О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............/21.09.2020г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в закрито заседание, проведено
в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ С.
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 855 по описа за
2020г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът
съобщава следния проект на доклад:
Производството
е по иск на С.С.П., ЕГН**********, с адрес ***,8-ма група, №312,с правно основание
чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ за осъждане
на Прокуратурата на Република България, адрес по делото гр.София, бул.„Витоша“
№2, за сумата 250000.00лв. – обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни душевни страдания,
дискомфорт, депресия, психическо натоварване, липса на апетит и стрес, в
резултат на задържането му под стража
за периода от 09.04.2011г. до
25.11.2011г. и на неоснователното му привличане като обвиняем по ДП №2257/2004г. на 4-то РУП при ОД на МВР – Варна
и повдигането на обвинение срещу
него по НОХД №1173/2016г. на ВОС, за престъпление по чл.199, ал.1, т.4
вр. чл.20, ал.4 вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК (че на 13.12.2004. в село Аврен, в
съучастие, като помагач с други четири лица, П.
е отнел чужди парична сума 3000лв. и мобилен телефон „Нокия 3310“ на
обща стойност 3220лв. от владението на Пенка Пенчева, с намерението за
противозаконно своене, като е употребил сила и заплаха, като деянието е при
условията на опасен рецидив), за което е признат за невинен с влязла в законна сила на 05.10.2017г. присъда, ведно със законната лихва върху
главницата от дата 11.03.2011г. до пълното изплащане на сумата
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че на 11.03.2011г., в
гр. Уелба, Испания, въз основа на издадена ЕЗА, бил задържан под стража, след
което екстрадиран в България, където бил привлечен като обвиняем по ДП
№2257/2004г. на 4-то РУП при ОД на МВР – Варна за престъпление по чл.199, ал.1,
т.4 вр. чл.20, ал.4 вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК (без да сочи датата на
привличането). По същото ДП сочи, че му била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ на 09.04.2011г.
На 10.09.2015г. на ищеца било повдигнато и
обвинение за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.20, ал.4 вр. чл.29, ал.1,
б.“б“ от НК (че на 13.12.2004. в село Аврен, в съучастие, като помагач с други
четири лица, П. е отнел чужди парична сума 3000лв. и мобилен телефон „Нокия
3310“ на обща стойност 3220лв. от владението на Пенка Пенчева, с намерението за
противозаконно своене, като е употребил сила и заплаха, като деянието е при
условията на опасен рецидив). По обвинителния акт било образувано НОХД
№1173/2016г. на ВОС, по което с присъда от 27.03.2017г. на ВОС подсъдимият бил
признат за невинен, като присъдата била потвърдена и на втора инстанция и
влязла в сила на 05.10.2017г.
Ищецът твърди още, че в резултат на незаконното
обвинение, в това число и взетата мярка за неотклонение, претърпял душевни
страдания, стрес, дискомфорт, депресия, психическо натоварване и липса на
апетит (които сочи по този начин, без да конкретизира допълнително).
Въз
основа на характера на обвинението, периода на следствените и процесуални
действия с негово участие, вида и продължителността на мярката за неотклонение последиците
от тях, моли за обезщетение в претендирания справедлив според него размер. Моли
за присъждане и на законна лихва за забава върху него (в случая от деня на
задържането му).
Обстоятелства, от които
произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира
писмен отговор, в който не оспорва привличането на ищеца като обвиняем,
задържането му, повдигането на твърдяното обвинение срещу него, образуваното по
обвинението НОХД и финалното му оправдаване по него.
Исковете
обаче оспорва изцяло по основание и размер. В тази връзка навежда следните
групи доводи: 1/ С.П. бил привлечен за
обвиняем по ДП №2257/2004г. на 4-то РУП при ОД на МВР – Варна на 24.06.2009г.,
като в този момент срещу него се водели и две други ДП, като по едното
№358/2008г. още на 12.01.2009г. му била взета мярка „задържане под стража“,
която след това била изменена в „домашен арест“,който обаче обвиняемият не
спазил- той се укрил и избягал в чужбина – което негово противопрано поведение
довело до издаването на ЕЗА и задържането му в Испания; 2/ по ДП №2257/2004г.
на 4-то РУП при ОД на МВР – Варна на 24.06.2009г. конкретно не е била взета по
отношение на Ст. П. мярка за неотклонение; 3/ с присъда от 01.03.2011г. по
друго НОХД №324 и №458 за 2010г. той бил признат за виновен за деяния по чл.115 НК и по чл.339, ал.1 НК и му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 20 години, което се отразило на състоянието му; 4/ отделно към
задържането му в Испания той бил обвиняем и по две други дела, също с
аналогични последици; 5/ психологично изследване по НОХД №324 и №458 за 2010г.
на ВОС доказало, че ищеца Ст. П. е с „емоционална резистентност и
безчувственост“, поради което той не е възприел негативно обвинението по
процесното НОХД; 6/ размерът на иска е силно завишен и силно несъответен на
принципа на справедливостта, включително с оглед естеството на делото, на срока
на разглеждане на същото и на другите висящи производства срещу този обвиняем;
7/ според ТР на ВКС законна лихва по ЗОДОВ се дължим само от деня на влизане в
сила на оправдателната присъда. Моли за отхвърлително решение по иска.
Съдът, на основание чл.146,
ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже:
соченото неоснователно повдигнато му обвинение за престъпление
(незконосъобразни съставомерни действия) на ПРБ по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, в това число в случая факта, вида и продължителността на взетата мярка
за неотклонение (действията на ПРБ по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ); освен това
твърдяните по вид и обем вреди, които са непосредствена последица от незаконосъобразните
действия на ПРБ и забавата на ответника от началната претендирана дата на
законната лихва.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1,
т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже:
положителните факти на които основава възраженията си – за липса на предпоставките
за ангажиране на отговорността му (изобщо или в заявения обем), в това число в
случая другите сочени висящи наказателни производства срещу ищеца и резултата
от тях (за ищеца); евентуално различната (спрямо сочената от ищеца) начална
дата на забавата.
Съдът
на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото: че
на 11.03.2011г., в гр. Уелба, Испания, въз основа на издадена ЕЗА, ищецът е бил
задържан след което екстрадиран в България, където бил привлечен като обвиняем
по ДП №2257/2004г. на 4-то РУП при ОД на МВР – Варна за престъпление по чл.199,
ал.1, т.4 вр. чл.20, ал.4 вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК (без да сочи датата на
привличането); че на 10.09.2015г. на ищеца било повдигнато и обвинение за
престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.20, ал.4 вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК
(че на 13.12.2004. в село Аврен, в съучастие, като помагач с други четири лица,
П. е отнел чужди парична сума 3000лв. и мобилен телефон „Нокия 3310“ на обща
стойност 3220лв. от владението на Пенка Пенчева, с намерението за
противозаконно своене, като е употребил сила и заплаха, като деянието е при
условията на опасен рецидив); че по обвинителния акт било образувано НОХД
№1173/2016г. на ВОС, по което с присъда от 27.03.2017г. на ВОС подсъдимият бил
признат за невинен, като присъдата била потвърдена и на втора инстанция и
влязла в сила на 05.10.2017г.
Спори
се
по мярката за неотклонение (конкретно по ДП №2257/2004г.), по претърпяването,
вида, обема и причинната връзка на вредите с изършените по ДП и НОХД действия
под надзора на ответника, евентуално по приложението на чл.52 ЗЗД за случая.
По доказателствата:
Представените от страните писмени доказателства следва да бъдат допуснати до
прилагане по делото.
Следва да се изиска и приключилото относимо
НОХД с ДП към него.
Следва да се даде възможност на ищеца за
доказване на преживените неимуществени вреди със замолените гласни
доказателства.
СПсЕ е допустима, но въпросите следва да
бъдат прецизирани от съда на осн. чл.7 ГПК, при отчитане и на възраженията на
ответната страна.
Молбата на ответника за изискване на данни за
всички издадени спрямо ищеца по делото ЕЗА от 2009г. до 2011г. включително
следва да се уважи.
Молбата
на ответника за изискване в цялост на: НОХД №324 и №458 за 2010г. на ВОС; НОХД
№823/2012г. на ОС-Бургас; и НОХД №189/2015г. на ОС-Бургас – следва да се
отклони, защото тези дела в тяхната цялост нямат пряко отношение към настоящото
производство. Евентуално ако бъде представена от ответника селектирана част от
материали от тези дела, би могло в о.с.з. да се разгледа въпросът за
конкретната им относимост към спора. Но в цялост тези дела е безпредметно да се
изискват и прилагат.
Предвид редовността на процедурата по размяна
на книжа, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден
от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството
по делото за 15.10.2020г. от 10.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, чрез приложение №1, ведно
с настоящото определение. На ищеца да се изпрати и копие от отговора.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по
делото представените от страните писмени доказателства.
* ИЗИСКВА от Наказателно
отделение при ВОС: НОХД №1173/2016г. на ВОС, ведно с приложените към
това дело ВНОХД №290/2017г. на ВАпС и ДП №2257/2004г. на 4-то РУП – за
прилагане по делото, на осн. чл.186 ГПК.
* ИЗИСКВА от Дирекция
„международно оперативно сътрудничество“ при МВР – София информация за това
колко ЕЗА са били издадени от Прокуратура на Република България спрямо ищеца С.С.П.
за периода от м.11.2009г. до м.06.2011г. включително и по кои ДП, на осн. чл.186 ГПК.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на ответника за изискване в цялост на:
НОХД №324 и №458 за 2010г. на ВОС; НОХД №823/2012г. на ОС-Бургас; и НОХД
№189/2015г. на ОС-Бургас, на осн. чл.186 ГПК.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца
да води двама свидетели в о.с.з. за доказване на твърдяните по
вид и обем морални вреди, за исковия период.
*
ДОПУСКА СПсихиатричнаЕ,
вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото, евентуално с
друга налична медицинска документация за ищеца и след преглед на ищеца, да даде
заключение:
1/ Налице ли са медицински данни за получени
от ищеца психиатрични заболявания, епизоди или отклонения от психичното здраве,
в период от 2011г. до 2017г. включително, съответно какви?
2/ Диагностициран ли е ищецът с диагноза „емоционална
резистентност и безчувственост“, ако да – кога, какво съставлява тя и какво
проявление има по отношение на възприятието на стресогенни фактори?
3/ Какво е актуалното психиатрично състояние
на ищеца и налице ли са индикации за връзка между него и състоянието в периода
от 2011г. до 2017г.?
4/
При положителен отговор по горните въпроси – може ли да се определи дали състоянията
са пряка последица от привличането на ищеца като обвиняем и впоследствие като
подсъдим, конкретно по ДП №2257/2004г. и по НОХД №1173/2016г. на ВОС – изобщо и
разграничимо от другите висящи по отношение на ищеца наказателни производства?
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на експертизата в размер на 250.00лв., платими от БСВ след приемане на експертизата, на
осн. чл.9а ЗОДОВ.
УКАЗВА на
страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме за недоказани фактите,
относно които страната е създала пречка за събиране на допуснати от съда
доказателства.
НАЗНАЧАВА за
вещо лице Светлин Върбанов, което да се призове.
УКАЗВА на
вещото лице, че на осн. чл.199 от ГПК следва да представи заключението си поне една
седмица преди датата, на която е насрочено за разглеждане делото в о.с.з.,
както и че следва да уведоми своевременно съда при невъзможност за
изготвяне на експертизата от отбективен характер, на осн. чл.198 ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора
чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е
безплатно, като им разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен
способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство по
реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща
на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална,
поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се
отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на
медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение,
включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по
медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на
адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата
на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………