РЕШЕНИЕ
гр. София, 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е”
въззивен състав, в публичното заседание на пети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с.: КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 721/2020 г. по описа на
СГС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на ищеца по насрещния иск С.Г.Д. против Решение № 262212 от 31.10.2019
г., постановено по гр. дело № 69871/2018 г. по
описа на СРС, ГО, II ГО,
164-ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявения срещу „Т.С.” ЕАД осъдителен
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД,
вр. чл. 45 ЗЗД, за
заплащане на сумата от 800,00 лв., представляваща обезщетение за причинени по
вина на служители на „Т.С.” ЕАД неимуществени вреди.
Решението
в частта, с която са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С.Г.Д. по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземания на ищеца за сумата от 746,91 лева - главница, за доставена
топлинна енергия за периода от 01.09.2015 г. до 30.04.2017 г. и за сумата от 31,28
лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда /09.08.2018 г./ до окончателното изплащане на дължимата сума,
за сумата в размер на 85,01 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за ТЕ, за периода от 01.12.2015 г. до 01.08.2018 г. и за сумата от 7,
02 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за ДР за периода от
01.12.2015 г. до 01.08.2018 г., за които вземания е била издадена в полза на ищеца по главния иск заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.08.2018 rv по ч. гр. д. № 52612 по описа за 2018
г. на СРС, 164-и състав, не е обжалвано от „Т.С.” ЕАД и е влязло в законна
сила.
Във въззивната жалба срещу
решението в обжалваната част са изложени оплаквания за неправилност на същото
поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Поддържа, че „Т.С.” ЕАД в
продължение на повече от три години води дела срещу него, като в предходно дело
също е претендирала заплащането на суми за топлинна енергия за апартамент,
находящ се в гр. София, ж.к. *********, а искът отново е бил отхвърлен.
Поддържа, че действията на дружеството не са случайни, същите са преднамерени и
му нанасят сериозен морален тормоз и психически вреди, което се установявало от
представения медицински документ от личния лекар, на който сочи и телефонния номер.
Въззиваемият ответник по насрещния иск – „Т.С.” ЕАД, както и третото лице помагач – „Т.с.“
ЕООД, не са подали в законоустановения срок отговор на въззивната жалба и не
вземат становище по същата.
Жалбата е
подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като
жалбоподателят е заплатил дължимата ДТ, поради което жалбата е допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е
валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на
въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно
правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в
жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания,
които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
С оглед изложените от ищеца фактически
обстоятелства и формулирания петитум в насрещната исковата молба правилно
първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация чл.
49 във вр. 45 ЗЗД. Сложният фактически състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД в
конкретния случай включва кумулативното наличие на следните предпоставки: виновно и противоправно деяние (действие или
бездействие) на служители при ответното дружество, осъществено при или по повод
на възложената му работа, което да се намира в причинна връзка с претърпените
от ищеца вреди. Всички тези елементи трябва да бъдат установени от ищеца при
условията на пълно и главно доказване.
В конкретния случай е обоснован извода на
първоинстанционния съд, че ищецът не е установил при условията на пълно и
главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че
вследствие предприетите от юрисконсултите на ответника съдебни действия срещу
него, са настъпили неимуществени вреди, подробно описани в насрещната искова молба. Принципно за съда
не съществува съмнение, че за всеки човек, включително и по отношение на ищеца Д.
и с присъщите за възрастта му заболявания, е неприятно и стресово да получава
призовки, заявления, искови молби, и от него да се търсят суми за имот, който той
не притежава. Но за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД това не е
достатъчно, тъй като по делото не се установява юрисконсултите на дружеството,
подали заявленията по чл. 410 ГПК, съответно исковите молби по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК, да са действали при превратно упражняване на процесуални права, за
които в действащото позитивно право е предвиден ред. Правната доктрина е
приела, че злоупотреба с едно право е налице, когато без интерес и без
основателни мотиви, без видима и действителна полза, упражняване с
изключителното намерение (или цел) да се навреди другиму. Или злоупотребата с
право е съзнателно превратно упражняване на субективно право, свързано с
извличането на полза от превратното упражняване на права. В най-новата съдебна
практика злоупотребата с права се определя като противоправна, като
недобросъвестно упражняване на право – за да бъдат увредени права и законни
интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с
интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД), когато е налице съществено
разминаване между целта, за която правото е предоставено, и целта, за която то
се използва.
От събраните по делото доказателства не се
установява процесуалните представители на „Т.С." ЕАД да са действали
умишлено и с цел да се навреди на ищеца Д..Твърденията на ищеца, че
топлофикационното дружество системно и незаконно оказва психически тормоз над
семейството му като „подава в съда документи с невярно съдържание" също не
се установява по делото. Обстоятелството, че в ответното дружество Д. е вписан
като титуляр на партидата не води автоматично до извод, че е налице умисъл, тъй
като това може да е следствие на техническа грешка.
Нещо повече, по делото не са събрани доказателства,
които да доказват твърдените като претърпени неимуществени вреди, като е
представено единствено „уведомително писмо", изхождащо от д-р Е.С., в
което се сочат заболяванията от които ищеца страда - хипертонична болест на
сърцето и стенокардия, които същия контролира със съответното медикаментозно
съпроводително лечение. В същото обаче не се съдържат констатации, че това е
следствие именно от твърдения деликт, а липсват и доказателства.
Въз основа
на гореизложеното настоящият състав на съда намира, че искът не е доказан по
основание и размер и законосъобразно е бил отхвърлен. Тъй като правните съждения на настоящата инстанция
съвпадат с тези на СРС, то и първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване по правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 262212 от
31.10.2019 г., постановено по гр. дело № 69871/2018 г. по описа на СРС, ГО, II ГО, 164-ти състав, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения срещу „Т.С.” ЕАД осъдителен
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за заплащане на сумата от 800,00 лв.,
представляваща обезщетение за причинени по вина на служители на „Т.С.” ЕАД
неимуществени вреди.
РЕШЕНИЕ №
262212 от 31.10.2019 г., постановено по гр. дело № 69871/2018 г. по описа на СРС, ГО, II ГО, 164-ти състав, в частта,
с която са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С.Г.Д. по реда на чл.
422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземания
на ищеца за сумата от 746,91 лева - главница, за доставена топлинна
енергия за периода от 01.09.2015 г. до 30.04.2017 г. и за сумата от 31,28
лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда /09.08.2018 г./ до окончателното изплащане на дължимата сума,
за сумата в размер на 85,01 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за ТЕ, за периода от 01.12.2015 г. до 01.08.2018 г. и за сумата от 7,
02 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за ДР за периода от
01.12.2015 г. до 01.08.2018 г., за които вземания е била издадена в полза на
ищеца по главния иск заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 17.08.2018 rv по ч. гр. д. № 52612 по описа за 2018
г. на СРС, 164-и състав, не е обжалвано от „Т.С.” ЕАД и е влязло в законна
сила.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: