Определение по дело №441/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 626
Дата: 23 юли 2021 г. (в сила от 23 юли 2021 г.)
Съдия: Мариета Стоянова Динева-Палазова
Дело: 20211700500441
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 626
гр. Перник , 23.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и трети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500441 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна жалба от И.И.Д. чрез назначения и особен
представител адв. А.П. против Решение № 76 от 20.05.2021 г., постановено по гр.д. №
5033 по описа на Районен съд – Перник за 2020 г., с което е признато за установено по
отношение на Община Перник че дължи на „Топлофикация Перник“ ЕАД сумата от
1856.07 лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент – общинско жилище, находящо се в гр. *** от които
главница 11575.02 лева за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително,
законна лихва за забава на месечните плащания 281.05 лева за периода 10.07.2018 г. –
23.07.2020 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ – 07.08.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и заплащане на направените по делото разноски. Със същото решение
И.И.Д. (трето лице помагач) е осъдена да заплати на Община Перник сумата от 1856.07
лева, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент – общинско жилище, находящо се в гр. *** от които главница
11575.02 лева за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. включително, законна лихва
за забава на месечните плащания 281.05 лева за периода 10.07.2018 г. – 23.07.2020 г.,
както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ – 07.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
заплащане на направените по делото разноски под условия, че Община Перник заплати
посочените суми на „Топлофикация Перник“ ЕАД. С решението община Перник е
осъдена да заплати на „Топлофикация Перник“ ЕАД разноски по делото, както и
направени в заповедното производство – общ размер на 611.36 лева, а И.И.Д. е осъдена
да заплати на Община Перник направените разноски по делото в размер на 571.24 лева.
Обжалваното решение е поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение№ 108 от
09.06.2021 г. по гр.д. № 05033/2020 г. на ПРС, с което е отстранена явна фактическа
грешка в решение № 76 от 20.05.2021 г. по гр.д. № 5033/2020 г. на ПРС, като навсякъде
в диспозитив и мотиви да се чете главница 1575.02 лева и се заличи една единица
1
написана в повече, като е постановено същото да важи и за осъдителния диспозитив по
уважения осъдителен иск.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като се твърди че
първоинстанционният съд се е произнесъл свръх петитум за главница над сумата от
1575.02 лева и за текуща лихва върху главницата над посочената сума. Същевременно
алтернативно са изложени доводи за отмяна на обжалваното решение, в частите, с
които ответницата Д. е осъдена общо за суми над 371.21 лева, в това число за над
315.00 лева главница за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 07.08.2020 г. до изплащането, за над 56.21 лева
изтекла лихва за забава за периода от 10.07.2018 г. до 23.07.2020 г. и общо за над 237.12
лева разноски в исковото и заповедното производство и се твърди, че обжалваните
части (суми) представляват общо 4/6 от присъдените с обжалваното решение суми за
главница, лихви и разноски. Моли съда да реши спора по същество, като остави без
уважение исковете в обжалваните части.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и
постановено при сериозен доказателствен дефицит, поради непълно и неясно
разпределена доказателствена тежест и недадени указания за степента и тежестта на
доказване, след въведеното с отговора на исковата молба възражение за липса на
качеството „потребител“ на топлинна енергия. Твърди, че неправилно било прието, че
дяловото разпределение на суми заплащане, в т.ч. и исковите главници, било
извършвано законосъобразно през процесния период. Неправилно било прието и че
отговорността за незаплатените консумативи, в т.ч. ТЕ за процесния имот, тежи
единствено върху титуляра по наемното правоотношение с ответната община, като се
твърди, че мотивите на първоинстанционния съд били неясни, непълни и
противоречали на материалния закон и на общата правна теория. Сочи, че неправилно
отговорността по обратния иск била възложена върху въззивната жалбоподателка и не
било взето предвид, че топлоснабдения имот се обитавало и от още пет лица, и в тази
връзка твърди, че понятието „ползвател на ТЕ“ включвало всички фактически
обитатели, като твърди, че отговорността на Д. следвало да бъде ангажирана до размер
на 1/5 част от исковите суми и от разноските, при общо шест обитатели на имота.
Поддържа, че съдът формално се бил позовал на разпоредбата на чл.32, ал.2 от СК по
отношение солидарната отговорност на съпрузите, без да били изложени мотиви защо
отказва да ангажира отговорността на останалите обитатели на процесния имот.
Решението не било съобразено и с решение от 05.12.2019 г. на Съдът на ЕС, в което
решение бил закрепен принципа за безусловно участие на собствениците в
разпределението на разходите за ТЕ, независимо, че индивидуално не са в договорни
отношения с доставчика, и че възприемането на този принцип в националните правни
системи не противоречи на общностното право. Поддържа, че правилното решение би
било да се приеме, че отговорността за консумативи е разделна и че ответницата по
обратния иск и нейният съпруг отговарят солидарно за 1/5 от задълженията за имота, а
останалите 4/5 отговаряли разделно останалите четирима обитатели.
С въззивната жалба не се представят и не се сочат доказателства.
„Топлофикация-Перник“ ЕАД не е подала писмен отговор в законоустановения
срок по чл.263, ал.1 от ГПК и не е взела становище по жалбата.
2
Въззиваемата страна – Община Перник чрез ю.к. А. е подала отговор по
въззивната жалба, с който е оспорила същата като неоснователна. В отговора излага
доводи, че правилно районният съд е приел солидарност между съпрузите съгласно
чл.32 от СК. Поддържа, че семейството било настанено в общинско жилище със
заповед на кмета за задоволяване на нуждите на семейството, поради което като
членове на едно домакинство, били солидарно отговорни за процесните суми. Твърди,
че е била налице особена хипотеза за възникване на наемно правоотношение, при
която всеки от наставените в общинското жилище следвало да отговаря солидарно за
задълженията по наемния договор въз основа на настанителната заповед на кмета на
общината, като настанените в общински жилища следва да заплащат консумативните
разноски за ток, вода и отопление, а неизпълнението на това задължение – основание
за прекратяване на наемния договор. По изложените в отговора доводи и аргументи
моли съда да постави решение, с което да се остави жалбата без уважение, като им се
присъдят разноските за двете съдебни инстанции, както и юрисконсултско
възнаграждение.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо от ГПК служебна
проверка, съдът констатира, че подадената въззивна жалба е допустима (подадена е
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването и в срока по чл. 259 ГПК) и е съобразена
с изискванията за редовност по чл. 260, т. 1 и т. 7 и чл. 261 ГПК. В противоречие с
изискванията на чл. 260, т. 2 и т. 4 от ГПК не е уточнено коя част от
първоинстанционното решение се обжалва и в какво се състои искането на
жалбоподателя, тъй като във въззивната жалба от една страна е заявено, че се обжалва
решението изцяло, като е се иска и отмяна на решението в частите, с които
ответницата Д. е осъдена общо за суми над 371.21 лева, в това число за над 315.00 лева
главница за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху
тази сума за периода от 07.08.2020 г. до изплащането, за над 56.21 лева изтекла лихва
за забава за периода от 10.07.2018 г. до 23.07.2020 г. и общо за над 237.12 лева разноски
в исковото и заповедното производство представляващи общо 4/6 от присъдените с
обжалваното решение суми за главница, лихви и разноски, а то друга страна се твърди,
че правилно би било да се приеме, че отговорността е разделна, като ответницата и
нейния съпруг отговарят солидарно за ½ част от задължения за имота, а за останалите
4/5 отговаряли разделно останалите четирима обитатели, като в тази част няма
формулирано искане към въззивната инстанция.
В горния смисъл и на основание чл. 262, ал. 1, вр. чл. 260, т. 2 и т. 4 ГПК
въззивната жалба следва да се остави без движение, като на жалбоподателя се укаже в
едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточни дали обжалва решение №
76 от 20.05.2021 г. по гр.д. № 5033/2020 г. на Районен съд – Перник изцяло – както по
предявения главен иск от „Топлофикация Перник“ ЕАД против Община Перник, така и
по предявения от Община Перник обратен иск против И.И.Д. или обжалва решението
единствено в частта, с която е уважен предявения обратен иск. В случай, че се обжалва
първоинстанционното решение и в частта по предявения обратен иск, то въззивната
жалбоподателка следва да уточни и до какъв размер обжалва сумите предмет на
обратния иск, предвид това, че в жалбата се твърди от една страна, че се обжалва
решението по обратния иск за 4/6 над присъдените суми, а от друга се твърди, че Д. и
нейния съпруг следва да отговарят за 1/5 част от процесните задължения.
Жалбоподателката следва да конкретизира и искането си към съда- дали иска
3
отхвърляне на главния иск, съответно отхвърляне на обратния иск и до какъв размер от
процесните суми, предмет на обратния иск.
На въззивната жалбоподателка, следва да бъдат указани и последиците при
неизпълнение на дадените указания, а именно, че производството по въззивната жалба
ще бъде прекратено.
Воден от горното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ въззивна жалба с вх. № 1949 от 10.06.2021 г.,
подадена от И.И.Д. чрез назначения и особен представител адв. А.П. против Решение
№ 76 от 20.05.2021 г., постановено по гр.д. № 5033 по описа на Районен съд – Перник
за 2020 г.
УКАЗВА на жалбоподателката И.И.Д. чрез назначения и особен представител
адв. А.П., в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да конкретизира коя
част от първоинстанционното решение се обжалва и в какво се състои искането му, а
именно: да уточни дали обжалва решение № 76 от 20.05.2021 г. по гр.д. № 5033/2020 г.
на Районен съд – Перник изцяло – както по предявения главен иск от „Топлофикация
Перник“ ЕАД против Община Перник, така и по предявения от Община Перник
обратен иск против И.И.Д., или обжалва решението единствено в частта, с която е
уважен предявения обратен иск. В случай, че се обжалва първоинстанционното
решение и в частта по предявения обратен иск, то въззивната жалбоподателка да
уточни и до какъв размер обжалва сумите предмет на обратния иск, предвид това, че в
жалбата се твърди от една страна, че се обжалва решението по обратния иск за 4/6 над
присъдените суми, а от друга се твърди, че Д. и нейния съпруг следва да отговарят за
1/5 част от процесните задължения. Жалбоподателката да конкретизира и искането си
към съда - дали иска отхвърляне на главния иск, съответно отхвърляне на обратния иск
и до какъв размер от процесните суми, предмет на обратния иск.
При неизпълнение на дадените указания, производството по въззивната жалба
ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4