РЕШЕНИЕ
№ 1403
гр. Бургас, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20222120107271 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. Ц. Ц., ЕГН **********,
с адрес: гр. Б., ***, чрез пълномощника адв. М. М., съдебен адрес: гр. П., *** против
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис 20,
представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., чрез юрк. Г.Г., за прогласяване нищожността на
договор за предоставяне на потребителски кредит № *** от 22.01.2022 г., евентуално
на чл. 5 от договора.
Твърди се от ищеца, че е сключил посочения договор за потребителски
кредит, по силата на който трябва да върне на ответника сумата от 2700 лева, при сума
на получаване 2000 лв., при лихва от 1400 лева, при ГПР (годишен процент на
разходите): 0 %, ГЛП (годишен лихвен процент): 35 %, на 18 броя вноски. Според чл.
5 от договора, ищецът следвало да сключи договор за гаранция с Фератум Банк, с цел
обезпечение на кредита, като по този договор за гаранция, се дължала сумата от 1980
лева.
Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. В условията на евентуалност
счита клаузата на чл. 5 от договора за кредит е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.
Твърди се, че договорът противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК, защото макар да е посочен годишен лихвен процент, липсват каквито и да е било
условия за прилагането му, както и изрично посочване дали лихвеният процент е
фиксиран за целия срок за кредита, или е променлив. Отделно от това нито в договора,
нито в погасителния план има отбелязване на общия размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и
таксата гаранция, с оглед възможността за проверка дали посоченият лихвен процент
отговаря на действително прилагания от заемодателя.
Твърди се още, че погасителният план към договора не отговаря на всички
изисквания по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Не са индивидуализирани отделните вземания,
1
като в договора само е посочено каква е общата дължима сума. Не става ясно
заплащаните вноски какви компоненти включват. Следвало е главницата, договорната
лихва, таксата гарант да бъдат индивидуализирани и подробно посочени с оглед
тяхната периодичност.
Според ищцовата страна договорът не отговаря и на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, защото в него ГПР е посочен само като абсолютна стойност, като не е
разписана методика на формирането му. Не става ясно освен лихвата, какво точно е
включено в ГПР, както и дали е включена такса гарант.
Твърди се и нищожност на договора поради неспазване на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22
от ЗПК, понеже сумата по договора за гаранция от 1980 лева не е включена в ГПР и
ГЛП. В договора за кредит ГПР е посочен в размер на 0%. Ако тази сума се включи в
ГПР и ГЛП, то той би нараснал двойно. Счита, че заплащането на сумата по договора
за поръчителство следва да се разглежда като елемент от общия разход по кредита,
защото е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора
и се заплаща от потребителя. С уговорките за заплащане на допълнителни разходи по
договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва. Според ищеца, невключването на уговорките за
заплащане на разходи по договора за поръчителство в размера на ГПР, води до това, че
посоченият ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора. От своя
страна посочването на ГПР, който не е реално прилаганият представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на Закон за защита на потребителите
(ЗЗП). Ето защо на основание чл. 22 ЗПК договорът за кредит е недействителен.
В условията на евентуалност се твърди, че разпоредбата на чл. 5 от договора е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Според
ищеца тази разпоредба задължава кредитополучателя да сключи договор за
поръчителство, като условие за отпускане на кредит, като по този договор
възнаграждението е 100 % от отпуснатата сума. Така се нарушават еквивалентността
на насрещните престации и добрите нрави. Клаузата е и неравноправна по смисъла на
чл. 143 ЗЗП, понеже не отговарят на изискванията за добросъвестност и води до
неравновесие в правата на страните освен това не е и индивидуално уговорена по
смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Моли се за уважаване на исковете и се претендират
направените по делото разноски.
Правното основание на предявените искове е по чл. 124 ГПК вр. чл. 26 от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който се
изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените в условията
на евентуалност искове. Твърди се, че претенциите, изложени в исковата молба, са
бланкетни и недоказани. Счита исковете за недопустими поради ненадлежен ответник,
доколкото е следвало да бъдат предявени срещу Фератум Банк - страната по договора
за гаранция.
Намира за неоснователно твърдението на ищеца за нищожност на чл. 5 от
договора. Счита, че при кандидатстване за кредит ищецът е имал право на избор дали
да обезпечи кредита с поръчител, предложен от кредитора или да избере сам кой да
бъде гарант. Неоснователно е посоченото от насрещната страна, че предоставянето на
поръчителство от Фератум Банк (Малта) е било условие за сключването на договора, а
е само възможност. Доколкото обаче ищецът се е възползвал от нея, то тя се явява
индивидуално договорена по избор на потребителя. Ищецът сам е избрал като
обезпечение поръчителството от Фератум Банк (Малта), като е потвърдил изрично
избора си чрез WEB код на онлайн страницата на ответника. Възразява срещу
наличието на заблуждаваща търговска практика. Счита, че с нито едно действие
ищецът не е бил въведен в заблуждение относно условията по сключване на договора,
възможността за избор на гарант и дължимите суми при всяка една от опциите,
включително са били посочени сумите, които той би дължал спрямо Фератум Банк
(Малта), ако бъде избран за поръчител и сключи договор с него.
Счита, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, тъй като
2
в Стандартен европейски формат на преддоговорна информация са посочени ясно и
недвусмислено възможностите за обезпечаване на кредита и икономическите
последици чрез поръчителство от Фератум Банк (Малта), а дължимите суми към
последния са описани подробно и в договора за гаранция, доброволно сключен от
ищеца.
Ответникът счита, че липсва нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Възнаграждението по договора за гаранция не се включва в ГПР, понеже не е
задължително за сключване на договора за кредит. На следващо място обезпечаването
на договора цели да гарантира финансовия риск от неплатежоспособността на
длъжника, а не единствено да начислява допълнителни разходи по кредита.
Ответникът твърди, че е предоставил своевременно цялата необходима информация
относно размера на ГПР и начина за неговото формиране, както преди сключване на
договора, така и в последствие в него по разбираем начин, като ясно са посочени
общата сума, главницата и лихвата. Според ответната страна посоченият ГПР от 0 % в
договора за кредит е в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, защото не е по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.
Освен това ищецът е разполагал и с правото по чл. 29 ЗПК да се откаже от
договора за кредит в срок от 14 дни от сключването му, без да дава обяснения и да
дължи обезщетение и неустойки, което право обаче не е упражнил, което според
ответника води до обосновано предположение, че е разбрал и приел чл. 5 от процесния
договор. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира направените по делото
разноски. Възразява срещу ищцовата претенция за разноските.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото е приложен сключен между ищцата - кредитополучател и
кредитодателя „Фератум България“ ЕООД договор за предоставяне на потребителски
кредит № *** от 22.01.2022г., по силата на който кредитодателят е предоставил на
ответника кредит в размер на 2000 лева. С договора длъжникът се е задължил да върне
сумата от общо 2700 лева, включваща главница от 2000 лева и лихва в размер на 700
лева при лихвен процент от 35%, на 18 погасителни вноски съгласно погасителен план,
неразделна част от договора, с първа падежна дата 23.02.2022г. Съгласно чл. 9.3 от
Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България“
ЕООД, достъпни на интернет страницата на ответното дружество, потребителският
кредит се издължава на месечни погасителни вноски, дължими на падежни дати (дати
на плащане), посочени в погасителния план. Съгласно преддоговорната информация
срокът на договора за кредит е 18 месеца. В погасителния план към договора вноските
са посочени с различни размери и различни падежи, като първата от тях е на
23.02.2022г., а последната – на 18.07.2023г. Съгласно чл. 8.2 от Общите условия
лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 35% съгласно
договора и 0% съгласно преддоговорната информация. ГПР е посочен в размер на 0% и
в двата документа.
В чл.5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителството,
предоставено от Мултитюд Банк в полза на кредитора, като с одобряването на
предоставеното обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се
отмени от кредитополучателя или от поръчителя. В същия се съдържа и изявление, че
кредитополучателят сам е избрал този поръчител и е запознат с правото си да посочи
както предложеното юридическо лице, така и физическо лице. В чл. 5 от Общите
условия е предвидено, че преди сключване на договора дружеството оценява
кредитоспособността на кредитоискателя. При оценката се взима предвид и
предложеното обезпечение. За да повиши кредитоспособността си и вероятността да
бъде одобрен кредитът, кредитоискателят може да предложи едно от следните
обезпечения: обезпечение, предоставено от гарант-юридическо или физическо лице,
одобрено от Фератум България и обезпечение от поръчител-физическо лице, избран от
кредитоискателя и одобрен от дружеството. Обезпечението се предоставя чрез
сключване на договор за поръчителство. В случай на одобряване на предоставеното в
3
полза на дружеството обезпечение, уговорката става неотменима.
Представен е и договор за гаранция (поръчителство) от 23.01.2022г., сключен
между ищцата и гаранта Фератум Банк, по силата на който дружеството, се задължава
солидарно с ищеца да отговаря спрямо кредитора за изпълнението на всички
задължения, произтичащи от договор за потребителски кредит № *** от 22.01.2022г.,
сключен между ищцата и Фератум България с отпусната сума 2000 лева.
Отговорността на поръчителя е ограничена до 6000 лева. Уговорено е възнаграждение,
платимо по сметка на гаранта, в размер на 1980 лева, на 18 вноски с първо плащане
21.02.2022г. и последно 16.07.2023г. В приложения погасителен план вноските са с
различно падежно число и в различен размер, като първото плащане е на
23.02.2022.2022г., а последното - на 18.07.2023г.
По делото не се спори, че ищецът е усвоил заетата сума.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от Закона за потребителския кредит, когато не
са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Процесният договор за кредит
попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби
на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа
договорът за кредит. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона,
относно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече
нищожност на сключения договор.
Съдът намира, че в случая има нарушение на т.10, съгласно която договорът
следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният
процент на разходите следва да включва лихвите и другите преки или косвени разходи,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Въпреки
това, при уговорен в договора лихвен процент по-голям от 0, а именно 35%,
посоченият годишен процент на разходите е 0%. Съдът счита, че в настоящия случай
не се касае за техническа грешка, нито че за потребителят е било ясно какъв е
процентът на разходите по кредита на годишна база, тъй като от една страна кредитът
се погасява за срок по-дълъг от година, а освен това видно от погасителния план – с
всяка от вноските се погасява различна част от главницата. Такъв не е посочен и в
преддоговорната информация – също 0%. При това положение се налага извода, че в
нарушение на императивната норма на закона в договора не е посочен годишният
процент на разходите, което влече нищожност на целия договор.
За пълнота следва да се посочи и факта, че в преддоговорната информация е
посочен срок на договора 18 месеца, съгласно общите условия погасителните вноски
са месечни, а реално в погасителния план са фиксирани вноски на различни дати всеки
месец и то на по-ранно число от първата вноска, при това в нарастващ размер, което
само по себе си е объркващо и е предпоставка за изпадане на потребителя в забава.
Освен това, налице е и разминаване между посочения в преддоговорната информация
лихвен процент – 0% и този в договора – 35%. Макар и формално да са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 от ЗПК, изложеното налага извода за
използването от страна на кредитора на недобросъвестни и заблуждаващи търговски
практики при сключването на процесния договор за кредит.
По изложените съображения, доколкото е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10
от Закона за потребителския кредит, целият договор за заем следва да бъде приет за
недействителен на основание чл.22 от ЗПК.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в размер на 108 лева за платена държавна такса.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ответникът трябва да се
осъди да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение
от 502,80 лева с вкл. ДДС. Това е така, доколкото от данните по делото е видно, че
ищецът е получил от адв.М. безплатна правна помощ в качеството си на материално
4
затруднено лице. Размерът на възнаграждението за главния иск е изчислен от съда
съобразно чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ в редакцията му, действаща към датата на
сключване на договора за правна защита.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на М. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес:
гр. Б., *** против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет.
9, офис 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н., че сключеният между страните договор
за предоставяне на потребителски кредит № *** от 22.01.2022 г. е нищожен на
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.
А, ет. 9, офис 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. да заплати на М. Ц. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., *** сумата от 108 лева /сто и осем лева/ съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх.
А, ет. 9, офис 20, представлявано от И.В.Д. и Д.В.Н. да заплати на адв. М. В. М.,
вписан в Адвокатска колегия - Пловдив, с адрес на кантората гр.П., *** на основание
чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение от 502,80 лева /петстотин и два лева и
осемдесет стотинки/ с вкл. ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5