Решение по дело №571/2020 на Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 12

гр. Русе, 19 април 2021 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенският административен съд, в публичното заседание на 23 март 2021г. в състав:

 

Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ

 

при секретаря  Диана Михайлова и в присъствието на прокурора  ………… като  разгледа  докладваното  от   съдията Василев  административно дело №571 по   описа   за  2020  година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК(Данъчно-осигурителен процесуален кодекс).

По постъпила жалба от П.Ц.П. *** срещу ревизионен акт (РА) № Р-03001815007525-091-001/05.09.2018г., издаден от С.А.П. – началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП Варна, възложил ревизията и Л.Р.Р. на длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 318/28.11.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП” Варна, в частта на допълнително определените задължения за данък за внасяне от физическото лице – свободни професии, граждански договори и други, пред Административен съд Русе е било образувано адм. дело №16/2019г. Допълнително определените задължения за данък за внасяне от физическото лице – свободни професии, граждански договори и други, с оспорения акт са както следва:

- за 2009 година – данък в размер на 9 778.06 лева и лихва в размер на 8 338.48 лева, изменен с решението на директор на Дирекция „ОДОП” Варна, като е установен данък в размер на 8 811.99 лева и лихва в размер на 7 514.64 лева;

- за 2010 година – данък в размер на 18 960.00 лева и лихва  в размер на 14 206.20 лева, потвърден с решението на директор на Дирекция „ОДОП” Варна;

- за 2011 година - данък в размер на 834.00 лева и лихва  в размер на 538.24 лева, потвърден с решението на директор на Дирекция „ОДОП” Варна.

С решение №8 от 09.04.2020г., съдебният състав на Административен съд Русе е обявил за нищожен оспорения пред него ревизионен акт и не е разгледал спора по същество.

С решение № 12330 от 06.10.2020г., ВАС е отменил първоинстанционното решение, като е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Съответно, поради липса на мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне от друг състав на АС Русе.

Това е причината за образуване на адм. дело №571/2020г. по описа на Административен съд Русе.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на РА, поради допуснати на хода на ревизионното производство съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. В хода и на настоящото съдебно производство се релевират отново възражения за нищожност на оспорения РА.

Тези доводи се поддържат от адвоката на жалбоподателя както в съдебна зала, така и в представени писмени бележки, в които също се развиват аргументи на първо място за нищожност на извършената ревизия/издадения въз основа на нея РА и на следващо че : 1. В хода на административното производство не са доказани основанията за провеждане на ревизията по особения ред за физическото лице П.Ц.П.; 2. От събраните доказателства в хода на ревизията по безспорен начин се установявали само доходи, които са необлагаеми по отношение на физическото лице и които са достатъчни за покриване на разходите му; 3. В проведеното административно производство не били установени данни и доказателства, че лицето не е разполагало с достатъчно парични средства за направените разходи - за издръжка на семейството, за плащане на данъци и такси, вода, ел. енергия и различни други стоки, за пътуване в чужбина, за закупуване на недвижими имоти, за вноски в и преводи от банковите сметки на ревизираното лице; 4. Без законово основание, в обжалвания акт била определена данъчната основа в резултат на разликата между начално и крайно салдо на всички банкови сметки за всяка от ревизираните години.

Иска се обявяване на ревизионния акт за нищожен, тъй като бил издаден без да е надлежно образувано ревизионно производство и при липсата на ръководител на ревизията, определен в срока за нейното извършване - не е възникнало правомощието за никой от посочените органи по приходите да участва в състава по чл. 119, ал. 2 от ДОПК за издаване на обжалвания РА. Алтернативно, се иска приемането на РА като издаден в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Претендира се присъждане на разноски, за които се представя списък.

Ответникът по оспорването – Директор на дирекция „ОДОП” гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт З. Е. намира оспорването за неоснователно. Поддържа изложените съображения по съществото на спора в решението на Директора на Дирекция ОДОП Варна.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.161, ал.3 от ДОПК.

Русенският административен съд, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и като съобрази резултатите от назначените по съдебния спор съдебно-техническа компютърна експертиза и съдебно-счетоводна, ведно с допълнителна такава, намира жалбата за процесуално допустима, подадена е от лице, с доказан интерес от оспорването - адресат на акта, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, касателно размера на задълженията за данък и лихви, определени при ревизията за година 2011г.

От фактическа и правна страна приема следното:

Ревизията  е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001815007525-020- 001/11.09.2015г. и последващите я заповеди за изменение, спиране и възобновяване /вкл. заповеди за удължаване, издадени от изпълнителния директор па НАП/. Ревизията е за установяване на данък върху доходите на физическите лица - свободни професии, граждански договори и др., за Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, за периода 01.01.2009г.-31.12.2014г., и е приключила с издаване на РА № Р-03001815007525-091-001/05.09.2018г.

С обжалвания РА е установено задължение за внасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009-2011г., от П.Ц.П. ***, в общ размер от 29 572,06 лева главница и лихви 23 082,92 лева. Конкретно по години, тези задължения в РА са определени в следния размер: - за 2009 година – данък в размер на 9 778.06 лева и лихва в размер на 8 338.48 лева; - за 2010 година – данък в размер на 18 960.00 лева и лихва  в размер на 14 206.20 лева; - за 2011 година - данък в размер на 834.00 лева и лихва  в размер на 538.24 лева.

За обективно установяване на обстоятелствата от значение за извършваната ревизия, органът по приходите е извършил процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД № Р-03001815007525-092-001/06.07.2018 г. (л.662-697 от адм. преписка), неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.

Ревизионният орган е приобщил по реда на ДОПК доказателства от данъчно-осигурителното досие на ревизираното лице. В хода на ревизията са предприети действия по извършване на насрещни проверки на други задължени лица, както и са били предприети действия за събиране и обезпечаване на доказателства, чрез връчване на няколко искания до П. П., виж л.2 и сл. от РД(л.695 и сл. в адм. преписка) за предоставяне на документи и писмени обяснения (л.3 от РД, т.1.1 и т.1.2).

РО е установил, че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК-данни за укрити приходи и доходи. Това дало основание за връчване на П. П. на Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК за нормите касаещи наказателната отговорност (л. 206) и Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица - свободни професии, граждански договори и др., с Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, с данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, за периода 01.01.2009г.-31.12.2014г. ще бъде определена по реда на чл. 122-124а от ДОПК (л. 209). Определен е 14-дневен срок за представяне на Становище и доказателства.

От жалбоподателят е изискано да представи и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за имуществото, доходите и разходите си за всяка ревизирана година /л. 203/. Жалбоподателят не е представил становище и доказателства.

Органите по приходи са извършили анализ на относимите към жалбоподателя обстоятелства, по чл. 122, ал. 2 от ДОПК /стр. 3-4 от РД/.

Въз основа на събраните доказателства органите по приходи са установили имущественото състояние, съпоставили са получените доходи и извършените разходи от жалбоподателя за всяка от ревизираните години. Съпоставката била изложена в табличен вид на стр. 32-33, 34-35, 35-36, 37-38, 39-40, 40-41 от РД.

От жалбоподателя били изискани писмени обяснения за наличните парични средства в брой към 01 януари на съответната ревизирана година, както и обяснения и доказателства за произхода на средствата, налични към 01.01.2009г.

След анализ на събраните по реда на ДОПК доказателства, органът по приходите установява следната фактическа обстановка:

П.Ц.П. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, с постоянен адрес в Република България. Осъществява дейност като ЕТ „Егомакс-П.П.“, ЕИК 117 599 477  - търговия на дребно с дрехи и стоки за бита в търговски обект до 100 кв. м., подлежаща на облагане с окончателен /патентен/ данък по ЗДДФЛ. Управител и съдружник е в две търговски дружества, не е регистриран по ЗДДС. Изяснен му бил семейния статус и свързаните лица.

В хода на ревизията на жалбоподателя били връчени 4 бр. искания за представяне на документи и писмени обяснения (л. 35, 88, 194, 197 от преписката), с които са изискани документи, писмени обяснения, необходими за целите на ревизията. Жалбоподателят е представил обяснения, справки, декларации и др. доказателства.

Искания и обяснения са получени и от трети лица, имащи пряко отношение към изясняване на ревизирания период.

С писмени обяснения с вх. № 4801-41/25.01.2016 г. П.Ц.П. декларирал, че през ревизираният период е получил дарения : 25 хил. евро от Н. Д., гражданин на Молдова по договор за дарение рег. № 2445/17.07.2014г.; 20 хил. евро от О.С. Н., с. Лозен, общ. Столична по договор за дарение рег. № 2446/17.07.2014 г.

При ревизията с Протокол Кд-73 № Р-03001815007525-ППД-001/08.03.2016 г. са присъединени документи и доказателства от други контролно производство с УИН П-03001815022112, а именно извършена проверка на Н.В.К., майка на П.Ц.П..

С ИПДОПОЗЛ № Р-03001815007525-040002/19.01.2016г. от П.Ц.П. било изискано да посочи наличните парични средства в брой към 01 януари 2009 г., към 01 януари 2010 г., към 01 януари 2011 г., по отделно. В представени писмени обяснения с вх. № 46801-43/25.01.2016 г. лицето е посочило, че към 01.01.2009г. има налични парични средства в брой в размер на 42 485,00 лева, като за произход на средствата лицето посочил, че 25 000 лева са изплатени сума от касата на ЕТ „Егомакс-П.П." с РКО, сума която лицето вложило в предходни години в дейността си като едноличен търговец. Тъй като ревизираното лице не посочило налични парични средства в брой към 01.01.2010 г., 01.01.2011 г., ревизиращият екип приел, че към началото и края на всяка от посочените години П.П. не е имал налични парични средства в брой.

Извършен бил анализ и на наличните салда по банкови сметки и депозити.

При извършена съпоставка между стойността на имуществото на задълженото лице и разходите и декларираните и/или получени доходи по данъчни периоди, РО констатирал следното:

2009г.

 

		Парични средства в началото на данъчния период	Постъпления	Разходи	Парични средства в края на данъчния период
	1	2	3	4	5
1	Налични парични средства в брой	25000.00			0.00
2	Налични парични средства в банкови сметки	418085.50			562432.48
3	Доходи от трудови правоотношения
4	Доходи от стопанска дейност като ЕТ		14900.00
5	Доходи от друга стопанска дейност
6	Доходи от наем и др. възмездно предоставяне на права или имущество		1800.00
7	Доходи от прехвърляне на имущество*
8	Други облагаеми доходи
9	Необлагаеми доходи - хазарт, рента, продажба на имущество, придобито чрез наследяване, дарение и др.
10	Доходи, подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на ЗКПО/ЗДДФЛ
11	Други източници   на         средства         дарения, наследство и др.		51713.96
12	Получени суми по вземания от трети лица - заеми, лизинг и др.
13	Получени парични заеми
14	Разходи за издръжка и живот **
15	Комунални разходи по фактури от доставчици			789.75
16	Разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество			39350.00
17	Разходи за придобиване и ремонт на превозни средства
18	Разходи за закупуване на ценни книжа и дялови участия
19	Разходи за придобиване на друго движимо имущество
20	Платени суми по задължения към трети лица - заеми, лизинг и др.
21	Предоставени         парични      заеми         от трети лица			3000.00
22	Разходи за екскурзии, пътувания и др.			1908.58
23	Разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения			1412.10
24	Разходи за обучение
25	Здравни и медицински разходи
26	Разходи за застраховки, охрана и др.
27	Направени дарения
28	Други разходи			290.00
		443085.50	68413.96	46750.43	562432.48
	Установено         превишение         (к.2+к3-к.4к.5)	-97683.45

 

РО установява превишение на имущественото състояние на лицето /направените разходи/ над декларираните за периода доходи - изразходвани от П.Ц.П. парични средства с недоказан произход. Тези изразходвани парични средства с недоказан произход представлявали недекларирани доходи, които за отчетната 2009г. РО определя в размер на 97 683.45 лева-съгласно РД. Изводът на РО е, че това са доходи от други източници, които съгласно чл.35, т.6 от ЗДДФЛ следва да се обложат с данък. съшият извод той прави и за следващите два периода 2010 и 2011г.

Върху така определената по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчна основа, според РО ревизираното лице дължи данък за 2009г. съгласно чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ както следва:

Вид на облагаеми доход	Сума
Доходи от наем	1800.00
Нормативно признати разходи -10%	180.00
Облагаем доход по чл. 31 от ЗДДФЛ	1620.00
Облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ	97683.45
Общ годишен облагаем доход	99303.45
Дължим данък	9930.34
Внесен данък върху доходите на физически лица на 05/05/2010 г.	152.28
Разлика за довнасяне	9778.06

 

2010г.

 

		Парични средства в началото на данъчния период	Постъпления	Разходи	Парични средства в края на данъчния период
	1	2	3	4	5
1	Налични парични средства в брой	0.00			0.00
2	Налични парични средства в банкови сметки	562432.48			785233.74
3	Доходи от трудови правоотношения
4	Доходи от стопанска дейност като ЕТ		34000.00
5	Доходи от друга стопанска дейност		1038.60
6	Доходи от наем и др. възмездно предоставяне на права или имущество		1200.00
7	Доходи от прехвърляне на имущество*
8	Други облагаеми доходи
9	Необлагаеми доходи - хазарт, рента, продажба на имущество, придобито чрез наследяване, дарение и др.		150.00
10	Доходи, подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на ЗКПО/ЗДДФЛ
11	Други източници   на         средства         дарения, наследство и др.		79995.93
12	Получени суми по вземания от трети лица - заеми, лизинг и др.
13	Получени парични заеми
14	Разходи за издръжка и живот **
15	Комунални разходи по фактури от доставчици			1992.22
16	Разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество
17	Разходи за придобиване и ремонт на превозни средства			600.00
18	Разходи за закупуване на ценни книжа и дялови участия
19	Разходи за придобиване на друго движимо имущество
20	Платени суми по задължения към трети лица - заеми, лизинг и др.
21	Предоставени         парични      заеми         от трети лица			3000.00
22	Разходи за екскурзии, пътувания и др.			419.84
23	Разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения			2176.26
24	Разходи за обучение
25	Здравни и медицински разходи
26	Разходи за застраховки, охрана и др.
27	Направени дарения
28	Други разходи			75000.00
		562432.48	116384.53	83188.32	785233.74
	Установено         превишение         (к.2+к3-к.4к.5)	-189 605.05

 

И за този период според РО изразходваните парични средства са с недоказан произход от ревизираното лице - недекларирани доходи, в размер на 189 605.05 лева.

Върху така определената по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчна основа, според РО ревизираното лице дължи данък съгласно чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за 2010г. както следва:

Вид на облагаеми доход	Сума
Доходи от наем	1200.00
Нормативно признати разходи -10%	120.00
Облагаем доход по чл. 31 от ЗДДФЛ	1080.00
Облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ	189605.05
Общ годишен облагаем доход	190685.05
Дължим данък	19068.00
Внесен данък върху доходите на физически лица на 11/05/2011г.	108.00
Разлика за довнасяне	18 960.00

 

2011г.

 

		Парични средства в началото на данъчния период	Постъпления	Разходи	Парични средства в края на данъчния период
	1	2	3	4	5
1	Налични парични средства в брой	0.00			0.00
2	Налични парични средства в банкови сметки	785233.74			772752.05
3	Доходи от трудови правоотношения
4	Доходи от стопанска дейност като ЕТ		20000.00
5	Доходи от друга стопанска дейност		3922.60
6	Доходи от наем и др. възмездно предоставяне на права или имущество
7	Доходи от прехвърляне            на имущество*
8	Други облагаеми доходи
9	Необлагаеми доходи - хазарт, рента, продажба на имущество, придобито чрез наследяване, дарение и др.
10	Доходи, подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на ЗКПО/ЗДДФЛ
11	Други източници   на         средства         дарения, наследство и др.		84350,57
12	Получени суми по вземания от трети лица - заеми, лизинг и др.
13	Получени парични заеми
14	Разходи за издръжка и живот **
15	Комунални разходи по фактури от доставчици			3597.57
16	Разходи за придобиване и подобрение на недвижимо имущество			93445.10
17	Разходи за придобиване и ремонт на превозни средства
18	Разходи за закупуване на ценни книжа и дялови участия
19	Разходи за придобиване на друго движимо имущество
20	Платени суми по задължения към трети лица - заеми, лизинг и др.
21	Предоставени         парични      заеми         от трети лица
22	Разходи за екскурзии, пътувания и др.			208,50
23	Разходи за заплатени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения			2151.09
24	Разходи за обучение
25	Здравни и медицински разходи
26	Разходи за застраховки, охрана и др.
27	Направени дарения			19558.30
28	Други разходи			10140.00
		785233.74	108273.17	129100.56	772752.05
	Установено  превишение         (к.2+к3-к.4к.5)	-8 345.70

 

 

Според РО налице са доказани изразходвани парични средства с недоказан произход - недекларирани доходи, в размер на 8 345.70 лева.

Върху така определената по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчна основа в РД, според РО ревизираното лице дължи данък съгласно чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ както следва:

Вид на облагаеми доход	Сума
Облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ	8345.70
Общ годишен облагаем доход	8345.70
Дължим данък	834.57
Внесен данък върху	0,00
Разлика за довнасяне	834.00

 

Срещу тези констатации на РО, находящи се в РД, е подадено възражение по отношение установените в хода на ревизията задължения - данък върху доходите на физическите лица – свободни професии, граждански договор и др. в общ размер на 29 572,06 лева, за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2013г.

 Ревизираното лице посочва, че изготвеният паричен поток не е верен и не представя вярно извършените разходи както и получените приходи.

С издаването на оспорения пред директора на ОДОП Варна РА № Р-03001815007525-091-001/05.09.2018г., органите на приходната агенция, извършващи ревизията, са оставили без уважение всички доводи и аргументи на П. П. досежно извършените констатации и изчисления за дължим за 2009, 2010 и 2011г. данък по ЗДДФЛ и са потвърдили РА.

След задължителното оспорване по административен ред, директорът на ОДОП Варна със своето решение е уважил частично жалбата на П., като за 2009г. е изменил данъчната основа, определена по реда на чл. 122 от ДОПК - 89 642.67 лева, формирана от облагаем доход от наем 1 620 лева и доходи с недоказан произход 88 022.67 лева. Съответно е променил дължимият данък върху доходите за 2009г. - на 8 964.27 лева, спрямо 9778.06 лева по РД и РА. В останала част-за данъчните периоди 2010, 2011г. е потвърдил РА, с определените в него задължения на П.Ц.П. за данък, дължим по реда на  чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ, вр. с чл.35, т.6 от същия закон.

В проведеното съдебно производство, бяха събрани и допълнително доказателства. Бе назначена и съдебно-компютърна и съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава.

По отношение на назначените и приети експертизи, страните нямаха възражения.

Интересен бе въпросът, повдигнат с компютърната такава, целяща доказване от страна на жалбоподателя, че е налице нищожност на ревизионното производство. Тази теза ще бъде коментирана малко по-надолу, при извода на съда за валидността на издадения РА.

Заключението обаче на съдебно-счетоводната експертиза доведе съдебния състав до извода за частична основателност на жалбата на П. П., именно досежно размера на данъчната основа и задълженията, които са определени на ревизираното лице, тъй като вещото лице получи малко по-различни стойности, само за 2011г., в минимално отклонение от тези по РА.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява допустима за разглеждане.

Ревизионният акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 119, ал. 2 и в предвидената от закона форма. В хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са повлияли на фактическите констатации и правните изводи на органа по приходите.

Ревизионното производство е валидно образувано, проведено по реда на чл. 122 от ДОПК, като основата за облагане с данъци за процесния период е определена въз основа на извършен анализ по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

Няма как, след като със съдебно решение № 12330 от 06.10.2020г., по адм. дело № 4224/2020, Осмо отделение на ВАС е отменил първоинстанционното решение, и е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК, настоящият съдебен състав  да приеме противното, защото указанията на касационната инстанция са задължителни за първоинстанционния съд.

Ето защо, събирането на доказателства в тази насока и всички аргументи и на адвоката на оспорващата страна следва да не бъдат зачетени, а съдът да съобрази казаното  по адм. дело № 4224/2020, Осмо отделение на ВАС досежно  валидността на проведеното ревизионно производство и  издадения въз основана на него РА. В този смисъл е и съдебна практика, цитирана и от ответника - Решение № 931 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4863/2019 г., I о.

С оглед на това оплакването  за нищожност се отхвърля.

Тук важен момент в разглеждане на спора по същество е да се определи по какъв начин в една такава ревизия, проведена по чл.122-124 от ДОПК е установено несъответствие в имущественото състояние на лицето, за което не са представени обяснения относно произхода на средства.

Ревизията по чл. 122-124 от ДОПК е подчинена на специални правила по отношение на хипотезите, в които може да се осъществи, изчерпателно посочените обстоятелства, които органът по приходите следва да съобрази и доказателствената сила на ревизионния акт. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно в производството по съдебно обжалване на РА издаден по реда чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

Съдът намира, че с представените доказателства от страна на ревизираното лице, не са оборени констатациите, че са налице данни за укрити приходи или доходи и че декларираните получени доходи/приходи не съответстват на имущественото финансово състояние на жалбоподателя за ревизирания период.

Правилно ревизиращия екип и в последствие и директорът на ОДОП Варна е одобрил техния извод, като не са взели предвид даренията в размер на 25 000 евро от Н. Д., гражданин на Молдова и 20 000 евро от О. С. Н.. Приели са, че не са налице доказателства, удостоверяващи по несъмнен начин извършените дарения и възможността на дарителите за такива суми. В т.5 от РД(л.24-л.686-687 от преписката) е направен подробен и аргументиран анализ на твърдените за получени като дарения суми, които съдът споделя.

Фактическите констатации и изводи в обжалвания ревизионен акт кореспондират с анализа на фактите, обстоятелствата и събраните в хода на ревизионното производство доказателства. С оглед на това съдът намира извършването на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК съобразено със закона.

След като фактическите констатации са верни, т. е., не са оборени фактите, то правилно и обосновано при ревизията са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ.

При констатирано наличие на доход с неустановен произход ревизиращият орган няма задължение да установи този произход, а само да докаже наличието на такъв доход, което обстоятелство е установено по време на ревизията.

Предвид изложеното съдът намира обжалваният ревизионен акт за законосъобразен досежно задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ.

От друга страна, при извършената съдебно-счетоводна експертиза вещото лице установи за 2009 година данъчна основа и задължения за ДДФЛ, малко по-различен от така установения от РО.

За 2009г. според Р. К. : Доходите за отчетния период са  78 074.74 лева; Разходите за отчетния период са  46 750.43 лева; Налични парични средства в края на отчетния период  - 562 432.39 лева. Съответно е налице превишение на разходите над приходите в края на отчетния период в размер на 95 693.13 лева. Дължимият данък се определя върху размера на  превишението : Дължим данък съгл. чл.35 от ЗДДФЛ   - 9569.00 лева(при определен от РО 9 930.34 лева и разлика за  довнасяне-9 778.06 лева).

Лихвата за периода 01.05.2010 г. - 05.09.2018 г. вещото лице пресмята на 8 160.19 лева.

Имайки предвид обаче факта, че със своето решение директорът на ОДОП Варна е изменил размера на задълженията за 2009г., установени с РА а именно, от определен от РО 9 930.34 лева и разлика за  довнасяне-9 778.06 лева, е определен данък в размер на 8 811.99 лева и лихва в размер на 7 514.64 лева, и с оглед принципа за забрана за влошаване на положението на жалбоподателя, заключението в тази му част не следва да се ползва, а дължимият данък и лихви остават такива, каквито са определени в акта на горестоящия АО.

За 2010г. получените суми от РО и тези от вещото лице съвпадат и са следните :

Превишение на разходите над приходите в края на отчетния период/2010г./: 189 605.05 лева. Определяне на размера на дължимия данък върху размера на  превишението и дължимата лихва: Дължим данък съгл. чл.35, т.6 от ЗДДФЛ  - 18 960.00 лева; Лихва за периода 03.05.2011 г. - 05.09.2018 г. – 14 200.83 лева.

За 2011г. има минимално разминаване от установеното от РО и от вещото лице. Според вещото лице за 2011г.:

Превишение на разходите над приходите в края на отчетния период: 8 238.07 лева. Определяне на размера на дължимия данък върху размера на  превишението и дължимата лихва: Дължим данък съгл. чл.35, т.6 от ЗДДФЛ               - 823.00 лева(при 834.00 по РА); Лихва за периода 01.05.2012 г. - 05.09.2018 г.  - 531.61 лева(при 538.24 по РА).

Ето защо с оглед на всичко гореизложено, жалбата е частично основателна, касателно размера на задълженията за данък и лихви, определени при ревизията за 2011г., който съдът с оглед на така установеното в съдебно-счетоводната експертиза следва да измени.

Относно възраженията за изтекла погасителна давност:

Съдебният състав е съгласен, че давността по чл.171, ал.2 от ДОПК относно задълженията на П. П. за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ за процесната 2009г. е изтекла и следователно не подлежи на принудително изпълнение.

По отношение обаче на 2010г., 10 годишната давност не е изтекла, тя изтича в края на 2021г. Възраженията за изтекла давност относно 2010 година не следва да бъда уважени.

По отношение на 5 годишната давност - няма причина за позоваване на такава, това е мотивирано още в решението на директора на ОДОП Варна.

При този изход на спора страните взаимно си дължат разноски, съобразно уважената, съответно отхвърлената част от жалбата, определени както следва:

Установени общо задължения за данък по ЗДДФЛ по РА, след неговото изменение с решението на директора на ОДОП Варна, в частта за задълженията за 2009г. - данък върху доходите на физическите лица-свободни професии, граждански договори и други - размер 28 605,99 лева и начислени лихви 22 259,08 лева, за периода 2009г.-2011г. лева или общо сумата от главница и лихви е в размер на 50 865, 07 лева.

Общият материален интерес по делото е в размер на 50 865, 07 лева.

След като съдът кредитира изцяло заключението на в.л. досежно 2011г. /за 2009г. посочихме защо не може да се ползва, а за 2010 г. данните съвпадат с тези в РА/, задълженията на П. П. само относно тази 2011 година се променят както следва-вместо дължим данък в размер на 834.00 по РА, той става 823 лева и лихвите вместо 538.24 лева стават 531.61 лева. Това означава, че от общата сума, определяща материалния интерес, следва да бъде извадена сумата от 17.63 лева. За тази сума е уважена жалбата.

От страна на жалбоподателя при разглеждането на делото са доказани разноски, видно и от представения списък общо в размер на 6 604,80 лева.

Жалбата е основателна за 17.63 лева, поради което на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 17.63 х 6 604,8 / 50 865,07= 2,29 лева.

На основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от жалбата – за 50 847,44 лева. В настоящото производство ответната страна е направила разноски по списък(л.87) 1. За юрисконсултско възнаграждение по чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения в размер на  2 055.95 лева; 2. За държавна такса за касационно оспорване на решението по адм. дело №16/2019г. в размер на 406.92 лева; 3. За експертиза – в размер на 750 лева. Или дължимите разноски са в общ размер от 50 847,44х3 212,87/50 865, 07 лева=3 211,75 лева.

По компенсация на ответника се присъждат разноски в размер на 3 209,46 лева = 3 211,75 лева – 2, 29 лева.

Воден от горното и на основание чл.160, ал.1, вр. с ал.4, изр. 2-ро от ДОПК, Административен съд – Русе, трети състав,

 

 

                           Р Е Ш И:

 

Изменя Ревизионен акт № Р-03001815007525-091-001/05.09.2018г., изменен с решението на директор на Дирекция „ОДОП” Варна, относно задълженията на П.Ц.П. за данък върху доходите на физическите лица за 2009 година, само в частта за установените за 2011г. задължения по  чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ и лихвите за същия период, като намалява задължението както следва – от главница в размер на 834 лева сумата става 823 лева и от лихви в размер на 538.24 сумата става 531.61 лева.

Отхвърля жалбата в останалата й част, досежно определения за П.Ц.П. данък върху доходите на физическите лица по  чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ и лихвите за същия период за 2009 и 2010 година, както и за 2011г. извън изменената част.

Осъжда П.Ц.П. ***,  да заплати на Дирекция „ОДОП“ Варна, ЦУ НАП разноски по делото в общ размер на 3 209,46 лева (Три хиляди, двеста и девет лева и 46 ст.) лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

Ревизионен акт № Р-03001815007525-091-001/05.09.2018г., в частта за определения за П.Ц.П. данък върху доходите на физическите лица по  чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ и лихвите за 2009 година не подлежи на принудително изпълнение.

 

 

 

 

Съдия: