О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………./…………..2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС
СЛАВОВ
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 49 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Р.А.Ш.,
Г.М.М. и М.М.Ш. за срещу МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати обезщетение в общ размер
на 190 000 лева, от които 70 000 лева на първата ищца и по
60 000 лева на другите двама ищци, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 14.06.2013 г. до окончателното изплащане на
задължението.
С определение № 306/02.02.2017 г. съдът е освободил ищците
от задължението за заплащане на държавна такса по предявения от тях иск, на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
С определение № 826/27.03.2017 г., постановено по реда на
чл. 140 от ГПК, съдът е изготвил проект за доклад по делото, разпределил е
доказателствената тежест между страните, допуснал е събиране на доказателства и
е насрочил производството в открито съдебно заседание. Допуснато е извършването
на комплексна съдебно-медицинска експертиза, при определен депозит в размер на
250 лева, вносими от ищците.
Постъпила е молба вх. № 12749/04.05.2017 г., с която ищците
са поискали да бъдат освободени от задължението за внасяне на съдебни разноски,
поради изключително тежко финансово състояние. Към молбата са приложени:
декларация от Р.А.Ш. – 2 броя, декларация от М.М.Ш. – 2 броя; декларация от Г.М.М.
– 2 броя; удостоверение от Агенция по вписванията изх. № 1213/02.05.2017 г.; удостоверение
от Агенция по вписванията изх. № 1211/02.05.2017 г.; удостоверение от Агенция
по вписванията изх. № 1212/02.05.2017 г.; служебна бележка от Агенция по
заетостта изх. № 60-03-11-12769/21.04.2017 г.; копие от удостоверение от ТД на
НОИ Варна изх. 3040-03-195/ 02.08.2016 г.; копие от експертно решене на ТЕЛК №
0127/03.02.2009 г.; копие от експертно решене на ТЕЛК № 02061/09.05.2016 г.;
копие от експертно решение на ТЕЛК № 05573/11.12.2014 г.; копие от служебна
бележка от Агенция по заетостта изх. № 70/28.06.2016 г.; копие от служебна
бележка от Агенция по заетостта изх. № 71/28.06.2016 г.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
От представената декларация на Р.А.Ш. е видно, че е вдовица, живее в
собствено жилище в гр. Провадия със сина си – другия ищец М.М.Ш.. Единствения
доход в домакинството е получаваната от молителката инвалидна пенсия в размер
на 195 лева. От представеното удостоверение от НОИ се установява, че на
молителката е отпусната пенсия за инвалидност в размер на 195,58 лева.
Приложеното удостоверение от Агенция по вписванията, удостоверява, че на името
на молителката няма вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.05.2011
г. до 01.05.2017 г. Представено е решение на ТЕЛК, от което е видно, че същата
е със 70% неработоспособност.
Видно от декларацията по чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК на Г.М.М. е, че е
разведена и живее под наем в общинско жилище, заедно с дъщеря си, която е
пълнолетна, но страда от заболяване. Приложено е удостоверение от Агенция по
вписванията, което удостоверява, че на името на молителката няма вписвания,
отбелязвания и заличавания за периода от 01.05.2011 г. до 01.05.2017 г. От
представената служебна бележка от агенция от заетостта се установява, че лицето
е безработно от 03.04.2014 г. Видно от експертно решение ТЕЛК пълнолетната
дъщеря на молителката е със 70% неработоспособност.
В декларацията си М.М.Ш. е посочил, че е безработен, не притежава
собствено жилище, като живее с майка си, която издържа домакинството с
получаваната от нея социална пенсия. Приложено е удостоверение от Агенция по
вписванията, което удостоверява, че на името на молителката няма вписвания,
отбелязвания и заличавания за периода от 01.05.2011 г. до 01.05.2017 г. От
представеното експертно решене на ТЕЛК се установява, че молителят е
освидетелстван с 71 % неработоспособност.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски по производството не се
внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно
средства да ги заплатят. Преценката за наличие на предпоставките за
освобождаване от внасяне на държавна такса се извършва от съда въз основа на
доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение,
здравословното състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства,
относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за
внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото.
Вземайки предвид установените
по делото обстоятелства, преценени и с оглед средния доход на българския
гражданин и минималния размер на необходимите средства за издръжка на едно домакинство, съдът намира, че доходите
на домакинствата на ищците са далеч под екзистенц-минимума, поради което за същите е непосилно в рамките на финансовите възможности да внасят разноски по производството.
По изложените съображения към настоящия момент са
налице предвидените в чл. 83, ал. 2 от ГПК предпоставки за освобождаване на ищците
от задължението за внасяне на разноски по делото, поради което молбата следва да бъде уважена.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСВОБОЖДАВА Р.А.Ш., ЕГН **********, с
адрес: ***, Г.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** и М.М.Ш., ЕГН **********, с адрес
*** от задължението за внасяне на разноски в
производството по гр. дело № 49/2017 г. по описа на ВОС.
ЗАДЪЛЖАВА Р.А.Ш., ЕГН **********, с
адрес: ***, Г.М.М., ЕГН **********, с адрес: *** и М.М.Ш., ЕГН **********, с адрес
***, при промяна на
декларираните обстоятелства, незабавно да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: