№ 22
Силистра,
03.02.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Силистренският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора
Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Виолета Александрова
2. Добринка Стоева
при секретаря Ели Николова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова
в.гр.д. № 4 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Въззивно
производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №
76/25.10.2019 г., постановено по гр.д. № 1/2019 г. по описа на Тутракански
районен съд, М.С.Н. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лв. на
неработоспособния си син Г.М.Н., считано от 03.01.2019 г. до настъпване на
обстоятелство, изключващи плащането, ведно със законна лихва върху всяка
просрочена вноска, кто е отхвърлил иска за разликата до 200 лв., осъдил го е да
заплати издръжка за минало време за периода 21.09.2018 г. – 02.01.2019 г. в
размер на 443,84 лв., ведно със законна лихва от 03.01.2019 г. до изплащането,
като е отхвърлил иска до размер на 900 лв., допуснал е предварително изпълнение
на решението, присъдил е държавна такса.
Производството
е образувано по въззивна жалба на М.С.Н.
чрез процесуален представител срещу осъдителната част на обжалваното решение с
искане за отмяна и отхвърляне изцяло на предявените искове, не претендира
разноски.
Ответникът по жалбата Г.М.Н. чрез
настойник и негова майка Г.С.С. и чрез процесуален представител моли да се
потвърди решението районния съд, не претендира разноски.
Окръжният
съд, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и
оплакванията в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е
процесуално допустима, но по същество неоснователна.
Обективно
съединени искове с правно основание чл.139 и чл.149 във връзка с чл.14., ал.1,
т.2 от СК.
Не се
спори, че ищецът е инвалид с чужда помощ със 100% неработоспособност пожизнено
по решение на ТЕЛК с водеща диагноза „Тежка умствена изостаналост със
значително нарушение в поведението“ и че е поставен под пълно запрещение. Не се
спори, че за него се грижи настойникът и негова майка, която е с 95%
инвалидност, а ответникът, негов баща, който също е със 72% инвалидност, работи
и получава трудово възнаграждение. Безспорни са доходите на страните и
настойника. Основният спор се свежда до въпроса какви са нуждите на ищеца от
месечна издръжка и какви са възможностите на настойника и ответника да отговорят
на тези нужди, в частност ответникът като неотглеждащ родител на
неработоспособен пълнолетен следва ли да плаща издръжка и в какъв размер.
Районният
съд е извършил всички поискани, допустими и законосъобразни процесуалния
действия по изясняване на спора и е постановил правилно и законосъобразно
решение. Същото съдържа подробни, обосновани и законосъобразни мотиви, които
въззивният съд изцяло споделя, поради което и на основание допустимата
препратка на чл.272 от ГПК счита, че обжалваното решение следва изцяло да се
потвърди без преповтаряне на мотивите.
Следва да
се подчертае, че ищецът и неговата майка-настойник имат общ приход на месец 860
лв., а ответникът – 913 лв. само за себе си. Ищецът е представил доказателства
за разходи, а ответникът – не. Следователно последният има възможност да дава
издръжка. Денонощният труд на майката като грижа за сина си и домакинството е
неизчислим и тежък. В този смисъл дори моралните и обичайни човешки норми
изискват бащата да подпомага финансово своя син.
Въззивната
жалба не налага промяна в мотивите. Неоснователен аргумент е наличие на
собствен апартамент на ищеца. Това е единствен жилищен имот и ако той живее в
него, не би имал паричен месечен доход в добавка към оскъдните средства, които
държавата отпуска. Статистическият размер за задоволяване потребностите на лице
от домакинство не се отнася за стопроцентни инвалиди със специални потребности.
Събраните доказателства за разходи за лечение, в това число дентално (с пълна
анестезия), както и за транспорт до специализирани клиники сочат съществен
разход, който надвишава съществено годишния доход на домакинството на ищеца.
Вярно е, че ответникът също боледува, за което е представил писмени
доказателства, но не представя доказателства за разходигте си. Следователно
може да отделя за сина си 100 лв., която сума е под минимума за издръжка на
здраво непълнолетно дете.
Разноски не
се претендират.
Съгласно
чл.280, ал.3, т.2 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от
горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76/25.10.2019 г.,
постановено по гр.д. № 1/2019 г. по описа на Тутракански районен съд.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.