№ 22
гр. Пазарджик , 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20205220201463 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „С.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от
управителя С. Д. Х. против Електронен фиш серия Г, № 0001467 на ОДМВР-
Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 от КЗ и за нарушение на чл.483
ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. /две
хиляди лева/.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие
на материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се
иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата и излага съображения за
отмяна на ЕФ. Иска се и присъждане на разноски.
За ответникът по жалбата – териториалната структура на ОД на МВР
Пазарджик, редовно призована, не се явява представител. Постъпва писмено
становище от пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което излага
съображения за потвърждаване на ЕФ, прави възражение за прекомерност на
1
разноските на другата страна и на свой ред иска присъждане на такива.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция затова,
че на 01.02.2019г., в 13:59 часа, на АМ „Тракия“, км 87, в посока гр.София, било
установено нарушение на Кодекса за застраховането. Нарушението било
установено посредством заснемането на МПС - „Мерцедес Спринтер 313ЦДИ“,
собственост към този момент на горепосоченото дружество. Заснемането станало
с АТСС – ТWIN*CAM с № SD2D0027.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
основателна, поради следното:
На първо място следва да се отбележи, че при издаването на процесния ЕФ
са допуснати драстични нарушения на материалния и процесуалния закон.
Първото от тях се свежда до това, че от обжалвания ЕФ не може да се
изясни ясно и недвусмислено каква е била волята на наказващия орган, т.е. кое е
санкционираното лице. Това е така, защото в обстоятелствената част на фиша е
посочено кой е собственикът, към момента на нарушението, на процесното МПС
– дружеството „С.“ ЕООД. След това веднага е посочено кой е
представляващият, т.е. законният представител на собственика – лицето С. Д. Х..
Накрая, т. е. диспозитивно-санкционната част на ЕФ започва с обръщението
„Уважаема/и госпожо/господине”, след което текстът продължава: „За
извършеното нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638 ал.4 от КЗ Ви
се налага имуществена санкция в размер на 2000.00 лева”. От така записаното
излиза, че санкцията е наложена на физическото лице – С. Х., а не на
представляваното от него дружество, т.к. както вече се посочи, обръщението е
адресирано към него: „Уважаема/и госпожо/господине”, а след това обръщение
2
липсва посочване на обстоятелството, че на представляваното от г-н Х.
дружество се налага имуществената санкция. При това положение ЕФ е
незаконосъобразен и защото практически излиза, че с него е наложена
имуществена санкция на ФЛ, което е недопустимо, т.к. такава санкция би могло
да се наложи само на ЮЛ или ЕТ.
В този ред на мисли следва да се каже и това, че ако в ЕФ прецизно бе
описано извършването на нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ, изразяващо се в
неизпълнение на задължението да се сключи договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите от лицето, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение, то тогава не би могло да се ангажира отговорността на Х.
като физическо лице, т.к. не той е собственик на описаното във фиша МПС, а
представляваното от него дружество, което е различен административно-
наказателноотговорен правен субект и което единствено е имало задължение по
чл.483 ал.1, т.1 от КЗ.
Отделно от това в ЕФ на се съдържа ясно и точно описание на
нарушението, което допълнително накърнява правото на защита на
санкционираното лице.
Това е така, защото с издадения ЕФ е наложена имуществена санкция за
извършеното нарушение на член 483, алинея 1, точка 1 от КЗ във връзка с член
чл. 638, ал. 4.
От съдържанието на ЕФ става ясно, че в него изцяло липсва описание на
нарушението. Нормата на чл.638 ал.4 от КЗ допуска на собственика на МПС да
се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1, но … само когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. В обстоятелствената част на фиша обаче никъде не е посочено,
нито дори загатнато дали такова управление е било установено, макар че е било
безусловно необходимо с оглед правото на защита. Това е "минимално
необходимото съдържание" на описателната част на този вид санкционен
документ, тъй като той следва да се издава на основание чл. 647, ал. 3 от КЗ
която норма предвижда "когато с автоматизирано техническо средство или
3
система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата". Освен, че в ЕФ липсват
твърдения за това, че МПС е било управлявано/в движение, но липсва и
позоваване на нормативното основание за издаването му - цитираният чл. 647, ал.
3 от КЗ.
Нещо повече, изцяло липсва описание на каквито и да е обстоятелства като
елементи на нарушението. Казано е само, че било установено нарушение по КЗ.
Иначе казано, в обстоятелствената част на ЕФ липсва, каквото и да е описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които то е било извършено. Липсата на
словесно описание на нарушението ограничава правото на защита на
санкционираното лице, тъй като е лишено от възможността да разбера какво
нарушение се твърди, че е извършило и от възможността правилно да организира
защитата си. Дадената цифрова квалификация на нарушението – чл.483 ал.1, т.1
от КЗ не санира допуснатото процесуално нарушение, доколкото в ЕФ, освен
цифрова, следва да се съдържа и словесна правна квалификация, т. е. да са
описани всички необходими обективни, респ. субективни елементи на вменения
състав на административното нарушение. Когато обаче това не е сторено, то
наказаното лице е лишено от възможност адекватно да упражнява правото си на
защита, като оспорва, респ. оборва обективната и/или субективна съставомерност
на деянието.
Следващото процесуално нарушение се изразява в това, че липсва единство
между екземпляра на ЕФ, който се намира при наказващия орган и е изпратен с
преписката по делото /л.45/ и екземпляра, който е бил връчен на жалбоподателя и
приет като писмено доказателство /л.58/. В първия екземпляр цифровата
квалификация на нарушението е по чл.438 ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638 ал.4 от
КЗ, а във вторият тя е разширена, при което нарушението е квалифицирано по
чл.438 ал.1, т.1 от КЗ във вр. с чл.638 ал.4 от КЗ, във вр. чл.638 ал.1, т.2 и във вр.
с чл.461, т.1 от КЗ. Това за пореден път накърнява правото на защита, т.к.
санкционираното лице не може ясно и недвусмислен ода разбере за какво точно е
наказано и на кое основание.
4
Последното процесуално нарушение се свежда до това, че при
установяване на нарушението не са спазени формални правила за използване на
АТСС. Не е несъмнено, че заснемането е станало със АТСС и то с посоченото в
ЕФ, т.к. по преписката липсва достоверен протокол за използване на АТСС,
попълнен от служителя на Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик - оператор на
системата. Този протокол се издава на основание чл.10 от Наредбата 8121з-
532/2015 г. Протоколът следва да е от датата на нарушението, чиито час следва
да попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство
е било в работен режим по зададените параметри. В същия протокол следва да е
отразен и патрулния автомобил, в който е било поставено АТСС с посочен
регистрационен номер и разположение.
Вярно е, че по делото е представен протокол за използване на АТСС /л. 47/,
който отразява горните факти, но не може да не направи впечатление, че същият
този протокол е регистриран в с-р „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик на 06.11.2020г.,
т.е. малко повече от година и девет месеца след използването на АТСС и
установяване на нарушението – 01.02.2019 година.
За настоящия съдебен състав е очевидно, че представения протокол за
използване на АТСС е съставен след като в съда е постъпила жалбата против ЕФ
– 02.10.20г. и след като съдът с разпореждане от 08.10.2020г. е насрочил делото
за разглеждане в съдебна заседание и е изискал от АНО да изпрати цялата
относима преписка във връзка с обжалвания фиш. Несъставянето на протокола
към момента на използване на АТСС лишава същия от удостоверителните му
функции, които има по отношение на фактите за ползване на системата от
определен служител, на определено място и в определено време, което е
поредното основание за отмяна на ЕФ.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за ОДМВР-Пазарджик,
искането за присъждане на разноски в полза на дирекцията не може да бъде
уважено.
Относно искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
следва да се каже, че то бе направено своевременно – в последното по делото о.
с. з. от страна на пълномощник на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
5
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие /л.10/, както от списък на разноските, платежна нареждане и фактура
/л.59-61/ се установява, че е било договорено и изплатено от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. (шестстотин лева).
Относно възражението за прекомерност на разноските, направено от
пълномощника на ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото преди
проведеното с.з. следва да се каже, че същото е основателно. Съобразно
разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство по административнонаказателни производство, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. В случая е приложима нормата на чл.7 ал.2, т.2 от Наредбата, т.к.
имуществената санкция е 2000 лева. В последната цитирана норма е посочено, че
при интерес от 1000 до 5000 лв., както е в настоящия казус, минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000
лева. Тази горница е също 1000 лева, а 7% от нея се равняват на 70 лева. Иначе
казано минималното дължимо адвокатско възнаграждение в настоящото
производство е точно 370 лева
По-горе бе посочено, че жалбоподателят в настоящото производство е
платил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., т.е. с 230 лева над
минималното възнаграждение, което е прекомерно, като се има предвид, че
делото не е с фактическа и правна сложност, същото бе разгледано в едно
съдебно заседание, на което не са събирани гласни доказателства, а само писмени
такива и то в малък обем. С оглед на това в полза на жалбоподателя следва са се
присъдят разноски в минималния размер на адвокатското възнаграждение, които
ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да ги заплати от бюджета си.
По изложените до тук съображения Пазарджишкият районен съд в
настоящият състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г, № 0001467 на ОД на МВР -
Пазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 от КЗ и за нарушение на чл.483
ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. /две
хиляди лева/.
ОСЪЖАДА ОД НА МВР-Пазарджик, представлявана от директор, с
административен адрес гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ
на „С.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя С. Д. Х., ЕГН ***,
разноски в размер на 370 /триста и седемдесет/ лева - адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7