РЕШЕНИЕ
№…
20.12. 2016г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на четиринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар П.П.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №878 по описа за 2016 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано по въззивна жалба от „********“ ООД с ЕИК************ срещу Решение № 1351/ 15.09.2016 г. по гр.д.№ 3277/ 2016 г. по описа на Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на обжалваното решение и да бъде уважен предявения на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД иск.Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
Въззиваемата страна ЗКПУ „********“с ЕИК********** на е изразила становището по въззивната жалба.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения ******** ООД, ЕИК *********5, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.*********** № **, представлявано от Ц.А. против ЗКПУ **********, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление с. З., общ. П., обл. П., представлявано от С.А., иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба от 25.02.2016г. на недвижими имоти: НИВА с площ от 19.601 дка (деветнадесет декара шестстотин и един кв.м.), в землището на с. З., общ. П., обл.П., находяща се в местността „*******“, трета категория, съставляваща имот №0590**, при граници и съседи: №059***- нива на наел. на Ц. М. К., №300067 - полски път на Община П., №200063 - полски път на Община П., №059014 - нива на С. С. К., №059015 - нива на наел. на Г.С. А., №059016- нива на Д. А. Ц., №059017- нива на К.Д. К., №059032- нива на „*****” АД, съгласно скица №К069**/03.12.2015г., издадена от Общинска служба по земеделие - гр.П.;Б) НИВА с площ от 1.004 дка (един декар и четири кв.м.), в землището на с. З., общ. П., обл.П., находяща се в местността „******“, трета категория, съставляваща имот №122012, при граници и съседи: №122040 - нива на К.И.И., №122011 - нива на ЕТ „*********”, №200008 - полски път на Община П., №122013 - нива на Е.П.З., съгласно скица №К07021/21.03.2016г., издадена от Общинска служба по земеделие - гр.П.;B) НИВА с площ от 1.002 дка (един декар и два кв.м.), в землището на с. З., общ. П., обл.П., находяща се в местността „********“, трета категория, съставляваща имот №125046, при граници и съседи: №200010 - полски път на Община П., №125047 - нива на „*********” ЕООД, №125006 - нива на наел. на А. Н.И. и др., №125045 - нива на Д.Г. В. и др., съгласно скица № К07023/21.03.2016г., издадена от Общинска служба по земеделие - гр.П.;Г) НИВА с площ от 1.003 дка (един декар и три кв.м.), в землището на с. З., общ. П., обл.П., находяща се в местността „***“, трета категория, съставляваща имот №122017, при граници и съседи: №122035 - нива на „*****” АД, №122016 - нива на И. Е. Г., №200008 - полски път на Община П., №122018 - нива на Ц.Ц.Д., съгласно скица № К07024/21.03.2016г., издадена от Общинска служба по земеделие- гр.П.;Д) НИВА с площ от 5.002 дка (пет декара и два кв.м.), в землището на с. З., общ. П., обл.П., находяща се в местността „********“, пета(4.369) и трета(0.631) категория, съставляваща имот №105013, при граници и съседи: №105014 - нива на наел. на С. И. С., №105016 - нива на наел. на К. Б. Ц., №105012 - нива на Ц. Г. М. и др., №200027- полски път на Община П., съгласно скица № К06964/03.12.2015г„ издадена от Общинска служба по земеделие - гр.П.;Е) НИВА с площ от 1.023 дка (един декар двадесет и три кв.м.), в землището на с. З., общ. П., обл.П., находяща се в местността „********“, трета категория, съставляваща имот №121022, при граници и съседи: №121027 — нива на Д. Д.Ц., №121021 - нива на П. Г. П.,*** - нива В.Ц. П., съгласно скица № К07025/21.03.2016г., издадена от Общинска служба по земеделие- гр.П. (описани по представени от ПРОДАВАЧЪТ документи за собственост).
В мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предварителният договор няма вещноправно действие и не поражда транслативен ефект. В решението е посочено, че последицата от сключването на предварителен договор е и възникването на потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за предявяване на иск за обявяване на предварителния договор за окончателен, което може да бъде упражнено чрез конститутивен иск, при неизпълнение на задълженията от някоя от страните по него.
Районният съд е приел, че за да се уважи предявеният иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на процесния предварителен договор, следва да съществуват в кумулативна наличност следните предпоставки към датата на постановяване на решението по чл.19, ал.2 от ЗЗД: 1. Да има валидно сключен и в определената от закона форма предварителен договор; 2. Ищецът да е изпълнил задълженията си по договора и да се явява изправна страна по същия; 3.Да е настъпил падежът на задължението; 4. Ответникът да притежава правото на собственост върху процесния недвижим имот, собствеността върху който следва да се прехвърли с окончателния договор; 5. Да не са налице публични задължения на ответника по повод на имота или те да са заплатени от ищеца към датата на приключване на устните състезания.
Районният съд е приел, че е налице и още едно условия за основателността на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, а именно наличието на решение на ОС по чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ за ищеца и решение на ОС по чл.15, ал.4, т.10 от ЗК за ответника , т.е. решение за придобиване на правото на собственост, съответно решение за извършване на разпоредителна сделка с имущество на кооперацията.
Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е приел за безспорно установено, че е са сключен валиден предварителен договор, по силата на който са уговорени определени права и задължения. Посочено, е че предварителният договор е сключен в законоизискуемата писмена форма и съдържа уговорки относно съществените елементи – предмет, цена и съгласие на страните. От данните по делото се установява, че освен уговорките за прехвърляне на имотите са вследствие на облигационни отношения, при които ответникът е бил задължен спрямо ищеца за сумата от 202 440лв. и че на основание чл.104 от ЗЗД, ищецът е отправил до ответника волеизявление за прихващане между тази сума и по-малката сума - 24 930лв., която е цена по процесния предварителен договор. С достигането на това волеизявление до неговия адресат на 21.04.2016г., следва да се счита, че е извършено прихващане и цената по предварителния договор е била платена. Настъпил е и падежът на задължението по предварителния договор – имотите е следвало до 25.04.2016г. да бъдат прехвърлени по нотариален ред, пред вид уведомлението- покана от ищеца до ответника и отговора на ответника на поканата - уведомление. Съдът е установил, че ответникът е собственик на имотите , като собствеността е установена с приложените по делото нотариални актове и актуалните справки от Службата по вписвания. Видно от Удостоверения за данъчни оценки на имотите от Община Пордим от 25.04.2016г., към момента на издаването им и завеждане на исковата молба, не е имало непогасени задължения за имотите.
По отношение на наличието на съгласието на ОС на ищеца по чл.137, ал.1, т.7 от ТЗ и на ОС на ответника по чл.15, ал.4, т.10 от ЗК районният съд е приел, че ТР № 3 от 15.11.2013 г. по тълк.д. № 3/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС е приложима по отношение на ищеца и въззиваема страна в настоящото производство, което е търговско дружество – ООД и следва да се съобрази цитираното решение, а именно, че не е необходимо решение на ОС на съдружниците за придобиване на недвижимите имоти, описани в предварителния договор.
По въпроса за съгласието на ОС на въззивника – кооперация районният съд е приел, че следва да е налице съгласие по чл.15, ал.4, т.10 от ЗК за разпореждане с правото на собственост върху недвижимите имоти, описани в предварителния договор.Съдът е приел, че е налице първоначална нищожност на предварителния договор поради липса на съгласие на компетентния орган, поради което не е налице валиден предварителен договор.Въз основа на тези правни изводи районният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Въззивният съд възприема мотивите на районния съд досежно наличието на изискванията за уважаване на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД без условието по чл.15, ал.4, т.10 от ЗК и съответно изводите за нищожност на предварителния договор по следните съображения:
От доказателствата по делото се установява, че са налице предпоставките за обявяване на предварителния договор за окончателен съобразно изискванията на чл.363 от ГПК, с изключение на изискването за решение на общото събрание на кооператорите по чл.15, ал.4 , т.10 от ЗК.Съгласно цитираната разпоредба общото събрание на кооперацията взема решения за придобиване и разпореждане с недвижими имоти и с вещни права върху тях.
Безспорно от данните по делото се установява, а и това не се оспорва между страните, че решение по чл.15, ал.4, т.10 от ЗК не е формирано и такова не е представено пред първоинстанционния съд и в настоящото въззивно производство.
Въззиввният съд счита, че това решение представлява едно от кумулативните изисквания на чл.19, ал.3 от ЗЗД и чл.363 от ГПК за да бъде основателен искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД.Налице е противоречива практика по този въпрос, като в някои случаи се приема, че такова съгласие не е необходимо и следва по аналогия да се приложи ТР № 3 от 15.11.2013 г. по тълк.д. № 3/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС досежно необходимостта от решение на ОС на съдружниците в случаите на чл.137, ал.1, т.3 от ТЗ – съгласие при разпореждане с имущество на дружеството, като се приема, че липса на такова решение не води до недействителност на разпоредителната сделка с оглед правомощията на управителя на дружеството и изричното посочване в хипотезата на чл.141, ал.2, изр.3 от ТЗ за ограниченията на представителната власт на управителя по отношение на трети лица.В тази връзка понастоящем с определение № 114 от 25.07.2016 г. по гр.д.№ 4534/ 2016 г. на ВКС, ІІІ г.о. е спряно производството по гр.д.№ 4534/ 2016 г. на ВКС, като е предложено на ОСГТК на ВКС да постанови тълкувателно решение по материалноправния въпрос: Има ли правомощие Председателят на кооперация или кооперативен съюз по ЗК да сключва сделки на разпореждане с недвижими имоти и вещни права върху тях без решение на ОС по чл.15, ал.4, т.10 от ЗК; Отнасят ли се разрешенията, дадени в т.1 от ТР №3/ 15.11.2013 г. по ТД № 3/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за кооперациите и кооперативните съюзи при извършване на сделки на разпореждане с имоти тяхна собственост без решение на ОС съгласно чл.15, ал.4, т.10 от ЗК.В определението е цитирано и решение №92 от 28.04. 2014 г. по гр.д.№ 5224/ 2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., което е приложено от въззивника към въззивната жалба и в което е застъпено становището, че решение по чл.15, ал.4, т.10 от ЗК не е условие за действителност на разпоредителна сделка с имуществото на кооперация.Тъй като това решение е посочено като част от противоречивата съдебна практика, независимо, че е постановено по реда на чл.290 от ГП, съдът счита, че не следва да бъде съобразено при решаване на настоящия казус.Тълкувателно решение по цитираното тълкувателно дело не е постановено към момента на постановяване на настоящото решение.
Въззивният състав счита, че при разпореждане на кооперацията с нейно имущество следва да се формира решение на ОС по чл.15, ал.4, т.10 от ЗК, тъй като нормата е императивна и освен това, разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗК изрично са посочени случаите при които председателят на кооперацията сключва сделки след предварително решение на УС или на ОС на кооперацията, като изрично е посочено решението на ОС по чл.15, ал.4, т.10 от ЗК. В този случай не следва да се прилага по аналогия т.1 от ТР №3/ 15.11.2013 г. по ТД № 3/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като, макар и кооперацията да е търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.2 от ТЗ, нейното устройство не намира приложение в Търговския закон, а уредбата на кооперацията намира приложение в специалния Закон за кооперациите.За разлика от Търговския закон в разпоредбите на чл. 141, ал.2, изр.3; чл.246, ал.3 и чл.140б, ал.3 от ТЗ, в които изрично е посочено, че сделките са действителни , независимо от липсата на конкретно съгласие на съответния управителен орган на дружеството или поради изрично посочване на ограничението на представителната власт на дружеството по отношение на трети лица, такива норми в Закона за кооперациите не са предвидени.В този смисъл би могло да се приеме дори, че нормата на чл.26, ал.2 от ЗК за изискване на предварително съгласие на управителните органи на кооперацията при определени сделки представлява и ограничение на представителната власт на председателя на кооперацията по отношение на трети лица, поради което, при липса на такова решение на управителен орган, включително и решение на ОС по чл.15, ал.4, т.10 от ЗК следва да се приеме, че сделката е недействителна.
Въззиввият състав не възприема мотивите на районния съд досежно недействителността на предварителния договор поради липса на решение на ОС по чл.15, ал.4, т.10 от ЗК.Съдът счита, че такова решение е необходимо при сключване на окончателния договор за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот, тъй като едва с този договор се осъществява вещно – транслативния ефект на сделката.При предварителния договор, което е посочено и от районния съд в първоинстанционното решение, са налице облигационни отношения, които следва да бъдат изпълнени, за да се реализира окончателният договор.Няма спор затова, че при предварителния договор не е налице прехвърляне на правото на собственост, което означава, че не е необходимо при сключване на предварителния договор и на решение по чл.15, ал.4, т.10 от ЗК.Районният съд е изложил логически противоречиви мотиви , като е посочил, че предварителният договор е валиден, а след това при обсъждането на липсата на решение на ОС по чл.15, ал.4 , т.10 от ЗК е приел, че е налице първоначална нищожност на предварителния договор.Въззивният съд счита, че страните са сключили перфектен предварителен договор, като липсата на решение на ОС на кооперацията по чл.15, ал.4, т.10 от ЗК води до неоснователност на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, тъй като не са налице всички изисквания за прехвърляне на собствеността по нотариален ред по смисъла на чл.363 от ГПК, т.е. липсва решение на ОС на кооперацията по чл.15, ал.4 , т.10 от ЗК за разпореждане с недвижими имоти на кооперацията.
С оглед на това съдът счита, че предявеният иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан, поради което, макар и с различни мотиви, решението на районния съд като краен изход е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е поискала присъждане на деловодни разноски и не е представила доказателства за това, поради което съдът счита, че не следва да се присъждат разноски в полза на въззиваемата страна за въззивната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, изр.1, предл.1 от ГПК, V граждански въззивен състав
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 1351/ 15.09.2016 г. по гр.д.№
3277/ 2016 г. по описа на Плевенския районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: