е.Я. получена без основание и представляваща платени в повече
суми по чл. 215 от КТ. Съдът намира, че възражението на
ответника за прихващане е неоснователно по следните съображения. Както беше
посочено по-горе ответникът дължи суми
за командировки в чужбина в размер на 3186 евро, поради което приема че сумата
4035 евро е дължима, и възражението за
прихващане е неоснователно и недоказано и следва да бъде оставено без
уважение.
Ищецът
е направил разноски за адвокат в размер на 600 лв,а ответникът е направил
разноски за адвокат в размер на 1000 лв. и разноски за ВЛ 150 лв С оглед изхода
на делото на осн. чл. 78 ал.2 от ГПК ищецът
следва да заплати на ищеца сумата 677лв
представляваща направени разноски по компенсация.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Л.Г. ЕГН ********** *** против“Перфекто
транс” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, ул. “Д.Константинов” № 37
ап. 8 представлявано от И.Е.А. иск с
правно основание чл. 242 от КТ вр. чл. 128 от КТ за сумата
1755,60 лв представляваща неплатено
трудово възнаграждение за периода м. юли
20**г.- м. декември.20**г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Л.Г. ЕГН ********** *** против“Перфекто
транс” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, ул. “Д.Константинов” № 37
ап. 8 представлявано от И.Е.А. иск с
правно основание чл. 245 от КТ вр.чл. 86 от ЗЗД за сумата
66,39 лв представляваща лихва за забава
върху всяко неплатено трудово възнаграждение като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Л.Г. ЕГН ********** *** против“Перфекто
транс” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, ул. “Д.Константинов” № 37
ап. 8 представлявано от И.Е.А. иск с
правно основание чл. 224 от КТ за сумата
132 лв представляваща обезщетение за 10
дни неизползван платен годишен отпуск за 20**г- като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Л.Г. ЕГН ********** *** против“Перфекто
транс” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, ул. “Д.Константинов” № 37
ап. 8 представлявано от И.Е.А. иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 3,96лв
представляваща лихва за забава
върху сумата 132лв представляваща обезщетение за 10 дни неизползван платен
годишен отпуск за 20**г- като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА “Перфекто транс” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, ул.
“Д.Константинов” № 37 ап. 8 представлявано от И.Е.А. на осн. чл. 215 от КТ вр.
чл. чл. 31 ал.1 от НСКСЧ да заплати на П.Л. *** сумата 1073,** евро
/2099 лв/ представляваща обезщетение
за командировка в чужбина за периода м. юли 20**г.- 14.**.20**г., като за
разликата до претендираните 3186 евро ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА “Перфекто транс” ЕООД
със седалище и адрес на управление ***, ул. “Д.Константинов” № 37 ап. 8
представлявано от И.Е.А. да заплати по сметка на ПЛРС сумата 83,96 лв представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА П.Л. *** от *** от ***
ж.к. “***”бл. ** вх. * ап.**да заплати на “Перфекто транс” ЕООД със седалище и
адрес на управление ***, ул. “Д.Константинов” № 37 ап. 8 представлявано от И.Е.А.
сумата 677 лв представляваща направени разноски по компенсация.
Решението може да бъде обжалвано
пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: