Р Е
Ш Е Н
И Е
№166/гр. Варна,03.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
публично съдебно заседание
на седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При
участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№240/2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София срещу решение
№97/09.12.2019 г. по т.д.37/2019 г. по
описа на ОС - Силистра, с което въззивникът е осъден да заплати на В.Р.Й., ЕГН ********* от гр.Силистра,
сума в размер на 2000 лева, периодично
платимо застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие
на ПТП на 17.03.2014г., причинено от лек автомобил“Фолксваген Голф“ с per.
№С1258НК, застрахован при ЗАД „Дженерали застраховане“ по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по силата на полица №315113002877950,
за периода от депозиране на исковата молба, пожизнено до настъпване на
юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за
отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение,
заедно със законната лихва, върху размера на всяко месечно плащане, считано от
петнадесето число на съответния месец, за който се дължи окончателното плащане,
на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм./.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати
процесуални нарушения, неправилно
интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи.
Насрещната
страна В.Р.Й., ЕГН ********* от гр.Силистра е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Постъпила
е и частна жалба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, със
седалище гр.София срещу определение №51/12.02.2020 г. по т.д.37/2019
г. по описа на ОС - Силистра, с което е
изменено решението в частта за разноските, на осн. чл.248 от ГПК.
Насрещната
страна В.Р. *** е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.
Варненският апелативен
съд, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие
с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
С влязла в сила присъда от 11.07.2014 г., постановена по НОХД №
142/2014 г. по описа на ОС – Силистра, подсъдимият А.Г.А. е признат за виновен в това, че е нарушил
правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на В М Си
причинил средна телесна повреда на В.Р.Й., изразяваща се в счупване на два
гръдни прешлена, както и двустранно 10 и 11 ребра, обуславящо трайно
затруднение на движението на снагата, поради
което на основание чл. 343, ал.4 вр. ал.3, предл.първо, вр. чл.342 и чл. 58а,
чл.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест години и
осем месеца.
Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване
е установено с влязла в сила присъда, каквато е налице по НОХД 142/2014 г.,
поради което съдът намира, че не може да преразглежда въпросите свързани с това дали е извършено дянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Между
страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се
установява, че към датата на настъпване на произшествието, отговорността на водача на л.а. „Фолксваген“,
модел „Голф" с peг. №С 1287 НК е застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №15113002877950, сключена с
въззивника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, със
седалище гр.София, валидна от 05.12.2013 г. до 04.12.2014 г.
С
влязло в сила решение N 67/11.01.2017
г., постановено по в.гр.д. №4311/2016 г. по описа на САпС, въззивникът е осъден
да заплати на въззиваемата обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
горепосоченото пътно-транспортно произшествие, в размер на 200 000 лева,
както и обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за
извършение оперативни интервенции, в размер на 9400 лева.
Установеният
от съда принос на пострадалата В.Й. за настъпването на вредоносния резултат е
съизмерим с една пета (20%), което е видно от мотивите на стр.3 от цитираното
съдебно решение на Апелативен съд – гр. София. Посочените
по-горе факти са установени в отношения между страните в настоящия процес и
обвързват доказателствените изводи и на настоящия съд, при условията на чл.297
и чл.298 от ГПК, не се нуждаят от повторно установяване, нито могат да бъдат
пререшавани в настоящия процес.
От
заключението на вещите лица, по извършената в първоинстанционното производство
съдебно – медицинска експертиза се установява, че при произшествието
въззиваемата е получила следните увреждания: контузия на главата, разкъсно –
контузна рана на главата, контузия на гръдния кош, лявостранен пневмоторакс,
счипване на 10, 11 ребра двустранно, полуфрагментно деприсионно счупване на 10
и 11 гръдни прешлени с луксация и листеза, компресия на гръбначния мозък с
двигателен дефицит за долните крайници. Според
експертите, въззиваемата е в инвалидна количка с липсващи активни движения за
долните крайници, нарушена дълбока сетивност за долните крайници,
тазоворезервоарни нарушения и невъзможно самообслужване. Извършеното двуетапно
оперативно лечение с цел декомпресия на гръбначния мозък е без ефект, а проведените
рехабилитационни процедури, не са довели до преодоляване на двигателния
дефицит, които според експертите персистира и към настоящия момент. Гръбначната
травма на ищцата възпрепятства самостоятелното й обслужване във връзка с
физиологичните нужди и битови дейности, води до невъзможност да преодолява
тазово-резервоарните нарушения при ходенето по малка нужда, което е наложило
поставяне на постоянен катетър и свързаните с него манипулации, няма данни за възможност да задържа
изпразването на право черво и ходенето по голяма нужда, като
такава е перспективата до края на нейния живот, без шансове за възстановяване.
Според вещите лица, въззиваемата не може да се изправя сама в леглото
до седнало положение, нито да се премести и позиционира сама в инвалидната
количка, като единствено може да се движи с инвалидна количка в рамките на
стаята, в която се намира. Изводите на вещите лица, че пострадалата не може да
се самообслужва са изведени на база техните лични непосредствени впечатления за
състоянието на въззиваемата, вследствие
на извършения физиологичен консулт на 02.10.2019 г., както и на база всички
приетите по делото писмени доказателства. С Експертно решение №1791 от
097/27.06.2017г. на ТЕЛК втори състав при МБАЛ - гр. Силистра по отношение на
въззиваемата е констатирано наличието на 95% трудоспособност с нужда от чужда
помощ, като в решението също се сочи, че В.Р.Й. не може да се движи и
самообслужва.
Няма спор, а и от доказателствата се установява, че
въззиваемата няма нарушение във
функцията на горните крайници и това обстоятелство и дава възможност да
извършва определени действия, присъщи за горните крайници като сресване,
обличане, готвене, отсервиране, миене на посуда, шиене, пране, гладене, работа
с компютър, но за да стигне до тях, неминуемо следва да бъде подпомогната от
трето лице, чрез изправяне от леглото, преместване в инвалидната количка и пр.
Анализът на събраните доказателства
обосновава извода на съда, че в резултат на получения при ПТП-то тежък
двигателен дефицит за долните крайници и дефицит по отношение на
тазово-резервоарните функции,
се е стигнало до трайна и пълна инвалидизация на въззиваемата. Не само битовите
и социални ограничения, които въззиваемата е принудена и ще бъде принудена да
търпи поради своята неподвижност, но най-вече установените от съдебно -
медицинската експертиза нарушения във физиологичния контрол на тазовите
резервоари налага по необходимост използването на постоянни грижи от болногледач. Необходимостта
произтича от непрекъснатия характер на грижите и от спецификата на дейностите,
в които те следва да се изразяват: изправяне
и преместване от леглото до инвалидната количка и обратно, хигиенни нужди,
смяна на катетър, приготвяне на храна и много други. Необходимостта от
осигуряване на болногледачески грижи в случая е обективно обусловена и се
намира в пряка причинно - следствена връзка с противоправното поведение на
причинителя на процесното пътно - транспортно произшествие, застрахован при
въззивника.
Обстоятелството,
че КСО
предвижда предоставянето на
определени осигурителни плащания за лица
с определена степен на инвалидизация, не съставлява пречка за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди. Основанията за извършване на плащанията са
различни – социално осигурителните плащания са насочени към подпомагане на
лицата и осигуряване на определено ниво на приемлив социален минимум,
независимо от какво събитие е предизвикана инвалидицазията, докато
застрахователното плащане е свързано с
деликтна отговорност на застрахованото лице. Споменатите две основания
нито се конкурират, нито се изключват взаимно, поради което наведените от
въззивника доводи в тази насока не биха могли да бъдат възприети като
релевантни при разрешаването на спора.
Съгласно т. 4
от ППВС № 4/1975 г., ако здравословното състояние на пострадал при непозволено
увреждане е налагало неговото обслужване от друго лице, за заплатеното от
пострадалия на това лице причинителят на увреждането дължи обезщетение. Той
дължи такова обезщетение на самия пострадал и в случая, когато последният не е
заплащал за обслужването, а е бил гледан от свой близък, който поради тази
причина не е получавал трудовото си възнаграждение. Размерът на обезщетението в
този случай се равнява на необходимото възнаграждение за получените грижи.
Бъдещите разходи за болногледач не представляват пропуснати ползи, а вреди тъй
като са свързани с бъдещо намаляване на имуществото на В.Р.Й., а не с пропусната възможност да бъде
реализиран доход.
В конкретния
случай още по делото е установено, че настъпването на тези вреди е сигурно и
предвидимо, поради което и е следвало да се вземе предвид при определяне на
размера на дължимото се обезщетение по реда на чл. 51 , ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Тъй като се касае до вреди, които ще настъпят в бъдеще време, с оглед на
посоченото по-горе съдът по своя преценка или по искане на пострадалия да
приложи правилото на чл. 51, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, присъждайки дължимото се обезщетение
периодично като задължението за всеки един период, съвпада с момента на
извършване на съответния разход за болногледач. Тези
разходи не са били предмет на разглеждане по в.гр.д. №4311/2016 г. по описа на
САпС, поради което дължимостта им, а също така и размерът им не се обхващат от
силата на присъдено нещо, която има действие само за основанието за възникване
на отговорността на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД.
Според
заключението на изготвената в първоинстанционното производство съдебно –
икономическа експертиза, разноските, които са необходими за заплащане на
грижите на болногледач, с оглед различната натовареност на работното време
(дневна, денонощна, седмична), пазара на труда в региона на гр.Силистра, при 24
часова натовареност в денонощието, са в размер на 2 266.32 лева месечно.
Този размер
обаче, с оглед установения принос на пострадалата В.Й. за настъпването на
вредоносния резултат, следва да бъде да бъде редуциран с 1/5 на основание чл.
51, ал.2 от ГПК. Така, след комплексна преценка на споменатите икономически и
медицински фактори, на основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че обезщетението
за имуществени вреди, което въззивникът следва да бъде осъден да заплаща е в
размер на 1813 лева месечно, при условията за периодично плащане, установени от
първоинстанционния съд.
С оглед на изложеното, съдът приема
разглежданата претенция за основателна до размера от 1813 лева месечно, поради
което обжалваното решение следва да се отмени за горницата над 1813 лева до
уважения размер от 2000 лева, като вместо него се постанови друго, с което
искът за горницата над 1813 лева до предявения размер от 2000 лева, следва да
се отхвърли.
Обжалваното
решение подлежи на отмяна и в частта, с която въззивникът е осъден да заплати
държавна такса върху уважените искове, за горницата над 2610.72 лева до 2736.63
лева.
Решението
в останалата обжалвана част, следва да бъде потвърдено.
По
частната жалба:
Молбата
за допълване на решението е подадена от пълномощник на ищцата в срока по чл.248
от ГПК, поради което е допустима. С обжалваното
определение №51/12.02.2020 г. по т.д.37/2019 г. по описа на ОС - Силистра, съдът по реда на
чл.248 от ГПК е допълнил постановеното решение в частта за разноските, като е
осъдил въззивника да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО «Я. И СЪДРУЖНИЦИ», със
седалище гр.Добрич, сумата от 3228 лева, на осн. чл.38, ал.2, т.2 от ЗА. За да
постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд е приел, че ищецът е
защитаван при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, съобразно договор за правна
помощ (стр.294), като е определил възнаграждение в минимален размер, съобразно
цената на иска.
С оглед приетия от ОС – Силистра размер на обезщетението,
цената на иска, определена по реда на чл.69, ал.1, т.6 от ГПК е 72 000
лева, поради което минималното адвокатско възнаграждение действително е 3228
лева с ДДС.
Предвид
изхода от въззивното обжалване, цената на иска е в размер на 65 268 лева,
поради което и минималното адвокатско възнаграждение дължимо за защита пред
първата инстанция, следва да се определи в размер на 2986 лева с ДДС.
Ето
защо, обжалваното определение следва да се отмени в частта за горницата над
2986 лева, като вместо него се постанови друго, с което молбата за допълване на
решението се отхвърли за горницата над 2986 лева до 3228 лева.
С оглед
изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с договор
за правна помощ, сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на
пълномощника на въззиваемата, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди
адвотско възнаграждение в минимален размер, съобразно обжалваемия интерес, в
размер на 2986 лева с ДДС лева.
Предвид
резултата от въззивното обжалване и направеното искане, въззиваемата следва да
заплати на въззивника, разноски за заплащане на държавна такса за въззивно
обжалване съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 127.94 лв. и
възнаграждение за защита от юрисконсулт в двете инстанции, в размер на 200 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.
чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№97/09.12.2019 г. по т.д.37/2019 г. по
описа на ОС - Силистра, в частта с която „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София е осъдено
да заплати на В.Р.Й., ЕГН
********* от гр.Силистра, периодично платимо застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени вследствие на ПТП на 17.03.2014г., причинено от
лек автомобил“Фолксваген Голф“ с per. №С1258НК, застрахован при ЗАД „Дженерали
застраховане“ по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
силата на полица №315113002877950, за периода от депозиране на исковата молба,
пожизнено до настъпване на юридически факт, представляващ основание за
изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на
присъденото месечно обезщетение, за
горницата над 1813 лева до 2000 лева, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./.,
както и в частта, с която „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, със
седалище гр.София е осъдено да заплати държавна такса по сметка на Силистренски окръжен съд върху
уважените искове, за горницата над 2610.72 лева до 2736.63 лева, като вместо
него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Р.Й., с ЕГН *********
от гр.Силистра срещу „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, със
седалище гр.София, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./., за
заплащане на периодично платимо застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, причинени вследствие на ПТП на 17.03.2014г., причинено от лек
автомобил“Фолксваген Голф“ с per. №С1258НК, застрахован при ЗАД „Дженерали
застраховане“ по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
силата на полица №315113002877950, за периода от депозиране на исковата молба,
пожизнено до настъпване на юридически факт, представляващ основание за
изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на
присъденото месечно обезщетение, за
горницата над 1813 лева до 2000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№97/09.12.2019 г. по т.д.37/2019 г. по
описа на ОС - Силистра, в останалата
обжалвана част.
ОТМЕНЯ определение
№51/12.02.2020 г. по т.д.37/2019 г. по
описа на ОС - Силистра, в частта с която „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София е осъдено да
заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО «Я. И СЪДРУЖНИЦИ», със седалище
гр.Добрич, адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство в първоинстанционното производство, на основание
чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, за горницата над над 2986
лева до 3228 лева, като вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В.Р.Й., с ЕГН ********* от
гр.Силистра за допълване на решение №97/09.12.2019 г. по т.д.37/2019 г. по описа на ОС - Силистра, в частта за
разноските, чрез присъждане в полза на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО «Я. И СЪДРУЖНИЦИ»,
със седалище гр.Добрич, на
адвокатско възнаграждение
за безплатно процесуално представителство в първоинстанционното производство,
на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, за горницата
над 2986 лева до 3228 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София срещу
определение №51/12.02.2020 г. по т.д.37/2019 г.
по описа на ОС - Силистра, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София и адрес на
управление бул.“Княз Александър Дондуков“ 68 ДА ЗАПЛАТИ на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО «Я. И СЪДРУЖНИЦИ», Булстат
*********, със седалище гр.Добрич, като пълномощник на В.Р.Й., с ЕГН ********* от гр.Силистра,
сумата от 2986 (две хиляди деветстотин
осемдесет и шест) лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство във въззивната инстранция, на основание чл.38,
ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА В.Р.Й., с ЕГН ********* *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК
*********, със
седалище гр.София и адрес на управление бул.“Княз Александър Дондуков“ 68, разноски
за заплащане на държавна такса за въззивно обжалване съразмерно с отхвърлената
част от иска, в размер на 127.94 (сто
двадесет и седем лева и 94 ст.) и възнаграждение за защита от юрисконсулт в
двете инстанции, в размер на 200
(двеста) лева, на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при
условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: