Решение по дело №29313/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3253
Дата: 1 март 2023 г.
Съдия: Боряна Стефанова Шомова Ставру
Дело: 20221110129313
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3253
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
четИ.десети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря С. В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20221110129313 по описа за 2022 година
Ищците М. Б. и Г. Б., действащи чрез своята майка и законен представител И. Ц., твърдят,
че между техния баща и наследодател К. Б. и Р. Б. ЕАД бил сключен договор за кредит на
8.4.2015 г., който следвало да върне в срок до 20.4.2022 г. Поддържат, че К. Б. в качеството
си на кредитополучател бил застрахован при ответ. ЗК „У. живот“ АД срещу рискове,
водещи до невъзможност за погасяване на кредита, както и че по силата на
застрахователния договор ответникът поел задължение при настъпване на застрахователно
събитие да изплати на банката-кредитор задълженията по договора за кредит. На 4.6.2021 г.
К. Б. починал, за което законният представител на децата, като наследници на
кредитополучателя, уведомил застрахователя, който отказал плащане поради липсата на
покрит риск, тъй като смъртта не е настъпила в резултат на злополука. Ищците платили
месечните вноски по кредита за септември, октомври и ноември 2021 г. в общ размер на
1655.69 лв. Молят да се осъди ответникът да плати на всеки от тях дължимото
застрахователно обезщетение, в размер на по 827.85 лв., както и обезщетение за забава в
размер на по 71.29 лв. начислено за периода от 27.7.2021 г. до 1.6.2022 г. и ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане и разноските
по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
исковете. Твърди липсата на настъпил застрахователен риск, тъй като смъртта е настъпила в
резултат на заболяване, а не на злополука. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 456
1
КЗ и чл. 86 ЗЗД. В тежест на ищците е да докажат, че техният наследодател е имал
качеството застрахован по валиден договор за застраховка "Злополука", сключен с ответ., в
полза на кредитор за обезпечение на задължения на застрахования по посочения в исковата
молба договор за кредит; настъпило в срока на договора застрахователно събитие, което е
покрит по застраховката риск; възникнало задължение за плащане на трите вноски по
кредита; че ищците са заплатили в полза на банката-кредитор дължимите месечни вноски в
посочения размер.
Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено, че ищците са наследници
по закон – низходящи на К. Б., починал на 4.6.2021 г.
Наследодателят на ищците сключил на 8.4.2015 г. с Р. Б. ЕАД договор за кредит за сумата
36655.45 лв., с краен срок за погасяване на кредита – 20.04.2022 г., с месечна погасителна
вноска в размер на 553.23 лв.
Въз основа на сключен договор между банката-кредитор и ответ. ЗК У. живот АД, със
съгласие на кредитополучателя, последният бил застрахован по Групова кредитна
застраховка при условията на договор № .... по пакет „Злополука“, за която е издаден
застрахователен сертификат, според който застрахователната сума при реализиране на риска
"Злополука" е непогасената част от кредита, с ползващо се лице банката. Застраховката се
прекратява при изтичане срока на кредита.
Въз основа доказателствата, включително съобщение за смърт и препис извлечение от акт за
смърт, се установява, че в срока на действие на договора е настъпило застрахователно
събитие – смърт на застрахования кредитополучател, починал на 04.06.2021 г., в следствие
сепсис, сърдечна и дихателна недостатъчност, бъбречна недостатъчност и хиповолемичен
шок.
Според аутопсионен протокол за резултатите от извършена на 8.6.2021 г. аутопсия на
починалия К. Б., клиничната диагноза е: състояние след липосукция, сепсис, септичен шок,
остра бъбречна недостатъчност, остър дихателен дистрес синдром, остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност. Патологоанатомичната диагноза е че се касае до мастна емболия
след липосукция, довела до некрози и кръвен застой на вътрешните органи. Епикризата е, че
в следоперативния период се е развила генерализирана мастна емболия, довела до
полиорганна недостатъчност и смъртен изход.
Ищците, като наследници на починалия кредитополучател, предявили претенция пред ЗК
„У. живот“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователната полица
поради настъпил покрит риск – смърт на застрахования, по която дружеството постановило
откази с мотив, че смъртта е настъпила в следствие на заболяване, което не е покрит от
застраховката риск.
Установява се от представеното платежно нареждане от 8.11.2021 г., че вноски за м.9-м.11
2021 г. по договора за кредит, в общ размер на 1655.69 лв., са платени.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Според заключението, причината за смъртта е
развила се масивна мастна емболия след извършена липосукция, като мастни емболи са
доказани в кръвоносните съдове, белия дроб, миокарда, главния мозък, черния дроб и
2
бъбреците. При доказана мастна емболия вещото лице е категорично, че не се касае до смърт
от заболяване, а за случай на медицински нещастен случай след проведена в лечебно
заведение манипулация за отстраняване на депа от мастна тъкан. При аутопсията не са
регистрирани болестни изменения на органите. Няма данни и лицето да е боледувало, което
да е наложило отстраняването на мастната тъкан. Касае се до медицински нещастен случай.
Следователно, с оглед ангажираните по делото доказателства се изяснява, че ищците не са
страни по процесния застрахователен договор, но същите са наследници на починалия
кредитополучател и са платили задълженията по договора за банков кредит, поради което са
активно материалноправно легитимирани да ги претендират от застрахователя, включително
като предявят процесния иск – чл. 456, ал.1 КЗ.
Спорният по делото въпрос е относно причината за смъртта на кредитополучателя и
съставлява ли тя покрит риск по смисъла на застрахователния сертификат, съгласно който
„злополука“ представлява всяко събитие, станало не по волята на застрахования и е
резултат на внезапни и непредвидени действия или причини от външен произход /смъртта
от заболяване е покрита от риска „живот“/.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 3 от ДР на КЗ „застрахователен риск“ е
обективно съществуващата вероятност от настъпване на вредоносно събитие, възникването
на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застраховащия, застрахования
или третото ползващо се лице. А според § 1, т.4, „застрахователно събитие“ е настъпването
на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие, т.е. периодът, в
който застрахователят носи риска по застраховката /чл. 351, ал. 1 КЗ /. Съгласно чл. 459, ал.
2, изр. 1 КЗ, злополука е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на
застрахованото лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен
произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено.
С оглед събраните по делото доказателства и заключението на СМЕ, съдът приема, че
смъртта на кредитополучателя не е пряка или косвена последица и резултат от
предварително съществуващо заболяване или болестно състояние, настъпило преди или по
време на началото на индивидуалното застрахователно покритие. От събраните по делото
доказателства и заключението на СМЕ не може да се направи извод за подобно наличие на
причинно-следствена връзка между смъртта и заболяване при починалия, тъй като такова не
е констатирано. Всъщност причината за смъртта е безспорно и ясно установена и вещото
лице категорично сочи, че се касае до медицински нещастен случай и единствената причина
за смъртта е развилата се мастна емболия, т.е.попадане на мастни емболи в кръвта, довели
до спиране функционирането на редица вътрешни органи. Макар и вещото лице да посочва,
че такова усложнение може да се случи след такава интервенция и представлява риск, за
който пациентът се уведомява, именно защото е риск, а не закономерна последица, не може
да се приеме възражението на ответ., че не се касае до непредвидимо събитие.
След като е налице реализиран застрахователен риск, следва да се ангажира отговорността
на ответ. за заплащане на наследниците на платените от тях задължения по кредита,
формирани от остатъчни месечни вноски /което не се оспорва от ответ./.
Предявените главни искове са основателни в пълен размер и следва да се уважат – за
3
перетендираните от всеки ищец 827.85 лв., ведно със законната лихва считано от датата на
предявяване на исковете до окончателното им изплащане.
Относно акцесорните претенции за лихви:
Доколкото вземането на наследниците срещу застрахователя възниква с плащане на
задължения, обезпечени със застраховката, забавата няма как да настъпи по-рано от датата
на плащане. От друга страна, поставянето на застрахователя в забава предполага той да е
бил уведомен за плащането и поканен да възстанови платените задължения, което в случая
по делото не се установи, тъй като предявената претенция от майката на ищците не е била за
връщане на платени вноски по кредита. С оглед липсата на забава, претенциите по чл. 86
ЗЗД следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора ищците имат право на разноски съразмерно с уважената част от
исковете и от разноски за държавна такса 100 лв., им се дължат 92.07 лв. На основание чл.
38, ал.2 ЗА за осъществената безплатна правна помощ, на адвокат Р. М. П. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 465.60 лв. Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК и
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответ. следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 9.52 лв. /от 120 лв./, /не се дължат разноски за експертиза, тъй
като тя касае главния иск, който е изцяло основателен/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „У. живот“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, .....,
ДА ЗАПЛАТИ НА М. К. Б., ЕГН **********, адрес гр. София, ....., действащ чрез своята
майка и законен представител И. В. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 456, ал.1 КЗ,
сумата от 827.85 лв., платени вноски за периода м.9, м.10 и м.11 2021 г. по договор за
потребителски кредит сключен на 8.4.2015 г. между наследодателя К. Габриелов Б. и Р. Б.
ЕАД, дължими от ответ. по Групова кредитна застраховка при условията на договор № ....
по пакет „Злополука“, ведно със законната лихва върху сумата от 2.6.2022 г. до изплащането
й, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на 71.29 лв. за
периода от 27.7.2021 г. до 1.6.2022 г.
ОСЪЖДА ЗК „У. живот“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, .....,
ДА ЗАПЛАТИ НА Г. К. Б., ЕГН **********, адрес гр. София, ....., действаща чрез своята
майка и законен представител И. В. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 456, ал.1 КЗ,
сумата от 827.85 лв., платени вноски за периода м.9, м.10 и м.11 2021 г. по договор за
потребителски кредит сключен на 8.4.2015 г. между наследодателя К. Габриелов Б. и Р. Б.
ЕАД, дължими от ответ. по Групова кредитна застраховка при условията на договор № ....
по пакет „Злополука“, ведно със законната лихва върху сумата от 2.6.2022 г. до изплащането
й, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на 71.29 лв. за
периода от 27.7.2021 г. до 1.6.2022 г.
4
ОСЪЖДА ЗК „У. живот“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, .....,
ДА ЗАПЛАТИ НА М. К. Б., ЕГН **********, и Г. К. Б., ЕГН **********, адрес гр. София,
....., действащи чрез своята майка и законен представител И. В. Ц., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 92.07 лв. разноски по делото /по ½ за всеки от тях/.
ОСЪЖДА ЗК „У. живот“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, .....,
ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат Р. М. П. от САК, на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, сумата от 465.60 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. К. Б., ЕГН **********, и Г. К. Б., ЕГН **********, адрес гр. София, .....,
действащи чрез своята майка и законен представител И. В. Ц., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТЯТ НА ЗК „У. живот“ АД, ЕИК ....., седалище и адрес на управление гр. София, .....,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 9.52 лв. разноски по делото /по ½ всеки от тях/.


Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5