№ 5382
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Здравка И.ова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20221100506283 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20015464 от 21.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 74658 по описа
за 2019 г. Е. Т. е осъден да заплати на основание чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ на
„Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 2796,42 лв., представляваща главница за
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2019 г. до
окончателното плащане, 803,26 лв. – мораторна лихва за забава от 15.09.2016 г. до
15.07.2019 г., както и суми за извършена услуга за дялово разпределение в размер на
2,22 лв. главница за м.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане и 0,65 лв. – мораторна лихва за периода от
31.07.2016 г. до 15.07.2019 г., като искът за заплащане на стойността на доставена
топлинна енергия до пълния предявен размер от 2796,44 лв., както и искът за
мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия до пълния предявен
размер от 803,99 лв. са отхвърлени.
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна
жалба от Е. Т. чрез назначения му особен представител – адв.И. В. срещу решението в
частта, в която исковите претенции са уважени. В жалбата се сочи, че особеният
представител няма никакъв контакт с доверителя му, като не е в състояние да изслуша
неговата гледна точка, както и че допълнително ще изложи съображения в съдебно
заседание, като впоследствие такива съображения не са изложени.
Въззиваемият в законоустановения срок не е депозирал писмен отговор.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
1
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материалноправни норми. Във въззивната жалба не са изложени каквито и да било
доводи срещу правилността на решението.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество е очертан
само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни
материалноправни норми. Съобразно указанията на ВКС, дадени с т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, единственото правомощие на
въззивната инстанция при подадена бланкетна въззивна жалба е да извърши и без да е
сезирана с конкретен довод, проверка досежно правилното приложение от
първоинстанционния съд на императивните материалноправни норми, относими към
сезиралия съда спор. Другото изключение обхваща хипотезите, при които съдът следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото - например при поставяне или
отменяване на запрещение или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца
при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище.
Настоящият случай не попада в посочените изключения. Ето защо в решаващата
си дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от
първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение
относно приетото за установено от фактическа страна. В случая подадената въззивна
жалба е бланкетна и допълнения не са направени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради
което въззивният съд, при спазване ограниченията по чл. 269 ГПК и с оглед липсата на
нарушение на императивни норми на материалния закон, следва да потвърди
първоинстанционното решение при липса на други правомощия, на основание чл. 272
ГПК.
Такава мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20015464 от 21.02.2022 г., постановено по гр.д.№
74658 по описа за 2019 г. на СРС, в частта, в която Е. Т. е осъден да заплати на
основание чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ на „Топлофикация София“ ЕАД
следните суми: 2796,42 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от м.05.2015 г. до м.04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 20.12.2019 г. до окончателното плащане, 803,26 лв. –
мораторна лихва за забава от 15.09.2016 г. до 15.07.2019 г., както и суми за извършена
услуга за дялово разпределение в размер на 2,22 лв. главница за м.06.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и
0,65 лв. – мораторна лихва за периода от 31.07.2016 г. до 15.07.2019 г.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
Решението в частта, в която искът за заплащане на стойността на доставена топлинна
2
енергия до пълния предявен размер от 2796,44 лв., както и искът за мораторна лихва
върху главницата за доставена топлинна енергия до пълния предявен размер от 803,99
лв. са отхвърлени, не е обжалвано, поради което е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3