Определение по дело №350/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

В. А. Б. в качеството на „. Б. със седалище и адрес на управление гр. Г. Д., ж.к."Д №17 обжалва решение №3912/03.12.2010г. по гр.д.№472/2010г. на ГДРС. Във въззивната жалба, с която е иницирано производството са направени възражения за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Сочи се, че решението е постановено без да е обсъден правилно събраният доказателствен материал и въз основа на едностранна преценка на същия. Поддържа се, че в тежест на К. Ч. е било да докаже изложените в исковата молба обстоятелства, което същата не е сторила и това е довело до постановяване на незаконосъобразно решение.

Пълномощникът на ответницата по въззивната жалба е депозирал отговор на същата. В него се застъпва становище, че първоинстанционното решение е законосъобразно, правилно и обосновано и че оплакванията във въззивната жалба са неоснователни. Поддържа се, че при постановяването на решението са обсъдени всички доказателства и относимите към спора обстоятелства, че правилно са установени релевантните по спора факти, а именно съществуването на наемно правоотношение между страните, както и размерът на дължимия наем. Ето защо, се заявява искане за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Не са направени искания за събиране на нови доказателства на осн. чл. 266 ГПК.

Въз основа на анализ на събрания от районния съд доказателствен материал, настоящият състав установи следното от фактическа страна :

По силата на договор за наем на недвижим имот, сключен на 21.09.2008 г. в гр.Г. Д. между К. К. Ч., в качеството й на наемодател и „. Б.” - гр.Г. Д., с управител В. А. Б., в качеството и на наемател, на „. Б.” е било предоставено за временно ползване помещение отговарящо на 100 кв.м., ведно с прилежащата към него лятна градина с площ от 100 кв.м., намиращо се на партерният етаж на триетажна жилищна сграда, застроена в УПИ – парцел 1571 от кв.110 по плана на гр.Г. Д..Наемодателят е предоставил имота на наемателя срещу наемна цена в размер на 1 400 лева за първите три месеца, считано от подписване на договора, а от 15.12.2008 година – наемната цена в размер на 1 600 лева. За сключването на същия въззиваемамата е била упълномощена от нейните родители, които са собственици на отдавания обект(виж пълномощно на лист 17 от гр.д.№472/2010г. на ГДРС).

Видно е от съдържанието на договора, че е сключен за срок от 1 година.

Настоящият състав приема за недоказано възражението, че размерът на дължимия наем не е посочения в представеното копие на договор за наем от 21.09.2008г. Не е спорно по делото, че той е подписан от двете страни. Заедно с това е посочено в него, че е съставен и подписан в два еднакви екземпляра - по един за всяка от страните. В. Бижикова не представи притежавания от нея екзмпляр, които да с различно съдържание от приложения по делото. Заедно с това, клаузите на писмения договор не могат да се установяват с гласни доказателства, тъй като писмената форма е форма за доказване на наемното правоотношение. Този договор съдържа волята на страните, между които е подписан, и тази обща тяхна воля не може да бъде обезсилена и променена със свидетелските показания на лице, което не е участвало при формирането й.

Не е спорно между страните и обстоятелството, че наемателката не е изплатила целия дължим наем, а само сумата от 4 300лв., за която са представени разписки. , върху който пада доказателствената тежест да докаже, че е изплатила дължимия наем, не е представил доказателства за това, че е платил повече от 4 300лв. Представеният лист, озаглавен наем на пицария "Ф.", е частен документ, в който има подписи на лица, които не са страна в наемното правоотношение и са посочени като свидетели. Този частен документ не може да бъде възприет като относимо към спора доказателство, тъй като не е ясно кой е издаделят му, а ако това е наемателят на процесния търговски обект не съдържа подписи срещу изписването на името на собственика на " В. Б.. Ето защо той не може да удостовери, че изявленията, които се съдържат в него са направени от лицето, което го е издало.

Не се спори от страните, а и се установява от показанията на всички разпитани свидетели, че обектът, отдаден под наем с процесния договор за наем, е бил предаден на наемателя и той го е експлоатирал и след изтичането на 1 годишния срок на договора. Показанията на свид. Б. и на свид. Ляскалиева за недопускане на наемателя в обекта са за м. декември 2009г., които момент е след периода на исковата претенция.

По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза и според заключението на вещото общо дължимият за срока на договора наем е бил в размер на 18 600лв., а остатакът за доплащане на наема е в размер на 14 300 лева, получен от разликата между дължимия и платения.

Въз основа на установените факти, се извеждат следните правни изводи :

Безспорно е, че е възникнало валидно наемно правоотношение между К. Ч. в качеството й на наемодател и „. Б. " в качеството й на наемател на обект помещение от 100кв.м. с прилежаща градина от 100кв.м., на партерния етаж на триетажна жилищна сграда, застроена в УПИ 1571 от кв.110 по плана на гр. Г. Д.. Същото е материализирано в писмен договор за наем от 21.09.2008г. Както правилно е приел ГДРС, възражението за нищожност на същия е неоснователно. Договорите, сключени без представителна власт, както се твърди от въззивницата в случая, не са нищожни. Заедно с това е представено пълномощно, с което собственикът на отдадения обект е упълномощил дъщеря си да го отдава под наем да подписва договори за наем от негово име и за негова сметка, както и да следи за навременното изпълнение на наемните отношения.

По процесното наемно правоотношение наемодателят е бил задължен да предаде имота на наемателя за ползване от деня на подписване на договора, а наемателят е дължал заплащане на договорената наемна цена. По посочените по - горе съображения, настоящият състав прие, че наемодателят е изпълнил своето задължения. Не се установи същото за наемателя. Видно е от представените писмени доказателства и от изчисленията на вещото лице, че той дължи заплащането на наем в размер на 14 300лв. Окръжният съд споделя извода на първоинстнационния съд, че искът е основателен до размера на 14 300лв. и следва да бъде уважен за тази сума, ведно със законната лихва върху нея от предявяване на иска до окончателното й заплащане.

С оглед съвпадението на фактическите и правни изводи на двете съдебни инстанции, решение №3912/03.12.2010г. по гр.д.№472/2010г. на ГДРС следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №3912/03.12.2010г. по гр.д.№472/2010г. на ГДРС.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС на Р България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :