О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1702/14.10.2021г.
Административен съд-Пазарджик, осми състав, в закрито
заседание, проведено на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година по АД № 919
по описа на съда за 2021 година, председателствано от
СЪДИЯ
: СВЕТОМИР БАБАКОВ
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по жалба на А.В.Д., ЕГН **********
*** против Заповед на Министъра на Отбраната КВ-125/18.05.21, изменена със
Заповед на министъра на отбраната КВ-157/09.06.21 и Заповед на Командира на
24-та авиационна база № ЛС-47/25.06.21
г. Първата заповед на МО и изменението към нея се обжалва в частта в която е
посочено, „командирът на военно
формирование 32040- Крумово да
удържи от обезщетението и другите
вземания, които жалбоподателя има право да получи, сумата за направените
разходи за издръжка, обучение и квалификация, пропорционално на срока за
предизвестието на изпълнението. Заповед на Командира на 24-та авиационна база № ЛС-47/25.06.21 г. се обжалва в частта от
т.2-4, където са определени разходите и обезщетенията, които жалбоподателят
следва да заплати.
Ответникът не взема становище по жалбата.
От фактическа страна е установено следното:
Със заповед № КВС-125 от 18.05.2021 г., МО е прекратил
договора за военна служба с Д., освободил го е от длъжност и го е зачислил в
запаса. На основание чл. 260 ал.1 и ал.5 от ЗОВСРБ е възложил на командира на
военно формирование Крумово да удържи от обезщетението и другите вземания,
които жалбоподателя има право да получи, сумата за направените разходи за
издръжка, обучение и квалификация, пропорционално на срока за предизвестието на
изпълнението.
Със заповед № КВС -157/09.06.21 г. е изменена заповед
№ КВС-125 от 18.05.2021 г., като е указано жалбоподателят да заплати на МО обезщетение
в размер на брутното възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.
Със заповед на командира на 24-та авиационна база №
ЛС-47 от 25.06.21 г. е отчислен лейтенант А.Д. от списъчния състав на военно
формирование 32040- Крумово, указано е да възстанови разходи в общ размер на 33
300 лв. и 54 ст, еднократно парично обезщетение в размер на 5579, 04 лв.,
неусвоен финансов лимит в размер на 270 лв. за 2020 г. и 149 лв. за 2021 г.
Представен е и договор за военна служба от 11.08.2012
м/у МО и А.Д..
Така депозираната жалба, съдът намира за процесуално
недопустима, тъй като не е налице годен за обжалване административен акт.
Следва да се отбележи, че жалбоподателят не обжалва
заповедта на МО в частта в която се прекратява договора му за военна служба и
последния е освободен от военна длъжност. Заповедта на МО в тази й част
безспорно създава права и задължения, свързани с прекратяване на служебното му
правоотношение които рефлектират в правната сфера на жалбоподателя и затова е
предвидена изричната й обжалваемост, съгласно чл. 171 ал.1 от ЗОВСРБ. В частта,
в която е указано „командирът на военно формирование 32040- Крумово да удържи от обезщетението и другите вземания, които
жалбоподателя има право да получи, сумата за направените разходи за издръжка,
обучение и квалификация, пропорционално на срока за предизвестието на
изпълнението, както и обезщетение за неспазено предизвестие, заповедта на
министъра няма самостоятелно значение, тъй като не създава конкретни права и
задължения за нейния адресат- тя не определя размера на разходите и
обезщетенията, които жалбоподателя следва да заплати и в този смисъл не вменява
на жалбоподателя задължения, които той може да оспори. В частта относно
имуществените отношения, заповедта на МО и заповедта за нейното изменение
единствено делегират на командира на военното формирование задължението да
определи и начисли съответните суми.
Обосноваването на правен интерес от оспорване на заповед
№ КВС-125 от 18.05.2021 г. и заповед № КВС -157/09.06.21 г. с която първата е
изменена в частта относно имуществените
отношения, с твърдението, че трите заповеди са „непосредствено свързани“ е
много общо и не мотивира конкретно засягане на правната сфера на жалбоподателя.
По- надолу в допълнението към жалбата е
посочено, че прекия интерес от оспорване се извлича в отричане на дължимостта
на търсената от жалбоподателя сума от 33 300 лв. Дължимите от жалбоподателя суми са начислени със Заповед на командира на
24-та авиационна база № ЛС-47 от 25.06.21 г., тъй като в тази заповед се
конкретизират задълженията му към МО- разходи в общ размер на 33 300 лв. и 54
ст, еднократно парично обезщетение в размер на 5579, 04 лв., неусвоен финансов
лимит в размер на 270 лв. за 2020 г. и 149 лв. за 2021 г. и конкретно с тази
заповед на последния се вменят парични задължения. Жалбоподателят изразява
несъгласието си с дължимостта на сумите, техния размер и начинът им на
определяне, съответно заявява собствени претенции за заплащане на суми за
обезщетение и неусвоен финансов лимит. Досежно дължимите на военнослужещия
обезщетения и на размера на неговите задължения в резултат на неизпълнението на
договора за КВС, заповедта командира на 24-та авиационна база обаче няма
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. С обжалваната от
Д. нейна част тя урежда гражданскоправните последици от прекратяването на
договора за кадрова военна служба, поради което възникналите спорове относно
конкретния размер на насрещно дължимите суми следва да се решат по общия исков
ред. В този смисъл е и константната съдебна практика (виж определение № 11162 по адм.
дело № 11505/2014 г., определение 11593 по адм. дело № 12064/2016 г., определение № 1114 по адм. дело
№ 934/2018 г. и др. на ВАС, пето отделение, определение 1792 от 04.02.20 на ВАС
по адм. д. 1216/20 г. и др.). Неслучайно в разпоредбата на чл. 260 ал.6 от
ЗОВСРБ е предвидена вземането да бъде събрано по реда на ГПК- именно
гражданския съд е този който следва да разгледа и да се произнесе по
имуществените последици, свързани с прекратяване на договора за военна служба.
Като краен се налага изводът, че жалбата е недопустима
и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото-
прекратено.
Ето
защо, на основание чл. 159 т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на А.В.Д., ЕГН **********
*** против Заповед на Министъра на Отбраната КВ-125/18.05.21, изменена със
Заповед на министъра на отбраната КВ-157/09.06.21 и Заповед на Командира на
24-та авиационна база № ЛС-47/25.06.21
г. в оспорените им части.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД
№ 919/21 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, осми състав.
Определението подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от съобщението до страните с частна жалба пред ВАС.
СЪДИЯ:/п/
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1702 от 14.10.2021 г.,
постановено по адм. дело № 919/2021 г., на Административен съд - Пазарджик, 8
състав.
Определението не подлежи на обжалване.