Р Е Ш Е Н И
Е № 139
гр. Търговище, 12.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, втори
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д. № 221 по описа на АС – Търговище за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на
„ЛВК – Винпром“ АД, представлявано от изпълнителния директор П. М.чрез а.. С.Р.
срещу ревизионен акт № BG
004000-PK8-PA3 от 25.03.2021г., потвърден с решение № Р – 337/32-247508
от 02.08.2021г. на директора на Агенция Митници. Жалбоподателят чрез
процесуален представител твърди, че ревизионният акт е незаконосъобразен, тъй
като е издаден в противоречие с материалния закон при съществени процесуални
нарушения. Конкретните оплаквания са следните: не са установени всички факти и
обстоятелства, които са относими към определяне на задълженията (в жалбата не
се сочат тези неизяснени факти); констатациите в ревизионния доклад не били
събрани по реда на ДОПК и не кореспондирали със събрания доказателствен
материал и представените документи по случая. Необосновано е прието, че са
налице разлики между документално посочените производствени загуби и пределните
размери на фири при манипулации; тези разлики необосновано се възприети за
липси по смисъла на чл. 20, ал.2, т. 8 от ЗАДС; ревизиращият екип не е взел
предвид реално замерените и установени фири при филтруване на високоалкохолните
напитки в размер на 1,2%, а е взел за база 0,4 %, което отговаря на еднократно
филтруване. По аналогичен начин, при производството
на вино „Кагор“, ревизиращият екип приложил фири при бутилиране, които са
несъответните на съвременните технологии и начина на обработка.
Ответникът по жалбата чрез своя
процесуален представител оспорва основателността на същата по мотивите,
изложени в РА и в решението на Директор на Агенция „Митници“. Прави се искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Дружеството жалбоподател е търговец,
чиято основна дейност е производство на вина и алкохолни напитки. Същото е
данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗАДС. Притежава
Лиценз за управление на данъчен склад № 88/ 27.06.2006 г., находящ се на адрес:
гр. Търговище, бул. „29-ти януари“ № 8. Дейностите, които могат да се осъществяват
в ДС са: Ферментация, откаляване, бистрене, филтруване, стабилизиране,
купажиране, отлежаване, съхранение, бутилиране на вина. Дестилация,
ректификация, купажиране, филтруване, отлежаване, съхранение на дестилати и
етилов алкохол. Бутилиране, съхранение, поставяне на бандероли на алкохолни
напитки. Получаване и съхранение на етилов алкохол и дестилати. Денатуриране на
етилов алкохол по общ метод.
Ревизионното производство спрямо „ЛВК
– Винпром“ АД e започнало със заповед за възлагане на
ревизия от 28.08.2020г., издадена от началник отдел „Акцизна дейност“ Антон
Караиванов, който е сред лицата, определени като орган по приходите, с право да
възлагат ревизии със заповед № ЗДТ – 4000 – 3/32-11740 от 10.01.2019г. на
Директора на ТД „Дунавска“. Обхватът на възложената ревизия е установяване на
задължения за акциз за периода 01.01.2015г. до 31.12.2016г. Със заповедта за
възлагане на ревизията са определени длъжностните лица, които следва да я
извършат, както и срокът за завършването и – три месеца от датата на връчване
на заповедта на ревизираното лице. Заповедта е връчена на 10.09.2020г., т.е.
първоначално определеният срок е бил до 10.12.2020г. С последваща заповед
срокът за завършване на ревизията е удължен с два месеца – до 10.02.2021г.
Резултатите от ревизията са обобщени
в ревизионен доклад, издаден на 24.02.2021г. от определените ревизиращи органи.
Докладът е връчен на ревизираното дружество на 01.03.2021г. Същото е подало
възражение срещу констатациите по доклада, които не са възприети. Възраженията на
ревизираното дружество са обсъдени, но са отхвърлени като несъстоятелни и недоказани.
На 25.03.2021г. е издаден ревизионният акт от органа възложил ревизията и
ръководителя на ревизията. С РА са
възприети констатациите по РД и въз основа на тях са установени допълнителни
задължения за акциз за дан. периоди м. януари 2015г. – м. декември 2016г. общо
в размер на 55 855.60лв. главници и 30 557.88лв. лихви. РА е обжалван по административен ред пред
Директора на Агенция „Митници“. Жалбата е отхвърлена изцяло.
Във връзка с посочените в
ревизионния акт основания за определяне на допълнителни задължения за акциз,
съдът приема за установено следното:
В хода на ревизионното производство,
от ревизиращият екип са извършени посещения на място в данъчния склад, с цел
запознаване с производствения процес, организация на работа и документиране на
извършваните операции в обекта. Извършен
е
преглед и анализ на изисканата и представена от дружеството документация и на
наличните данни в информационните системи на Агенция „Митници“, относно
прилагането на режим отложено плащане на акциз, спазването на нормативните изисквания за данъчни освобождавания,
определянето на данъчната основа, върху която се начисляват задълженията за
акциз, начисляването на акциз по отношение на приложимите ставки, както и проверка
на срокове и внасяне на дължимия акциз в определения срок и размер.
Направените констатации в хода на
ревизията от извършената съпоставка на декларираните данни, отразени в
акцизните декларации за алкохол и алкохолни напитки и регистрираните записвания
в производствената, материална и счетоводна отчетност, заведени от
данъчнозадълженото лице и данните от информационните масиви на Агенция
„Митници“, са описани подробно за отделните данъчни периоди в изготвения
Ревизионен доклад, в Раздел V,
„Констатации по отделни данъчни периоди“. Събрани са доказателства за количествата акцизни стоки, посочени
в първичните документи като вложени в производството, както и за количествата
акцизни стоки, посочени като произведени. Установен е технологичният път на
акцизните продукти и технологичните схеми за производството на алкохолни
продукти, за данъчните периоди 2015 г. и 2016г., обективиран от „ЛВК- ВИНПРОМ” АД с първични документи:
„Произведена продукция“, „Протокол за манипулация“ и „Технологични фири“.
Съгласно
определените размери на фири при манипулации „филтруване“ и „бутилиране“ в
Технологична схема за производство на спирт и водка, с изх. № 682/27.02.2006
г., Технологична схема за производство на спиртни напитки и Техническата
спецификация ТС 01-2009, в първичните документи „Произведена продукция“,
„Протокол за манипулация“ и „Технологични фири“, дружеството е вписвало
норматив и размер на фири при извършване на съответната манипулация, както
следва:
За
данъчен период 2015 г.:
При
„производствен купаж“ - за продукти „Водка“ и „Джин“ е осъществявана само
манипулацията „купажиране“, като за същата пределно допустимият процент загуба
е в размер на 0,37%.
При
продуктите „Ракия“, „Мента“ и „Мастика“ на етап „производствен купаж“ са
осъществявани манипулациите по прехвърляне на продукта с пределно допустим процент
загуби - 0,25% и „купажиране“- 0,37%, като общият процент пределно допустима загуба
е 0,62%. За документиране на горния етап е издаван само документ „Произведена продукция“,
като към същия не е издаван „Протокол за манипулация“. На етап „Бутилиране“, акцизният продукт е насочван към
бутилков цех за производството на бутилирана продукция. Представени са
„Протокол за манипулация“ при „бутилиране“, като в същите са посочени отново
като извършени манипулации по „купажиране“ и в колоната срещу манипулация
„купажиране“ е отчетено и количество загуба.
В
ревизионното производство са разгледани документите „Произведена продукция“ и
„Протокол за манипулация“ при етап „бутилиране“ и е прието, че при заявка за
„бутилиране“ на „Водка“ и „Джин“, продуктът, тръгвайки от напорните съдове преминава
през следните манипулации:
-
„филтруване“ през системата за омекотяване с допустими размери на пределни
загуби 0,40%,
-
„прехвърляне“ на продукта в Бутилков цех с допустими размери на пределни загуби
- 0,25%,
-
„филтруване“ с шихтов филтър с допустими размери на пределни загуби -0,40%,
-
„бутилиране“на продукта с допустими размери на пределни загуби - 0,50%, Като
общият пределно допустим процент на загуби е 1,55%.
Съответно
на база представените документи е прието, че при заявка за „бутилиране“ на
„Ракия“, „Суровата ракия“, процесът преминава през следните манипулации:
-
„прехвърляне“ на продукта с цел охлаждане (стабилизация срещу потъмняване) с
допустими размери на пределни загуби 0,25%,
-
„филтруване“ (кизелгурово и шихтово в поток) и „предаване“ към Бутилков цех с
допустими размери на пределни загуби 0,40%,
-
„филтруване с шихтов филтър“ в Бутилков цех с допустими размери на пределни
загуби 0,40%,
-
„бутилиране“ на продукта с допустими размери на пределни загуби 0,50%.
Съответно
при заявка за „бутилиране“ на „Мента“ и „Мастика“, са взети предвид следните
манипулации:
-
„филтруване с шихтов филтър“ в цех Мастика с допустими размери на пределни загуби
0,40%,
-
„бутилиране на продукта“ с допустими размери на пределни загуби 0,50%, като
общия пределно допустим процент загуби е 0,90%.
При
заявка за „бутилиране“ на междинни продукти, са отчетени следните манипулации:
-
„филтруване с шихтов филтър“ с допустими
размери на пределни загуби - 0,40%,
-
„бутилиране“ на продукта с допустими размери на пределни загуби - 0,50%, като
общият пределно допустим процент загуби е 0,90%.
За
данъчен период 2016г.:
На
етап „Производствен купаж“ - за продукти „Водка“ и „Джин“ са осъществявани
следните манипулациите по:
-
„купажиране“ с пределно допустим процент призната загуба в размер на 0,37%,
-
„филтруване“ през системата за омекотяване с допустими размери на пределни
загуби - 0,40%, като общият пределно
допустим процент загуби е 0,77%.
При
продуктите „Ракия“, „Мента“ и „Мастика“ на етап „производствен купаж“ са
осъществявани манипулациите по:
-
„купажиране“с пределно допустим процент призната загуба в размер на 0,37%,
-
„филтруване с шихтов филтър“ с допустими размери на пределни загуби - 0,40%, като общият пределно допустим процент загуби
е 0,77%.
За
документиране на „производствен купаж“ на акцизни продукти е издаван документ
„Произведена продукция“, като към същия са издавани „Протокол за манипулация“ и
„Технологични фири“.
За
следващия етап - „Бутилиране“, акцизните продукти са насочвани към бутилков цех
за производството на бутилирана продукция. За бутилираната продукция е изготвян
документ „Произведена продукция“. През 2016 г., към документа „Произведена продукция“
не е изготвян „Протокол за манипулация“ при бутилиране.
При
заявка за „бутилиране“ акцизните продукти преминават през следните манипулации:
-
„филтруване“ с шихтов филтър с допустими размери на пределни загуби - 0,40%;
-
„бутилиране“ на продукта с допустими размери на пределни загуби - 0,50%,, т.е. общият
пределно допустим процент загуби е 0.90%.
При
заявка за „бутилиране“ на междинни продукти, продуктите преминават през
следните манипулации:
-
„филтруване“ с шихтов филтър с допустими размери на пределни загуби -0,40%,
-
„бутилиране“ на продукта с допустими размери на пределни загуби - 0,50%,
като общият пределно допустим процент
загуби е 0,90%.
На база събраните в хода на ревизията
документи за одобрените от дружеството норми за фири при съхранение и
транспорт, фири при манипулации и фири при дестилация, които са в размери до пределно
допустимите проценти за количествени загуби при манипулации с акцизни продукти,
уредени в Наредба № 13а-10403 и ЗВСН, ревизията е признала тези фири в
посочените размери и не е определяла задължение за акциз. Установените
количествени разлики на база вписвания в материалната отчетност и данните от
първичните счетоводни документи, констатирани след приспадане на документално
посочените производствени загуби и пределните размери на фири са приети за
липси на стоки и на основание чл. 20, ал.2, т. 8 от ЗАДС установените липси са
разглеждани като акцизни стоки, освободени за потребление и респ. е определено
задължение за заплащане на акциз в съответните данъчни периоди. В ревизионния
доклад и в ревизионния акт конкретно са посочени размерите на фирите, които са
ползвани за всеки един етап на производството и за всеки един продукт,
количествата акцизни стоки, посочени като произведени, алкохолното съдържание
на всеки от акцизните продукти, индивидуализирани са установените липси на
акцизни стоки. Тези фактически обобщения се основават на събраните в хода на
ревизионното производство доказателства – от една страна, а от друга – в
съдебното производство не са представени доказателства, които да ги
опровергават.
При
съпоставка на данните за заприхождаването и анализ на производството на
дестилати за ревизирания период, на база представеният от "ЛВК-
Винпром" АД Протокол от 11.08.2008 г. - 18.08.2008 г., касаещ невъзвратими
загуби в процеса на дестилация, основаващ се на техническите паспорти на дестилационните
съоръжения, са установени отчетени загуби
над допустимите и посочените в паспортите на дестилационните съоръжения.
Установените загуби над допустимите ревизиращият екип е определил като липса и
на основание чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС това количество е разглеждано като
акцизна стока, освободена за потребление. За освободеното за потребление
количество е определено задължение за заплащане на акциз в съответните данъчни
периоди. В ревизионния акт и в ревизионния доклад за всеки един от данъчните
периоди установените липси са индивидуализирани, посочени са възприетите като
пределно допустими размери на фири за всеки един етап от производството на
различните продукти и съответно въз основа на тези данни е определено
задължението за акциз. Тези фактически обобщения се основават на събраните в
хода на ревизионното производство доказателства – от една страна, а от друга –
в съдебното производство не са представени доказателства, които да ги
опровергават.
С
оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Производството по делото е
допустимо, доколкото жалбата срещу ревизионния акт е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес.
При преценка на основателността на
жалбата съдът съобрази следното:
Ревизионното производство е валидно
образувано, тъй като заповедта за възлагане на ревизията е издадена от
компетентно лице. Ревизията е приключила в предвидените от закона срокове. Ревизионният
акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса
на съществени процесуални нарушения. Съдът приема, че в рамките на ревизионното
производство релевантните обстоятелства за определяне на задълженията за акциз
на дружеството са установени в пълен обем и с допустими по закон доказателства
и доказателствени средства. При
извършване на ревизията са събрани доказателства за количествата акцизни стоки,
посочени в първичните документи като вложени в производството както и за
количествата акцизни стоки, посочени като произведени, както и за алкохолното
съдържание на акцизните продукти, документите, отразяващи производствените
загуби и начина на установяване на липсите по смисъла на ЗАДС. За количествата
липси на акцизни продукти, при извършване на манипулации в данъчен склад с
междинни продукти и високоалкохолни напитки, установени след прилагане на
пределните размери на загуби при манипулации, съобразно нормите на Наредба № 13а-10403 и ЗВСН, в ревизионното
производство са събрани безспорни доказателства, като са анализирани и
манипулациите, извършени върху акцизните продукти. Оплакванията в жалбата в
тази връзка са голословни.
По отношение на съответствието на
акта с материалния закон, съдът взе предвид следното:
Нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗАДС урежда,
че производството на алкохол и алкохолни напитки включва обработката и
преработката на всякакъв вид суровини и материали, в резултат на което се
получават или опаковат акцизни стоки. На свой ред разпоредбата на чл. 39 от
ППЗАДС регламентира, че производството на алкохол и алкохолни напитки се
извършва в съответствие със ЗВСН и нормативните актове за неговото прилагане.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗАДС задължението
за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за
потребление. Установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз, на
основание чл. 20, ал.2, т. 8 за целите на акцизното законодателство се
разглежда като „освобождаване на акцизните стоки за потребление“, т.е. като
основание за определяне на задължение за акциз. Законът за акцизите и данъчните
складове не съдържа легална дефиниция на понятието „липси“. Такава не се
съдържа и в действащото законодателство. Общоприето е обаче, че става въпрос за
всеки случай, при който материалният запас изцяло или частично изчезва/губи се
от патримониума на предприятието. Причините за това могат да бъдат различни,
например, пожар, наводнения, кражба, както и естествени фири. В контекста на
ЗАДС липсите са количества акцизна стока, които престават да бъдат налични,
т.е. разполагаеми. Количествата, които съставляват тази липса, са освободени от
потребление и за тях се дължи акциз от датата на освобождаването им за
потребление. Нормата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗАДС регламентира, че до
освобождаване за потребление на акцизните стоки, лицензираните складодържатели
и регистрираните лица не дължат акциз за технологичен брак за акцизните стоки в
допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното
производство или дейност. Съгласно чл. 43, ал. 1 от ППЗАДС, за прилагане на
разпоредбата на 25, ал. 1,т. 4 от закона, лицензираният складодържател е
задължен при поискване от митническите органи да предостави данни,
удостоверяващи нормите на технологични загуби. Съгласно ал. 2 на същия, в
случай на промени в допустимите норми за технологичния брак и технологичните
загуби лицензираният складодържател незабавно уведомява, но
не
по-късно от изтичането на данъчния период, през който са настъпили промените, митническото
учреждение по местонахождение на данъчния склад. При прилагане на данъчни
облекчения, каквото представлява освобождаването от заплащане на акциз на
количествени загуби в производствен процес, се прилага подхода на
документалната обоснованост на извършените производствени процеси, като същите
следва да са надлежно документирани и отразени количествено и по видове.
На следващо място разпоредбата на
чл. 153 от Закона за виното и спиртните напитки урежда, че допустимите размери
на загуби при манипулации на етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и
спиртни напитки се определят съгласно приложение № 9 на същия закон. В случаите
на изчерпване на приложното поле на гореописаните разпоредби се прилага Наредба
№ 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на
стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им. Нормата
на чл. 5 от Наредба 13а-10403 урежда изрично, че приспадането на естествените
загуби се извършва по действителните им размери, които обаче не може да
превишават установените пределни норми. Според
чл. 142 от ЗВСН, спазването на технологичните изисквания при производството на
етилов алкохол от земеделски произход, дестилати и спиртни напитки се
установява със заверяване на техническа спецификация за производство за съответния
продукт. Видно от представената с административната преписка по издаването на
РА Техническата спецификация - водка (ТС 01-2009)“, в т. 8 от „Технология на производството“
на същата е посочено като използвани машини и съоръжения 8.1.6 -
„шихтов
филтър“, изработен от неръждаема стомана, а в „Технологична схема“, с изх. № 682/27.02.2006
г. е определен размер на технологична загуба при „филтруване“ - 1,2
%.
В тези документи, описващи технологичния процес на производство на ВАН, не са определени
броя на филтруванията. В „Протокол за манипулация“ са изброени манипулациите,
извършвани в данъчния склад, като е посочен общ размер 1,2 % загуба и срещу
манипулациите са изписани количества в литри. В протокола няма данни за извършени
замервания, отчитащи реални количества загуби при осъществяване на манипулациите,
включително и филтруване, нито са приложени документи към същия,
т.е.
приетите проценти в протокола са само на база посочените норми в Наредба № 1За-10403
и Наредба № 4 от 28.06.2006 г. С оглед това съдът приема, че правилно в РД и
респ. РА е възприето, че технологичният път на „суровата водка“ преминава през
системата за филтруване, т.е. осъществява се манипулация „филтруване“, за което
съгласно нормативно определените размери за манипулацията „филтруване“ могат да
се приемат като допустими само тези посочени в ЗВСН, а именно 0,40%. Няма
документална и съответно нормативна обоснованост твърдението на дружеството, че
загубите при манипулацията „филтруване“ са в размер на 1,20 %, поради
извършваното трикратно „филтруване“.
По изложените съображения съдът
приема, че при определяне размерите на производствените загуби, правилно при
издаването на РА са приложени нормите посочени в Наредба № 13а-10403 и ЗВСН,
респ. изцяло в съответствие с
материалния закон установените загуби, над пределно допустимите размери на
фири, са възприети като липси на акцизни стоки, освободени за потребление на основание
чл. 20, ал. 2, т. 8 от ЗАДС, поради което е установено задължение за акциз в
общ размер на 55 855.60лв., за което на основание чл. 175, ал.1 от ДОПК във връзка с ЗЛДТДПДВ, са определени
лихви в общ размер от 30 557.88лв. Оспореният акт е изцяло законосъобразен
и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на делото претенцията за заплащане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника по
жалбата следва да се постави на обсъждане. На основание чл. 161, ал.1 от ДОПК дружеството
жалбоподател следва да бъде осъдено да плати на Дирекция „ОДОП” – гр. Варна при
ЦУ на НАП разноски по делото в размера на минималното възнаграждение за един
адвокат. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения регламентира, че
възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с материален интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е 830
лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Материалният интерес по делото е 86 413.48лв.,
следователно минималното възнаграждение за един адвокат е в размер на
3122.40лв.
По изложените съображения и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – гр. Търговище, втори състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЛВК – Винпром“
АД - Търговище, представлявано от изпълнителния директор П. М.чрез а.. С.Р.,
срещу ревизионен акт № BG 004000-PK8-PA3 от 25.03.2021г., потвърден с решение №
Р – 337/32-247508 от 02.08.2021г. на директора на Агенция Митници, с който на
дружеството са установени допълнителни задължения за акциз за дан. периоди м.
януари 2015г. – м. декември 2016г. общо в размер на 55 855.60лв. главници и 30
557.88лв. лихви.
ОСЪЖДА „ЛВК –
Винпром“ АД - Търговище, представлявано от изпълнителния директор Петко Матеев,
да плати на Дирекция „ОДОП” – гр. Варна при ЦУ на НАП разноски по делото в размер на 3122.40лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
–дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: