№ 353
гр. Дупница, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20211510102147 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от С. ЕВТ. СТ.,
ЕГН: **********, настанен в СБАЛЛС в Затвора - София, ул. „Г.Н.Столетов“ № 21 срещу К.
ЛЮБ. К., ИСДВР в Затвора - Бобов дол, адрес: гр. Бобов дол, кв. „Миньор“, ул. „Васил
Коларов“ № 1 – Затвора - Бобов дол и АНТ. Б. СТ. - лекар в Затвора - Бобов дол, адрес: гр.
Бобов дол, кв. „Миньор“, ул. „Васил Коларов“ № 1 – Затвора - Бобов дол.
Ищeцът твърди, че е обвиняем по НОХД и поради тази причина бил настанен в
Затвора - Бобов дол с мярка за неотклонение „задържане под стража“. По време на престоя
му в Затвора - Бобов дол при преместване от 4-та в 6-та килия паднал и си наранил крака,
страда от тромбофлебит и има гнойни рани, от които тече гной. В продължение на два
месеца никой не обърнал внимание на здравословното му състояние и не се провеждало
никакво лечение. Изпитвал силни болки, бил трудно подвижен, не можел сам да се
обслужва, да се храни сам, рядко заспивал, тъй като от силните болки това било
невъзможно. Освен от тромбофлебит с гнойни рани страда и от болест на Паркинсон -
треперещата форма. В Затвора-Бобов дол не получавал никакво лечение, като в
продължение на два месеца преди преместването му в СБАЛЛС / затвоническата болница/ в
Затвора - София се оплаквал на ИСДВР К.К. за състоянието му и болките, които търпи, но
той не взел никакви мерки и не предприел действия за извеждането му на лекар, докато
състоянието му се влошило драстично и се наложило да бъде преместен в затворническата
болница в Затвора-София. Бил емоционално подтиснат и имал нужда да разговаря с
психолог, но не му се осигурявала възможност за срещи с психоложките на затвора, тъй
като К. им забранил да се занимават с него. Когато след падането си ударил крака бил
посетен от д-р С., който трябвало да го прегледа, но той изобщо не му обърнал внимание, не
го прегледал и не му назначил лечение, казал, че няма нужда от лечение, което довело да
драстичното му влошаване и премесване в затворническата болница в Затвора – София.
Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му
заплатят обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на по 500, 00 лева
по отделно / обща сума 1 000 лева /, предявени като частични искове от по 10 000 лева.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв само от ответника К. ЛЮБ.
К., ИСДВР в Затвора - Бобов дол, в който отговор се изразява становище за неоснователност
1
на предявената претенция, по подробно изложени в отговора фактически съображения.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото са приети писмени доказателства - Справка за подсъдимия С.С., копие на
здравния му картон; Заповед № 93/06.04.2021г., Заповед № 221/28.07.2021г. епикриза,
издадена от Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода, епикриза от
Клиника по гастроентерология в Медицински институт към МВР, от които се установява, че
ищецът С. ЕВТ. СТ. постъпва в Затвора- Бобов дол на 22.02.2021 година, за периода
февруари – 2021 г. – март 2022г. са му правени множество прегледи и са назначавани
медикаменти, със заповед № 93/ 06.04.2021 година на началника на затвора- Бобов дол
разпитаният като свидетел Р.С. е назначен за социален асистент на ищеца С. (С. по-късно
освободен по негово желание), ищецът настанен е бил Специализирана болница за активно
лечение на лишени от свобода, хирургичен сектор на 04.10.2021г. до 25.02.2022г. за лечение
на тромбофлебит на десен крак и атонична некротична рана на дясна подбедрица, проведни
са редица консултации със специалисти и назначени лечения включително и за ковид –
инфекция в края на 2021 и началото на 2022г. и от 02.12.2021г. до 07.12.2021г. за жлъчна
дискинезия и стеатоза на черен дроб.
Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите М. В. Л., Б.
ДР. СТ. и Р. АЛ. С.. От показанията на свидетеля М. ЛЮБ. се установява, че работи като
санитар в затвора Бобов дол от 2013г. до сега и е присъствал на всички прегледи, които се
извършват в затвора. Ищецът бил докаран преди няколко години в затвора и бил изолиран в
първа група, тъй като е подсъдим за тежко престъпление. Той е на възраст около 80 години,
и като е пристигнал в затвора не е бил в добро здравословно състояние. Няколкократно се е
оплаквал от здравословни проблеми и поради тази причина е консултиран от лекари -
специалисти в гр. Дупница и гр. София, като е конвоиран до там, като преди това са му
издавани съответните направления вкл. и от ответника С., при прегледите му е изписвана
терапия, която му е давана от медицинска сестра и от Л., както и от медицинския център в
затвора. Обслужвал се и се хранел сам. При прегледите се е изправял винаги сам. Той е бил
изолиран, и за такива затворници се прави посещение на място. Той е посещавал
затворническата лавка, а тя се намира на 100-200 метра от мястото, където е живеел в
затвора, и го е виждал много пъти да ходи. Последно е преведен от Затвора в Бобов дол в
болницата в София преди 1 или 2 месеца, преди да отиде в болницата е бил с катетър.
Движел се сам са катетъра и се е хранел сам.
От показанията на свидетеля Б.С. се установява, че познава С.С.. Били са в една килия
заедно, първия път около 3 месеца, после около 2 месеца. Бил е в болница първо в София,
след това пак са го върнали от болницата в София в Бобов дол в затвора, а след това пак са
го върнали в болницата. Свидетеля С. му е помагал с яденето и ходенето до тоалетната.
Ходел е, но много бавно. Не е имал открити гнойни рани от „тромбофлебит“ тогава.
Докторът е идвал когато са се обаждали. Когато С. е търсил доктора той е идвал, мерил му е
кръвното на два - три пъти. Линейка е идвала отвън, защото е вдигнал кръвно, давали са му
лекарства от медицинския център, като понякога ги е пиел, а някога не. Когато са го върнали
отново в затвора, здравословното му състояние било почти същото като преди да отиде.
Като го върнали му е бил сложен катетъра, защото не е искал да става. Хранел се е сам.
Началникът на отряда на първа група всеки ден е минавал по стаите, питал е дали има
проблеми. При него са идвали началникът на затвора, отрядния началник, докторите, за
психоложката не знае. Сега е в болница, от София е дошъл с поставен катетър. Когато
свидетеля С. е търсел доктор, такъв винаги е идвал.
От показанията на свидетеля Р.С. се установява, че със С.С. били са съкилийници, в
началото като дошъл, си се е движел. Още в началото му е бил назначен като асистент, и за
това са го присъединили към него в обща килия. Възложени му били задачи за полагане на
грижи по отношение на С.. Всичко е изпълнявал нормално, не е имал никакви проблеми с
него. Гледал го е, тъй като е бил назначен с документ. Грижел се за него докато са го взели в
болница. Проблема с краката са му дошли после. Казали са, че е „тромбофлебит“, накрая
2
преди да го преведат в София, вече не е можел да стъпва на краката си. Идвал е лекар в
килията на два пъти. Идвал както лекарят на затвора, така и лекар от спешния кабинет да го
преглеждат. Лекарствата му ги е давал той, въпреки че ищеца е бил на ясно как да ги пие,
тъй като той и преди това ги е приемал. Не е имал проблеми да приема лекарства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 45 ЗЗД.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищците по иска с правно основание чл. 45
ЗЗД следва да докажат кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно: осъществено деяние от лицето, чиято отговорност се
претендира; противоправност на това деяние; възникнали вреди и причинно следствена
връзка между противоправното деяние и вредите. На доказване също подлежи точният
размер на причинените вреди. Вината на дееца не подлежи на доказване, тъй като се
предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи и правопогасяващи възражения, от
които черпи изгодни за себе си правни последици.
За да е налице деликатната отговорност, е необходимо деяние /действие или
бездействие/, което да е противоправно, да е извършено виновно, да причинява вреда
другиму, както и да има причинна връзка между извършеното деяние и претърпените вреди.
Противоправността означава, че деецът с действие или бездействие засяга чужди
субективни права, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие, на
конкретното деяние с вредоносен резултат. В процесния случай съдът приема, че не е
осъществен сложният фактически състав за ангажиране отговорността на ответниците на
основание чл. 45 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже, че му е причинено увреждане от
ответниците, че това увреждане е причинено виновно и противоправно от ответниците, и
при описаната фактическа обстановка в исковата молба. Отговорността при деликт възниква
с осъществяването на фактическия състав по чл. 45 от ЗЗД, който в случая съдът счита, че
не е налице, тъй като описаното в исковата молба увреждане на ищеца не се установява
безспорно и категорично да е причинено от ответниците – събраните писмени и гласни
доказателства установяват обстоятелства за провеждани прегледи, лечения и осигуряване на
медицинска грижа от страна на ответниците при нужда на ищеца, с оглед на което съдът
счита, че ищецът не доказва противправно виновно деяние, което да е осъществено от
отвениците, респ. не доказва наличие на настъпила вреда за него и причинна връзка между
деянието и вредата. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за
настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на
деликвента. Причинно - следствената връзка не се предполага, а трябва да се докаже -
Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС РБ, т. 2. Доказателствената тежест е
за ищеца и тя му е разпределена с проекта за доклад по делото по реда на чл. 146 ГПК,
въпреки което не е ангажирал доказателства за обстоятелства, на които основава исковата си
претенция, с оглед на което тя следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход от делото, разноски се следва на ответниците, но те не са
претендирали такива.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. ЕВТ. СТ., ЕГН: **********, настанен в СБАЛЛС в
Затвора - София, ул. „Г.Н.Столетов“ № 21 срещу К. ЛЮБ. К., ИСДВР в Затвора - Бобов дол,
адрес: гр. Бобов дол, кв. „Миньор“, ул. „Васил Коларов“ № 1 – Затвора - Бобов дол и АНТ.
3
Б. СТ., адрес: *** искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на по 500, 00
лева по отделно / обща сума 1000 лева /, предявени като частични искове от по 10 000 лева,
като неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4