Р Е Ш Е Н И Е № 154
гр. Сливен 13.07.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на четвърти юли, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 204/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на С.Х.С. ***, офис …, чрез адв. Р.Т. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000008/03.01.2020г. на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, с която на оспорващия са наложени: Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водач и Изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП.
В жалбата си оспорващият твърди, че липсват материални основания за издаване на процесната заповед, тъй като има възстановени контролни точки и към датата на отнемане на СУМПС не са му били отнети всички контролни точки. Посочва, че от приложената по делото справка за нарушител, жалбоподателят е придобил правоспособност за водач на МПС и последователно са били издавани СУМПС, като първото е издадено на 28.05.2002г., а следващото с №********* е издадено на 17.10.2019г. и е с валидност до 17.10.2029г. Твърди, че издаването на ново СУМПС след датата на издаване и влизане в сила на посочените в оспорената заповед наказателни постановления сочи на извод, че към датата, на която е издадено действащото и към момента СУМПС №********* от 17.10.2019г. жалбоподателят е бил правоспособен водач, както и е бил счетен за такъв от административния орган. Моли съда да отмени оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка изцяло като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не явява. Представлява се от адв. Р.Т. ***, упълномощен процесуален представител, която поддържа жалбата. Подробни съображения излага в писмени бележки. Моли да бъде отменена оспорваната ЗППАМ. Претендира разноски, за което представя списък.
Административният орган, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи и събраните по делото относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 343з-86/20.01.2017 г. на Директора на ОДМВР – Сливен, Началникът на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен, е оправомощен да прилага принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл. 171 от ЗДвП.
Оспорената заповед е издадена на 03.01.2020 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Сливен. С нея на оспорващия С. са наложени: Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водач и Изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Като правно основание е посочената разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП. В мотивите на заповедта е прието, че за нарушения по ЗДвП в периода 2007г. – 2008 г. водачът С.Х.С. е с отнети общо 39 контролни точки, с което остава на 0 контролни точки. Изброени са НП, по които са отнети контролни точки, както следва: НП № 362/2007 г. на РУ Раднево, влязло в сила на 05.10.2007г. - отнети 10 контролни точки; НП № 1161/2007 г. на РУ Нова Загора, влязло в сила на 05.09.2007г. - отнети 5 контролни точки; НП № 1893/2007 г. на РУ Нова Загора, влязло в сила на 08.12.2007г. - отнети 5 контролни точки; НП № 456/2008 г. на РУ Ямбол влязло в сила на 29.07.2008г. - отнети 6 контролни точки; НП № 917/2008 г. на РУ Добрич, влязло в сила на 27.06.2008г. - отнети 13 контролни точки.
Относно цитираните в оспорената заповед пет НП, се установи следното:
С НП № 362/2007 г. на РУ Раднево, на оспорващия, за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № І-139 на МВР се отнемат 10 контролни точки. НП е връчено лично на С. на 27.09.2007 г., влязло в сила на 05.10.2007г.
С НП № 1161/2007 г. на РУ Нова Загора, на оспорващия, за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № І-139 на МВР се отнемат 5 контролни точки. Видно от отбелязването в приложена към НП разписка, НП е връчено лично на С. на 27.09.2007 г., влязло в сила на 05.10.2007г.
С НП № 1893/2007 г. на РУ Нова Загора, на оспорващия, за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № І-139 на МВР се отнемат 5 контролни точки. Видно от отбелязването в приложена към НП разписка, НП е връчено лично на С. на 13.02.2008 г., влязло в сила на 21.02.2008 г.
С НП № 456/2008 г. на РУ Ямбол, на оспорващия, за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № Із-1959 на МВР се отнемат 6 контролни точки. Видно от отбелязването в приложена към НП разписка, НП е връчено лично на С. на 21.07.2008 г., влязло в сила на 29.07.2008 г.
С НП № 917/2008 г. на РУ Добрич, на оспорващия, за нарушение по ЗДвП е наложена глоба и на основание Наредба № Із-1959 на МВР се отнемат 13 контролни точки. Видно от отбелязването в приложена към НП разписка, НП е връчено лично на С. на 21.07.2008 г., влязло в сила на 29.07.2008 г.
В административната преписка се съдържа справка за оспорващия, представена от административния орган с писмо, входирано в съда на 02.06.2022 г., в която в табличен вид са посочени: наказателните постановления, с които на оспорващия С. са наложени наказания по ЗДвП; вида и размера на наложените наказания; броя на отнетите контролни точки. В справката е отразено, че отнетите точки от влезли в сила НП са 39. В цитираната по-горе справка за нарушител/водач (л. 43), е посочено, че на 31.01.2014 г. на жалбоподателя служебно са възстановени 5 контролни точки.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Видно от разпоредителната й част, със заповедта са наложени: Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач и Изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.
В частта, в която е наложено временно отнемане на СУМПС на водач, заповедта е незаконосъобразна, тъй като липсват изложени от административния орган фактически и правни основания за налагане на такава ПАМ, което представлява основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Не се съдържат и в административната преписка документи, от които да се направи извод за наличие на основание за налагане на ПАМ - временно отнемане на СУМПС на водач.
В частта, в която е наложена ПАМ – изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, оспорената заповед е незаконосъобразна, поради следните съображения :
На основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, съгласно който водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.
Видно от хипотезата на правната норма, на основание на която е наложена принудителната административна мярка - чл. 171, т. 4 ЗДвП, предпоставката, при наличието на която органът е длъжен да наложи предвидената в диспозицията на нормата последица, а именно преустановителната принудителна административна мярка, е една - неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 ЗДвП. Правната техника на препращане, която законодателят използва, налага при преценка на законосъобразността на заповедта по чл. 171, т. 4 ЗДвП да се установи налице ли е предвиденото в чл. 157, ал. 4 ЗДвП задължение - връщане на свидетелството за управление, и да се установи неговото неизпълнение.
Задължението за връщане на свидетелството за управление по смисъла на чл. 157, ал. 4 ЗДвП възниква за водач, на когото са отнети всички контролни точки.
Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на устните състезания.
Видно от представената справка за нарушител/водач (л. 43), е посочено, че на 31.01.2014 г. на жалбоподателя са служебно са възстановени 5 контролни точки. Следователно към датата на издаване на оспорената заповед 03.01.2020 г. на жалбоподателят не са били отнети всички контролни точки.
Предвид изложеното, съда намира, че при постановяване на оспорения административен акт е нарушена и разпоредбата на чл. 35 от АПК, съгласно която, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В настоящия случай, в оспорения административен акт изцяло липсва информация за частично служебно възстановените точки. Нещо повече, видно от цитираната справка за нарушител/водач, самият административен орган е вписал, че на посочената по-горе дата 31.01.2014 г. жалбоподателят има възстановени точки, като е посочил и конкретен размер – обстоятелство, което не е обсъдено и анализирано в постановения административен акт.
Наред с горното, следва да се отбележи, че анализът на установената фактическа обстановка сочи, че според административния орган, в периода от 2007 г. до 29.07.2008 г. на жалбоподателя са били отнети всички контролни точки и в нарушение на задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, същия не е върнал СУМПС. С оглед на това, на 03.01.2020 г., т. е. около 11-12 години по-късно, е издадена оспорената заповед, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е разпоредено изземване на свидетелството за управление на МПС. В случая административния орган не е съобразил обстоятелството, че в дългия период от време, когато е постановена ЗППАМ, са настъпили обстоятелства, въз основа на които е отпаднала целта, която е преследвана с прилагане на принудителната административна мярка.
С оглед на всичко изложено по-горе, следва да се заключи, че процесната заповед се явява незаконосъобразна, като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ОД на МВР следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 260 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 250 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000008/03.01.2020г. на Началник сектор към ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, с която на С.Х.С., ЕГН ********** са наложени: Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водач и Изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи–
Сливен, да заплати на С.Х.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 260
/двеста и шестдесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: