О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260013
гр. Пловдив, 23.09. 2020 г.,
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав,
на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН
РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТО КРАЧОЛОВ ВЧНД
№
381 по описа за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 243 ал. 8 НПК.
С определение от 16.03.2020 г. по ЧНД №
299/2020 г., Пловдивският окръжен съд е потвърдил постановление на ОП – Пловдив
от 10.01.2020 г. по прокурорска преписка № 2121/2019 г., с което е прекратено
наказателното производство по ДП № *г. по описа на Отдел ИП при ОД на МВР – П.,
образувано за престъпление по чл. 282 ал. 1 НК.
Срещу определението е депозирана жалба от „Х.Л.“ ЕООД,
представлявано от управителя И. С., чрез адв. Т. Д..
Окръжна прокуратура не е взела
становище по жалбата.
Пловдивският апелативен съд, след като
се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност и във връзка с оплакванията в жалбата, намира и приема за
установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваното определение, Пловдивският
окръжен съд е преценил за безспорно установено от фактическа страна приетото и
в прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство, че
изпълнително дело № * по описа на ЧСИ М.О е образувано на 11.03.2019 г., по молба на Б. П. ООД, за събиране на
вземане по изпълнителен лист от 08.03.2019 г., издаден по решение №
500/28.02.2019 г. и решение № 559/ 07.03.2019 г. по т.д. № 2146/2018 г. по
описа на САС от длъжника К. ООД. Вземането било за сумата 636 284,16 лв., представляващо
обезщетение за нарушение на правата на взискателя Б. П., чрез използване в
търговската си дейност на знака П.Л.за означаване на продукта „лютеница“, който
е идентичен на продукта, за който е регистрирано географското указание в
периода 01.11.2013 г. – 30.09.2014 г.
Търговското дружество К. ООД, със седалище и адрес на
управление *** било представлявано от управителите и съсобственици - св. Д.Т.и
св. Р.К.. Дружеството развивало дейност по производство на консервирани храни.
Разполагало с база в с. П. и други имоти. Имало назначени около 40 работника, в
това число и служители. Те имали работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., а
ангажираните в производството били на смени.
В мотивите към атакуваното определение е прието, че взискателят
по изпълнителното дело Б. П. ООД посочил в молбата за образуването му, като
изпълнителен способ, извършване на опис на движимите имоти - собственост на
длъжника.
На 11.03.2019 г. частният съдебен изпълнител предприел
връчване на покана за доброволно изпълнение и извършване на опис на имоти,
собствени на длъжника, за което потърсил съдействие от РПУ- П. на основание чл.
431, ал. 1 ГПК и чл. 5, т. 1 от Правилника за реда за оказване на съдействие от
полицейските органи на съдебните изпълнители при изпълнение на техните
функции/служебни задължения.
В искането била допусната техническа грешка, като били
посочени различни номер на изпълнителното дело, длъжник и взискател. Веднага
след установяване на допуснатата грешка, ЧСИ М.Оизготвила протокол, в който са
отразени коректните данни.
На 11.03.2019 г. тя,
придружена от четирима полицейски служители, вещото лице инж. Л.Ш., адв. С.Г.от
САК /процесуален представител на взискателя по делото/ и представители на
частна охранителна фирма от гр. С., посетили производствената база на К. ООД в
с. П.. Съдебният изпълнител се легитимирал и поискал да разговаря със
собственика на дружеството или друг негов представител, за да изясни причината
за своето посещение. ЧСИ била посрещната
от св. И. С., на когото се легитимирала и го уведомила за целта на визитата
си. Свидетелят бил управител на търговско дружество Х.Л. ЕООД, с което К. ООД
имало договорни отношения за наем на складови помещения.
Според
първоинстанционния съд М.О потърсила в производствената база лице, на което да
връчи покана за доброволно изпълнение, но нито едно от лицата не пожелало да му
бъдат връчени книжата от страна на ЧСИ. Свидетелят И. С. се обадил на адв. Й.И.,
която представлявала К. ООД по търговските дела. На основание чл. 44 ал. 2 ГПК,
ЧСИ прочела поканата за доброволно изпълнение по телефона, което било
удостоверено в протокол от връчителя на съобщението.
Още същия ден св. М.О предприела действия по опис на
имуществото, но предвид големия им обем, след края на работния ден спряла и
отложила действията за 12.03.2019 г. Поради липсата на представител на К. ООД и
след като св. И. С. отказал да бъде назначен за пазач на имотите и движимите
вещи, които били описани на 11.03.2019 г., тъй като работното му време
приключвало и предстояло да напусне обекта, на основание чл. 470 ГПК съдебният
изпълнител назначил за пазач на вещите трето лице - Х.М..
Въпреки че св. И. С. заявил, че намиращите се в
производствената база лица са работници на К. ООД, след приключване на работния
ден последните напуснали обекта заедно с него, твърдейки че са негови
служители. Преди да напуснат производствената база, ЧСИ помолила работниците да
приберат намиращите се там храни в хладилници, с оглед правилното им
съхранение, но никой не предприел действия по опазване на продукцията.
На 12.03.2019 г., с определение № 187 по ч.т.д. №
598/2019 г. по описа на ВКС, било спряно изпълнението на въззивно решение №
500/28.02.2019 г., постановено по т.д. № 2146/2018 г. по описа на САС, поправено
с решение № 559 от 07.03.2019 г. по същото дело.
На 13.03.2019 г. е депозирана молба от длъжника - К.
ООД за спиране на изпълнителното производство.
Същия ден изпълнителното дело било спряно с разпореждане на св. М.О., на
основание чл. 432 ал. 1 т. 4 ГПК, въз основа на определението № 187 по ч.т.д. №
598/2019 по описа на ВКС.
На 14.03.2019 г. до св. Х.М. било изпратено
разпореждане с изх. № 3129, с което ЧСИ М.О му указала да осигури необходимия
достъп до работните места на посочените в разпореждането служители на длъжника
по изпълнителното дело. Разпореждането било издадено във връзка с постъпила
молба от длъжника с вх. № 2575/13.03.2019 г., с която било поискано допускане
до работните места лицата, изрично изброени в молбата.
Действията на ЧСИ М.О по изпълнителното производство
били обжалвани от длъжника К. ООД, на основание чл. 435, ал. 2, т. 3 и т. 5 ГПК
пред ОС гр. П.. С решение № 939/15.07.2019 г. по описа на 9-ти състав на ПОС,
съдът е приел, че не е налице нарушение от страна на ЧСИ във връзка с начина на
връчване на покана за доброволно изпълнение, но действията на частния съдебен
изпълнител по опис на имотите, непосредствено след връчването на поканата за
доброволно изпълнение и назначаване на
пазач на имотите, са в нарушение на разпоредбите на ГПК, поради което и тези му
действия били отменени.
Във връзка с действията на ЧСИ М.О по изпълнително
дело № *, след подаден сигнал, Камарата на частните съдебни изпълнители
образувала дисциплинарно производство срещу нея /по същото няма данни за влязъл
в сила акт/.
Окръжна прокуратура гр. Пловдив е приела, че не е
налице извършено престъпление по чл. 282 ал. 1 от НК от страна на свид. М.О.,
предвид липсата на елементи от субективната страна на деянието, а именно пряк
умисъл и специална цел. Аргументирал се е, че длъжностното лице трябва да
съзнава, че нарушава или не изпълнява определени свои задължения, като прекият
умисъл трябва да обхване и настъпването на вредните последици, както и че
същите следва да се докажат, а не да се предполагат. Изложени са съображения,
че следва деянието да е извършено със специална цел - лицето да набави за себе
си или за другиго имотна облага или да причини другиму вреда. Това становище на
практика е споделено изцяло от Пловдивския окръжен съд, който е потвърдил
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Пловдивският апелативен съд счита, че и в
постановлението на Окръжна прокуратура, и в определението на първоинстанционния
съд са изложени убедителни мотиви досежно анализа на събраните по делото
доказателства. Напълно правилно е посочено, че според нормата на чл. 282 ал.1 НК деянието е съставомерно, когато длъжностно лице наруши или не изпълни
служебните си задължения, или превиши властта и правата си, с цел да набави за
себе си или за другиго облага. Наред с това, целта може да е свързана с
причиняване другиму вреда и от това да могат да настъпят немаловажни вредни
последици. В прокурорското постановление коректно е цитирана съдебната практика
/Р-158-15 ІІ н.о./, според която умисълът и специалната цел, като субективен
елемент от престъплението, не се предполагат, а следва да бъдат установени по
категоричен начин.
Не може да бъде приет за основателен доводът във
въззивната жалба, че са останали неизясни обстоятелствата досежно действията на
ЧСИ. Настоящата инстанция намира за необходимо единствено да констатира, че в
постановлението за прекратяване е прието, че управителят на Х.Л. ЕООД не
представило пред ЧСИ документи за собственост върху вещи, находящи се в
подлежащите на опис помещения, нито направил възражения в качеството си на
заинтересовано лице. Единственият документ, който И. С. представил, бил договор
за наем от 18.02.2016 г. между „Х.Л.“ ЕООД и „К.“ ООД на „склад за продукция и
инвентар с площ 599 кв.м.“. Имотът не бил в достатъчна степен конкретизиран, а
и срокът му на действие бил една година, т.е. към момента на извършването на
принудителното изпълнение договорът нямал правно действие /л. 7 ЧНД/.
Внимателният прочит на договора за наем от 18.06.2016
г., сключен между К. ООД, като наемодател и Х.Л. ЕООД, като наемател, показва,
че съгласно чл. 4 ал. 2, ако след изтичане на наемния срок наемателят продължи
да ползва наетия имот със знанието и без противопоставянето на наемодателя,
договорът се счита за продължен като договор за наем за неопределен срок. В
този смисъл е и разпоредбата на чл. 236 ал. 1 ЗЗД.
Първоинстанционният съд само декларативно е посочил
наличието на наемни отношения. В цитирания протокол № 201/31.05.2019 г. е отразено,
че според Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители в случая няма
данни ЧСИ да е положила необходимата грижа за цялостното проучване на
имуществото, върху което ще се изпълнява, както и да бъдат уведомени всички
страни за изпълнението. В противен случай, извършеното действие би се считало
за нередовно.
Тази констатация
обаче не променя направените изводи относно липсата на съставомерност от субективна страна. Действително св. М.О е
нарушила процедурата във връзка с провежданото изпълнително производство. Тези
й действия са били предмет на проверка от Пловдивския окръжен съд, който по
съответния процесуален ред е постановил съдебен акт по спорните въпроси. С решение
№ 939/15.07.2019 г. по описа на 9-ти състав на ПОС, съдът е приел, че не е
налице нарушение от страна на ЧСИ във връзка с начина на връчване на покана за
доброволно изпълнение, но действията на частния съдебен изпълнител по опис на
имотите, непосредствено след връчването на поканата за доброволно
изпълнение и назначаване на пазач на
имотите, са в нарушение на разпоредбите на ГПК, поради което и тези му действия
били отменени.
От своя страна
Камарата на Съдебните изпълнители е образувала производство, с оглед преценката
дали са налице основанията за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ.
По делото обективно, всестранно и пълно са изяснени
всички спорни моменти и е направен напълно законосъобразен извод, че въпреки
констатираните нарушения от страна на св. М.О., липсва основният елемент от
субективна страна, а именно специалната цел за осъществяване на деянието, респ.
деецът да е целял с действията си да набави за себе си или за другиго облага,
или да причини другиму вреда. Поради това и няма основание за ангажиране на
наказателната й отговорност.
Предвид на изложеното, Апелативен съд Пловдив счита,
че атакуваното определение е необходимо да бъдат потвърдено.
Ето защо съдът
и
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 16.03.2020 г. по ЧНД №
299/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.