Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 10.08.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесет и втори юни година
2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3388 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
производството е предявен пряк иск с пр. основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД, както и иск по чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
По изложениет в исковата молба обстоятелства А.С.Г.,
ЕГН **********, чрез пълномощника адв. В.Т. -САК, с е предявила срещу „ДЗИ-О.З.“
ЕАД ЕИК *******, обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал.
1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 40000.00
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП настъпило на 21.11.2019 г., както и сумата от 566.67 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 27.01.2020г. до 17.03.2020г., както и законната лихва
считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
В исковата молба
се твърди, че на 21.11.2019 г., около 20:00 ч., лек автомобил марка „Форд“, модел
„Рейнджър“, с рег. № *******управляван от Х.И.Д., се движил по ул. „Анна
Ахматова“ от ул. „Кръстьо Раковски“ към бул. „Александър Малинов“. В района на
кръстовището по посочените координати водачът Х.Д.извършва маневра „завиване на
ляво“, като не пропуснал движещият се от ляво на дясно спрямо посоката му,
пресичащ на зелен сигнал на светофарната уредба по пешеходната пътека,
обозначена с пътна маркировка М8.2 от ЗДвП пешеходец - А.Г. и реализирал
ПТП. Твърди се, че вследствие на ПТП
ищцата получила разкъсно-контузна рана на главата окципитално и мозъчно
сътресение. Сочи се, че пострадалата е
закарана от екип на спешна помощ в УМБАЛСМ „Света Анна“, където е
хоспитализирана и изписана на 25.11.2019 г.
Изложени са
съображения, че пътно-транспортното произшествие е настъпило между пешеходец и
автомобил, в която ситуация пострадалият се намира в изключително уязвима
позиция на безпомощност. Ищцата е блъсната на пешеходен светофар, при правилно
предприето от нея пресичане на обозначеното за това място при зелен сигнал за
пресичащите пешеходци. Поведението й е изцяло съобразено с пътната обстановка и
разпоредбите на ЗДвП, а настъпилият удар - неочакван и непредвидим. Причинените
й телесни увреждания освен чисто физически болки, й причиняват и силен стрес и
дискомфорт. А.Г. е в шок от случилото се, изпитва силен страх от възможни
усложнения на здравословното й състояние. Твърди се, че след инцидента и до
настоящия момент ищцата изпитва силно главоболие, замаяност, страда от
безсъние, постоянна тревожност и липса на апетит. Шокът от преживяното
предизвиквал у нея силен страх, когато се наложи да пресича улици или да се
придвижва с автомобил. Вследствие на силния стрес, у А.Г. настъпили и хормонални
промени, отрзяващи се също на здравословното й състояние. Сочи се още, че ищцата е депозирала при
ответното дружество, писмена претенция във връзка, с която е и образувана щета,
като ответното застрахователно дружество определило и изплатило обезщетение в
размер на 5 000 лева. Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде
уважена.
Ответникът „ДЗИ-О.З.“ ЕАД в срока по
чл.367 ГПК е депозирал писмен отговор, в който излага становище за неоснователност
на исковата претенция. Признава наличието на действаща към датата на ПТП
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно
лек автомобил „Форд Рейнджър“, с рег. № *******. Заявява, че е определено и
заплатено обезщетение в размер на 5 000 лева, като намира същото за
справедливо. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорва
началната дата на акцесорната претенция - 27.01.2020г., като заявява, че такава
би се дължала от 28.04.2020г. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 372 ГПК е постъпила
допълнителна искова молба, в която е заявено, че поддържа исковата молба и
заявените в нея факти и обстоятелства.
В срока и по реда на чл. 373 ГПК е
постъпил допълнителен отговор на исковата молба, в който ответникът поддържа
наведените оспорвания и възражения, изложени в отговора на исковата молба.
В
съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника се адв. Т. поддържат предявените
искове. Претендира разноски.
Ответното „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, чрез
пълномощника си юрк. И.оспорва предявените искове.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав,
на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
В приетия
неоспорен Констативен протокол за ПТП № К-690 от 21.11.2019г., е отразено ПТП
настъпило на 21.11.2019г., около 20:00 часа, в гр. София, между л.а. „Форд“ с
рег. № *******, управляван от Х.И.Д. и пешеходец – А.С.Г.. В раздел „обстоятелства и причени за ПТП“ е
отразено, че .а. „Форд“ с рег. № *******
се движил по ул. „Анна Ахматова“ от ул. „Кръстьо Раковски“ с посока към бул.
„Ал. Малинов“ и в района на кръстовището със същия, извършил маневра завиване
на ляво, като не пропуснал движещият се от ляво на дясно спрямо посоката му,
пресичащ на зелен сигнал на светофарната уредба, по пешеходна пътека,
обозначена с пътна маркировка М8.2 от ЗДвП
пешеходец – А.С.Г. и реализира ПТП. В протокола за ПТП е посочено, че при
ПТП пострадала А.Г. с работна диагноза
-комоцио. /лист 4-5 от делото/
От приетата Епикриза по ИЗ № 26994/2019 на УМБАЛ
„Св. Анна“ АД, гр.София, се установява, че ищцата А.Г. на 28 г. е постъпила в
лечебното заведение на 21.11.2019г. с диагноза: разкъсно-контузна рана на
главата. Мозъчно сътресение. На 21.11.2019г. е извършена операция – антисептична
обработка, инспекция за чужди тела, хемостаза, шеф. Назначена е медикаментозна
терапия и на 25.11.2019г. ищцата е изписана от лечебното заведение с
подобрение. Дадени са препоръки за лечебно –охранителен режим и изключване на
кофеиносъдържащи напитки и храни за срок от 3 седмици. /л. 6-7 от делото/
Медико-биологичният вид и характер на получените от ищцата увреждания,
начинът на лечение и продължителността на лечебно-възстановителния период, се
установява от приетата съдебно – медицинска експертиза, изготвена от в. л. д-р П.С.П.
– специалист неврохирург. В заключението на СМЕ е обосновано, че при процесното ПТП на
21.11.2019г. ищцата А.Г. е получила следните
травматични увреждания: Черепно-мозъчна травма състояща се от следните
компоненти:
- сътресение на главния мозък;
- разкъсно-контузна рана обилно
кървяща в тилната област на главата;
- контузия с травматичен
подкожен кръвоизлив в лява париетална /теменна област на главата по
компютъртомографски данни. Вещото лице посочва, че в конкретния случай
описаните травматични увреждания са в пряко-причинно следствена връзка с
процесното ПТП. Д-р П. констатира, че черепно-мозъчната травма /сътресение на
главния мозък/ при ищцата е протекла с количествена промяна в яснотата на
съзнание /зашеметяване, объркване/, без медицински данни за настъпило
безсъзнателно състояние /кома/. Сочи се, че контузията с травматичния подкожен
кръвоизлив в лява париетална /теменна/ област на главата по данни от
компютърната томография е причинила на ищцата болки и страдания. Вещото лице
описва, че разкъсно-контузната рана в тилната област на главата с разкъсване на
тилната артерия и обилно кървене без оказване на своевременна хирургична
помощ-зашиване и спиране на кървенето би довела до масивна хеморагия с изява на
хеморагичен шок. Пояснява, че сътресението на главния мозък е най-леката степен на дифузна мозъчна увреда.
То е функционално-динамично нарушение на мозъчните функции, като при него
няма морфологични промени в мозъчната тъкан. Заявява, че при правилно проведено
лечение и режим то отзвучава без последствия. Травматичния подкожен кръвоизлив
в лява париетална /теменна/ област на главата се е резорбирал за период до
десет дни. Конците от разкъсно-контузната рана в тилната област на главата се
свалят на 8-9 ден след поставянето им. Възстановителният
период при сътресение на главния мозък при правилно проведено лечение и
нормално протичане на оздравителния процес е в рамките на 3-5 седмици. В заключението е обоснован извод, че по своя
вид и тежест получените от ищцата травматични увреди - Черепно-мозъчна травма / сътресение на главния мозък/ протекла с
количествена промяна в яснотата на съзнание /зашеметяване, объркване/, без
медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние /кома/ непосредствено
след инцидента реализира медико-биологичния критерии разстройство за здравето
временно неопасно за живота, а контузията с подкожен кръвоизлив в лява париетална /теменна/ област
на главата е причинила на ищцата болки и страдания.
По отношение на проведното лечение, вещото лице сочи, че след настъпилото
ПТП с екип на ЦСМП ищцата е транспортирана до УМБАЛ „Св. Анна“ АД, където на
21.11.2019г. е хоспитализирана в Клиниката по неврохирургия на леченото
заведение. След проведени консултации, клинични и образни изследвания и е
поставена диагноза: Мозъчно сътресение разкъсно-контузна
рана на главата окципитално /тилно/. Сочи, че ЧМТ на ищцата е оценена с 15 т.
по Глазгоу кома скала, което съответства на лека черепно- мозъчна травма. На
21.11.2019г. е извършена операция с локална анестезия, като е извършена
антисептична обработка, инспекция за чужди тела, хемостаза, шев. Терапевтична
схема в болничното заведение включвала и назначаване на аналгетици,
интравенозни инфузии на водно-солеви разтвори, антибиотик. Сочи се, че ищцата е
изписана на четвъртия ден от изписването – 25.11.2019г. с подобрение, в
стабилизирано соматично и неврологично състояние. Дадени препоръки за лечебно
–охранителен режим и изключване на кофеиносъдържащи напитки и храни за срок от
3 седмици и назначен антибиотик –ципрафлоксацин – 500мг. за 7 дни. При извършения
за целите на експертизата личен преглед на 09.06.2021г., вещото лице е
констатирало, че ищцата е добро общо състояние, адекватна, всестранно
ориентирана. Няма ясни спомени за инцидента, но има оплаквания за периоди на
главоболие след него. В окосмената част на главата в лява теменно –тилна област
е налице добре зарастнал белег от разкъсно –контузна рана с дължина 4 см. Вещото
лице се спира подробно препоръките при изписване на пациентите, във
възстановителния период при състресение на главния мозък, който е в рамките на
3- 5 седмици. Сочи се в СМЕ, че след приключване на лечебния и възстановителен
периоди при пациенти с мозъчно сътресение са възможни епизоди от главоболие при
емоционално и физическо натоварване и при промяна на атмосферното налягане. В процесния случай то е причинено от
мекотъканните наранявания в областта на главата. Експертът обосновава извод, че
лечението на описаните травматични увреждания при ищзта е приключило успешн,
като липсват данни за настъпили усложнения.
Заключението на СМЕ, изготвена от в. л. д-р П.П. – неврохирург, съдът
възприема като обективно и компетентно дадено.
По искане на ищцата в хода на съдебното дирене пред СГС е допуснат един
свидетел относно претърпените неимуществени вреди.
Свидетелят М.Ч.А./живеещ на семейни начала с ищцата/ сочи в показанията си, че в деня на произшествието имали уговорка с А.
да се видят. Закъснявала около 5-6 минути, след което получил обаждане, че е
блъсната от кола. Сочи, че бил близо и изтичал до нея. Видял я да лежи на няколко
метра от пешеходната пътека, като около нея имало кръв. Самата А. била в шок.
Изчакали линейка и отишли в болницата. Свидетелят сочи, че в болницата А.
престояла около 5-6 дни. След изписването приемала доста лекарства. Била стресирана
и уплашена. Оплаквала се от болки в главата, кръста и ребрата. Сочи, че около
месец А. основно лежала, имала болки и световъртеж. За нея се грижели той и
майка му. Описва, че преди инцидентът А. работила като маникюрист. След ПТП тя била
в болничен доста дълго време и след това не продължила да работи, защото
работата ù се изисква концентрация, а когато се концентрира получавала
главоболие, световъртеж. Заявява, че когато
се движи навън изпитва страх да пресича, много е внимателна. Инцидентът повлиял
негативно, тя станала по-изнервена. Преди инцидента А. вършела домакинската
работа, след произшествието повече от месец не била в състояние за това и той я
замествал. Свид. А.сочи, че все още ищцата се оплаква от болка на мястото на
шевовете.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М.А., включително и след
преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на свидетеля са
лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
Страните не спорят, че към датата на
ПТП – 21.11.2019 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение с
ответника „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, възникнало по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
за процесния лек автомобил, управляван от Х.Д.. Нещо повече, в приетия и
неоспорен по делото Констативен протокол за ПТП е посочено, че за лекия
автомобил е налице застраховка „Гражданска отговорност“ при „ДЗИ-О.З.“ ЕАД.
Представена е
молба- претенция с вх. № 94-Т-11 от 13.01.2020г., видно от която ищцата А.Г.
е предявила пред ответното застрахователно дружество искане за изплащане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 45 000
лева, вследствие процесното ПТП. /л.14-15 от делото/
Между страните не е спорно, а и от приетото писмо изх.
№ 0-92-1429 от 30.02.2020г., както и от приетото по делото платежно нареждане,
се установяван, че ответникът е определил и изплатил обезщетение в размер на
5 000 лева. /лист 11/
Така установената фактическа обстановка, сочи
на следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016
г./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016
г./, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост
на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу
застраховател, увреденото лице, което желае да получи застрахователно
обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи
се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 14-15
от 13.01.2020 г. и липса на възражения и
ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват
допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта. Не е спорно между страните, че процесното ПТП е станало на пешеходна
пътека и
на зелен светофар на светофарната уредба за пешеходеца и съответно, че същото е причинено
единствено по вина на водача на лекия автомобил. Съвкупния анализ на приетите неоспорени
писмени доказателства,
сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента Х.Д., изразяващо
се в нарушаване на правилата на чл. 116
от ЗДвП - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания,
в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора; чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре; чл. 102 от ППЗДвП - При
приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно средство е длъжен да
проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да
спре, за да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат
предимство за преминаване и чл. 196 от
ППЗДвП - при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре,
за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като деянието е извършено на пешеходна пътека по смисъла на § 6, т.54 от ДР на ЗДвП. Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на лекия автомобил „Форд Рейнджър“, с рег. № *******.
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че ответното
дружество е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” за процесния период на водача на автомобила, с който е причинено
ПТП, с оглед на което исковете с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за
доказани по основание. Установени са поделото (СМЕ, медицински документи и
гласни доказателства,) и неимуществените вредите, както и пряката им причинна
връзка с процесното ПТП.
По размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Освен това, съдът
преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, възрастта
на ищцата към момента на увреждането – 28 год.,
вида, характера, тежестта и броя на травмите, а именно: черепно-мозъчна
травма състояща се от следните компоненти: сътресение на главния мозък; разкъсно-контузна
рана обилно кървяща в тилната област на главата и контузия с травматичен
подкожен кръвоизлив в лява париетална/теменна област на главата, изживения шок
от инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното й състояние, както и че
към днешна дата ищцата е напълно възстановена. При съобразяване на обществено
икономическите условия към момента на ПТП м. ноември 2019г., съдът намира, че
сумата от 10 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52
от ЗЗД за адекватно репариране на вредите. Обезщетението в този размер
съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така
и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на
непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се основава на
доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС
на НРБ, съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е взел пред вид и
практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката на
неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. №
457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
С оглед изложеното, решаващият състав намира, че
изискването за справедливо обезщетяване на ищеца за неимуществените вреди,
причинени вследствие на ПТП от 21.11.2019 год., при установените релевантни по
делото обстоятелства ще бъде постигнато с обезщетение в размер на 10 000 лева.
От тази сума следва да бъде приспаднато и доброволно
платеното от ответното дружество обезщетение в размер на 5 000 лева, с
оглед на което предявеният иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер от 5 000 лева, като за
разликата от определения до предявения размер от 40 000лв., прекия иск следва
да се отхвърли като неоснователен.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД:
Върху главницата следва да бъде присъдено и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано
от 27.01.2020г./датата на уведомяванета
на застрахователя с претенция вх.№321/ 27.01.2020г./ до 17.03.2020г., определена
от съда по реда на чл. 162 ГПК възлиза на сума в размер на 70.83 лева, като за
разликата до пълния предявен размер 566.67 лева, акцесорната претенция следва
да се отхвърли.
По разноските:
При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни в процеса, ищеца
съразмерно уважената част, ответникът съответно на отхвърлената. Ищцата е
освободен от държавна такса, съгласно чл. 83, ал.2 ГПК.
До приключване на устните състезания
ищцовата страна не е представила списък на разноски по чл.80 ГПК. Представения
с писмената защита с вх.№333213 от 30.06.2021г. списък на разноски, не е
депозиран в преклузивния срок - до приключване на последното открито съдебно
заседение, поради което претенцията обективирана в него не е валидно заявена по
см. на чл.80 от ГПК и т.11 от ТР №6/ 6.11. 2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК.
Предвид изложеното разноски за адвокатско възнаграждение на ищцата не се
присъждат.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, на
ответната страна се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лева.
При този изход на делото, ответното дружество следва
да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 202.83 лв., и 43.75
лв., представляващи съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ДЗИ-О.З.” ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на А.С.Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адвокат В.Т.
- САК, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД, сумата от още 5 000 /пет хиляди/ лв.,
допълнително безщетение за претърпени неимуществени вреди от травматични увреди
в резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2019 г. по вина на водача на л.а. марка „Форд“,
модел „Рейнджър“, с рег. № *******, над
доброволно изплатеното на 29.01.2020г. застрахователно обезщетение от 5000.00лв., ведно със обезщетение за забава в
размер на 70.83 лева дължимо върху
главницата за периода от 27.01.2020г. до 17.03.2020г. , както и законната лихва върху главницата считано
от 19.03.2020г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал.1 КЗ за
разликата от 5 000лв. до 40 000 лв. и иска за лихва за забава за
разликата до предявени размер 566.67 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА А.С.Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, чрез адвокат В.Т. - САК, на основание
чл.78, ал.8 ГПК да заплати на „ДЗИ-О.З.”
ЕАД, ЕИК *******, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА
„ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК
*******, да заплати на Софийски
градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
държавна такса в размер на 202.83 лв., както и 43.75 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
Присъдената на ищцата сума може да се
изплати по банкова сметка ***.3 от делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: