№ 42406
гр. София, 18.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110153001 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Първоинстанционният исков процес е приключил с постановяването на решение
№ *** от 28. 05. 2024 г. Във връзка с постановеното от съда решение е постъпило
искане на ответното дружество ******* то да бъде изменено в частта за разноските.
Излага доводи, че размерът на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца
следва да бъде съобразен с извършените от процесуалния му представител
процесуални действия, проведените открити съдебни заседания, фактическата и
правна сложност на делото и др. Позовава се на т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от
2013 г. по тълк. дело № 6 от 2012 г. на ВКС. Позовава се освен това и на решенията на
СЕС по дела С-57/2015 и С-348/22, според които съдебните разноски, което следва да
понесе другата страна по делото, трябва да бъдат „пропорционални“ и че
националният е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват
реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Твърди, че „В процесния случай е
установено, че ответниците са наели услугите на един и същи адвокат“. Иска от
съда да измени решението в частта за разноските, като вместо сумата 1 500 лева,
представляваща разноски за първа инстанция за адвокатско възнаграждение, присъди
на ищеца разноски в минимален размер съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това иска и на него (на
ответното дружество) да бъдат присъдени разноски, пропорционални на отхвърлената
част от иска.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на искането от ищеца Н. И. Д.,
макар и препис от него да му беше връчен заедно с преписа от постъпилата въззивна
жалба.
След като съобрази доводите на ищцата, Софийският районен съд направи
следните изводи.
Искането за изменение и допълнение на решението в частта за разноските е
направено своевременно и от заинтересована страна, поради което е процесуално
допустимо. Разгледано по същество, според настоящия състав то е неоснователно.
При разглеждането на искането по чл. 248 ГПК намира приложение принципа
1
на диспозитивното начало в гражданския процес, поради което съдът не би могъл да
измени разноските в по-голяма степен от исканата. В дадения случай ответното
дружество е поискало разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на
ищеца, да бъдат намалени до минималния размер съгласно Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата). Ответното
дружество, макар и да се позовава на относима практика на Съда на ЕС, не е
формулирало искане съдът да намали присъдените разноски под установения с
Наредбата минимален размер. При това положение позоваването на практиката на
Съда на ЕС е излишно и първостепенният съд не намира за необходимо да я обсъжда.
Доводите на ответното дружество съответстват на възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, уговорено и заплатено от ищеца, с правно основание
чл. 78, ал. 5 ГПК. Тези доводи на ответното дружество не са преклудирани, защото то
е направило съответно евентуално възражение още с отговора на исковата молба.
Разгледани по същество обаче, те са неоснователни. Действително, разгледаното от
първостепенния съд дело не се отличава с особена фактическа или правна сложност.
При това положение разноските за адвокатското възнаграждение на ищеца
действително следва да бъдат определени близо до установения с Наредбата минимум.
Какъв е обаче този минимум?
Предмет на делото са три кумулативно съединени иск – два установителни иска
за нищожност на уговорки и един осъдителен иск за връщане на заплатената сума в
размер на 10 880 лева и 69 стотинки. Първите два иска съобразно актуалната съдебна
практика трябва да се приемат за неоценяеми („Материалният интерес на кредитора
при иск за установяване недействителност на договорна клауза в такава хипотеза не
се явява пряко засегнат, поради което и не би могъл да бъде база за определяне
цената на иска. Същевременно, договорена между страните, съобразно
противопоставения материален интерес на длъжника, ”стойност” по смисъла на чл.
69, ал. 1, т. 4, пр. първо – няма. Действителното съдържание на клаузата е именно
предмета на установителния иск, поради което и цената му не би могла да бъде
определима от декларирания от длъжника материален интерес, тъй като подобно
определяне противоречи, а не допълва нормата на чл. 69, ал. 1, т. 4, пр. първо ГПК. Не
се касае за непълна, респ. приложима по аналогия в хипотезата на определяне цената
на искове за прогласяване нищожност на отделни договорни клаузи правна норма.
Искове с такъв предмет и при невъзможност за прилагане на друга от разпоредбите
на чл. 69 ГПК, ще следва да се приемат за неоценяеми“ – определение № 449,
постановено на 29. 07. 2015 г. по ч. т. дело № 1596 по описа на ВКС, I т. о., за 2015 г.).
Третият е оценяем, като материалният интерес при него е в размер на 10 880 лева и 69
стотинки. При това положение съгласно правилото на чл. 2, ал. 5 от Наредбата
адвокатско възнаграждение се дължи за всеки един от трите кумулативно съединени
иска.
Договорът за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и
представлявалите го адвокати Р. и Г., е с достоверна дата 30. 09. 2022 г. (датата на
постъпването на исковата молба в съда, към която е приложен). Към тази дата е
действувала редакцията на Наредбата от 31. 07. 2020 г. Според съответната редакция
на чл. 7, ал. 1, т. 4, адвокатското възнаграждение за защита и съдействие във връзка с
неоценяем иск възлиза на 600 лева. Що се отнася до осъдителният иск, относимата
редакция на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата предвижда минимален размер на адвокатско
възнаграждение 856 лева и 42 стотинки. Не бива да се пропуска, че минимално
адвокатско възнаграждение се дължи и за всяко открито съдебно заседание след
2
второто в размер на по 100 лева съгласно съответната редакция на чл. 7, ал. 9 от
Наредбата. В дадения случай поради процесуалните действия и бездействия на
ответното дружество настоящото дело, макар и да не съставлява особена фактическа и
правна сложност, протече в рамките на седем открити съдебни заседания, във всяко
едно от които се явяваше единият от двамата упълномощени от ищеца адвокати. Така
за протичането на делото се дължи допълнително адвокатско възнаграждение в
минимален размер от 500 лева (по 100 лева за всяко от петте открити съдебни
заседания след второто). В обобщение, минималният размер на адвокатското
възнаграждение за ищцовата страна съгласно Наредбата възлиза на 2 556 лева и 42
стотинки (600 + 600 + 856,42 + 500). Уговореното и реално заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 500 лева не надхвърля така установения минимален
размер. За пълнота тук следва да бъде отбелязано, че дори и ответното дружество да
беше поискало от първостепенния съд да присъди съгласно практиката на Съда на ЕС,
на която се позовава, разноски за адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от
минимума по Наредбата, това искане щеше да е неоснователно. Предвид броя на
протеклите заседания и осъществените от процесуалните представители на ищеца
процесуални действия (явяване във всяко едно заседание, формулиране на относими
доказателствени искания, в това число и искане за допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, участие в производство по поправка на протокол от съдебно заседание)
адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева е пропорционално и свързано с
легитимна цел.
Що се отнася до доводите на ответното дружество за допълване на решението в
частта за разноските, като на ответното дружество бъдат присъдени и разноски
пропорционално на отхвърлената част от иска, първостепенният съд намира следното.
Както вече беше обсъдено в мотивите към постановеното решение, ищецът има
качеството на потребител. Настоящият съдебен състав споделя практиката на Съда на
ЕС и актуалната практика на ВКС, според която при частична основателност на
претенцията на потребителя принципът на ефективност налага всички сторени от
потребителя деловодни разноски да му бъдат присъдени и на потребителя да не бъдат
възлагани разноски, сторени от ответника (определение № 366, постановено на 16. 08.
2022 г. по ч. т. дело № 1085 по описа на ВКС, I т. о., за 2022 г., и цитираните с него
задължителни разяснения, дадени с решение на Съда на ЕС по съединени дела С-
224/19 и С-259/19).
По изложените съображения съдът приема, че искането по чл. 248 ГПК е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс на ответното дружество ******* за допълването на решение №
***, постановено на 28. 05. 2024 г. от Софийския районен съд, III гражданско
отделение, 150-и състав, по гр. дело № *********53001 по описа за 2022 г., в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
3
съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4