ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№___
Гр.Провадия, 24.04.2019г.
Провадийският районен съд в
закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
След като се запозна с
докладваното ЧНД №123/2019г. по описа на ПРС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.244, ал.5 от НПК за съдебен надзор върху постановление на Районна
прокуратура-Провадия за спиране на наказателното производство по Досъдебно
производство №272/2018г. по описа на РУ на МВР-Провадия.
Производството е било
образувано на 27.09.2018г. с постановление на РП-Провадия, по преписка
№1031/2018г. по описа на РП-Провадия и водено за престъпление по чл.129, ал.2,
вр. ал.1 от НК.
С постановление на
РП-Провадия от 28.03.2019г. наказателното производство е спряно на основание
чл.244 ал.1 т.1, вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК.
На 15.04.2019г. в РП-Провадия
е постъпила жалба от страна адв.Красимир Тодоров, пълномощник на С.Д.М. срещу
постановлението на ПРП за спиране на наказателното производство по ДП
№272/2018г. по описа на РУ на МВР-Провадия.
Жалбоподателя изразява
несъгласие с постановлението на ПРП, с което наказателното производство е било
спряно, като моли съдът да го отмени, като изтъква следните съображения.
Счита, че се касае за опит към средна
или тежка телесна повреда, която единствено поради отличните медицински грижи
към пострадалото лице, не е настъпила, като в този смисъл е било и заключението
по съдебно-медицинската експертиза.
Твърди, че от фактическа страна е
установено, че деецът е отишъл с намерение да се саморазправи физически с
пострадалото лице, като за целта е взел нож и дървен кол със себе си. Заедно с
дееца побой е нанесъл и брат му, което говорело за предварителен умисъл за побой
у двамата. Фактът, че две лица са набавили средства за нараняване /нож и кол/,
както и че локализацията на удара с нож е била в областта на главата и шията
т.е. това са жизненоважни органи, говорело за умисъл за по-сериозно нараняване
от лека телесна повреда, а не просто пиянско сбиване.
Твърди, че наблюдаващия прокурор изобщо
не е подложил на проверка и не е обсъдил правните изводи относно опит за средна
или тежка телесна повреда, извършена при пряк алтернативен умисъл.
Пренебрегнати от районния прокурор са били специфики на алтернативния умисъл,
според които субективните представи на дееца са били неопределени, алтернативни
- той предвиждал съвсем общо настъпването на два или повече резултата (например
телесна повреда и смърт) и искал настъпването на който и да е от тях.
Твърди, че органът на досъдебното
производство не се е съобразил и с друго утвърдено в съдебната практика
разбиране, според което при независещи от дееца фактори той причинявал по-лекия
от резултатите и следвало да отговаря за
опит към по-тежкия резултат. Напр. в случаите, когато се иска или допуска или
единият, или другият резултат (алтернативен умисъл), деецът следвало да
отговаря само по чл. 126 НК (отм, сега чл. 115 от НК) или за опит към същото в
зависимост от това дали е настъпила или не смъртта на пострадалия. - в т.см.:
ПГТВС № 2/ 1957 г., т. 7., чиито постулати следвало да се прилагат и по
отношение на лека към средна телесна повреда.
Извън вниманието на наблюдаващия
прокурор са останали изводи за рязка промяна във волевия момент на умисъла на
двамата дейци (или поне за удрящия с нож с режещо покритие) към причиняване на
средна или тежка телесна повреда. Изобщо не са били разгледани локализация и
броя на ударите, тяхната прекомерна сила, замах от близко разстояние и
насоченост предимно към главата на пострадалия М., медико-биологичната
характеристика на настъпилите увреждания, оръдието на престъплението и начинът
му на употреба. Настъпилото за пострадалия тежко здравословно състояние е било
видим резултат за нападателите, които единствено са избягали, а не са указали
помощ на пострадалия.
Не е била обсъдена и рязката промяна на
субективната страна на деянието, която можело да се дължи на смяна на
мотивацията, каквото е например е предприетия от А. Н. удар с нож по жизненоважни органи като главата и шията,
като преди това заедно с брат си са замахвали и удряли пострадалия с дървени
колове. Не е била направена и разлика в различния интензитет на ударите с
дървен кол и после с нож и как това се е отразило в субективните представи на
дееца. В крайна сметка насоката и силата на ударите/в конкретния случай/ са
били най-ярката изява за волята на дееца, на ролята и значението на мотива.
Затова те имали решаващо значение при изясняване на умисъла и неговия вид.
Не без значение бил и психологическият
ефект от инцидента, настъпил за пострадалия, отразил се в приложената
експертиза като една от причините за заболяването на жалбоподателя.
Счита, че обжалваното постановление е
необосновано и немотивирано най-малкото защото въобще не е обсъдено наличието
на умисъл към средна телесна повреда, а лаконично и неаргументирано е направен
извод за липса на извършено престъпление от общ характер, което е равнозначно
на липса на мотиви.
С оглед на гореизложеното моли съда да
отмени Постановление за спиране на наказателно производство от 28.03.2019г.,
постановено по ДП № 272/2018г. на РУ - Провадия и по Прокурорска преписка №
1031/2018г. на РП - Провадия и да върне делото за доизясняване.
В хода на разследването е
установено следното:
Според показанията на пострадалия С.М., около 01.00ч. на
08.09.2018г. прибирайки се с личния си автомобил минал покрай магазин находящ
се в с.Житница, обл.Варна. Той се намирал в уличка в близост до центъра на
селото. Пред магазина имало събрани момчета и той спрял при тях. Пострадалия
видял, че сред момчетата е Джонито – А. Н. Н.. М. твърди, че този
човек дължал 15лв. към пивницата, която се стопанисвала от пострадалия М. и
неговия баща. Пострадалия попитал Николов, кога ще изплати дълга си. Казал на
Николов да отиде при майка му или баща му и да се разплати. Според показанията
на пострадалия М. никой не дължал на пивницата им толкова време пари, а Николов
винаги отказвал да се разплати, когато М. му напомнял за дълга му. Николов
казал, че няма да му върне никакви пари и двамата с пострадалия М. започнали да
си разменят остри и обидни реплики, както според показанията на двамата, така и
според показанията на присъствалите на мястото свидетели П.Д. П., П. В. Д. и А.
А. И.. Дори изброените по-горе твърдят, че пръв започнал да се дразни с Николов
пострадалия М.. Свидетеля Петков дава показания, че М. пръв започнал. Напсувал
Николов и му казал: „Ако не ми върнеш парите ще ти еба майката“. Същия свидетел
твърди, че Николов казал, че ще се оправи М. утре, но М. казал: „Ти какво,
заплашваш ли ме“ и двамата станали и тръгнали да се бият. М. посегнал, но не
можал да удари Николов, при което присъстващите разтървали М. и Николов и
последния си тръгнал. Малко след това А.Н. се върнал с по- големите си братя -
свидетелите Д. Д. и И. Д.. След като тримата пристигнали между А. Н. и С.М.
започнал бой до момента в който видели, че лицето на пострадалия. М. е в кръв.
Всички се отдръпнали, а последният бил откаран в дома му от св.Пламен Димитров
и други хора до дома му.
Показанията на свидетелите П.Д. и А. И.
потвърждават казаното от св.Петков. Друг свидетел – Д. К. А., който също е
очевидец на случилото се също сочи, че конфликта е започнат от пострадалия С.М.
и се развил по горепосочения начин, при който пострадалия С.М. е бил ударен от
свидетеля А. Н., при което от лицето на М. потекла кръв и боя престанал.
След анализ на всички събрани по делото
доказателства представителя на ПРП е счел, че разследването е проведено
обективно всестранно и пълно, като не са налице доказателства за извършено престъпление
от общ характер.
Безспорно е било установено, че
причините за инцидента се коренят във възникналия между М. и Николов конфликт
предизвикан от пострадалия М.. Счита, че в този смисъл няма причина показанията
на свидетелите П. Д. П., П. В. Д., А. А. И. и Д. К. А. да не бъдат кредитирани.
Последните са присъствали на инцидента и са възприели непосредствено случилото
се. Нямат причина да са пристрастни към някои от двамата - М. или Николов.
Счита, че причината за инцидента
ескалирал до сбиване между А. Н. и С.М. и физическо насилие от страна на
свидетеля Николов над пострадалия М. се корени в репликите и действията на
пострадалия М.. Намира, че гласните доказателства налични в разпитите на
посочените по-горе свидетели безспорно сочели, че свидетеля Николов е бил
предизвикан и се е почувствал засегнат от думите на пострадалия М. и вследствие
на това е предприел своите противоправни действия изразяващи се в нанесеното
травматично увреждане над М..
Съгласно заключението на назначената по
делото СМЕ № 1-2/2019г. механизма на получаване на порезната рана е бил с удар
със или върху предмет с острорежеща повърхност, какъвто може да бъде и нож или
друг предмет притежаващ такава повърхност. В този смисъл нямало пречка да бъдат
кредитирани показанията на пострадалия М., че свидетеля Николов му е нанесъл
удар по лицето с нож.
От друга страна, експерта е посочил в
своето заключение, че порезната рана по лявата буза на пострадалия С.М. не е
причинила опасност за живота на М. в нито един момент, а е обусловила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота му. Имало е известно смущение в
говора и дъвченето му, но то не е било в такава степен, че да може да се приеме
друг медико-биологичен показател на телесна повреда.
Очевидно заключението на експерта
изготвил СМЕ сочи, че на пострадалия М. е била лека телесна повреда по смисъла
на чл.130 ал.1 от НК.
Предвид установения личен мотив за
извършеното деяние, който изключва хулиганския такъв, е счел, че е налице
несъставомерност на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК,
поради липсата на изискуем за приложението на тази правна норма от обективна
страна - хулигански подбуди на леката телесна повреда
Твърди, че действително личният мотив не
изключва хулиганските подбуди, но съгласно съдебната практика едно деяние е
осъществено по хулигански подбуди, когато е предшествано или съпроводено от
хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши, или когато е
извършено по мотиви, изразяващи се в явно неуважение към обществото,
пренебрежение към правилата на обществото и човешката личност - ППВС
№2/16.12.1957г., т. 19.
Сочи, че в настоящия случай безспорно
първата хипотеза не е налице, тъй като действията на Николов не са били
предшествани или съпроводени от хулигански действия. Не е налице и втората
хипотеза - деянието да е извършено по мотиви, изразяващи неуважение към
обществото. Такива биха били налице, ако напълно безпричинно пострадалия М. е
бил нападнат. Доказателствата сочат, че самият той в почти пълна степен е
предизвикал инцидента. В този аспект липсва ясно изразено поведение от страна
на дееца, което да представлява явно неуважение към пострадалия или да представлява
арогантно пренебрежение към елементарни етични правила на поведение и човешката
личност, т.е. намирам, че хулиганските подбуди не са налице и деянието следва
да се квалифицира по общия състав на лека телесна повреда, а именно по чл.130
ал.1 от НК, като се вземе предвид и заключението на съдебно-медицинската
експертиза, съгласно която на пострадалия М. е било причинено временно
разстройство на здравето не опасно за живота.
Сочи, че на основание чл.161 ал.1 от НК
за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, което е от частен характер, не се повдига
и поддържа обвинение от страна на Районна прокуратура - Провадия, а
наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, подадена до
съответния компетентен съд, в случая до Районен съд гр.Провадия, като законът е
предоставил възможността на пострадалия по собствена воля да упражни или не
това свое право.
В
хода на досъдебното производство до настоящия момент са били извършени
множество следствени действия, а именно: разпитани са всички свидетели имащи
касателство към инцидента и е била изготвена е била съдебно-медицинска
експертиза.
Видно от материалите по делото в хода на разследването са били извършени
всички процесуално-следствени действия по установяване на фактическата
обстановка и ангажиране наказателната отговорност на лицата имащи касателство
към инцидента.
След запознаване с
материалите по делото, постановлението на РП-Провадия и жалбата от страна на
заинтересованото лице съдът счита, че към настоящия момент са извършени всички
необходими следствени действия за разкриване на обективната истина.
Имайки предвид
гореизложеното, Съдът намира, че не следва да бъде отменено постановлението на
Провадийската районна прокуратура за спиране на наказателното производство по
ДП№272/2018г. по описа на РУ на МВР-Провадия, поради което и
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА ПОСТАНОВЛЕНИЕ на
Провадийска районна прокуратура от 28.03.2019г. за спиране на наказателното
производство по ДП№272/2018г. по описа на РУ на МВР-Провадия образувано за
престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се
изпрати на жалбоподателя и Районна прокуратура-Провадия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: