№ 4820
гр. С., 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20...........********* по описа за 2024 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по повод на искова молба вх. ........8.08.2024 г. на М. М.
К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Н. II“, бл. ..........., вх. ................ срещу „................
ЕООД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М...........“, ул. „Р.
П. – К.“ ............ сграда .......... с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не
подлежат на принудително изпълнение поради погасяването им по давност вземанията по
изпълнителен лист от 27.08.2012 г. по ч. гр. д. № 32.........../2012 г. на СРС, 66 състав, издаден
в полза на „.............“ АД, впоследствие прехвърлени в полза на ............” ЕООД по договор за
цесия, за принудителното събиране на които е образувано ИД № ................ по описа на ЧСИ
Р. М., с рег. ........... на НК.
В исковата молба, уточнена писмено с молба вх. № 38446/04.02.2025 г. и устно в
проведеното на 12.03.2025 г. открито съдебно заседание, се излагат фактически твърдения,
че по ч. гр. д. № 32.........../2012 г. по описа на СРС, 66 състав, е бил издаден изпълнителен
лист срещу М. М. К. в полза на „.............“ АД за следните суми: 1./ 1 531,17 лева – главница,
ведно със законната лихва от 05.07.2012 г. до изплащане на вземането, 2./ 177,85 лева –
възнаградителна лихва за периода 04.08.2009 г. – 04.07.2012 г., 3./ 668,83 лева – мораторна
лихва за периода 04.08.2009 г. – 04.07.2012 г., 4./ 301,17 лева – разноски по делото, от които
47,56 лева – държавна такса, и 253,61 лева – възнаграждение за адвокат, по повод на който е
било образувано ИД № .................... по описа на ЧСИ Р. М., с рег. ........... на НК. В рамките на
така образуваното по молба на „.............“ АД изпълнително дело, в периода от 13.11.2012 г.
до 16.12.2015 г., били извършвани изпълнителни действия, като през 2014 г. взискателят по
ИД – кредитор по изпълнителния лист прехвърлил вземанията по него в полза на ответника
............” ЕООД, на основание договор за цесия. С постановление на ЧСИ Р. М. от 31.01.2018
г. ИД № .................... било прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. През 2024 г., по
молба на „................ ЕООД, било образувано ново изпълнително дело – ИД № ................ по
описа на ЧСИ Р. М., с рег. ........... на НК, с предмет принудителното събиране на сумите по
изпълнителния лист от 27.08.2012 г., издаден по ч. гр. д. № 32.........../2012 г. по описа на СРС,
1
66 състав. С оглед на изминалия период от почти 6 години от датата на прекратяване на
първото ИД до датата на образуване на второто такова, ищцата счита, че вземанията по
издадения изпълнителен лист са погасени поради изтичане на петгодишна погасителна
давност. Поради така изложеното моли за уважаване на иска и присъждане на сторените
разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в законоустановения срок по чл. 131 ГПК,
ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че досежно вземанията по
процесния изпълнителен лист не е налице период от 5 години, в който да не са били
извършвани валидни изпълнителни действия, препятствали изтичане на приложимата
петгодишна погасителна давност. Излага аргументи, че в предмета на предявения иск не е
включено съществуването или несъществуването на процесните суми, а единствено правото
на принудителното им събиране, поради което във всички случаи те ще продължат да
съществуват, макар и като естествени задължения. Моли за отхвърляне на предявения иск.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По настоящото дело е изискано и приложено за послужване ч. гр. д. 32.........../2012 г.
по описа на СРС, 66 състав, видно от материалите по което същото е образувано по повод
на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 05.07.2012 г.
на „.............“ АД срещу М. М. К. за следните суми: 1./ 1 531,17 лева – главница, ведно със
законната лихва от 05.07.2012 г. до изплащане на вземането, 2./ 177,85 лева –
възнаградителна лихва за периода 04.08.2009 г. – 04.07.2012 г., 3./ 668,83 лева – мораторна
лихва за периода 04.08.2009 г. – 04.07.2012 г.
С Разпореждане от 27.08.2012 г. СРС, 66 състав, е разпоредил издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист в полза на „.............“ АД за
исканите суми, както и за сторените по делото разноски в общ размер на 301,17 лева, от
които 47,56 лева – държавна такса, и 253,61 лева – възнаграждение за адвокат. Видно от
отбелязване, извършено върху заповедта по чл. 417 ГПК, изпълнителният лист за сумите по
нея е бил издаден на 27.08.2012 г.
По настоящото дело са изискани и представени в заверен препис материалите по ИД
№ ................ и ИД № ......................, и двете по описа на ЧСИ Р. М., с рег. ........... на НК.
От материалите по ИД № ................ по описа на ЧСИ Р. М., с рег. ........... на НК, съдът
установи следните обстоятелства:
Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния
лист от 27.08.2012 г., издадени по ч. гр. д. № 32.........../2012 г. по описа на СРС, 66 състав, с
молба от 08.11.2012 г. „.............“ АД е поискала образуването на изпълнително производство
срещу М. М. К. пред ЧСИ Р. М., с рег. ........... на НК. В молбата се съдържат искания от
взискателя за пристъпване към принудително събиране на вземанията по изпълнителния
лист чрез насочване на изпълнението върху вземания на длъжника за трудово
възнаграждение, като едновременно с изпращане на покана за доброволно изпълнение, да
бъде изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника; искания за извършване на
справки относно имущественото състояние на длъжника; искания за извършване на справки
относно гражданското състояние на длъжника и проучване на имущественото състояние на
неговия съпруг, вкл. за установяване притежанието на вещни права в законов режим на
общност. С молбата е възложено на ЧСИ извършването на служебни действия по насочване
на принудителното изпълнение срещу всяко установено секвестируемо имущество или
имуществено право на длъжника до окончателното погасяване на дълга.
До длъжника М. М. К. е била изпратена покана за доброволно изпълнение изх. №
2
35810/13.11.2012 г., ведно с постановената заповед за незабавно изпълнение, връчена на
длъжника на 19.11.2012 г. – чрез залепване на уведомление. Със същата, на основание чл.
428, ал. 1 ГПК, съдебният изпълнител е поканил длъжника в двуседмичен срок от
получаването на поканата да изпълни доброволно задължението си по подлежащия на
изпълнение акт, приложен към поканата.
По делото не се твърди и не се установява в законоустановения двуседмичен срок от
връчване на поканата за доброволно изпълнение /в приложимата редакция на разпоредбата
на чл. 414, ал. 2 ГПК – ДВ, бр. 59/20.07.2007 г./ да е постъпило възражение срещу заповедта
за незабавно изпълнение.
С разпореждания от 13.11.2012 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземанията на длъжника в различни търговски банки в страната /л. 71 – л. 73 от делото/.
С молба от 26.06.2013 г. взискателят „.............“ АД е сезирал съдебния изпълнител с
искане за извършване на актуална справка за регистрирани трудови договори на длъжника и
налагане на запор върху вземания за трудови възнаграждения, както и извършване на други
справки за притежавано движимо и недвижимо имущество и насочване на изпълнението
върху установеното такова чрез насрочване на опис, запор на МПС, възбрана на недвижими
имоти.
На 13.01.2014 г. по делото е постъпило уведомление от взискателя „.............“ АД за
сключен договор за цесия с предмет вземанията по процесния изпълнителен лист, по силата
на който досегашният взискател е прехвърлил вземанията си в полза на „................ ЕООД.
С разпореждане от 05.11.2014 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземанията на длъжника в „.................... АД.
На 30.10.2015 г. по делото е постъпила молба за конституиране на „................ ЕООД
като взискател по делото въз основа на представен договор за цесия от 06.12.2013 г. между
цедента „.............“ АД и цесионера „................ ЕООД.
С разпореждане от 16.12.2015 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземанията на длъжника в „..............“ ЕАД.
С постановление от 31.01.2018 г., като е констатирал, че от датата на последно
извършеното по делото изпълнително действие – 16.12.2015 г., са изминали повече от 2
години, съдебният изпълнител е прекратил производството по ИД № ...................., на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
От материалите по ИД № ...................... по описа на ЧСИ Р. М., с рег. ........... на НК,
съдът установи следните обстоятелства:
С молба от 22.05.2024 г. „................ ЕООД е поискало образуването на изпълнително
производство срещу М. М. К. пред ЧСИ Р. М., с рег. ........... на НК, с предмет
принудителното събиране на сумите по изпълнителен лист от 27.08.2012 г. по ч. гр. д. №
32.........../2012 г. на СРС, 66 състав, издаден в полза на „.............“ АД, вземанията по който са
били прехвърлени в полза на ............” ЕООД по договор за цесия от 06.02.2013 г. В молбата
се съдържат искания от взискателя за извършване на справки относно имущественото
състояние на длъжника и налагане на запор върху вземанията му по банкови сметки, като се
започне от най-скорошно откритите такива.
С разпореждане от 27.05.2024 г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от „“.................“ ЕАД, както и запор върху
вземанията на длъжника в търговски банки в страната.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск за установяване в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество процесните
3
суми, за които е бил издаден изпълнителен лист от 27.08.2012 г. по ч. гр. д. № 32.........../2012
г. по описа на СРС, ГО, 66 състав, в полза на „.............“ АД, вземанията по който са били
прехвърлени в полза на ответника „................ ЕООД – взискател по изпълнително дело №
................ по описа на ЧСИ Р. М., с рег. ........... на НК, поради погасяването им по давност.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Следователно, в съответствие с императивните изисквания на процесуалния
закон, на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на
който е образувано изпълнително производство.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение
замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от
длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се
извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било
подадено в срок, какъвто е и разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила.
Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в
този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче
обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.
414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се получава
ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване
на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити
обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива
съдебна практика на ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г.
на ВКС, IV ГО. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма
на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от
възможността да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за
изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК
(отм.) във връзка с издаването на ИЛ въз основа на несъдебно изпълнително основание, в
който е била предвидена възможност за предявяване искове – чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254
ГПК (отм.), чл. 255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В
действащия ГПК с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта за изпълнение се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен
правен спор относно съществуването на вземането.
Въпреки съществуващите сходства между уредбата на несъдебните изпълнителни
основания по ГПК (отм.) и на заповедното производство, уредено в Глава XXXVII на
действащия ГПК, последното има съществени специфики, които правят недопустимо
поставянето на знак за равенство помежду им. Стабилитетът на заповедта за изпълнение
произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.).
Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г.
на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и поради това заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил
спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след
изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със
заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че
4
вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на
нея се издава изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да
намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от
страна на длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, респ. приложима в
процесната хипотеза е установената в чл. 117, ал. 2 ГПК петгодишна погасителна давност.
В конкретния случай, на 27.08.2012 г. е бил издаден изпълнителният лист въз основа
на постановената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Между страните не е
спорно обстоятелството, че издадената заповед за незабавно изпълнение е влязла в сила в
хипотезата на чл. 416, пр. 1 ГПК.
Съдът, като съобрази изявленията на ищеца в сезиращата го искова молба, приема, че
същият не оспорва факта, че в периода 08.11.2012 г. /дата на образуване на ИД №
....................../ - 16.12.2015 г. /дата на налагане на запор върху вземания на длъжника в
„..............“ ЕАД/ по ИД № ...................... са били извършвани валидни изпълнителни
действия, които са възпрепятствали изтичането на приложимата в разглеждания случай
петгодишна погасителна давност, както и възможността за перемиране на делото, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Това обстоятелство се установява и при задълбочен анализ
на събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приложеното ИД №
................, видно от които в горепосочения период от 08.11.2012 г. до 16.12.2015 г. са били
извършени следните изпълнителни действия, годни да прекъснат срока по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК: с молба от 08.11.2012 г. „.............“ АД е поискала извършването на конкретни
изпълнителни действия, вкл. налагане на запор върху вземанията на длъжника за трудово
възнаграждение; с разпореждания от 13.11.2012 г. съдебният изпълнител е наложил запор
върху вземанията на длъжника в различни търговски банки в страната ; с молба от
26.06.2013 г. взискателят отново е сезирал съдебния изпълнител с искане за налагане на
запор върху вземания на длъжника за трудови възнаграждения, както и извършване на други
справки за притежавано движимо и недвижимо имущество и насочване на изпълнението
върху установеното такова чрез насрочване на опис, запор на МПС, възбрана на недвижими
имоти; с разпореждане от 05.11.2014 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземанията на длъжника в „.................... АД; с разпореждане от 16.12.2015 г. съдебният
изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника в „..............“ ЕАД.
С оглед конкретно наведените фактически твърдения в исковата молба спорен между
страните е въпросът извършвани ли са в периода 16.12.2015 г. – 22.05.2024 г. /датата на
образуване на ИД № ................/ и до датата на подаване на исковата молба, валидни
изпълнителни действия, годни да прекъснат петгодишната погасителна давност досежно
процесните вземания.
Съгласно предвиденото в чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е било предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят
има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес,
извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
5
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали
да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да
не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, без
значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за неговото прекратяване, тъй
като актът има единствено декларативен, но не и конститутивен характер. Поради това
новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на
последното по време валидно изпълнително действие.
С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС,
е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд
(ППВС). Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от цитираното ТР е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко едно действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не
спира. С Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО,
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. дело № 2917/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, и др., е
прието, че прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяване по давност на дадени вземания, които
са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за
период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата
преди момента на постановяване на ТР, но въз основа на даденото с него тълкуване, което
би довело и до несъобразяване на действащото към този момент ППВС. Поради това
даденото с отмененото ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на ППВС, когато спорът се отнася до последиците от нормата,
които са били реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР
ще се прилага от този момент за вбъдеще. С оглед на това, извършената с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, отмяна на
ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т.
10 разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и за тези, които са приключили преди това. Настоящият
състав споделя практиката на ВКС, обективирана в горепосочените съдебни решения.
В разглеждания случай за принудителното събиране на сумите по процесния
изпълнителен лист от 27.08.2012 г. са били образувани ИД № ...................... и ИД №
................, и двете по описа на ЧСИ Р. М., с рег. ........... на НК.
Първото по време изпълнително дело – ИД № ......................, е било образувано на
08.11.2012 г., т. е. при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
съд (ППВС), и с оглед на правните разрешения, приети в горецитираната съдебна практика,
считано от датата на образуването му приложимата петгодишна погасителна давност е
прекъсната и същата не е текла в хода на висящия изпълнителен процес. От материалите по
ИД № ...................... не се установи наличие на период от 2 години, считано от датата на
образуването му, до датата на обявяването на ТР 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, в който да не са извършвани валидни изпълнителни действие, респ. не се
установява осъществяване на предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК в посочения период.
Поради това и доколкото образуваното при действието на Постановление № 3/1980 г. на
6
Пленума на Върховния съд изпълнително дело не е приключило при действие на този
тълкувателен акт, то считано от датата на обявяване на ТР 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК, ВКС, е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност. Между страните
не се спори, че последната е била прекъсната на 16.12.2015 г., когато съдебният изпълнител е
наложил запор върху вземанията на длъжника в „..............“ ЕАД. От тази дата – 16.12.2015 г.,
в период от 2 години не се установява да са били поискани от взискателя и съответно
извършени от съдебния изпълнител по негово искане или служебно въз основа на изричното
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ изпълнителни действия, които да са прекъснали срока на
давността или срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което и настоящият съдебен състав
приема, че считано от датата на последно извършеното валидно изпълнително действие по
ИД № ...................... – 16.12.2015 г., до 16.12.2017 г. е изтекъл двугодишният срок по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, поради което и първото по време изпълнително производство е прекратено
по силата на закона на 17.12.2017 г. В тази насока следва да се посочи, че актът на съдебния
изпълнител, с който на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекратил изпълнителното
производство по ИД № ...................... има единствено декларативен, но не и конститутивен
характер. При това положение, съдът приема, че новата петгодишна погасителна давност е
била прекъсната с наложения на 16.12.2015 г. запор върху вземания на длъжника по банкови
сметки, като по делото не се установява в периода от тази дата до датата на образуване на
второто по време изпълнително производство – това по ИД № ................ по описа на ЧСИ Р.
М., с рег. ........... на НК, а именно 22.05.2024 г., т. е. в период от над 8 години, вкл. при
съобразяване на периода на извънредно положение в Република България, въведен със
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020
г., в сила от 13.03.2020 г.), да са били поискани или извършени валидни изпълнителни
действия, годни да прекъснат течението на погасителна давност, поради което вземанията,
установени с изпълнителен лист от 27.08.2012 г. по ч. гр. д. № 32.........../2012 г. на СРС, 66
състав, са погасени по давност, което обосновава извод за основателност на предявения
установителен иск по чл. 439 ГПК.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има ищецът. В случая той претендира
разноски за платена държавна такса в размер на 187,66 лева и за платен адвокатски хонорар
в размер на 800,00 лева, за извършването на които са представени доказателства.
Своевременно от ответната страна е наведено възражение за прекомерност на
претендираните разноски за платен адвокатски хонорар, което съдът намира за основателно.
Като съобрази конкретната правна и фактическа сложност на делото, цената на предявения
иск, броя на проведените открити съдебни заседания /едно открито заседание/ и практиката
на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдебният състав
намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата от 450,00
лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че М. М. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „Н. II“, бл. ..........., вх. ................ НЕ ДЪЛЖИ на „................
ЕООД, ЕИК ................., със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М...........“, ул. „Р.
П. – К.“ ............ сграда .......... сумата от 1 531,17 лева – главница, ведно със законната лихва
от 05.07.2012 г. до изплащане на вземането, сумата от 177,85 лева – възнаградителна лихва
за периода 04.08.2009 г. – 04.07.2012 г., сумата от 668,83 лева – мораторна лихва за периода
04.08.2009 г. – 04.07.2012 г., сумата от 301,17 лева – разноски, от които 47,56 лева –
държавна такса, и 253,61 лева – възнаграждение за адвокат, за които суми е издаден
7
изпълнителен лист от 27.08.2012 г. по ч. гр. д. № 32.........../2012 г. по описа на СРС, 66
състав, в полза на „.............“ АД, вземанията за който са прехвърлени в полза на ............”
ЕООД по договор за цесия от 06.12.2013 г., и за принудителното събиране на които е
образувано ИД № ................ по описа на ЧСИ Р. М., с рег. ........... на НК, поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „................ ЕООД, ЕИК ................., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М...........“, ул. „Р. П. – К.“ ............ сграда ..........
да заплати на М. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Н. II“, бл. ..........., вх.
................ сумата в размер на 637,66 лева – сторени разноски в производството по гр. д. №
50999/2024 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8