№ 11231
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20221110118338 по
описа за 2022 година
при секретаря СР, като разгледа гражданско дело № 18338 по описа за 2022 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД за установяване в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 414,36 лв.,
представляваща претендирана от ответника цена за водоснабдителни услуги за имот,
намиращ се в село Л, ул. „ххх, за периода от 03.01.2017 г. до 01.12.2017 г.
Ищецът – И. Я. М., твърди, че не дължи на „С в” АД посочената сума, тъй като
нито той, нито наследодателят му ВПМ е бил потребител на водоснабдителна услуга в
посочения имот, въпреки което ответното дружество е открило партида на името на
наследодателя на ищеца. Твърди освен това, че не е изразходвана водоснабдителна
услуга, цената на която да е в размер на посочената във фактурата сума. Сочи също
така, че задължението е погасено по давност. Ето защо, предявява посочения по-горе
отрицателен установителен иск. Претендира разноските по производството.
Ответникът – „С в” АД, твърди, че за ищеца не е налице правен интерес от
предявяване на иска, тъй като ответникът никога не е претендирал от ищеца
заплащането на задължения за процесния имот, задължено лице по отношение на който
е бил наследодателя на ищеца. Освен това, по партидата за процесния имот не са
начислени задължения за периода, предмет на делото, като считано от 21.03.2016 г.
1
собственик на имота и титуляр на партидата, открита при „С в“ АД, е АИД, която е
придобила имота от ищеца. Ето защо, моли делото да бъде прекратено, евентуално –
искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предмет на предявения отрицателен установителен иск е установяване със сила
на пресъдено нещо, че между страните не съществува правоотношение, елемент от
съдържанието на което да е задължението на ищеца да заплати сумата в размер 414,36
лв., представляваща претендирана от ответника цена за водоснабдителни услуги за
имот, намиращ се в село Л, ул. „ххх, за периода от 03.01.2017 г. до 01.12.2017 г.
Твърдението за несъществуването на правното задължение е по същество
твърдение за неосъществяване на правопораждащ го факт, което по естеството си е
отрицателен факт от действителността, за установяването на който е достатъчно
релевираното твърдение от страната, която се позовава на него. В този смисъл, в
настоящото производство, в съответствие с общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест, ответната страна по иска следва да докаже
при условията на пълно и главно доказване положителни факти, които опровергават
твърдението за несъществуване на задължението, а именно - съществуване на
облигационно отношение между страните за процесния период по силата на договор за
предоставяне на водоснабдителна услуга, че за периода от 03.01.2017 г. до 01.12.2017 г.
ответникът е предоставил в процесния имот водоснабдителни услуги с цена в размер
на 414,36 лв., изискуемост на вземането, че от настъпване на изискуемостта на
вземането са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Ищецът твърди, че ответникът претендира заплащането на предоставените
водоснабдителни услуги в имот, намиращ се село Л, ул. „ххх, за периода от 03.01.2017
г. до 01.12.2017 г., от него, в качеството му на наследник на ВПМ. Действително,
съгласно представеното по делото удостоверение за наследници на ВПМ, същата е
починала на 04.01.2014 г. и е наследена от ищеца И. Я. М.. Съгласно заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, ответникът е начислил задължение
за заплащане на водоснабдителна услуга и лихва за забава в общ размер на 414,36 лв. за
периода от 03.01.2017 г. до 01.12.2017 г., което задължение се е водило на името на
наследодателя на ищеца - ВПМ. За периода до 10.03.2022 г. титуляр на партидата е
било лицето ВПМ, но на посочената дата задълженията на ВПМ са били сторнирани от
„С в” АД чрез изданени кредитни известия и от този момент ВПМ, съответно
наследниците на посоченото лице, нямат задължения към „С в“ АД, касаещи имот,
намиращ се село Л, ул. „ххх, предвид обстоятелството, че имотът е придобит на
21.03.2016 г. от АИД, която е задължено лице след посочената дата. Посочените
обстоятелства освен това се признават от страна на ответника. Следователно, ищецът
2
не дължи на ответника процесната сума, предвид факта, че между страните не е налице
облигационно отношение по договор за предоставяне на водоснабдителни услуги в
процесния имот, намиращ се в село Л, ул. „ххх.
Ето защо, съдът намира, че отрицателният установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД следва да се уважи.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако признае иск, разноските се възлагат върху ищеца.
Ответникът е признал обстоятелството, че ищецът не му дължи заплащане на
процесната сума, предвид факта, че същият не се явява потребител на водоснабдителни
услуги в процесния имот. Както беше посочено, съгласно заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, към датата на подаване на исковата молба –
05.04.2022 г., титуляр на партидата, открита за заплащане на потребените
водоснабдителни услуги в имот, намиращ се село Л, ул. ххх, е АИХ – трето за
настоящото производство лице. За периода до 10.03.2022 г. титуляр на партидата е
било лицето ВПМ – наследодател на ищеца, но на посочената дата задълженията на
ВПМ са били сторнирани от „С в” АД чрез изданени кредитни известия и от този
момент ВПМ, съответно наследниците на посоченото лице, нямат задължения към „С
в“ АД, касаещи имот, намиращ се село Л, ул. „ххх, предвид обстоятелството, че имотът
е придобит на 21.03.2016 г. от АИД, която е задължено лице след посочената дата.
Следователно, ответникът не е дал повод за завеждане на делото, доколкото не е
претендирал извънсъдебно заплащането на процесната сума от ищеца. Ето защо и на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските по делото следва да се възложат на ищеца, като
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 300 лв.,
представляваща разноски по производството за юрисконсултко възнаграждение (100
лв.) и за депозит за експертиза (200 лв.).
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, че И. Я. М., ЕГН **********, не дължи на
„С в“ АД, ЕИК ххх сумата в размер на 414,36 лв., представляваща цена за
водоснабдителни услуги за имот, намиращ се в село Л, ул. „ххх, за периода от
03.01.2017 г. до 01.12.2017 г.
ОСЪЖДА И. Я. М., ЕГН **********, да заплати на „С в“ АД, ЕИК ххх, на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата в размер на 300 лв., представляваща разноски по
3
производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4