Р
Е Ш Е Н И Е №30
гр.Силистра, 09.05.2023 година
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година, в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Георгиева-Железова
Маргарита Славова
при
секретаря Румяна Пенева, с участието на прокурор при ОП-Силистра С.Г., като
разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД
№21 по описа на съда за 2023г.,за
да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение №18/30.01.2023г.,постановено по АНД
№320/2022г., Силистренският районен съд е изменил
Наказателно постановление №19-2200056/19.05.2022г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ Силистра, с което на „Танатос“
ООД гр.Добрич, за нарушение на чл.12 във връзка с чл.3 т.4 от Наредба №5/11.05.99г. за реда, начина и
периодичността на извършване на оценка на риска (Обн.ДВ,бр.47/
99г.,посл.изм.ДВ,бр.100/24.11.2020г.)-занапред Наредба №5/99г.,е било наложено ад- министративно наказание,по вид „имуществена санкция“, в
размер на 3500.00 лева, на основание чл.413 ал.2 от Кодекса на труда КТ) във
връзка с чл.55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ),като
съдът е намалил размера на санкцията на 2 500.00 лева и е присъдил и разноски
съобразно изменената санкция.
Производството е образувано по касационна жалба от “ТАНАТОС“ООД
гр. Добрич, представлявано от управителя Д.В.Д., подадена чрез представител
по пълномощие адв.М.Я. ***,с искане да бъде отменен обжалвания съдебен акт и след решаване на спора по същество от касационния
състав, да бъде отменено изцяло процесното пред СРС Наказателно постановление.В
съдебно заседание касаторът се представлява от надлежно упълномощен адвокат А.И.
от АК-Добрич, която поддържа
оплакванията от жалбата, поставяйки акцент върху неправилно формиран извод от
районния съд (по-скоро за липса на такъв) относно въведеното в процеса пред
него главно оплакване - наличие на неотстранимо противоречие между фактическото
и юридическото обвинение в АУАН,което е пренесено безкритично и в НП,в чиито
обстоятелствени части, ответния по касация административнонаказващ
орган (АНО) е обсъждал липса на оценка на риска на работно оборудване, представляващо кран, монтиран на товарен
автомобил „Мерцедес“,с рег. №********,който
факт обаче е подвел под неадекватна правна разпоредба, изисква-ща задължителна
оценка на риска на работното място,съгласно
посочената т.4 на чл.3 Наредба №5/1999г.Като не е изложил съображения относно
наличието или липсата на релевираното противоречие между словесното описание на
нарушението и неговата правна квалификация,съдът е постановил обжалваното
решение при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в
сегмента на изложените мотиви, доколкото по централното възражение срещу
процесното пред него НП не е посочил никакви мотиви,т.е. оспореният акт е
постановен при липса на мотиви относно съществена част от въведения в процеса
предмет.С жалбата се твърди още,че съдът не е обсъдил всички относими
доказателства, събрани в процеса пред него,като отделно от това и не е изложил
дължимите, съгласно чл.172а ал.2 АПК съображения,съдържащи правен анализ на
доказателствените източници и удостоверените чрез тях факти.В обобщение
поддържа,че процесното пред районния съд НП било опорочено в неговата основа
поради посоченото по-горе противоречие,което винаги се е свързвало с
накърняване на правото на защита на санкционирания субект и, следователно представляващо
съществено нарушение на процесуалните правила,по разума на чл.348 ал. 1 т.2 НПК,във връзка с чл.63в ЗАНН. Ето защо настоява да бъде отменено както
съдебното решение, така и измененото с него НП. Претендира присъждане на съдебни
разноски по представен списък.
Ответникът по касация -Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Силистра,не се представлява в касационното
производство и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита,че решението на СРС е
законосъобразно, а касационната жалба намира за неоснователна. Дава заключение
за оставяне в сила на оспореното съдебно решение.
Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208
и сл.) АПК,вр.с чл.63в ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на
жалбата, доказателствата по делото и изразените становища от страните,прие
следното:Касационните основания, които
са заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
довели до неправилно приложение на
материалния закон (чл.348 ал.1 т.2 и т.1 НПК,вр.с
чл.63в ЗАНН).Процесуалното нарушение се било изразило в липса на мотиви по част
от въведения в производството пред СРС предмет и липса на формирА.воля
относно главно оплакване във въззивната жалба,свързано с твърдяно несъответствие
между словесното описание на административното обвинение (релевираните факти) и
правното такова. Предвид така детерминирания предмет на касационния контрол, същият
ще се извърши на терена на възраженията за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и в пределите на дължимата проверка от чл.218 ал.2 АПК.
Административно-наказателният спор пред въззивната инстанция е бил съсредоточен
върху спорните процесуални нарушения,допуснати от АНО,според жалбоподателя, в
досъдебната фаза и обосноваващи отмяна на оспореното НП, а именно: наличие на
противоречие между текстовата част на НП и неговия разпоредителен диспозитив,както и различното описание на мястото на извършване
на нарушението в актовете от административнонаказателната преписка,което обаче,
е важен обективен признак от състава на същото и засяга правото на защита на
извършителя.
Съдът е установил фактическата обстановка по делото, въз
основа на събрани- те доказателства, но не е дал отговор на релевираните
възражения пред него, както основателно поддържа касаторът.Приел е за безспорно
следното: На 15.03.2022г. инспектори при ДИТ гр.Силистра - актосъставителят
М.Г.и св.Д.Т.,извършили проверка за спазване на трудовото законодателство и
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в склад за съхранение
на строителни материали,намиращ се в гр.Силистра, Промишлена зона
„Запад“,ул.“Република“ между №19 и Кислородна станция, ползван от „Танатос“ООД - изпълнител по обществена поръчка с
обект:“Реконструкция и доизграждане на ВиК мрежа в с.Айдемир, община Силистра“.Повод
за проверката бил настъпил на същата дата в 11:30 часа инцидент със С.Г.И., ангажиран
с товаренето на цилиндрични бетонови пръстени - заготовки за шахти за
канализация, с размери: височина 75 см.; външен диаметър Ф 120см.; вътрешен
диаметър Ф 100см. и тегло от около 500 кг. На място установили товарен
автомобил „Мерцедес“ с рег.№********, с монтиран кран между кабината и
каросерията,в края на който имало кука за закачване на товар посредством въже.Констатирали,че
въпросният кран на товарния автомобил представлява „работно
оборудване“,съгласно дефиницията от §1 т.4 ДР Наредба №7/23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места при използване на работното
оборудване (Обн. ДВ,бр.88/99г.,посл.изм.ДВ,бр.95/16г.),тъй като е съоръжение,използвано
при работа, в случая за товарене и превозване на бетонни пръстени за шахти.Контролните
органи изискали документацията по осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труд,каквато им е била предоставена.От същата (Вж.Оценка на
професионалния риск - Временно работно място на обект „Реконструкции и
доизграждане на ВиК мрежи в с.Айдемир“ л.26-л.52 АНД/СРС) установили,че в
оценката на риска не е обхванато работно оборудване - кран, монтиран на товарен
автомобил „Мерцедес“ с рег.№********.За това бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение №19-2200056/27. 04.2022г.,в който обаче, за
нарушени правни разпоредби са посочени чл.12 във връзка с чл.3 т.4 от Наредба
№5/99г.
Съгласно същите, при оценяване на риска се осигурява
обхващане на всички аспекти на трудовата дейност с цел установяване на всички
възможни опасности и рискове (чл.12),а според чл.3 оценяването обхваща: 1.работните
процеси; 2.работното оборудване; 3.помещенията; 4.работните места; 5. организацията
на труда;6.използването на суровини и материали; 7.други странични
фактори,които могат да породят риск.Ответният по касация АНО е квалифицирал
горното фактическо установяване за липса на оценка на риска свързан с работното
оборудване (в случая кран) като нарушение на чл.3 т.4 Наредба №5/99г., която е
относима към оценка на риска на работните места. Установява се поддържаното от
„Танатос“ООД противоречие, на което съдът не е дал
отговор.Напротив,посочил е изрично,че за така установеното от инспекторите на
ДИТ-Силистра нарушение (оценката на риска не е обхванала работното оборудване -
кран, монтиран на товарен автомобил) бил съставен АУАН,без да обсъди по кои
правни разпоредби е квалифицирано и, съответно повдигнато административното
обвинение на жалбоподателя.Същото противоречие, буквално и безкритично, е
възпроизведено и в юрисдицикционния акт - предмет на
въззивния контрол, което прави основателно възражението на касатора за липса на
мотиви по главното му оплакване,релевирано пред
районния съд.Освен това, в обхвата на приложението на материалния закон, за
което касационният състав следи служебно по аргумент от чл. 218 ал.2 АПК, се
установява, че СРС правилно е редуцирал размера на наложената санкция,но
доколкото същата не е намалена до нормативния минимум, е следвало да изложи
самостоятелни мотиви, защо счита, че следва да е в конкретно определения от
него размер от 2 500 лева,след като е приел,че липсват утежняващи
отговорността на касатора обстоятелства.
Без значение за изхода на настоящия спор е
вида и характера на правоотношението между „Танатос“ООД
и С.И.(приживе),тъй като задължението за касатора от чл.16 ал.1 ЗЗБУТ,да
оценява рисковете за безопасността и здравето н работещите като обхване избора
на работно оборудване, използването на химични вещества и смеси и организацията
на работните места - редът, начинът и периодичността на извършване на която
оценка,се определят с наредба на министъра на МТСП и на МЗдр.,
съгласно чл.17 ЗЗБУТ,т.е. Наредба №5/99г.,не е по отношение на конкретни лица,
а базово, за всеки възложител на работа,без значение по КТ, по ЗЗД или друго, щом
при използването за същата тази работа на работно оборудване, съществува риск
за безопасността и здравето на работещите.
Съгласно чл.218 ал.2 АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН,
касационният съд следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон. Изпълнявайки това си процесуално задължение
настоящият състав установи, че с обжалваното решение СРС не се е произнесъл по
целия, въведен в производството пред него, предмет.
Това е така,защото е останала неясна съдбата на
незасегнатото от съдебния акт несъответствие между фактическото и юридическото
обвинение на въззивника,предявено му с АУАН и
задълбочено (преповторено) с процесното пред съда НП, което е недопустимо с
оглед правната сигурност.Дали същото е съществено и годно да обоснове отмяна на
юрисдикционния акт са въпроси, по които не може за
първи път да се произнася касационният състав.От препращането на чл.84 ЗАНН, в
процеса пред СРС са били приложими разпоредбите на НПК, а чл.314 НПК повелява
извършване на цялостна проверка на правилността на оспореното пред него НП,вкл.
за размера на наложената санкция.Съгласно чл.305 ал.3 НПК,във връзка с чл.339
ал.2 НПК (доколкото в основата си е потвърдено НП),със своя акт съдът е
следвало да отговори на всички повдигнати пред него възражения,което по
отношение на коментираното несъответствие между установените факти и тяхната
правна квалификация от АНО,не е напра-вил.Същото е съществено нарушение на
съдопроизводствените правила,налагащо отмяна на решението и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на СРС.
Освен това, съдът е упражнил правомощието
си от чл.337 ал.1 т.2 НПК, като е приложил закон за същото,еднакво или по-леко
наказуемо нарушение,изменяйки размера на административното наказание, но е
обсъждал и засегнал част от същото, без да изложи самостоятелни мотиви защо
счита,че касаторът следва да понесе санкция за размера над минимално
установения с КТ (съгласно чл.413 ал.2 КТ същата е определена в относителни
граници: от 1 500 до 15 000 лева). Липсата на мотиви по част от предмета
на съдебния контрол (в случая за размера на имуществената санкция) винаги е
било преценявано като съществено процесуално нарушение водещо до отмяна на оспорения
акт.
С
оглед на горното, настоящият състав установи, че атакуваният съдебен акт не
отговаря на изискванията от чл.339 ал.2 НПК за неговото съдържание,приложим от
препращането на чл.84 ЗАНН,тъй като не съдържа изводи относно главния повдигнат
пред него въпрос - налице ли е несъответствие между словесното описание на
нарушението и неговата правна квалификация и каква е тежестта му
(същественост). В този ракурс поставен административнонаказателният
спор сочи на основателност на възражението на касатора,че по въведените от него
оплаквания в производството пред СРС няма изложени мотиви, а още по-малко
изводи за тяхната относимост и основателност, с което
съдът е нарушил закона, постановявайки порочен акт,който следва да бъде
отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав.
При
повторното разглеждане на делото,Силистренският районен съд трябва да изследва
спорния процесуален въпрос с релевираното противоречие между словесното
описание на процесното нарушение и неговата правна квалификация.Освен това,с
оглед правилното приложение на материалния закон,следва да обсъди размера на
наложената имуществена санкция, излагайки убедителни мотиви, съгласно чл.27
ал.2 и ал.3,във вр. с чл.12 ЗАНН. Относно претендираните разноски,в хипотезата на чл.226 ал.3 АПК, съдът
следва да се произнесе и за разноските за водене на делото пред АС.
Упражнявайки потестативното
си право на жалба според чл.63в ЗАНН, касационният жалбоподател, е предявил основателно
искане за отмяна на съдебния акт, като постановен при съществено нарушение на процесуалните
правила. Налице е касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 НПК, поради което и
съгласно чл.222 ал.2 т.1 АПК,във вр. с чл.63в ЗАНН,
обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново
разглеждане от друг състав на СРС.Докато не бъдат отстранени процесуалните
нарушения, касационният съдебен състав не може да извърши проверка за
материалната законосъобразност на обжалваното съдебно решение,поради което в
тази насока няма да бъдат обсъждани оплакванията в жалбата. Така мотивиран
Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №18/30.01.2023г.,постановено по АНД №320/2022г. на Силистренския
районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.