№ 30
гр. Бургас, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора П. П. Кр.
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212000600247 по описа за 2021 година
С присъда № 130/14.10.2021 год. постановена по НОХД № 177/2021
год. Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия СТ. СТ. СТ., със снета по
делото самоличност, неосъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че
на 30.10.2015 год. по пътя от кв. Горно Езерово на гр. Бургас към с. Братово,
при управление на л.а. „Волво“ с peг. № А .. КК, нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в: чл.20, ал. 2 от ЗДвП и чл.63, ал. 2, т.1 от
ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Д.Я. А., ЕГН:
**********, /настъпила на 31.10.2015 г./, поради което и на основание чл.
343, ал. 1, буква „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр.чл.55, ал.1, т.1 НК , вр. чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП и чл. 63 ал. 2 т.1 от ППЗДвП го ОСЪДИЛ на ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА .
Със същата присъда на основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил
изпълнението на наказанието с изпитателен срок от ТРИ години.
На основание чл.343г, вр. с чл.37, т.7 от НК съдът е ЛИШИЛ
подсъдимия СТ. СТ. СТ. от правото да управлява моторно превозно средство
за срок от ДВЕ ГОДИНИ считано от влизане на присъдата в сила.
1
Постановил е да се отнеме в полза на държавата 1 бр. веществено
доказателство - лампа на преден десен фар от л. а. „Фиат“ и бъде унищожен
след влизане на присъдата в сила.
ОСЪДИЛ е подсъдимия СТ. СТ. СТ. на основание чл.189, ал.3 НПК да
заплати на малолетната Р. Д. АНГ., действаща чрез настойника си Л.. Б. К.
сумата от 1 000 лв /хиляда лева/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение
ОСЪДИЛ е подсъдимия СТ. СТ. СТ. на основание чл.189, ал.3 НПК да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Бургас сумата от
8 701.16 лв. /осем хиляди седемстотин и един лева и шестнадесет стотинки/,
представляващи направени разноски по досъдебното производство, както и да
заплати в полза на ВСС по сметка на Окръжен съд Бургас сумата от 479.81
лв. /четиристотин седемдесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/,
представляваща разноски направени в съдебното производство.
Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на
подсъдимия С.. С въззивната жалба се изразява несъгласие с атакуваната
присъда, като неправилна и необоснована. Навежда се довод, че ПТП е
настъпило по вина на пострадалия управлявал автомобила без включени
светлини. Твърди се, че съдът не е съобразил наведените пред него
фактически и правни доводи от защитата. Навежда се довод, че участието на
частните обвинители е недопустимо, тъй като само наследниците могат да
упражняват това право. Излага съображения, че присъдата е постановена в
нарушение на правото на справедлив съдебен процес по чл.6 от КЗПЧОС.
Претендира се отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която
подс. С. следва да бъде оправдан. С жалбата не се правят доказателствени
искания.
С допълнение към въззивната жалба се оспорва възражението на
частните обвинители П., Р. и Я.А.и подадено чрез адв. В. срещу въззивната
жалба, тъй като същите не са наследници на пострадалия. Изразява
несъгласие с мотивите на първата инстанция досежно фактическите изводи -
скоростта на движение на автомобила управляван от подсъдимия към
момента на настъпване на ПТП, както и за скоростта на движение на
автомобила управляван от пострадалия, мястото на удара, движението на
дълги светлини, както и че ударът не е бил челен, а странично с левите
2
предни части на двата автомобила. Оспорва и правните изводи на съда, като
претендира невиновност на подсъдимия и моли за неговото оправдаване по
предявеното му обвинение.
Депозирано е писмено възражение на частните обвинители А.и чрез
техния повереник адв. В. срещу въззивната жалба на защитника на
подсъдимия, която намират за неоснователна и необоснована. Навеждат
довод, че обжалваната присъда е обоснована и законосъобразна, а наложеното
наказание намират за справедливо. Молят съда да потвърди присъдата на
БОС. Нямат искания по доказателствата.
Депозирана е и молба становище от адв. М. Т. от АК - Хасково,
повереник на малолетната Р. Д. АНГ., представлявана от настойника си Л.К.,
с която се оспорва изцяло въззивната жалба на защитника на подсъдимия.
Присъединяват се към становището на адв. В., намират присъдата за
правилна и молят за нейното потвърждаване. Нямат искания за събиране на
нови доказателства.
В съдебно заседание частните обвинители и адв. Т. не се явяват,
редовно призовани. Явява се адв. В. от САК.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура – гр.
Бургас заявява, че въззивната жалба е неоснователна, както и изложените в
нея съображения. Намира за неоснователно възражението за неправилно
конституиране на частни обвинители, различни от наследниците на
пострадалия, като сочи, че цитираната от защитата съдебна практика
предхожда ТР № 1/2018 г. на ОС на Наказателната, Гражданската и
Търговската колегии на ВКС, с което е обявено изрично, че Постановление на
Пленума №2/1984 г. е изгубило сила. Сочи, че основание за конституиране на
едно лице в процеса като граждански ищец и частен обвинител, са понесените
от него вреди, които са пряк и непосредствен резултат от престъплението.
Позовава се и на предходно произнасяне от страна на Апелативен съд –
Бургас с Определение от 27.04.2021 г. по ВЧНД№81/21г. в този смисъл,
поради което не е налице твърдяното от защитата съществено процесуално
нарушение. По отношение искането за отмяна на първоинстанционната
присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат
за невиновен, счита същото за неоснователно. Твърди, че в своите мотиви
първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, кои
3
доказателства следва да бъдат кредитирани и кои не, като изцяло споделя
изводите на първоинстанционния съд. Счита, че така събраните доказателства
безспорно установяват, че подсъдимият С. е извършил виновно деянието,
като същото от обективна и субективна страна покрива състава на чл. 343, ал.
1, б.„в“ от НК, доколкото допуснатите от подсъдимия нарушения на
Правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл.
63, ал. 2 от ППЗДвП, са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат - смъртта на пострадалия Д. А.. Сочи, че подсъдимият движейки се с
несъобразена, със зоната си на осветеност скорост и пресичайки
забранителната непрекъсната линия на хоризонталната маркировка, сам се е
поставил в обективна невъзможност да избегне настъпването на ПТП, поради
което съгласно константната съдебна практика, не е налице случайно деяние.
Счита, че присъдата на БОС е правилна, съобразена със събраните в хода на
наказателното производство доказателства, а приетата за установена
фактическа обстановка и правните изводи, изцяло кореспондират с този
доказателствен материал. Навежда довод, че по своето съдържание и форма
мотивите към присъдата съответстват както на изискванията на НПК, така и
на установената съдебна практика, поради което не е налице твърдяната от
защитата необоснованост на първоинстанционната присъда. По отношение на
наказанието, намира, че размерът както на лишаването от свобода, така и на
кумулативното наказание – лишаване от правоуправление, е съобразен както
с изключителното съпричиняване от страна на пострадалия, който се е
движел без светлини, така и с всички останали смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, като правилно от страна на
първоинстанционния съд превес е даден на специалната превенция и
изтърпяването на наказанието е отложено с минималния изпитателен срок. По
отношение на твърдяното нарушение на разпоредбата на чл. 6 от ЕКЗПЧОС,
заявява, че при определяне размера на наказанието, решаващият съд е отчел
по-продължителния период от време на наказателния процес като
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, съобразно
актуалната съдебна практика, поради което не е налице това нарушение.
Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди
първоинстанционната присъда като правилна обоснована и законосъобразна.
Повереникът на частните обвинители – адв.В. заявява, че подадената
въззивна жалба и допълнението към нея, са неоснователни, а присъдата на
4
Окръжен съд - Бургас намира за правилна и законосъобразна, съобразена със
събрания доказателствен материал както в хода на досъдебното производство,
така и в хода на съдебното следствие, проведено пред първоинстанционния
съд. Поддържа изложените във възражението съображения и аргументи за
неоснователността на жалбата и изтъкнатите доводи в същата за
неправилност на присъдата на БОС. Изцяло се солидаризира със становището
на Апелативна прокуратура – Бургас по отношение на изложените
възражения в жалбата. По отношение на възражението за неправилно
конституиране на нейните повереници, като частни обвинители счита, че е
налице произнасяне по този въпрос от Апелативен съд – Бургас.
Присъединява се изцяло към становището на прокуратурата, че това право на
нейните повереници е дадено в ТР №1/21.06.2018 г., което е след решението
посочено в допълнението към въззивната жалба и на което се основава
защитата. По отношение на неправилността на присъдата счита, че в
мотивите на БОС достатъчно подробно и аргументирано съдът е обосновал,
защо е кредитирал петорната автотехническа експертиза и не е дал вяра на
останалите – първоначална и тройна, като се присъединява изцяло към тези
мотиви. Смята, че присъдата е правилна и законосъобразна и моли да бъде
потвърдена.
Защитата на подс. С. заявява несъгласие с доводите на държавното и
частно обвинение. По отношение участието на конституираните частни
обвинители, извън детето на починалия, твърди, че в ТР № 1/2018 г. по т.д. №
1/2016 г., се обсъжда въпросът за обезщетенията, поради което по закон само
наследниците на пострадалия могат да се конституират като частни
обвинители, като тези, които представлява адв. В., не са наследници. Твърди,
че те са легитимирани въз основа на едно съдебно решение да участват, да
получат обезщетение, защото са понесли болки и страдалия, но между
обезщетението и поддържането на обвинение разликата е главоломна.
Поставя въпрос, може ли със съдебна практика да се дописва законът. На
второ място, сочи, че е възможно петорната експертиза на проф. Карапетков
да е по-нова, по-вярна, само че големият въпрос е неправилното заместване
на стойностите на компонентите във формулата.
Навежда довод, че пострадалият се е движел в нарушение, при настъпила
тъмнина, без грам светлина. Твърди, че подсъдимият е предприел
изпреварване, но не в забранен участък, настъпило е ПТП в един много
5
кратък период. Моли съда да приеме, че така постановената осъдителна
присъда на БОС се явява необоснована, несправедлива и да я отмени, като
признае подс.С.С. за невиновен по повдигнатото му обвинение.
В личната си защита подс. С. поддържа и се присъединява към
пледоарията на своя защитник. Смята, че е невинен.
В последната си дума подсъдимият заявява, че е невинен и моли да
бъде оправдан.
Въззивната жалба на подсъдимия е подадена съгласно чл.318 от НПК,
като е спазен 15-дневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в
разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата е процесуално
допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите изложени
във въззивната жалба и допълнението към нея, изслуша становищата на
страните в съдебно заседание, анализира приложените по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, и провери атакуваната
присъда, както по отношение оплакванията на жалбоподателя, така и
служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, намира
въззивната жалба на подсъдимия за неоснователна.
По отношение възражението на защитата за неправилно конституиране
на част от частните обвинители - родителите и сестрата на пострадалия,
Бургаският апелативен съд се е произнесъл с определение №35/27.04.2021г.
по ВЧНД№81/21г., като е потвърдил определението на БОС от 15.04.2021г. по
НОХД№177/21г. за конституиране в качеството на частни обвинители ЯНК.
Д. АНГ., Р. АТ. АНГ. и П. ЯНК. АНГ.. Съдът се е позовал на ТР№1/2018г. на
ВКС по т.д.№1/2016г., което има задължителен характер и с него е разширен
кръга на пострадалите лица, в който попадат родителите, братята и сестрите
на пострадалото лице, които имат право да участват в съдебното
производство, като частни обвинители съгласно чл.76 от НПК. В този смисъл
посоченото възражение на защитата е процесуално недопустимо, тъй като
съдът вече се е произнесъл с влязъл в сила съдебен акт по него.
Бургаският окръжен съд е провел съдебно следствие при стриктно
спазване на процесуалния ред, изследвал е всички относими към предмета на
доказване обстоятелства. Анализирал е обстойно и задълбочено събраните в
хода на ДП и приобщените по време на съдебното следствие доказателства.
6
Обективно, всестранно и пълно е изяснил фактите по делото и след правилна
преценка на съвкупния доказателствен материал, обосновано е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.С. е роден на .... год. в гр. Бургас, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН **********.
Същият е правоспособен водач и притежава свидетелство за правоуправление
категории „ТЗ” и „С” от 1996 година. Има допуснати предходни нарушения
на правилата за движение, като последното му е от 2012г., свързано с
нарушение на чл.21 от ЗДП, а именно управление на МПС с превишена
скорост. Видно от справката за нарушител, приложена по делото – т.3, л.44-
45 от ДП, същият е наказван по административен ред с наказателни
постановления за допуснати нарушения на ЗДвП, включително и за
превишаване скоростта на движение.
На 30.10.2015 година около 17.45 часа подс. С.С. се прибирал от
работа и се движел от кв. Горно Езерово на гр. Бургас към с. Братово по път
№ 7909, като управлявал лек автомобил „Волво” с peг. № А .. КК. Движил се
в тъмната част на денонощието, като управлявал автомобила на къси светлини
със скорост около 65 км/ч.. Времето било облачно, пътната настилка мокра,
но в момента не валяло.
Подсъдимият С. застигнал попътно движещият се от к-с „Меден
Рудник” - Бургас, към кв. Долно Езерово лек автомобил „Форд транзит”,
управляван от св. Ж.П. и го изпреварил. На предна седалка до св. П. пътувал
св. К.. След това подсъдимият застигнал л.а. „Опел Корса”, управляван от св.
И.И.. На предна седалка до св. и. пътувал св. И.Б.. Известно време той се
движел зад л.а. „Опел Корса” със същата скорост от около 65 км/час.
По същото време в обратната посока от село Братово към гр. Бургас
пострадалият Д. А. се движел с лек автомобил „Фиат Типо” с peг. № А 9034
ВР. Автомобилът бил без светлини на фаровете, нямал никаква светлинна
сигнализация.
Около 18.00 часа, при движение почти вече в края на плавен десен
завой, в участъка преди разклона за кв. „Долно Езерово”, при наличие на
непрекъсната разделителна линия /маркировка/ в този участък, забраняваща
на подсъдимия да изпреварва, същият предприел изпреварване на движещия
се пред него л.а. „Опел Корса”. За целта подал ляв мигач, пресякъл
7
непрекъснатата линия и се изнесъл в лентата за насрещно движение, като
увеличил скоростта си над 90 км/час. Тази скорост била несъобразена със
зоната на осветеност на фаровете му, които били на къси светлини. Въпреки
това подсъдимият продължил да ускорява, за да успее да изпревари
движещият се пред него автомобил. След като навлязъл в лентата за
насрещно движение, почти достигнал средата на предно движещия се пред
него „Опел Корса“ скоростта му надминавала 100 км/час, подс.С. видял
срещу него силует на автомобил без светлини. Към този момент пострадалият
А. се движел с л.а. „Фиат Типо” със скорост около 15 км/час в своята лента за
движение, неправомерно без включени светлини.
Подсъдимият С. успял само да отнеме газта, като последвал челен кос
удар между предните леви челни части на л.а. „Волво” и „Фиат Типо” в
лентата за движение на пострадалия А.. В моментът на удара скоростта на
движение на л. а. „Волво” била около 116 км/час. При тази скорост опасната
зона за спиране е около 150 метра. От удара двата автомобила се завъртели
наляво около вертикалните си оси. Лекият автомобил „Волво” запазил
посоката си на движение, а лекият автомобил „Фиат” спрял в обратна посока.
Подсъдимият С. се опитал да излезе от автомобила, но от удара лявата врата
не се отворила и той успял да излезе през дясната. Подсъдимият С. видял
наблизо св. К. и двамата заедно отишли до ударения автомобил „Фиат Типо”,
който бил подпрян на мантинелата на самия мост над реката. Тялото на
пострадалия Д. А. било легнало към дясната седалка на автомобила, самият
А. бил в безсъзнание, в лявата част на главата му имало кръв. Свидетелят К.
позвънил на телефон 112 и съобщил за случилото се. Подсъдимият останал на
място до автомобила на пострадалия А., видял го, че диша тежко. Сигнал за
настъпилото ПТП междувременно бил подаден и от св. Г.М. - инспектор
пътен контрол към РУ-Камено, който се прибирал от работа, видял
произшествието и уведомил за това дежурния в ОДЧ при РУ-Камено. На
място пристигнал екип на Гражданска защита, който започнал да реже лявата
врата на л.а. „Фиат Типо”, за да извадят пострадалия. За целта се наложило да
преместят предната част на л.а. „Фиат Типо” наляво на около 30 градуса, за да
могат да отворят дясната врата, откъдето и успели да извадят пострадалия А..
През това време пристигнала и линейка на „Бърза помощ”. Екипът на
линейката качил пострадалия А. и го откарал в Спешния център на МБАЛ-
Бургас. Въпреки оказаната медицинска помощ на 31.10.2015 г. в 00.15 часа
8
пострадалият Д. А. починал.
От заключението на съдебно медицинска експертиза № 346/2015 г. /т.1,
л.62-64/ се установява, че при огледа и аутопсията на Д.Я. А. са установени:
травма вътре в автомобила - двустранна фрактура на ребра по повече от една
фрактурна линия, контузии на белите дробове, пукнатина на черния дроб и
слезката, кръв в коремната и гръдна кухина, фрактура на ляв горен крайник,
субарахноидален кръвоизлив, контузии на белите дробове, анемия на
вътрешните органи. Непосредствена причина за смъртта на Д. А. е тежкият
травматичен шок, причинен от множеството травми и кръвозагубата.
Травмите на гърдите и корема са причинени от действието на твърд тъп
предмет със значителна повърхност с посока на действие отпред - назад. В
случая най-добре отговаря това да е воланът на автомобила.
Видно от заключенията на съдебно техническата експертиза /т.1, л. 66-
68; т.2, л. 7-11/,изготвена от вещо лице К.М., приобщена към доказтелствения
материал на основание чл.282, ал.3 от НПК, катастрофиралият л.а. „Фиат
типо” с peг. № А 9034 е бил със запоени изводи на крушката на десния фар.
Поради лош контакт между свързващия проводник и месингова пластина на
крушката се е получавало примигване, а на моменти и пълно изгасяне на
фара. Електрическата инсталация в мястото на удара е разкъсана и не може да
се определи нейното състояние. Калаеният припой на лампата за къси и дълги
светлини на преден десен фар не е изпаднал в резултат на удара с автомобил
„Волво”. Вследствие на прегряването в мястото на компрометираната
електрическа връзка, свързващият проводник е прегорял и силно корозирал
преди катастрофата. Връзката не е била механически стабилна, поради което
при движение на автомобила вследствие на вибрациите периодически е
прекъсвала късата светлина на десния фар. Левият фар е напълно унищожен и
не може да се установи какво е било състоянието му преди катастрофата.
Според заключението на химическа експертиза № 1057/2015 г. - т.1,
л.55, в кръвта на подс.С.С. не е установено съдържание на етилов алкохол.
В кръвта на пострадалия А. също не е установено съдържание на
етилов алкохол, съгласно химическа експертиза № 1085/2015 г. - т.1, л. 60/.
Решаващият съд е изслушал и приел петорната АТЕ. Според
заключението на петорната автотехническата експертиза /т.3, л. 49-97/,
изслушана първоначално в хода на съдебното следствие, скоростта на
9
движение на лек автомобил „Волво” непосредствено преди момента на удара
е била около 116 км/час. Опасната зона за спиране при тази скорост е 150
метра, а при скорост 90 км/час - около 101 метра. Съобразената скорост със
зоната на осветеност при движение на къси светлини за подс. С. е била 56
км/час. При движение с тази скорост водачът на л.а. „Волво” ще може да спре
в рамките на зоната на осветеност, но при тази скорост няма как да
предприеме маневра изпреварване, съответно нямаше да настъпи и ПТП.
Водачът на л.а. „Волво” е предприел маневра изпреварване, когато лекият
автомобил се е намирал на около 154 метра преди линията на удара.
Необходимото разстояние за ускоряване на л.а. „Волво” от 65 км/час до 100
км/час е около 84 метра и се изминава за време 3.7 секунди. Ако л.а. „Волво”
е бил с включени дълги светлини на фаровете, то към момента на започване
на маневрата за изпреварване, л.а. „Фиат” е бил във видимата зона на
фаровете му, съответно подсъдимият е имал техническа възможност да
забележи автомобилът на пострадалия и да не предприема маневра
изпреварване. Техническите причини за настъпването на ПТП, според
експертизата, са движение на л.а. „Фиат” в нощни условия без наличие на
светлини; предприемане на маневра изпреварване от водача на л.а. „Волво”
при наличие на непрекъсната осева линия и движение със скорост,
несъобразена с видимата пред автомобила зона при включени и технически
изправни къси светлини на фаровете.
Експертите, представлявани от проф.Карапетков констатират, че
лекият автомобил „Волво“ с рег.№ А 75 80 КК управляван от подсъдимия,
движейки се в посока между кв.Г.Езерово - Бургас към с.Братово предприел
изпреварване първо на товарен автомобил „Форд“. Малко по-късно при
преминаване на плавен десен завой по посоката си на движение предприел
изпреварване на л.а „Опел корса“. Вещите лица са категорични, че
предприетата маневра започва малко преди края на дъгообразната част на
завоя в зоната на непрекъсната осева линия и при скорост на движение
около 65 км/ч. Подсъдимият навлязъл в лявата по посока на движението си
пътна лента, т.е. започнал маневра изпреварване с включени къси светлини на
фаровете си, като ускорил скоростта на автомобила си с цел изпреварване на
движещия се пред него „Опел корса“. Около 4 секунди по-късно от началото
на маневрата по изпреварване, когато л.а „Волво“ се намирал в централната
част на лява /насрещна/ пътна лента, подс.С. забелязал пред себе с л.а. „Фиат
10
Типо“ без светлини, управляван от пострадалия Д.Я. А.. Настъпил удар,
който бил челен кос, между предните леви челни части на двата автомобила,
като мястото на удара е изцяло в лентата за движение на „Фиат Типо“ и двата
автомобила се намирали в тази пътна лента. Въз основа на подробни
математически изчисления, направени по най-новия метод, съществуващ към
момента на изчисляване на скоростта на автомобилите и вида на
траекториите им по време на произшествие, така наречената „компютърна
симулация“, експертите констатират, че л.а. „Волво“ към момента на удара е
бил със скорост около 116 км/ч, а л.а.“Фиат“ с около 15 км/ч. След удара,
предвид значително по-голямото си количество на движение, л.а. „Волво“
продължава движението си напред и се установява на платното за движение,
л.а. „Фиат“ се връща назад, удря се в дясната от посоката на движение двойна
мантинела, деформира я и се установява върху нея. Вещите лица посочват, че
при скорост на движение на „Волво“ от 80 км/ч същият е можел да
предотврати произшествието, като започвайки маневрата можел да се върне
в собствената си пътна лента. При скорост от 90 км/ч обаче, това вече било
невъзможно. Технически съобразената скорост според петорната експертиза,
която съответства на зоната на видимост на „Волво“ при управление на къси
светлини, на каквито безспорно е доказано, че е управлявал подс.С., е около
56 км/ч.
Вещите лица сочат, че причината за липсата на светлини на автомобил
„Фиат Типо“ може да бъде от различно естество, но поради унищожаването
на част от автомобила вследствие на удара, не може да се направи
компетентен извод за състоянието и конкретната причина за липсата на
светлини на автомобила.
Като технически причини за настъпване на ПТП, петорната експертиза
сочи на първо място като най-съществено нарушение, движението на л.а.
„Фиат Типо“ без светлини през нощта по междуселищен път, който не е
осветен. От друга страна експертизата е категорична, че подсъдимият е
управлявал автомобила си с несъобразена с видимата зона скорост пред
автомобила при включени технически изправни къси светлини на фаровете.
Като втора техническа причина се констатира и предприемане на маневра
изпреварване от подсъдимия при наличие на непрекъсната осова линия.
С оглед пълно и всестранно изясняване на обективната истина съдът е
11
приел и приобщил и другите две експертизи изготвени по досъдебното
производство.
Първата тройна АТЕ в състав Т.И., Б.Т. и К.М. изготвена по ДП е
прочетена и приета след съгласие на страните по реда на чл.282, ал.3 от НПК.
Вещите лица в тази експертиза посочват, че подъсдимият е предприел
изпреварване след като преминал десния завой, подал ляв мигач и се изнесъл
в лентата за насрещно движение, като още с навлизането си видял в
насрещната лента пред себе си автомобил без никакви светлини. Скоростта на
л.а.“Волво“ била 90 км/ч, последвал челен кос удар с насрещния автомобил.
Експертите от първоначалната тройна АТЕ приемат, че техническа причина
за настъпилото ПТП е единствено движението на л.а. „Фиат Типо“ без
светлини, който е трябвало да спре и да изчака преминаващите автомобили
„Волво“ и „Опел Корса“. Установено е, че вещото лице Т.И. е присъствал на
извършените огледи на леките автомобили /Протоколи за оглед от
02.11.2015г. по ДП/, а не както твърди защитата, че е присъствал лично и
непосредствено възприел мястото на произшествието на 30.10.2015г. и
поради тази причина точно тази експертиза следвало да се кредитира. Видно
от протокол за оглед на местопроизшествие от 30.10.15г. и Допълнителен
Протокол за оглед на местопроизшествие от 31.10.15г. е, че вещото лице
Илиев не е присъствал на тези процесуално-следствени действия и няма преки
и непосредствени впечатления от мястото на ПТП, която теза е поддържала
защитата и въз основа на която именно поради присъствието на едното вещо
лице на местопроизшествието и възприемане лично от него на фактическата
обстановка, следвало да се кредитира само тази експертиза като правилна,
обоснована и най-точна. Съдът правилно е посочил, че присъствието на едно
вещо лице на местопроизшествието по време на оглед, по никакъв начин не
означава, че той ще даде най-обоснованата, правилна и компетентна
експертиза, поради което доводите на защитата, за кредитиране само на тази
експертиза по тази причина, правилно са ценени от решаващия съд, като
напълно необосновани и неправилни, още повече, че безспорно е установено,
че инж.Т.И. не е присъствал на мястото на произшествието.
Повторната тройна АТЕ в състав проф.М.С., инж.Е. и., инж.Л..М.
констатира също, че като техническа причина за произшествието следва да се
отчете управлението на л.а. “Фиат Типо“ без светлини в тъмната част на
денонощието. Другите изводи на експертите са различни от тези дадени от
12
първоначалната тройна АТЕ, така и от петорната АТЕ. Експертите приемат,
че подсъдимият е управлявал автомобила, преди предприемане на маневрата
изпреварване, с около 65 км/ч. Приемат още, че по време на удара
л.а.“Волво“ е ускорил автомобила до 100.86 км/ч. и при тази скорост е
настъпил ударът. Относно л.а.“Фиат Типо“ вещите лица приемат, че същият
преди удара се е движил с около 61 км/ч, а в момента на удара скоростта на
автомобила е била нула, т.е. л.а. „Фиат“ е бил спрял по средата на пътната
лента. Като техническа причина за настъпилото ПТП също сочат единствено
и само управлението на л.а. „Фиат Типо“ без светлини в тъмната част на
денонощието. Според вещите лица, подсъдимият е увеличил скоростта до 100
км/ч за целите на маневрата, въпреки че при къси светлини такава скорост е
забранена, поради липса на съответна видимост, тъй като, ако се е движил с
допустимата скорост за движение при къси светлини, която съответства на
зоната на осветеност на фаровете при къси светлини - 56 км/ч, той е нямало
да може да извърши маневрата изпреварване. Според тази експертиза, ако
подсъдимият се е движил с 80 км/ч не би могъл да предотврати
произшествието и да се върне в своята лента, въпреки че с тази скорост е
можел да изпревари предходния автомобил „Опел Корса“, който съгласно
свидетелските показания на св.И.Б. и тези на св.И.И. приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281, ал.5, вр.чл.281, ал.1, т.5 от НПК
се е движил с около 60-70 км/ч. Според тази експертиза началото на
маневрата изпреварване от страна на л.а. „Волво“ е започнала в участък без
ограничителни знаци и маркировка за изпреварване. Съдът е дал възможност
на състава на повторната тройна АТЕ да се запознае със свидетелските
показания дадени непосредствено пред съда в хода на съдебното следствие,
както и с петорната АТЕ, след което вещите лица по повторната тройна
автотехническа експертиза категорично са посочили, че след като са се
запознали с доказателствата събрани в хода на съдебното следствие, няма
основание за промяна на техните констатации и изводи изложени в
експертизата, като в този смисъл са поддържали същата във вида представен
в хода на досъдебното производство, преди събиране на гласните
доказателства в хода на съдебното следствие и преди да бъде изготвена
Петорната АТЕ.
Решаващият съд е приел, че възприетата фактическа обстановка по
делото се подкрепя освен от горепосочените АТЕ така и от свидетелските
13
показания на св.К.К., св.Ж. и., св.И.Б., св.И.и., приобщени по реда на чл.281,
ал.5, вр.ал.1, т.5 от НПК, св.Г.М., св.Р.А., св.Я.А., св.П.А., протоколи за оглед
на местопроизшествие, протоколи за оглед на веществени доказателства,
събрани множество писмени доказателства в подкрепа на приетата от съда
фактическа обстановка.
Обосновано и законосъобразно решаващият съд е установил
изложената фактическа обстановка на базата на внимателен и задълбочен
анализ на всички събрани на досъдебното производство и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства,
преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Съдът е анализирал и съпоставил заключенията на изброените АТЕ,
като обосновано е кредитирал заключението на вещите лица по петорната
АТЕ, както и заключенията на съдебно-медицинска и химически експертизи,
като правилно е посочил, че същите са подробни, пълни, обосновани и не
пораждат съмнение по отношение на тяхната правилност. Те допринасят за
изясняване на съществени обстоятелства, включени в предмета на доказване -
механизма на причинените увреждания, причината за смъртта на
пострадалия, причините за възникване на ПТП и механизма на неговото
протичане.
Законосъобразно съдът е приобщил и възприел писмените
доказателствени материали, прочетени по реда на чл.283 от НПК, като същите
не са оспорени от страните по делото.
На базата на установените по безспорен начин факти съдът е направил
обоснован и законосъобразен извод, че с гореописаното деяние подсъдимият
С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл. 343, ал.1, буква „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2 от ППЗДвП, тъй като на 30.10.2015 година по
пътя от кв. Горно Езерово на гр. Бургас към с. Братово при управление на л.а.
„Волво“ с peг. № А .. КК, нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл.20, ал. 2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”
14
и чл. 63, ал. 2 от ППЗДП - „Надлъжната пътна маркировка има следните
изображения, наименования и значения: 1. Единична непрекъсната линия” -
Ml. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат...” и
по непредпазливост причинил смъртта на Д.Я. А., ЕГН **********,
настъпила на 31.10.2015 г.
Този извод на решаващия съд се подкрепя от събраните гласни
доказателства по делото, приетата и изслушана петорна АТЕ, от приложените
справки от КАТ, писмените доказателства, протоколи за огледи на
местопроизшествие и други.
Вещите лица от петорната АТЕ посочват, че при скорост на движение
на л.а. „Волво“ от 80 км/час подс.С. е можел да предотврати произшествието,
като започвайки маневрата е можел да се върне в собствената си пътна лента.
При скорост от 90 км/час обаче вече това било невъзможно. Технически
съобразената скорост, според петорната експертиза, която съответства на
далечината на видимата зона пред л.а. „Волво“ управляван на къси светлини,
на каквито безспорно е доказано, че е управлявал подс.С., е около 56 км/ч.
Експертите сочат, че причината за липсата на светлини на автомобил
„Фиат Типо“ могат да бъдат от различно естество, но поради унищожаването
на част от автомобила от удара не може да се направи компетентен и
категоричен извод за конкретната причина за липсата на светлини на
автомобила.
Като технически причини за настъпване на ПТП, петорната експертиза
сочи на първо място като най-съществено нарушение, движението на л.а.
„Фиат Типо“ без светлини в тъмната част на денонощието по междуселищен
път, който не е осветен. От друга страна експертизата е категорична, че л.а.
„Волво“ е управляван от подсъдимия с технически несъобразена скорост с
видимата пред автомобила осветена зона при включени технически изправни
къси светлини на фаровете. Като втора техническа причина се констатира и
предприемане на маневра изпреварване от подсъдимия при наличие на
непрекъсната осова линия.
Съдът при формиране на фактическите си и правни изводи
законосъобразно и обосновано е дал кредит на доверие на петорната АТЕ,
предвид обстоятелството, че същата е изпълнена от пет вещи лица със
специални знания в областта на транспорта, което обуславя по-висок праг на
15
компетентност на същата за разлика от двете тройни АТЕ. От друга страна
съдът правилно е кредитирал петорната АТЕ поради нейната обоснованост,
пълнота, прецизност, както и предвид обстоятелството, че същата е изготвена
въз основа на най-новия експертен метод в света за изчисляване параметрите
и скоростта при настъпване на пътни произшествия - „компютърна
симулация“. Този метод се определя като най-точен за отчитане загубата на
енергия след удара. Тези факти са изключително важни за определяне на
скоростта към момента на удара. Проф.Карапетков е разяснил в хода на
съдебното следствие, че петорната експертиза се различава от другите две
тройни АТЕ именно поради прилагането при изчисленията и формиране на
констатациите на този по-точен и прецизен метод, който е в резултат на това,
че автомобилостроенето се развива с бързи темпове, което изисква да се
актуализират и всички уравнения, с които се изчисляват скоростите на
автомобилите. Дори проф.М. С. от повторната тройна АТЕ е потвърдил пред
съда, че действително този метод на „Компютърна симулация“, приложен от
петорната АТЕ е по-нов, по - точен и по-прецизен от използваните от тях
методи.
Съдът с основание не е кредитирал повторната тройна АТЕ и
допълнителните експертизи към нея и поради това, че екипът на проф.С., е
използвал при изготвяне на експертизата си методът „Моментум 360“, който
може да бъде използван само при случаи на ПТП, когато и от двете МПС
преди удара има оставени спирачни следи, а в процесния случай такива
липсват. Според експертите, този метод е възможно да се приложи и когато
няма спирачни следи, както е в конкретния случай, но само когато ъгълът на
надлъжните оси на двете МПС към момента на удара е достатъчно голям - не
по-малък от 15-20 градуса, което също не е констатирано в настоящия случай,
т.е. приложеният метод „Моментум 360“ не е прецизен, адекватен и съответен
на механизма и начина на извършване на процесното ПТП и не следва да се
прилага в този случай.
По отношение на първоначалната тройна АТЕ, съдът обосновано не я
е кредитирал не само, защото не е изготвена по най-новите методи в
световната практика, а именно чрез „компютърна симулация“, който метод
гарантира точност и прецизност на важни детайли, изясняващи по пълно и
всестранно механизма на извършване на произшествието, но и защото
първоначалната тройна АТЕ е необоснована, непълна, не отговаря на важни
16
въпроси свързани с изясняване механизма на настъпване на произшествието.
Съдът обосновано е кредитирал изцяло приетата по делото по реда на
чл.282, ал.3 от НПК техническа експертиза, касаеща изправността на
фаровете и електрическата инсталация на л.а. „Фиат Типо“, изготвена от ВЛ -
К.М.. Експертът е направил личен оглед на л.а. „Фиат Типо“, при който е
констатирал, че не е възможно да даде заключение относно състоянието и
годността на ел.инсталацията преди катастрофата, тъй като същата в мястото
на удара е ръзкъсана и не може да се определи нейното състояние, нито
състоянието на левия фар, който е унищожен при удара. Констатирал е, че
автомобилът е бил със запоени изводи на крушката на десния фар. Поради
лош контакт между свързващия проводник и месинговата пластина на
крушката се е получавало примигване, а на моменти и пълно изгасване на
фара.
Обосновано и законосъобразно решаващият съд изцяло е кредитирал
приобщената по реда на чл.282, ал.3 от НПК съдебномедицинска експертиза,
както и изслушаните и приети в съдебно заседание Протоколи за химически
експертизи, с които се удостоверява, че подсъдимият и пострадалият А. нямат
алкохол в кръвта си. Правилна е преценката, че експертизите са компетентни,
пълни и обосновани, поради което съдът е нямал основание да не ги цени.
От показанията на св.И.Б., пътувал в л.а. „Опел Корса“ пред процесния
л.а. „Волво“ и св.И.И. - водач на л.а. „Опел Корса“, чиито показания са
приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр.чл.281, ал.1, т.5 НПК, е видно, че
същите са непосредствени свидетели на сблъсъка между двата автомобила,
възприели са лично настъпилото ПТП, сочат, че автомобилът „Фиат Типо“ се
е движил без включени светлини в тъмната част на денонощието в
насрещната лента, като в момента когато се разминавали с него е настъпил
ударът между двата автомобила. Посочват скоростта, с която са се движили
трите автомобила един след друг – „Опел Корса“, „Волво“ и Бус „Форд
Транзит“, а именно около 60-70 км/ч. От разпита на свидетелите Калчо К. и
Ж.П., пътували в Бус „Форд Транзит“, се установява, че са спрели и
възприели лично местоположението на автомобилите след инцидента, като
техните показания подкрепят изцяло протоколите за оглед на
местопроизшествието. Същите са съобщили, че са разговаряли с подс.С.,
който заявил, че се е ударил в автомобил без светлини, който не видял.
17
Свидетелят К. е заявил категорично, че тъй като автомобилът му бил висок,
на разстояние от километър в отсрещното платно е нямало светлини на
автомобил, затова останал учуден, в какво се е блъснал подс.С.. Свидетелят
Г.М., очевидец непосредствено след настъпване на произшествието,
минавайки оттам, констатирал разположението на автомобилите и
състоянието на пострадалия след настъпилия удар, като се обадил на тел.112,
присъствал на пристигането на Гражданска защита, за да извадят
пострадалия, който бил приклещен в собствения си автомобил и на идването
на Спешна помощ. Правилно съдът е заключил, че показанията на всички
разпитани и посочени по-горе свидетели са последователни, логични и
безпротиворечиви, поради което обосновано ги кредитирал изцяло като
достоверни и правдиви.
Съдът при изграждане на фактическите си и правни изводи правилно е
кредитирал и показанията на констиуираните по делото частни обвинители и
свидетели Р.А. - майка на пострадалия, Я.А. – негов баща и П.А. - сестра на
пострадалия, които също в последователна хронология са изложили
твърдения за поведението на постр.Д. А. преди да настъпи произшествието.
Свидетелите Я.А. и Р.А. са описали техническото състояние на л.а. „Фиат
Типо“ преди удара. Установено е от показанията на св. Р. А., че същият е
закупен месец и половина преди ПТП и е нямал никакви нередности, не е бил
ремонтиран, светлините половин час по-рано са работели изрядно, тъй като
пострадалият е откарал майка си от гр.Бургас до с.Братово и след като
оставил майка си, постр.Д. А. е тръгнал обратно за гр.Бургас.
Съдът е обсъдил обясненията на подсъдимия съобразявайки двояката
им функция - на доказателствено средство и на средство за защита. Правилно
решаващият съд е кредитирал частично обясненията дадени от подсъдимия в
съдебно заседание, относно механизма на извършване на произшествието.
Съдът с основание е игнорирал и не е дал вяра на тази част от тях, в която
подс.С. е заявил, че е предприел изпреварване при прекъсната линия на
пътната маркировка, както и че при маневрата изпреварване не е вдигал
повече от 70 км/ч. до момента на удара, който се бил случил още преди да
навлезе напълно в насрещното платно. В тази им част обясненията на
подсъдимия не се подкрепят от заключението на петорната АТЕ.
Обосновано и законосъобразно въз основа на анализа на изброените
18
доказателства съдът е приел, че подсъдимият е нарушил правилата за
движение визирани в чл.20, ал.2 ЗДП, като нарушението на това правило е в
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Правилен е
изводът, че избраната от подсъдимия скорост, която е достигнал
непосредствено преди сблъсъка от 116 км/ч, при ускоряване на автомобила с
оглед предприетата маневра по изпреварване при включени къси светлини, е
несъобразена и не съответства на зоната на осветеност и видимост от
светлините на автомобила. Подсъдимият С. е нямал необходимата видимост
при тази скорост с включени къси светлини, такава осветеност би постигнал
ако е управлявал на дълги светлини. В този смисъл, когато избраната от
подс.С. скорост не съответства на осветеността на пътния участък, който е
тъмен към процесния момент, изисква завишено внимание, а в случая
видимостта, която дават фаровете на къси светлини не е била достатъчна и не
съответства на скоростта от 116 км/ч, с която той се е движил преди удара. В
тези случаи като съобразена скорост експертите посочват такава от около 56
км/ч. Безспорно скоростта не е била съобразена с конкретните условия на
видимост на пътя, което е довело до невъзможност подс.С. да спре пред
възникналото препятствие на пътя, а именно движещия се в отсрещното
пътно платно л.а „Фиат Типо“ и от което му виновно поведение са
възникнали съставомерни вредни последици, а именно смъртта на Д. А.,
която е в причинноследствена връзка с несъобразената скорост на движение
на автомобила управляван от подсъдимия, несъответстваща на видимата зона
пред автомобила. Въпреки че при тази скорост от 116 км/ч, ударът е бил
непредотвратим, такъв е бил той и при управление с 90 км/ч. Това
обстоятелство не оневинява дееца, тъй като той е управлявал в разрез с
общото задължение по чл.20, ал.2 от ЗДвП - да избере скорост, отговаряща на
спецификата на пътната обстановка и видимостта на пътя, включваща
движение нощно време и в разрез със законовите изисквания за условия на
видимост, като е управлявал с несъобразена скорост л.а. „Волво“ на къси
светлини със скорост достигаща до 116км/ч. Позволената такава при къси
светлини, даваща възможност на водача да има достатъчна осветеност на
зоната пред автомобила е около 56 км/ч. Дори и в случая да се касае за
извършване на маневра изпреварване и реално да следва ускоряване на
скоростта, за да се извърши същата, вещите лица от петорната експертиза са
категорични, че той е имал техническа възможност да извърши маневрата и с
19
80 км/ч, тъй като предходния автомобил се е движил с около 65 км/ч, като
при тази скорост от 80 км/ч е можел да види насрещния автомобил без
светлини и да се върне в своето пътно платно, като предотврати
произшествието. Подсъдимият е бил длъжен да управлява автомобила със
скорост, позволяваща му да спре в зоната на осветеност, осигурена от
светлините на автомобила му. Ако е управлявал със скоростта, която би му
позволила да спре в зоната на видимост, осигурена от късите светлини, той
би могъл да предприеме своевременно спиране пред препятствието, тъй като
л.а „Фиат Типо“ се е движил много бавно с 15 км/ч и категорично нямаше да
има такива тежки вредоносни последици, или да се върне в собствената си
пътна лента, като прекрати маневрата изпреварване.
Другата възможност за предотвратяване на произшествието е
подсъдимият да не предприема изобщо маневра изпреварване, след като
съобрази, че се движи през нощта, не може да ползва дълги светлини, за да
има пълна видимост съответна на скоростта му на движение. Подсъдимият
обаче, управлявайки автомобила с несъобразена на зоната на осветеност на
фаровете му скорост, стигайки до 116 км/ч сам се е поставил в невъзможност
да избегне удара, в какъвто случай съставомерността на деянието като
транспортно престъпление не отпада.
Обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че подс.С. е допуснал
още едно нарушение на правилата за движение, визирани в чл. 63, ал. 2, т.1
от ППЗДвП - „Надлъжната пътна маркировка има следните изображения,
наименования и значения: 1. Единична непрекъсната линия” - Ml. На пътните
превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат...”, което нарушение
също е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Безспорно се установява от заключението по приетата по делото петорна
АТЕ, че подс.С. е предприел изпреварване в края на завоя, където
маркировката е била все още непрекъсната линия, т.е забраняваща
изпреварване. Няма спор, че след завоя и на мястото на удара между двата
автомобила маркировката вече е прекъсната линия за подс.С. и непрекъсната
за пътната лента на постр.Д. А.. Подсъдимият С. не се е съобразил с
правилото, визирано в чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДП, че на пътните превозни
средства е забранено да застъпват и пресичат единична непрекъсната линия -
М1. В този смисъл подс.С. безспорно е извършил и това нарушение на
правилата за движение, което е довело до настъпване на вредоносния
20
резултат. Подсъдимият е следвало да не предприема маневрата изпреварване
на забранен пътен участък и то по време на преминаване на завой, като
именно поради спецификата на пътния участък - завой, пътната маркировка е
непрекъсната и е забранено изпреварването, след което се излиза на прав
участък, където вече става прекъсната осева линия в посока с.Братово и е
можел малко по-късно да предприеме закономерно маневрата. Няма спор, че
ударът между двата автомобила е настъпил на правия участък при прекъсната
осева линия по посоката на движение на подс.С., но в конкретния случай от
съществено значение при преценка нарушено ли е правило на движение, е да
се съблюдава началния момент на предприетата маневра изпреварване, която
категорично е извършена при нарушение на правилата и е в причинна връзка
с настъпване на вредоносния резултат. Ако подсъдимият не бе предприел
маневрата в забранения участък, произшествието щеше да бъде
предотвратено.
Предвид горното, правилно решаващият съд не е споделил
становището на защитата за оправдаване на подсъдимия, поради наличие на
случайно деяние. Това е така, защото подс. С. допускайки двете безспорно
доказани нарушения на правилата за движение, сам се е поставил в
невъзможност да избегне вредоносните последици.
Законосъобравен е изводът, че деянието е извършено при
непредпазливост, при проявена форма на небрежност по смисъла на чл.11,
ал.3 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Безспорно действията му обективират по категоричен начин и умисълът при
извършване на деянието. Той не е предвиждал настъпването на престъпния
резултат, но е могъл, съобразно дългогодишната си квалификация на водач на
МПС с шофьорски стаж от 19 години и е бил длъжен, в съответствие с
особеностите на конкретната пътна обстановка, да предвиди настъпването на
общественоопасните последици. Именно поради това подсъдимият е следвало
в по- голяма степен да съблюдава стриктно установените правила за
движение по пътищата и спази задълженията си като водач на МПС.
Подсъдимият С. е съзнавал, че предприема действия по изпреварване в
уязвим пътен участък - завой и при непрекъсната линия, забраняваща за него
изпреварване, като е логично тази маневра да бъде забранена по протежение
21
на завой. Съзнателно е ускорил скоростта до 116 км/ч, за да може по-бързо да
изпревари предходния автомобил, съзнавайки, че при такава скорост,
управлявайки на къси светлини няма необходимата зона на осветеност и
видимост, която да му гарантира възприемане на възможни препятствия по
пътя. Безспорно подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, особено в такъв случай при насрещно
движещ се автомобил без светлини, което се случва изключително рядко, но
въпреки това той е бил длъжен да спре пред всяко препятствие на пътя, което
е могъл да стори, ако не бе нарушил правилата за движение описани по-горе.
В настоящия казус не е налице хипотезата на “случайно деяние”, по
смисъла на чл.15 от НК, тъй като доказателствата сочат, че е съществувала
обективна възможност при правомерно поведение от страна на подсъдимия,
да бъде предотвратено възникналото ПТП.
Независимо от значителното съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия, подсъдимият, като водач на МПС, е следвало да съблюдава
стриктно установените правила за движение по пътищата и проявената в
конкретния случай от негова страна небрежност към тези правила, е причина
за възникване на произшествието и настъпилия вредоносен резултат.
Въз основа на обстойния и задълбочен анализ на доказателствените
материали, решаващият съд обосновано е приел, че обвинението срещу
подсъдимия е доказано по несъмнен начин, поради което правилно и
законосъобразно го признал за виновен. Окръжният съд е изяснил
същинските причини за настъпилото ПТП, посочил е допуснатите от водача
нарушения на правилата за движение, както и причинно следствената връзка
между тях и съставомерния резултат. Причините и условията за извършване
на престъплението се коренят и в проявеното от страна на подсъдимия грубо
незачитане на основни правила за движение по пътищата.
Като причини и условия за извършване на престъплението, следва да
се посочат незачитане на основни правилата за движение изискващи
адекватна преценка на пътната обстановка и съобразяване на действията като
водач на МПС с нея. От значение е и обстоятелството, че пострадалият с
поведението си в значителна степен е допринесъл за настъпването на
противоправния резултат.
По гореизложените съображения неоснователни се явяват претенциите
22
на подсъдимия и неговия защитник за признаването му за невиновен и
оправдаването му по предявеното обвинение.
Настоящата инстанция извърши проверка на присъдата и по
отношение на наложеното наказание.
Първата инстанция се е съобразила, както с императивните критерии
на чл. 54 НК, ръководейки се от степента на обществена опасност на
деянието и личността на дееца, така и със смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства.
Правилно съдът е взел предвид подбудите мотивирали подсъдимия да
извърши конкретното престъпление, преценил е и всички останали
обстоятелства влияещи върху размера на отговорността и съответно е спазил
изискванията визирани в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на
целите на наказанието.
При определянето вида и размера на наказанието съдът е съобразил
предвиденото в съответната разпоредба на НК като вид и размер наказание за
този вид престъпления. За извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б.„в”,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил наказание от 2 до 6 години
лишаване от свобода.
Анализирайки задълбочено обстоятелствата по делото имащи значение
за индивидуализацията на наказанието, което подс.С. следва да изтърпи,
съдът правилно е приел, че осъщественото от него деяние се отличава с
изключително висока степен на обществена опасност предвид
характеристиките на същото, вида на нарушените обществени отношения,
настъпилия вредоносен резултат, начина на осъществяване и честата му
проява в обществото. Обстоятелството, че напоследък са зачестили
транспортни произшествия с човешки жертви, сочи на завишена степен на
обществена опасност на този вид деяния, което обуславя необходимостта от
по-строга наказателна политика като един от факторите за ограничаването на
тази неблагоприятна за съжаление тенденция.
Правилна е констатацията на решаващият съд, че високата степен на
обществена опасност на деянието, се извежда от настъпилия вредоносен
резултат - отнет е човешки живот.
От друга страна съдът е извършил преценка на степента на обществена
23
опасност на личността на подсъдимия, определяйки я за занижена, предвид
наличните смекчаващи отговорността обстоятелства- чисто съдебно минало,
семейно и трудово ангажиран, съдейства за разкриване на обективната
истина, както на досъдебното производство така и в хода на съдебното
следствие.
Анализирайки наличните смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, съдът правилно е преценил, че при индивидуализация на
наказанието, същото следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1
от НК при наличие на изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, а именно значителното съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалото лице Д. А., което обстоятелство има решаващо и
съществено значение за настъпилото произшествие и последвалия вредоносен
резултат. На следващо място съдът правилно е отчел като изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство продължителният период, изминал
от инкриминираната дата - 30.10.2015г., повече от 6 години, от
произшествието, което обстоятелство не може да се вмени във вина на
подсъдимия С.. Забавеното разследване, респективно довело и до забавено
правосъдие за извършено престъпление неминуемо следва да обоснове извод
за смекчаване на наложеното наказание, което обстоятелство съгласно
константната съдебна практиката на ВКС следва да бъде отчетено при
индивидуализацията на наказанието.
По делото са налице и отегчаващи отговорността обстоятелства, които
характеризират негативно дееца. Такива са предхождащите деянието
нарушения на правилата за движение през периода 2009г., 2010г., 2012 г.,
като последното му нарушение на 01.05.2012г., три години преди деянието, е
управление на автомобил в нарушение на чл.21 от ЗДП - с превишена
скорост.Такова е констатирано и през 2007г. с влязло в сила наказателно
постановление, видно от приложената в папка 3, л.44 и л.45 от ДП, справка от
ОД на МВР Бургас за водач нарушител. Посочените данни обосновават извод,
че подсъдимият не е бил дисциплиниран водач на МПС и е пренебрегвал
правилата за движение, най вече тези свързани със скоростта, които в
значителна степен създават опасност за движението по пътищата. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете и наличието на
две допуснати груби нарушения на правилата за движение при осъществяване
на инкриминираното деяние.
24
Правилна е преценката, че допуснатото нарушение на правилата за
движение в настоящия казус не е инцидентно поведение от негова страна.
Налице е сколнност към нарушение на правилата за движение, която
характеризира подсъдимия като системен нарушител, което безспорно
изисква една по-сериозна наказателна репресия и най- вече по отношение на
наказанието лишаване от правоуправление, което в достатъчна степен ще го
превъзпита към спазване на правилата за движение. Още повече, че само три
дни преди настоящия случай, той също е допуснал нарушение на правилата за
движение, за което има издаден фиш.
Посочените данни обосновават извода, че подсъдимият е пренебрегвал
отговорностите си като водач на МПС, обстоятелство, което го характеризира
негативно и следва да се отчете като отегчаващо. В настоящия казус същият
не е оценил обективно необходимостта от повишено внимание и
предпазливост от негова страна като водач при възникване на опасност за
движението.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решаващият
съд правилно е определил наказанието на подс.С.С. при условията на чл. 55,
ал.1, т.1 от НК - под определения законов минимум, като му наложил
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.
По отношение начина на изтърпяване на наложеното наказание,
решаващият съд правилно е приел, че за постигане целите на наказанието, а
именно да се превъзпита подсъдимият С. и да се окаже предупредителен и
възпиращ ефект върху обществото не е необходимо той да бъде изолиран от
обществото.
Правилна е преценката, че в конкретния казус, за постигане целите на
наказанието предвидени в чл.36 от НК, не е необходимо подсъдимият да бъде
изолиран от обществото. Същият е личност с ниска степен на обществена
опасност, поради което за неговото превъзпитание и поправяне, а така също
за постигане на превантивния и предупредителен ефект за обществото, не се
налага той да бъде изолиран от обществото. Целите на наказанието могат да
бъдат постигнати и при условията на условно осъждане за срок от три години
на основание чл.66, ал.1 от НК.
Ето защо съдът обосновано и законосъобразно е отложил
изпълнението на наказанието лишаване от свобода. При определяне размера
25
на наказанието и начина на неговото изтърпяване, съдът обосновано е
изходил от принципите на целесъобразност, справедливост и хуманност,
които са в основата на наказателната репресия и преследваните с нея цели.
При решаването на въпроса дали е целесъобразно приложението на
чл.66, ал.1 от НК индивидуалната и генералната превенция следва да бъдат
анализирани в светлината на диалектическата им връзка, какъвто е и
замисълът на законодателя, личната е средство за осъществяване на общата.
При това съдът е длъжен преди всичко да прецени дали поправянето и
превъзпитанието на дееца може да бъде постигнато с отлагане изтърпяването
на наложеното наказание. Но това съвсем не го освобождава от задължението
да съпостави този си извод с нуждите на генералната превенция, защото и тя е
цел на наказанието и необходимо условие за отмерване на справедлива
санкция. Наказанието е справедливо, когато съответства както на тежестта и
моралната укоримост на извършеното престъпление, така и на личната на
дееца. И това е възможно само при постигане на необходимия баланс, целящ
поправителното и превъзпитателно въздействие върху подсъдимия и
обществените очаквания за упражнената държавна принуда спрямо
извършителите на подобен род посегателства. Този процес изисква
внимателна оценка на конкретната обществена опасност на деянието и
отражението му в обществото. В този смисъл е и съдебната практика-
Решение №37/83г. и Решение №83/83 г. на ОСНК на ВС, съгласно която при
решаването на въпроса дали да се приложи института на условното осъждане,
съдът следва да прецени не само личните качества на дееца, но и неговото
поведение като водач на МПС, конкретната обществена опасност на
престъплението и дали с отлагането на наказанието биха се постигнали
целите на чл.36 от НК. В конкретния случай въззивната инстанция намира, че
с прилагането на института на условното осъждане, може да се въздейства
предупредително и възпиращо не само спрямо извършителя, но и върху
другите членове на обществото.
С оглед определения размер на наказанието лишаване от свобода, не са
налице законови пречки за приложението на института на условното
осъждане визиран в чл.66 от НК, а и подсъдимият не е личност с трайно
криминално поведение, обикновено налагащо изолирането на дееца от
обществото.
26
Идеята за санкцията единствено като назидание за останалите членове
на обществото е чужда на българската наказателна система. Бългаският
наказателен закон е изграден върху разбирането, че наказанието трябва да
съответства на престъплението, т.е. да е справедливо, а справедливото
наказание е целесъобразно. Именно чрез баланса между двете цели на
наказанието – генерална и индивидуална превенция се постига крайната цел
на наказателно-правното въздействие – общата превенция.
Обществените настроения не трябва да имат решаващо значение в
процеса на индивидуализация на наказанието. Законодателят е регламентирал
тази сложна оценъчна дейност, въвеждайки строги критерии и принципи в
закона. Именно на тази плоскост и в съответствие с конкретните особености,
отнасящи се до тежестта на престъплението и обществената опасност на
дееца, съдът следва да отмери справедливо наказание. Справедливостта на
наказанието е основен принцип в нашето наказателно право, а справедливо е
това наказание, което съответства на тежестта на престъплението.
По отношение на наказанието лишаване от правоуправление на
основание чл.343г, вр. чл.37, т.7 от НК за срок от две години считано от
влизане на присъдата в сила, съдът правилно е съобразил обстоятелството, че
подс.С. е склонен към спорадично нарушаване правилата за движение, че не е
напълно изряден водач, тъй като има предходни наложени наказания за
допуснати административни нарушения на правилата за движение.
Настоящата инстанция намира, че така отмереният срок на наказанието в
достатъчна степен ще въздейства осъзнаващо и предупредително върху
подсъдимия и ще възпре последния от следващи, водещи до неблагоприятни
последици действия в практиката му като водач на МПС, ще му даде
възможност да осъзнае и осмисли по-задълбочено, че правилата на пътя
трябва да се спазват, че трябва да бъде внимателен водач на пътя.
Ето защо, наложеното наказание „лишаване от право да се управлява
МПС” за срок от две години, въззивната инстанция намира за
законосъобразно и справедливо, тъй като определеният срок от две години в
достатъчна степен би оказал превъзпитателен ефект по отношение на подс.С.
да не допуска за в бъдеще нарушения на правилата за движение.
Присъдата е обоснована и законосъобразна и досежно веществените
доказателства и присъдените по делото разноски.
27
Предвид гореизложеното присъдата на Бургаския окръжен съд е
обоснована, законосъобразна и справедлива, поради което следва да бъде
потвърдена.
При цялостната проверка на присъдата не се установиха допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
По гореизложените съображения и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6
от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №130/14.10.2021г. постановена по
НОХД№177/2021г.по описа на Бургаския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
ВКС на РБългария в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28