РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Царево, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Янч. Николов
при участието на секретаря Антония Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Георги Янч. Николов Административно
наказателно дело № 20242180200422 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по жалба на П. Г. Т. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: град В., общ. В., обл. В., ул. „Е.“ № *****,
чрез процесуалния му представител адвокат А. Р. от Адвокатска колегия – В.,
с адрес на адвокатска кантора: гр. В., ул. „Ш.” № ****** против Наказателно
постановление № ********************* г., издадено от Началник РУ в
ОДМВР-Бургас, РУ Приморско, с което на жалбоподателя са наложени две
административни наказания, както следва: за нарушение на чл. 105, ал. 1 от
ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер
на 20 лева и за нарушение на чл. 139, ал. 1 т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал.
6, т. 2 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на наказателното постановление, поради допуснати в
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, като се моли за неговата отмяна и присъждане на
направените от жалбоподателя разноски. В проведените по делото открити
съдебни заседания жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не
се представлява. Упълномощеният защитник депозира писмени становища по
делото, в които поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспореното
наказателно постановление.
В проведените съдебни заседания административнонаказващият орган,
надлежно призован не се явява и не изпраща представител. Депозира писмени
становища, с които оспорва жалбата като неоснователна. При условие, че
съда приеме жалбата за основателна и отмени атакуваното наказателно
1
постановление прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, като счита, че същото следва да бъде определено в
минималния размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа страна:
На 23.07.2024 г. в 15:17 часа в община Приморско, на път Бургас-
Маринка-Созопол-Приморско-Царево-Малко Търново на км 38.855, с посока
на движение от град Приморско към град Китен, жалбоподателят управлявал
лек автомобил, марка „М.“, модел „**************“, рег. № *********,
собственост на „О. И.“ ЕАД, клон В.. Бил спрян за проверка, като
полицейските служители констатирали, че ляво и дясно предни странични и
челно стъкла на автомобила са с намалена видимост, вследствие на
допълнително поставено тъмно фолио, което било значителна техническа
неизправност. За тези нарушения му бил съставен АУАН серия GA №
***********/******* г., с който тези обстоятелства били квалифицирани като
нарушения по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил
предявен на нарушителя, който го подписал, като вписал в него, че не бил
съгласен, което би следвало да се приеме като възражения, но такива от
съдържанието на АНП не се установява да са били депозирани пред АНО.
Въз основа на съставения акт, на 26.08.2024 г. било издадено и
атакуваното НП № ************/******* г., в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в АУАН.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени
доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. От обстоятелствената част на акта за установяване на
административното нарушение, който като съставен по надлежния ред
представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са
еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /НП е получено
на 03.09.2024 г., а жалбата е депозирана на 17.09.2024 г./, подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП се забранява
ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла
на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и
намаляване на прозрачността им. Следователно съставомерно по посочения
2
текст от закона нарушение може да е налице в две хипотези - когато е
ограничена видимостта през челното, странични стъкла или когато е намалена
тяхната прозрачност. При намалена прозрачност, не е поставено изискване
видимостта на водача към пътя да е ограничена. А такова изискване не е
поставено изрично, тъй като законодателят е презюмирал, че намаление на
прозрачността, водещо до несъответствието й с унифицираните изисквания за
такава, във всички случаи съставлява нарушение на посочената разпоредба.
Следователно, при първата хипотеза на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, видимостта през
стъклата е ограничена, поради поставяне, например на предмети,
непозволяващи на водача да възприема пътя и останалите участници в
движението в пълен обем. Намалената прозрачност от своя страна, не води до
ограничаване на видимостта, идентична с първата хипотеза на чл. 105 от
ЗДвП, тъй като водачът не е препятстван да възприема пътя в цялост.
Намалената прозрачност обаче, също е важен фактор за видимостта на водача.
Следователно, чл. 105, ал. 1 от ЗДвП ще бъде нарушен, както когато
видимостта е ограничена, така и когато е намалена, поради намаляване
прозрачността на стъклата. Касае се до две отделни нарушения, чиито
обективни признаци се отличават помежду си и осъществяването на които,
предполага осъществяване на различни фактически състави. В настоящия
случай описаното в АУАН и в НП нарушение се изразява в намаляване на
прозрачността на предни странични стъкла вследствие на поставено фолио. В
същото време обаче е посочено, че нарушението се състои в „ограничена е
видимостта (намалена прозрачност) през челното или страничните стъкла на
автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя“, т.е. допуснато е
своеобразно „смесване“ на съставите на две съвсем различни хипотези на чл.
105 от ЗДвП. Изложеното не позволява на жалбоподателя да разбере за какво
точно нарушение е ангажирана отговорността му, респ. да организира
защитата си. Ето защо и това нарушение е достатъчно, за да обоснове отмяна
на обжалваното НП по този пункт.
Нещо повече, като взе предвид събраните по делото доказателства,
съдът намери, че нарушението, което се вменява във вина на жалбоподателя
остава недоказано. Не може да бъде направен безспорен извод, че е налице
намаляване на прозрачността, вследствие на поставеното фолио. Съгласно чл.
105, ал. 3 от ЗДвП намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска
само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на
Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.
Иначе казано, поначало намаляване на прозрачността на стъклата не е
забранено, като се предполага, че ако това намаляване е извън посочените
граници, то е налице нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Според т. 6.3.1.1.1.
от Правило № 43 общата светопропускливост през предните стъкла и другите
стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на
водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената
пропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните граници е
необходимо да се извърши тест с техническо средство като например
известното под наименованието “Транспи“. От данните по делото се
установява, че актосъставителят не е извършил необходимото замерване с
3
такова устройство или подобно нему /което той заяви изрично и в съдебно
заседание/, поради което не може да се направи категоричен извод, че
прозрачността на предните стъкла на вратите и на челното стъкло на
управлявания от жалбоподателя автомобил е била намалена в отклонение на
допустимите ограничения. При това положение нарушението по пункт първи
остана недоказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.
Техническата изправност означава нормално функциониране на всички
системи на МПС. Разпоредбата на чл. 10 от Правилника за прилагане на ЗДвП
(ППЗДвП) урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието
на които МПС следва да се считат за технически неизправни.
Неизправностите биват незначителни, значителни или опасни, които понятия
са дефинирани в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Съгласно посоченото в т.
72., „Значителни неизправности“ са откритите по време на проверка
неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство
или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други
участници в движението по пътищата, както и други позначителни
несъответствия. Попадането на всеки един елемент в някоя от групите и
нивото на сериозността на неизправността му се определя съобразно списъка в
Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства - Приложение № 5
към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. Безспорно тази методика е
разработена за целите на техническите прегледи, извършвани от технически
лица - специалисти и няма обвързващо значение относно определянето на
вида на конкретна неизправност и нейното класифициране по критериите на §
6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП. Тя обаче може да служи за ориентир при
преценката на отделните видове неизправности, към критериите по § 6, т. 71,
72 и 73 от ДР на ЗДвП, но самата преценка за конкретния вид дефект следва да
се вземе след цялостна оценка на конкретната ситуация. В тази връзка следва
да се посочи, че нито в АУАН, нито в НП е посочено коя точка от
Приложението към методиката е нарушено, за да се направи преценка дали
същото може да се съотнесе към значителна неизправност. По тази причина
НП в частта по пункт втори също подлежи на отмяна. Отделно от това, след
като нарушението по пункт първи остана недоказано, то същото следва да се
приеме и за това нарушение по същите съображения.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно постановление
следва да се отмени.
Основателна е претенцията за присъждане на разноски на
жалбоподателя, но предвид размера на наложеното наказание, правната и
фактическа сложност на делото, обстоятелството, че процесуалният
представител на жалбоподателя не е яви в нито едно открито съдебно
заседание, както и своевременно направеното възражението за прекомерност
от страна на АНО, което съдът намира за основателно, то сторените от
4
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение следва да се редуцират
до минималния размер посочен в чл.18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ,
бр. 14 от 2025 г.), а именно 400,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/*******г.,
издадено от Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ Приморско, с което на П. Г. Т.
с ЕГН ********** за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 20лв. и за нарушение на чл. 139, ал. 1 т. 1 от ЗДвП
му е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Началника на РУ Приморско при ОДМВР Бургас да заплати
на П. Г. Т. с ЕГН **********, сумата от 400,00 лева, представляваща
направените от жалбоподателя разноски в съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5