Р Е Ш Е Н И Е
260278/16.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На седемнадесети
ноември две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева
Секретар: Д.Христова
Като разгледа
докладваното от районния съдия
Гр.д. № 23 по описа на ШРС за 2020 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.127, ал.2 от СК по отношение на общото на страните малолетно дете.
Предявена е искова молба от П.М.К. с ЕГН **********, с
адрес ***, действащ чрез адв. С.Т.от АК – Шумен със съдебен адрес ***, кантора
23 срещу Я.П.К. с ЕИК ********** с адрес ***. В нея се излага, че страните се
познават от 2015г., като от месец октомври 2018г. заживяват на семейни начала в
жилище, собственост на родителите на ответницата. На 21.01.2019г. се ражда
общото им дете - П.П.К.. Заедно с тях
живеела и майката на ответницата, като в края на януари 2019г. между ищецът и
нея се породило спречкване, което дало повод страните да се разделят. От януари
до края на март 2019г. ищеца помагал на майката в грижите за детето, като
понякога срещите били прекъсвани еднолично от ответницата, а последната била на
18.12.2019г.
В заключение моли родителските права над детето да бъдат
предоставени на майката, като местоживеенето да бъде на нейния адрес. Така също да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 160 лв., ведно със законната лихва до окончателното й
изплащане, да бъде определен режим на контакти с бащата в два периода. До
навършване на двегодишна възраст да е всяка първа, трета и пета събота и неделя
от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа в присъствието на майката; един ден през
Коледните празници – от 24 декември до 26 декември от 10.00 до 18 часа и един
ден през Новогодишните празници – в периода от 30 декември до 01 януари от
10.00 ч. до 18.00 ч.; на Великден – неделя от 10.00 часа до 12.00 часа; на
рождения ден на детето 17 януари – три часа по договорка между родителите; 10
дни през лятото, като периодът трябва да е договорен от края на месец май на
текущата година, като бъде вземано при изпълнението на режима от дома на майката
и връщано обратно. След навършване на двугодишна възраст – всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с
преспиване; първата половина на Коледните, Новогодишните и Великденски празници
на всяка четна година и втората половина от същите празници през нечетна
година; на рождения ден на бащата 07 март; на рождения ден на детето – 17
януари – от 09.00 ч. до 14.00 ч.; 20 дни, през лятото, в периода от 01 юни до
31 август на съответната, като родителите трябва да се разбират предварително
до края на месец май на текущата година. С исковата молба е направено и искане
за определяне от съда на привременни мерки относно упражняването на
родителските права и местоживеенето на детето, както и осъждане на ищеца за заплащане
на издръжка в размерите посочени по горе.
По така направеното искане съдът се е произнесъл в
протоколно определение в открито съдебно
заседание на 14.02.2020г., като е предоставил упражняването на родителските
права върху малолетното дете на майката, като е определил местоживеенето на
детето да бъде на нейния адрес, определил е режим на лични контакти всяка първа
и трета събота от месеца от 09.30 сутринта до 12.00 часа в присъствието на
майката; на рождения ден на детето – по два часа по договорка между страните;
на Великден, Коледа и на Нова Коледа – по три часа по договорка между страните.
Осъдил е ищеца да заплати 160 лв. издръжка, считано от 06.01.2019г., като се
дължат до 15 число на месеца по банковата сметка на майката.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея
били редовно връчени на ответницата, като в законоустановения срок месечен срок
от нейна страна бил депозиран писмен отговор. Твърди се, че искът е допустим,
но частично основателен. Излага се гледната точка на ответницата за причината
за възникналите между страните
противоречия, като се твърди, че единствената причина за раздялата им е
поведението на ищеца на 24.01.2019г., което било непростимо и поправянето на
отношенията било невъзможно. Страните не спорят по въпросите относно
възлагането на родителските права, местоживеенето на детето и издръжката му.
Спорния между страните въпрос остава режима на личните контакти, като този,
който е предложен от ищецът не е в интерес на детето, като следва да бъде
определен един спокоен режим. По навършване на пет годишна възраст на детето
бащата не би могъл да се справи с грижите по него, поради което не следва да е
с преспиване. Така също определения часови график по дни, не би могъл да се
спазва от ищеца, който поради естеството на работата му, така също летния режим
трябва да е съобразен с интересите на детето, а не с тези на родителите. Излага
се, че ищецът страда от автоимунно заболяване – множествена склероза, което му
пречи да остава насаме с детето и поставя в опасност здравето на сина му. В
заключение се моли да бъде уважен следния режим на контакти: до навършване на
петгодишна възраст – всяка първа и трета събота от месеца от 15.00 ч. до 18.00
ч. в присъствието на майката, на неутрална за страните територия; след
навършване на петгодишна възраст – всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 16.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя с преспиване; 10 дена през
лятото, през месеците юли или август, когато майката не е в отпуск, като
уговорката следва да е до месец май на текущата година; всяка година деня
следващ рождения ден на детето – 18 януари – от 16.00 ч. до 19.00 ч., както и
на рождения ден на бащата – 7 март от 18.00 ч. до 20.00 ч. , като при
осъществяването на личните контакти, детето следва да бъде да вземано и връщано
от дома на майката.
В съдебно
заседание ищецът се явява лично, заедно с адв. С.Т.от ШАК, като поддържат
исканията си в съдебно заседание и молят съда да уважи иска, така както е
предявен.
В съдебно заседание ответницата се явява лично, заедно с адв.
Д.С., като се поддържа изложеното в писмения отговор. В хода на съдебните
прения, както и в представените по делото писмени бележки, се сочат подробни
правни за отхвърляне на претенцията на ищеца в частта за личните контакти и да
бъде определен по-стеснен такъв, с оглед здравословните проблеми на бащата.
ШРС, след
като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Познанството на страните
датирало от 2015г., когато се запознали на работното си място, а в последствие
се сближили. Заживяли съвместно през 2018г., когато ответницата била бременна в
седмия месец в жилището собственост на Я.К., заедно с нейната майка. Ищецът е
диагностициран с „множествена склероза“ от 1996г. и оттогава е на поддържаща
терапия. Това било известно на ответницата, като двамата обмислено правили
постъпки да имат общо дете. На 17.01.2019г. се родил синът им П.П.К., желан
изключително много и от двамата родители. При съвместното им съжителство не
имало сериозни конфликти или спречквания. За конкретния повод за раздялата
помежду им, случила се в края на януари същата година, страните дават различни
обяснения. Общото е, че е конфликта основно бил свързан с майката на ответницата и е от битов
характер. Оттогава живеят разделено, като ответницата полага грижи за детето, с
помощта на своята майка. Бащата видял за последен път П. на 18.10.2019г. и това
бил поводът да предяви искова молба за уреждане на спорните въпроси относно
детето. След постановяване на привременните мерки, се констатира, че същите се
спазват стриктно от страните и същите нямат разногласия по отношение на тяхното
изпълнение.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Е.П.К.– майка на
ищеца и свид. С. М.К. – брат на ищеца. Свидетелите твърдят, че комуникацията
между родителите по повод на детето е много трудна, след раздялата бащата е звънял многократно на
майката, но срещи се осъществявали рядко. Роднините на бащата още не са виждали
детето, като бащата не присъствал на първия му рожден ден, но не знаят
причината. Когато живеели заедно комуникацията между майката на ищеца и Я. също
била трудна. Братът разказва за здравословното
състояние на ищеца и че към момента същият се чувства добре, като според
него е възможно К. да полага самостоятелни грижи за детето в рамките на 5-6
часа. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства и не са в противоречие с тях,
същевременно обаче отчита пряката им заинтересованост на свидетелите от изхода
на делото, предвид родствените им отношения с ищеца.
По делото са изготвени два социални доклада – единия в
производството по привременни мерки и друг в същинското исково производство. В
социалния доклад от 11.02.2020г. (стр.42) майката споделя пред социалния
работник, че тъй като бащата е искал да вижда по-често детето, те са се виждали
по време на разходките, когато времето е топло. Бащата е присъствал и на
детските консултации. В последствие е започнала да ограничава контактите, тъй
като бащата започнал да използва разходките за повод да обсъждат техните
отношения, което й действало натоварващо. Социалният доклад сочи, че условията, при които се отглежда детето са
много добри. Такива са и условията и в жилището на бащата. Майката е на
постоянен трудов договор и към момента е в отпуск по майчинство. Във втория по
делото социален доклад (стр.91) се посочва, че бащата към момента има проблем
със щитовидната жлеза, като е на лекарствена терапия, а за заболяването
множествена склероза си поставя една инжекция на три дни. Трудовото му
възнаграждение възлиза на 800 лв. Детето не познава разширения семеен кръг по
бащина линия, като това основно се дължало на обстоятелството, че близките на
бащата трудно общували с майката на детето и контактите с детето за в бъдеще
биха могли да бъдат единствено през бащата. Между детето и майката има изградена
емоционална връзка.
По делото е назначена и съдебно – медицинска експертиза
за изясняване на фактите по делото. В неоспореното и прието от страните
заключение вещото лице посочва, че ищецът страда от заболяването „множествена
склероза“, което е автоимунно, хронично възпалително заболяване на имунната
система, засягащо централната нервна система със всякакви комбинации от
симптоми, които се появяват поради увреждането на зрителните нерви, главния и
гръбначен мозък. Заболяването има три клинични форми, като при ищецът протича
пристъпно-ремитентно и бенигнен, тоест с доброкачествен ход. Основание за това
медицинско заключение е, че за 24 години
от заболяването си, инвалидизацията на ищеца е с ниска степен, оценена по EDSS с 2.0 точки
при изготвяне на експертизата, като тази скала е до 10.00 точки. Множествената
склероза е неизличимо заболяване и се налага „модифициращо заболяването
лечение“ (лечение с цел намаляване
честотата на присъпите), на каквато терапия е и К.. Честота на прегледите на
такива пациенти не се прогнозира и зависи от появата на нови симптоми и ако се
появи пристъп, то може да се наложи болнично лечение, което е не е повече от
4-6 дни. Последния документиран пристъп на ищеца е бил през 2018г., с оплакване
– слабост в левия крак и затруднение в походката при скала EDSS с 2.5
точки. Към датата на експертизата ищецът продължава да работи и заболяването му
не е пречка да полага грижи за сина си и
не поставя в риск живота и здравето на детето. При изслушването на вещото лице
в съдебно заседание същото разяснява, че най-честия симптом при тези пациенти е
умората, но няма обективен критерия,
по-който да се измери. Тъй като при ищецът няма изразени двигателни
нарушения, то най-вероятно чувства умора, но тя не го прави недееспособен
физически. Вещото лице подчертава, че ищецът може да ръководи, опази и да се
грижи за детето, когато то е на възраст от 2 до 5 години, включително на детска
площадка, на екскурзия и пътуване.
В производството
са изслушани и родителите на детето. Майката сочи, че не отрича ролята на
бащата в живота на детето. Притесняват я единствено двигателните затруднения на
ищеца, които според нея поставят в риск детето, когато срещите протичат
самостоятелно. Постановените от съда привременни мерки се смятат от нея за
напълно изпълними и според нея трябва да останат. Бащата споделя, че
привременните мерки са били спазвани и е склонен даже да останат така
постановените мерки, щом може да се вижда редовно със сина си.
Гореизложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени и гласни доказателства
по делото.
По отношение на основателността на иска: Между страните няма разногласия по въпроса кой от тях следва да упражнява
родителските права спрямо общото им дете, тъй като и двамата се съгласяват, че
тези права следва да се възложат на майката. Както становищата на страните,
така и установената по делото фактическа обстановка обосновават основателността
на предявения в тази насока иск, тъй като по делото стана ясно, че още от
раждането на детето майката е осъществявала фактическите грижи, свързани с
неговото отглеждане, както и че в това отношение може да разчита на помощта на
своята майка. Условията за отглеждане на детето са много добри, като майката
работи и на постоянен трудов договор (към момента в отпуск по майчинство).
Съдът намира, ме ответницата му е осигурила една сигурна и спокойна семейна
среда, като в достатъчна степен се разкриват нейните високи родителски качества
и способността й да се справи и за в бъдеще с основната част от задълженията
си. Отделно от това детето е в ниска
възраст – на 17.01.2021г. ще навърши две години и се нуждае от грижите именно
на майката. Страните не спорят и по въпроса за местоживеенето на детето, което
да бъде на адреса на майката и за размера на издръжката, която следва да се
определи от съда в размер на 160 лв. – минимума към момента. Следва да се
отбележи, че от 01.01.2021г. минимума на издръжката се определя на 162.50 лв.,
но това обстоятелство към момента на постановяване на решението не е налице,
доколкото Постановление № 331 от 26.11.2020г. за определяне размера на
минималната работна заплата за страната на 650 лв. влиза в сила на 01.01.2021г.
Издръжката се дължи от момента на влизане в сила на съдебното решение, тъй като
дотогава действат привременните мерки постановени от съда.
Единствения спорен между страните въпрос е за
режима на лични контакти между бащата и детето, по който съдът намира следното:
При разглеждане на иск по чл.127, ал.2 от СК, включително и при решаване на
въпроса за личните отношения между родител и дете, съдът преценява всички обстоятелства за всеки
конкретен случай, с оглед интересите на детето. По делото безспорно се
установи, че и двамата родители са изключително отговорни и загрижени за
детето, като всеки от тях желае да поеме своята роля в живота му. Майката
счита, че предвид здравословното състояние на бащата, в интерес на
безопасността на детето е режима на лични контакти да бъде в по-ограничена
форма, като до 5 години да се извършва в нейно присъствие. Съответно бащата
моли за достатъчно време със сина му, считайки, че именно това е важно за
детето.
Съдът намира, че твърденията за това, че
здравословното състояние на ищеца застрашава здравето и безопасността на детето
останаха недоказани. В подкрепа на това е заключението по съдебно-медицинската
експертиза, което се кредитира изцяло от съда, като компетентно и пълно дадено,
като вещото лице е категорично, че заболяването не е пречка ищецът да полага
грижи за сина си и не поставя в риск живота и здравето на детето. Правото на
родителя, при когото детето не живее, да
се среща с него и да присъства в живота
му е признато от закона. При липса на редовен и пълноценен контакт помежду им,
ще се наруши емоционалната връзка между тях, а това не би било в интерес на
детето, за който съдът следи служебно. Предвид ниската възраст на детето следва
да бъде определен един първоначален режим, който да действа до навършване на четиригодишна
възраст от детето, а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 09.30 часа
до 12.00 часа; всяка втора и четвърта неделя от месеца от 09.30 часа до 12.00
часа; на рождения ден на детето – два часа по договорка между страните; на
рождения ден на бащата – два часа по договорка между страните; на празниците Великден, Коледа, Нова година –
по три часа, отново по договорка между страните. Когато празника съвпада със
събота или неделя, следва да се изпълнява режима за празнични дни, т.е. по три
часа. Детето следва да бъде взимано и връщано от адреса на майката. Съдът
намира, че режима е в интерес на детето, тъй като позволява то веднъж в
седмицата да прекарва време с баща си. Същевременно намира, че не се налага на
срещите да присъства майката, тъй като от една страна тя няма да се чувства
напрегната от евентуални разговори за личните им отношения с бащата (за
които споделя пред социалните
служители), а от друга страна ще се позволи изграждането на пълноценна
емоционално-доверителна връзка между другия родител и детето. Периода на
срещите от два часа и половина е съобразен с ниската възраст на детето и факта,
че досега не се е отделяло от своята майка. Съдът вярва, че ако детето потърси
подкрепата на своята майка в този период, ищецът би направил необходимото да
осигури незабавно контакт между майката и П..
След навършване на четиригодишна възраст:
всяка първа и трета събота и неделя от месеца – от 11.00 часа в събота до 16.00
часа в неделя, с преспиване; десет дни
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като страните следва
да се договорят предварително до 15 юни на съответната година; през време на
Коледните празници - всяка четна година от
10.00 часа на 25 декември до 16.00 часа на 26 декември, с преспиване;
през време на Новогодишните празници – всяка нечетна година от 10.00 часа на 31
декември до 16.00 часа на 01 януари, с преспиване; на рождения ден на детето –
17 януари – два часа по предварителна уговорка между страните; на рождения ден
на бащата - 7 март – по два часа, с
предварителна уговорка между страните; по два дена от всяка учебна ваканция на
детето, с изключение на лятната. При изпълнението на този режим детето следва
да бъде вземано и връщано от адреса на майката.
Съдът съобразява, че изложения режим е
подробен, но няма пречка да бъде изменен при промЯ.на обстоятелствата или ако
страните преценят, че същия ги затруднява или не е в интерес на детето, като
направят споразумение помежду си или постъпки, с което да го изменят.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК решението в частта за
издръжката подлежи на предварително изпълнение.
Ответникът дължи
държавна такса върху определената издръжка в размер на 230.40лв., както и 5
лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Предвид, че страните са направили искания за присъждане
на съдебните разноски в производството, съдът дължи произнасяне по този въпрос.
Настоящото производство съставлява спорна съдебна администрация, като съдът не
е уважил нито един от предложените от страните режим на лични контакти във
периодичността и вида на срещите на родителя и детето, така както са поискани
от страните. Останалите въпроси относно детето не са били спорни между страните
и съдът се е съобразил със това в съдебното си решение. Затова разноските
направени от страните следва да останат за всяка така както са направени от тях
по делото, включително и тези за адвокат и възнаграждение за вещо лице.
Водим от
горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето П.П.К. с ЕГН ********** на майката Я.П.К. с
ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето да е при майката на
адрес гр.***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
контакти на детето П.П.К. с ЕГН ********** с бащата П.М.К. с ЕГН **********,
както следва: До навършване
на четиригодишна възраст от детето - всяка първа и трета събота от месеца
от 09.30 часа до 12.00 часа; всяка втора и четвърта неделя от месеца от 09.30
часа до 12.00 часа; на рождения ден на детето – 17 януари – два часа по
договорка между страните; на рождения ден на бащата – 7 март – два часа по
договорка между страните; на празниците Великден, Коледа, Нова година – по три
часа, по договорка между страните. При съвпадане на общия режим с официален
празник се изпълнява режима предвиден за официални празници. При изпълнение на
режима детето се взема и връща от дома на майката; след навършване на четиригодишна възраст - всяка първа и трета
събота и неделя от месеца – от 11.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя, с
преспиване; десет дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск, като страните следва да се
договорят предварително до 15 юни на съответната година; всяка четна година –
на Коледните празници от 10.00 часа на 25 декември до 16.00 часа на 26
декември, с преспиване; всяка нечетна година по време на Новогодишните празници
от 10.00 часа на 31 декември до 16.00 часа на 01 януари, с преспиване; на
рождения ден на детето – 17 януари – два часа по предварителна уговорка между
страните; на рождения ден на бащата - 7
март – по два часа, с предварителна уговорка между страните; по два дена от
всяка учебна ваканция на детето, с изключение на лятната. При изпълнението на
този режим детето следва да бъде вземано и връщано от адреса на майката.
ОСЪЖДА П.М.К. с ЕГН **********
да заплаща на малолетния П.П.К. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 160 лв.(сто и шестдесет лева), чрез
неговата майка и законен представител Я.П.К. с ЕГН **********, платима до 15 –
то число на месеца, за който се дължи по банкова сметка *** ***, находяща се в „Обединена
Българска банка“ АД с титуляр Я. П.К. с ЕГН **********, считано от датата на
влизане в законна сила на съдебното решение, ведно със законната лихва при
забава, до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване.
ОСЪЖДА П.М.К. с ЕГН **********
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна
такса в размер на 230.40 лв. (двеста и тридесет лева и четиридесет стотинки),
както и 5 лв.(пет лева) при евентуалното служебно издаване на изпълнител лист
от съда.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта му на
издръжката, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: